БЛАГОСЛОВИЯ ИЛИ ПРОКЛЯТИЕ - притча

Живял някога един старец със своя син. Той бил беден, но имал много красив и силен кон. Този кон бил толкова прочут, че често идвали при него хора, които искали да го купят. Въпреки че му предлагали много пари, той винаги отказвал да го продаде.

Един ден конят изчезнал. Разчуло се в селото и хората започнали да говорят на стария човек:

- Виж какво нещастие те сполетя сега. Да беше продал животното, когато го искаха, щеше поне да си богат! Сега нямаш нито кон, нито пари.
- Не се знае. – отговарял им човекът. – Просто конят го няма. Но дали е нещастие или благословия, това ще покаже времето.

Минало известно време и един ден конят се върнал. Но се върнал заедно с още 10 коня – всичките красиви и силни като него. Мълвата за тях бързо се понесла из селото.
- Ей, прав се оказа старецът. – коментирали селяните – Наистина излезе, че е благословия.
Бедният човек обаче отново им отговорил по същия начин:
- Кой знае. Просто изведнъж се сдобих с 11 прекрасни коня. Но дали това благословия или проклятие, все още не мога да знам.

Хората продължавали да обсъждат големия късмет на своя съселянин и говорели: „Е как е възможно това да е проклятие? Този човек съвсем си е изгубил ума."
След няколко дни в селото отново се разнесла новина - синът на стареца пострадал много тежко - счупил си и двата крака докато обяздвал конете. Пак рекли хората: „Прав беше – не беше благословия. Какво нещастие го сполетя заради тези коне". А той отново им отговорил по неговия начин:
- Кой знае. Животът ни се дава на малки късчета. Сега не знаем дали е за добро или за зло.

Наскоро след това в страната започнала война. И всички момчета и мъже от селото трябвало да заминат да се сражават. Хората плачели докато изпращали децата си и се молели да се върнат живи и здрави.

Само синът на мъдрия старец си останал у дома, тъй като бил инвалид.

Никой нямал много време отново да разсъждава върху историята на стареца, но всеки си помислил: „Благословия беше, че момчето си счупи краката... Май старецът пак беше прав!“

Само мъдрият старец не бързал да съди кое е благословия и кое – нещастие. Защото вярвал, че на хората не е отредено да знаят отговора на този въпрос в огромния океан, наречен живот.

Източник: сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА 

и това, ще мине!... - притча

   

   
      Имало едно време един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота. Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал: - Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия... Скоро след това бащата починал, погребали го. Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело: "Сине, и това ще мине..." И действително, не след дълго работите постепенно потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. 
    Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното: "Сине, и това ще мине..." 

И в действителност е точно така: Всичко минава! И доброто, и лошото са временни, както и самите ние... Както Самообвиненията, за миналото , така и Притесненията за Бъдещето, което може и въобще да не се случи, единствено блокират жизнената ни сила и градивна енергия и така губим безвъзвратно ценно време от собственият ни безценен живот, което бихме могли да споделим с любимите си хора. 
Затова нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... независимо днес къде сте и как се чувствате – "И това ще мине".  

Източник: Dama.bg

Вълшебна Коледна приказка за логопеди и други страшни същества :)

снимка: egmontbulgaria.com

Едни от най-страшните същества в подреденият свят на родителите са известни под името логопеди. Тези митични същества, оцелели и до днес в света на хората, имат навик да извършват тайнствени ритуали като „гадаене с флаш-карти“ и „обследване на речниковия запас“ и след това да ви казват различни неприятни неща(единствено с цел да ви дразнят и разстройват). Една от любимите им страшни истории е да ви накарат да изключите таблета и да не разрешавате на детето си да гледа телевизия. Ужас! Но, те не спират до тук. О, не! Веднъж попаднали в лапите им

те могат да ви накарат да започнете да играете с децата си, да мучите като крави, да кукуригате като петел или да четете приказки. Истории от тъмните земи разказват, че някой от тях дори изискват да спрете да си храните тригодишните деца с лъжичка и да не им пасирате храната. Докато сте в тяхната власт, логопедите ще ви четат лекции за ранното детско развитие и ще ви представят отглеждането на деца като съзнателно занимание с висок коефициент на участие от страна на родителите. Знам за случаи, в които най-нагло са забранявали да купувате светещи играчки и такива, които пеят песнички на английски език.

И най-лошото е, че много често(въпреки, че в това няма никаква логика) успяват да накарат детето ви да ги слуша и дори да проговори. А след като проговори могат да го предизвикат чрез различни хартиени и платнени идоли(известни още като книги и кукли) да танцува и да разказва приказки пълни с небивалици като „доброто побеждава“ и „бъди мил с всички и те ще ти отвърнат със същото“.

Когато се наситят да ви тормозят и да изискват от вас те изчезват от вашия живот. Но, като всички тъмни сили, оставят завинаги белег върху вас. Белег, който да ви жегне следващият път, когато решите да замените играта с филм или посмеете да не общувате с детето си.

Често, работят заедно с други страхотии известни като "психоложката", а ако се предадете, ще използват срещу вас и арТтерапия или дори ЕрГоТеРаПеВт! Бъдете внимателни! Комбинираните сили на тези същества могат да имат неочаквано силен ефект върху детското развитие!

Не е ясно, как и защо тези страшни същества са оцелели досега в нашият приветлив, розово-пухкав родителски свят. Някой казват, че се случва за да има баланс в света. Други, че това са паднали от елхата Коледни ангели, които и досега спасяват детски души за да се завърнат в своя свят. Но, те са тук и въпреки всички лоши неща, които сте чували за тях – вършат наистина добра работа.

В навечерието на най-светлите празнични дни не забравяйте, че тези същества всеки ден оставят своите собствени деца за да прегърнат и въздигнат вашите.

Страшни, тайнствени, митични или ангели са те? Виждаме толкова, колкото знаем……

Скъпи колеги,

Уважаеми родители,

Надявам се, че ще оцените хумора в горната история. Макар и малко черен, смехът е този, които ни сплотява и изглажда различията между нас. А и нали затова са празниците? Да отпуснем душите и сърцата си, да благодарим на хората, които вървят с нас по пътя и да погледнем с Вяра и Надежда към новата година!

Весели и щастливи празнични дни на всички!

Автор:Ивелина Александрова

Източник: logopedia.bg

И значи тъй,

мина и масрафът с отбелязването на Международният ден на хората с увреждания !

Отчетохме дейност и в Благоевград!

Традиционният празник, организиран съвместно от вече бившето Помощно Училище и Катедра „Специална педагогика“ на Югозападният Университет през последните няколко години в спортна зала „Скаптопара“, бе „реновиран“ и предложен под нова форма , с нов домакин „Община Благоевград“. Мероприятието бе организирано в също не много отдавна „освежената“ зала „22 септември“, току в самото „лоно“ на Общината, за да се почувстват специалните деца и възрастни , още по-специални!

Залата кипеше от глъч и суетене, когато пристигнаха официалните гости , Самият кмет – Господин Атанас Камбитов, Заместник-кмета по култура и хуманитарни дейности г-жа Христина Шопова, народната представителка г-жа Даниела Савеклиева .

Мероприятието беше прилично организирано! Децата и възрастните от отделните институции, и техните ръководители, наистина се бяха постарали за представянето си, а обстановката в претъпканата зала със стотина места, беше изключително задушевна! И как иначе!...

Изпълнението на танцът-поздрав на импровизираната сцена, се оказа малко предизвикателство, за гостуващите 15-тина деца-изпълнители от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. А „пищното хоро“, което се изви накрая на мероприятието, увличайки почти всички присъстващи, включително и самият г-н Камбитов и официалните гости пък, беше сериозно предизвикателство, за съвсем неголямата зала „22 септември“. Художественият Директор на гостуващият „Драматичен театър „Професор Енчо Халачев“ Бранимир Митов пък , от своя страна, пое едно голямо обещание – да направят заедно част от децата със специални потребности театрално представление, което да бъде представено идната година а фестивала „Талантино“. (Брани, личните ми адмирации и безкрайно уважение, за това начинание, приятелю!) Накрая всички присъстващи деца си тръгнаха с подаръци и бяха наистина щастливи! Защото децата със специални потребности, дори и да са "доста пораснали на възраст", не са по-различни от всички други деца. Трябва им толкова малко ! .. Достатъчно е, малко внимание!.. Да се почувстват приети!...Да бъдат зачетени! ... Да се оценят положените от тях усилия и постиженията им! Дори да не са особено големи! (Защото, за тях, дори малките постижения, са свързани с големи усилия и продължителен труд! ) ...

Нуждаят се, да се почувстват част, от нещо по-голямо, което ги приема такива, каквито са! Без снизхождение, ... Без съжаление ! ... Без страх !...

Какво обаче, остави горчивия привкус и събуди толкова въпроси, след края на това богоугодно събитие!?

„Този ден (трети декември) не се празнува. Това е ден, в който хората с увреждания искат, да напомнят за себе си. За това, че са тук! Че ги има! И , че са пълноправна част от обществото!“, каза конферансието, в началото на събитието...

„Ние сме домакини... и искаме това събитие, да е празник за всички вас... Община Благоевград винаги е полагала усилия, стремим се да създаваме, както подходящи условия, така и подходяща среда за всички вас – хората в неравностойно положение.“, каза в част от приветствието си г-н Камбитов...

Уважаеми г-н Камбитов, искрените ми поздравления за доброто отношение и желание, за усилията положени от Вас и целият Ви екип за приятното събитие и за добрите пожелания! ...

Не мога обаче, да не попитам: Беше ли нужно да се промени една създадена наистина добра, макар и не толкова дълга традиция, в която на едно просторно, достъпно и комфортно за хора с всякакви увреждания място като спортната зала "Скаптопара", се събираха, освен самите хора, повод за събитието и почти всички хора, които работят с тях, активни преподаватели и студенти, които тепърва, ще ги опознават и ще работят с такива деца и възрастни, гостуващи деца от детски градини и други учебни заведения, които не знаят почти нищо за тях и дори едва ли са ги виждали... Изобщо... Обществеността!?.. Какъвто е именно целият смисъл на точно това начинание!

В контекста на прилагането на актуалната „Национална стратегия за Приобщаващо образование“, не мога да не попитам: Къде беше вчера Общността, косподин Камбитов!?

Общността в която, сме тръгнали да инегрираме всички тези хора!.... Къде точно беше приобщаването, като дори родителите, роднините и най-значимите за тези деца хора, почти липсваха !? ...

Смятате ли, че това бяха всички деца и лица, за които на този ден трябва да си припомним, че „съществуват“ и които имат нужда да се почувстват приобщени!?

Смятате ли че информацията за вчерашното наистина приятно събитие е достигнала до стотиците малки и „пораснали“ деца и техните семейства, извън социалните институции!?

Не мислите ли, че биха могли да съществуват и поне няколко десетки деца и възрастни с двигателни дефицити например, които също спадат към тази група и може би са искали, да посятят вчерашното събитие или просто, да Ви видят, Вас, хората, които вземат голяма част от решенията свързани с техният живот тук, в Благоевград!?... и са стигнали до..... стълби !

Видяхте ли вчера, поне един човек в инвлидна количка, вчера?...

Аз , НЕ ! ... Защо ли?!...

Най-искрените ми адмирации, към всеки, който наистина взима присърце проблемите на "невидимите" и различните! Още повече, към всички, които работят с тях и за тях, наистина със сърцето си!

Тук бих искал, да благодаря специално на г-жа Мадлен Димитрова, която отдаде вниманието си на сина ми и още едно две деца, останали в центъра , докато всички останали , са на мероприятието!

Много съжалявам, но подобно разбиране за интеграция и приобщаване, аз някак не мога да разбера !

Как би могло да се нарече, ограничаването на правото на един или няколко члена от дадена социална група, да участват в голяма част от мероприятията организирани за групата, поради наличието на определени техни дефицити или други особености!? На мен лично, ми е известно само едно определение за това!

И в този ред на мисли , бих искал да задам на Вас и отговорните за това подчинени Ви институции още няколко въпроса, които са се натрупали през последните няколко години!

Кога могат хората с увреждания, да разчитат хората с увреждания, чиито помощни средства не могат да влязат в асансьорите на Общината, да стигат безпрепятствено до обслужващите ги отдели, които се помещават на последните етажи на сградата.

Кога могат те, да се надяват, че скъпо струващият външен специализиран асансьор от Под площадното пространство, който не работи, откакто е преместен, преди повече от година, да заработи отново!?

(Мога да Ви дам идея ! Ако няма друг начин, използвайте същият външен асансьор , за осигуряване нормален достъп да Общината ! Мисля, че не е невъзможно!)

Трябва ли хората с детски и индвлидни колички, да продължават да рискуват, да стигнат до Поликлиниката в града, като минават през подхода за линейките!? ...

Използвам възможността , да благодаря лично, на Вас и на всички други Ваши служители, благодарение на които стана възможен, грандиозния ремонт в ДЦДУ „Зорница“-Благоевград! Но, бих искал и да попитам, кога могат децата и служителите в центъра да разчитат на специализирана адаптирана обезопасена тоалетна , за деца с двигателни проблеми? .. А на специализиран бус, оборудван с рампа и всичко необходимо, за комфортен и безопасен превоз на тези деца ?

А кога потребителите на центъра могат да се надяват, да могат да ползват помощта на специалист – Психолог, от които се нуждаят ежедневно и която е от огромно значение, за изготвянето на адекватна оценката, индивидуални планове за работа, както и за психологическата подкрепа и обучението на децата ?... Тъй като съгласно нормативните изисквания, не могат да ползват подобна помощ от друга социална услуга.

Тъй като, децата и възрастните хора с увреждания нямат нужда от внимание, толерантно отношение, приемане, обгрижване, грижа и подкрепа само един ден!

Тя имат нужда от тях , ПОСТОЯННО !!!

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2

снимка:demotivatori.ru

            1. Повишаване на родителската компетентност

 Повишаване на родителската компетентност по отношение на емоционалната и социална интелигентност, на ефективното общуване и активно включване на родителите в този процес, с приоритет насочени към връзката и участието на бащата, който традиционно в българското семейство играе слаба роля. Подобна програма Вече се реализира от Асоциациа „Анимус”.

   2.По-активна работа на Училището, другите ангажирани институции и неправителственни организации, относно повишаване информираността на младежите по отношение, познаване различните форми на тормоз и насилие и стратегията за справяне с тях

      За прекратяване и промяна на деструктивният насилнически модел е изключително важна позицията на жертвата на насилието спрямо това – дали ще го приеме, защото „не е добър и заслужава да бъде наказан”‘ или ще влезе в позицията „аз съм добър и заслужавам да бъда щастлив” и последващата мотивация за промяна.и намирането на специализирана помощ и подкрепа в това начинание.

    3. Внасянето на яснота по отношение работата на психолога, песихотерапевта и психиатъра и регулиране дейността на психолозите

     Изключително важно във връзка със справянето с проблема с агресията е да се изяанят няколко въпроса по които все още съществува явно неразбиране дори в средите на специалистите в сверата на Образованието и Социалните дейности.

Първият въпрос внасянето на по-голяма яснота в обществото, по отношение спецификата на работата на специалиста Психолог, Психиатъра и Психотерапевта в процеса на идентифициране и справяне с различните форми на душевно страдание конкретните им проявления изобщо.,.Внасянето на яснота по отношение на целевите групи и проблеми , с които работи всеки от тези специалисти и участието им конкретно с този процес.

Второ , ясно  регламентиране  дейността на психолозите.

  4. Да се разбере, че проблемът за справяне с агресията и насилието сред младежите е комплексен и се изисква, също така комплексен подход и екипна работа за решаването му (тясно взаимодействие между, семейството, училището и специалистите в ангажираните с това институции )

       И трето поред, но може би от най-голямо значение особено при работата по проблема с насилието и агресията сред младежите. ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ПСИХОЛОГА ИЛИ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТНИК, КАТО СПЕЦИАЛИСТИ. НИТО Е ПРОБЛЕМ, САМО НА УЧИЛИЩЕТО , КАТО ИНСТИТУЦИЯ . Това е комплексен проблем и изисква изключително тясна взаимовръзка и екипна работа между всички ангажирани специалисти в сверата на образованието, социалните институции и здравеопазването. Както каза наскоро г-жа Весела Банова (психолог и психоаналитик с дългогодишен опит в помощщта на хора с душевно страдание и Методически директор на Сдружение „Дете и пространство“) в едно интервю свързано с агресията сред младежите. „За целта е необходимо училищните психолози да работят не под ръководството на Директорите на училищата , а в организирани междуинституционални екипи ”

        Темата с агресията и насилието днес у нас е изключително пространна, но преди да приключа, бих искал да ви върна отново на караткият списък с новни в началото и във връзка с някои други нашумели публично вълнения свързани с „опасността” от децата със специални потребности напоследък.

В един единствен случай от изброените, новината е свързана с младеж , извършител, който СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е със специални потребности. Подчертавам, се ПРЕДПОЛАГА, но не е диагностициран.

От прегледа, който си направих труда да извърша върху новините свързани и с така ширко коментираният трагичен случай, с убийството на единадесет годишното момиче, аз лично., никъде не попаднах, на информация за недвусмислено доказателство, че младежът обвинен за виновен Е със специални потребности. Освен в една от новините, в която се казваше, че адвоката на защитата, ще подаде молба за експертиза, поради съмнение, че младежа не носи отговорност за постъпките си, което както знаем е рутинна процедура на защитата при подобни наказателни дела, за избягване на наказателнаотговорност на обвиняемия. В няколко от новините обаче имаше информация, че 15 годишният младеж е завършил осми клас на общообразователно училище. Как тогава за всичкото това време никой от специалистата работили с него не е забелязал нищо?....Просто се питам!!!!.
      Истината е, че децата със специални потребности е почти изключено, да изпаднат в непровокирана агресия. В случаи на такива актове, те почти винаги поради някаква външна или вътрешна за организма причина, са се почувствали застрашени и агресията е реакция на самозащита. 
Това може да е някакъв неидентифициран шум, образ или усещане.
Може да е болка или дискомфорт, която те не могат да локализират или да си обяснят... 
Агресивният или автоагресивен акт, може да е начин, да привлекат вашето внимание, което не намират друг начин, да привлекат. 

Както и друг път съм споделял, проблемът е в това, че в над 90% от случаите на насилие, при извършителите не е диагностицирано някакъв вид абнормно душевно страдание. Тоест, те са свързани с различни видове социална патология и девиации на поведението (например: алкохолни или други зависимости ) или са обикновени хулигански или престъпни прояви и това е много по-плашещо.

Терапии и методики за рехабилитация - Един прекрасен материал с един от водещите невро хирурзи в Света Мемет Йозек

В "Духът на здравето" д-р Неделя Щонова разговаря с един от Топ 3 на най-добрите детски неврохирурзи в света.

Детските церебрални парализи представляват група заболявания, изразяващи се със спастичност на крайниците в резултат на трайни увреди в моторните зони на кората, подкорието и проводните пътища на главния мозък. Причините са най-различни - вътреутробни инфекции, хронични интоксикации, метаболитни смущения, родова асфиксия, вътречерепни кръвоизливи, жълтеница след ражадането, битови травми, инфекции на централната нервна система, менингити, енцефалити, съдови поражения.

Детската церебрална парализа остава за цял живот. Тъжно е, че много често тя се появява още с първата глътка въздух. И проблемът с едно такова дете лежи изцяло на раменете на майката. Това е огромен шок за родителя. Той излиза от родилния дом и знае, че оттук нататък следват много грижи и изпитания.

Проф. Мемет Йозек споделя:

Едно важно направление, по което работим в нашето отделение, е лечението на спастичността. Образно казано, спастичност означава, че детето има проблеми с движенията и скованост в мускулите, тоест не може да извършва определени движения. Това засяга целия живот. Тези деца не могат да ходят, не могат дори да седят, защото движенията са ограничени от скованите мускули. Основната причина е церебрална парализа. Какво означава това? Пациентът има увреждане някъде в мозъка – може да се случи по време на бременността, при раждането или в първия месец от живота. Спастичните деца не могат да се отпуснат. Те имат спазми или са сковани в определена поза, но във всеки случай е налице някакво увреждане. Докато бях специализант, все още не познавахме лечение за спастичността и тези деца страдаха много. Когато децата стават по-високи, костите се удължават, но не и съответните спастични мускули. Те не успяват да се разтегнат толкова и обхватът на движенията става още по-ограничен.

Преди 20 години изградихме екип за лечение на спастичност. В него освен детски неврохирург има и детски невролог, ортопед, специалист по анализ на движенията, физиотерапевт. Винаги оценяваме пациента заедно. Не го препращаме от един лекар на друг. Всяка седмица се срещаме, пациентът влиза и го преглеждаме заедно. Защо това е толкова важно? Защото трябва екип! Като неврохирург аз имам познания в една посока. Аз не мисля за кости и мускули, за мен са важни мозъкът, гръбначният стълб и невроните. Има ортопед, който се интересува от опорно-двигателната система, мускули и кости. Неврологът отговаря за функциите, физиотерапевтът също се пита как може да помогне на конкретния пациент. Разполагаме и с анализ на движенията. Когато оценим пациента по този начин, разполагаме с много по-широк поглед и можем лесно да планираме лечебния алгоритъм.

Именно в полза на този лечебен алгоритъм, в екипа на клиниката се включва и Д-р Енис Шабан. Той е от Македония, но живее в Турция от 25 години. Работи в Центъра за анализ на движенията и ходенето в болница Acibadem, Истанбул. Ето неговите думи:

Работя с проф. Мемет Йозек, който е един от най-известните детски неврохирурзи в света. Щастлив съм, че разполагаме с технология, която използваме за оценка на някои нарушения в ходенето. С нейна помощ преценяваме какво лечение е необходимо и оценяваме пациента за дълъг период от време. Занимаваме се с двигателни проблеми. Те са динамичен проблем. Мускулите, костите и ставите се държат по различен начин, когато се движим и трябва да имаме инструмент, с който подробно да оценим всичко това. Трябва да изчислим определени числа, ъгли и да разполагаме с триизмерно изображение, което показва детайлна информация за настоящото състояние на пациента.

Ето защо използваме инфрачервени камери. Те показват всеки детайл при всяко движение. Така разполагаме с триизмерната биомеханична структура на пациента и тя показва точното състояние. Можем да различим първичния и вторичния проблем, компенсаторните механизми. Когато нещо не работи както трябва, виждаме коя част помага или пречи в движенията на тялото.

Децата с церебрална парализа и спина бифида са пациенти, които растат, и по време на растежа тяхната биомеханична структура се променя. Тоест, ако те вече имат някакви проблеми, най-вероятно ще се появят и нови проблеми в бъдеще, успоредно с промяната в тяхната биомеханична структура. Ние трябва да бъдем подготвени. Ако е възможно да се направят по-малко хирургични операции – защо не? Ако можем да избегнем бъдещи контрактури или деформации, ние правим всичко необходимо за да ги предотвратим.

Проф. Мемет Йозек допълва:

Въпреки успехите на медицината днес, в световен мащаб броят на пациентите със спастичност не се очаква да намалее. От една страна, ние имаме по-добри АГ клиники, добра перинатална грижа. Погледнато от този ъгъл, броят намалява. Но имаме и инвитро оплождане и много бебета се раждат преждевременно. Преди 40 години бебе, родено в 27-ма гестационна седмица, което е с такава дължина и тежи 600 грама, нямаше шанс да оцелее. Но днес разполагаме с много добри неонатологични отделения. С помощта на неонатолозите това малко бебе има шанс да оживее. Но то е изложено на риска от множеството усложнения в резултат от преждевременно раждане. Може да има интравентикуларен кръвоизлив, който е причина за спастичност. Или белите дробове да не са достатъчно развити, което води до асфиксия и 60% риск от спастичност. Така че от една страна броят на пациентите намалява, но от друга нараства. 80% от пациентите, които оперираме в клиниката, са преждевременно родени бебета.

Сега целият свят се бори срещу рака и съм сигурен, че след 20 години случаите на тумори ще са по-малко. Надявам се. Но тези пациенти с аномалии на движенията няма да намалеят. За съжаление, и в моята страна има твърде малко центрове, които работят с такъв мултидисциплинарен подход. С този подход и рано извършена операция можем да помогнем на много пациенти. Правим например една операция, наречена селективна дорзална ризотомия. Миналата година оперирахме 1000-ия си случай, сега вече са около 1080. Навремето всички тези пациенти имаха нулев шанс да проходят, а сега 75% от тях ходят. Това е огромен напредък за живота на пациента и семейството. Понякога имаме много тежки случаи, например пациентът е на 12 години и не може дори да сяда. Тогава за мен успех при тези деца е те да могат да се изправят поне до седнало положение.

Вярвам в невропластичността. Дори го демонстрирахме академично с diffusion tensor imaging MRI. Ако работиш и рехабилитираш интензивно, имаш много повече нервни влакна след време. Невероятно е! Първата година от живота е златното време, безценно време за рехабилитация. Но какво се случва най-често в нашия регион? Започват рехабилитация, когато детето е на 2 години. Тогава е късно! Така не се дава възможност на пациента да използва невропластичността.

Златният прозорец е затворен. Така че ние работим много усилено през първите две години от живота. Не ги оперираме. Първата операция можем да направим след 2-годишна възраст. Разбира се, може да се направи инжектиране с ботулинов токсин, селективна невротомия, дрозална ризотомия, имплантация на баклофенова помпа, палидотомия – има много хирургични възможности. Но както казах, това са група пациенти, при които имаме 100% шанс за подобрение. Затова силно препоръчвам на младите хирурзи да се фокусират в тази сфера, тя е изключително обширна и има хиляди деца, които могат да се възползват от подобно лечение и да живеят щастливи.

Видео на предаването: 

Източник: btv.bg

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/duhat-na-zdraveto-sreshta-s-prof-memet-jozek.html?p=1

АУТИЗМЪТ, ХАДВ КАТО СИНДРОМ НА ФУНКЦИОНАЛНА НЕСВЪРЗАНОСТ

снимка: sertomacenter.org

Симтомите, характерни за нарушенията от аутистичния спектър, могат да се обяснят като функционално прекъсване с намалена активност и съгласуваност в дясната хемисфера на мозъка, както и увеличената симпатикова активация. Нарушенията от спектъра произлизат от десинхронизацията и неефективната комуникация на двете мозъчни полукълба. Съответно най-добрият начин за преодоляването на симптомите е да се подобри координацията на областите на мозъка.

ХАРАКТЕРИСТИКА	ЛЯВА ХЕМИСФЕРА	ДЯСНА ХЕМИСФЕРА
Анатомични разлики	По-голяма повърхност на горната част на темпоралния дял, по-широк окципитален дял и фронтален оперкулум	По-широк десен фронтален дял като цяло
Движение и праксис	Контрол на дясна ръка, фини и сложни движения на 2 ръце	Контрол на лява ръка, умения за конструиране на пространствени модели
Перцепция, обработка, генерация	Вербални сигнали (устни и писмени), с голям езиков капацитет, смятане	Невербални зрително- пространствени сигнали, минимален езиков капацитет, като на 10-11 г. дете, възприемане на музика
Стратегия	Последователна обработка във времето на детайли и признаци, термини, брой, размер	Едновременна обработка на общи свойства и модели, реконструиране цялото от фрагментите му
Функциониране	Аналитично	Синтетично
Принцип на организация на информацията	По концептуално подобие	По външно подобие
Функцията се определя като:	Рационална	Интуитивна, за въображението и възприемане на изкуството
Памет	Вербална, главно слухова	Невербална, главно зрителна
Емоционално възприемане и експресия	На радостни събития и положителни емоции	На тъжни, неприятни събития и отрицателни емоции

Най-добрият подход е мултимодална терапия, която включва комбинация от сензорна, когнитивна, поведенческа и биохимична интервенции, които подобряват общото здравословно състояние на организма, редуцират възпаленията и увеличават дейността на дясната хемисфера до такова ниво, че да стане кохерентна с дейността на лявата. (Д-р Робърт Мелило)

Доктор Али Мазахери от университета в Калифорния, Дейвис, заедно с колегите си, установяват, че при деца, диагностицирани с хиперактивност и дефицит на вниманието, се наблудава дефицит в “top-down” контрол на вниманието, което е знак за функционална разединеност между предната част на мозъка и тилната кора.

Лучия Таскова,

Психолог,

***

Лучия Таскова, завършва психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Преминала е различни допълнителни обучения като сензорна интеграция и сензорна игра, игротерапия за деца, сказкотерапия (приказкотерапия) за деца и възрастни, работа с метафорично-асоциативни карти, системни констелации, арт-терапевтични техники и други, при руски, немски и гръцки специалисти. Към момента продължава обучението си по фамилна психотерапия към Институт по фамилна психотерапия.

Основател и вдъхновител на консултативно-терапевтичен център „Веселата къща“, където заедно с колегите си работи с деца до 5 годишна възраст.

За да оптимизира индивдуалният подход в работата с децата, в зависимост от техният личен потенциал за развитие и потребности с екипът й съчетават няколко метода на развитие, възпитание и обучение – Монтесори, Валдорф, Доман, Никитин, сензомоторно развитие и др. Като работи и върху интеграцията на задържани примитивни рефлекси.

Работата и с деца с разстройства на развитието е базирана на програмата на д-р Робърт Мелило (американски невролог) – Брейн Баланс. Подходът, фокусиран върху развитието на мозъка и хемисферна интеграция използва физически, сензомоторни и когнитивни упражнения, придружени с диета, която се назначава на база кръвни изследвания от специалист.

За повеече информация: https://web.facebook.com/LuchiyaT/?_rdc=1&_rdr