АКО НЯКОГА ЧУЕШ, ДА ВИКАМ ОТ БОЛКА...

 

Ако някога чуеш да викам от болка,

не запушвай уши! Остани! 

На везните не теглим Доброто, по колко е! 

Просто с рамо подпри ме, щом залитна встрани!

Ако паднал ме видиш да съм пак на колене

или тялото нейде кърви,

просто длан протегни

Аз до теб,... Ти, до мене...

Този свят, тъй напред се върти!

Ако видиш сълзи във очите ми пъстри,

спри! Попитай ме, "Как си, братленце!?", тогава. 

Не поглеждай на "чуждата болка", "през пръсти"!

Може днес ти за мен, да си Ангел-Хранител.

Утре аз, да съм твоето "Асо в ръкава"!

Този свят няма нужда от Супергерои.

Той слепен е с любов от парченца Човечност.

Всеки в нечий живот, се превръща в Героя

с протегната длан и с две шепи сърдечност. 

От човек на човек, се предава доброто.

Щом сме ЗАЕДНО ВСИЧКИ безсилно е злото. 

Дай на гладният хляб... Свободата, на роб... На самотник, семейство... На бездомник, палтото..

(И по семенце Вяра в тях засаждаш, до гроб!)

На отчаян-надежда дай!...На безпътният-фар...

на безсилният - мощ, а на болният цяр.

Добротата от теб, пак за тебе е дар.

Благодарност и Прошка, са нейни сестри...

Щом прогледнеш това, прероди се! "На три!"

Любовта ни на всички езици е същата.

Тя живее в сърцата, не живее в къщите.

Любовта дава смисъл, всичко друго е плява. 

Ще пребъде в душите ми Богът, тогава!

Не затваряй сърцето за чужди несрети!

И с Любов този Свят, ще пребъде НАВЕКИ! 

Вдъхновено от Мая Сотирова

Ивайло Апостолов

03.11.2021