И значи тъй,

мина и масрафът с отбелязването на Международният ден на хората с увреждания !

Отчетохме дейност и в Благоевград!

Традиционният празник, организиран съвместно от вече бившето Помощно Училище и Катедра „Специална педагогика“ на Югозападният Университет през последните няколко години в спортна зала „Скаптопара“, бе „реновиран“ и предложен под нова форма , с нов домакин „Община Благоевград“. Мероприятието бе организирано в също не много отдавна „освежената“ зала „22 септември“, току в самото „лоно“ на Общината, за да се почувстват специалните деца и възрастни , още по-специални!

Залата кипеше от глъч и суетене, когато пристигнаха официалните гости , Самият кмет – Господин Атанас Камбитов, Заместник-кмета по култура и хуманитарни дейности г-жа Христина Шопова, народната представителка г-жа Даниела Савеклиева .

Мероприятието беше прилично организирано! Децата и възрастните от отделните институции, и техните ръководители, наистина се бяха постарали за представянето си, а обстановката в претъпканата зала със стотина места, беше изключително задушевна! И как иначе!...

Изпълнението на танцът-поздрав на импровизираната сцена, се оказа малко предизвикателство, за гостуващите 15-тина деца-изпълнители от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. А „пищното хоро“, което се изви накрая на мероприятието, увличайки почти всички присъстващи, включително и самият г-н Камбитов и официалните гости пък, беше сериозно предизвикателство, за съвсем неголямата зала „22 септември“. Художественият Директор на гостуващият „Драматичен театър „Професор Енчо Халачев“ Бранимир Митов пък , от своя страна, пое едно голямо обещание – да направят заедно част от децата със специални потребности театрално представление, което да бъде представено идната година а фестивала „Талантино“. (Брани, личните ми адмирации и безкрайно уважение, за това начинание, приятелю!) Накрая всички присъстващи деца си тръгнаха с подаръци и бяха наистина щастливи! Защото децата със специални потребности, дори и да са "доста пораснали на възраст", не са по-различни от всички други деца. Трябва им толкова малко ! .. Достатъчно е, малко внимание!.. Да се почувстват приети!...Да бъдат зачетени! ... Да се оценят положените от тях усилия и постиженията им! Дори да не са особено големи! (Защото, за тях, дори малките постижения, са свързани с големи усилия и продължителен труд! ) ...

Нуждаят се, да се почувстват част, от нещо по-голямо, което ги приема такива, каквито са! Без снизхождение, ... Без съжаление ! ... Без страх !...

Какво обаче, остави горчивия привкус и събуди толкова въпроси, след края на това богоугодно събитие!?

„Този ден (трети декември) не се празнува. Това е ден, в който хората с увреждания искат, да напомнят за себе си. За това, че са тук! Че ги има! И , че са пълноправна част от обществото!“, каза конферансието, в началото на събитието...

„Ние сме домакини... и искаме това събитие, да е празник за всички вас... Община Благоевград винаги е полагала усилия, стремим се да създаваме, както подходящи условия, така и подходяща среда за всички вас – хората в неравностойно положение.“, каза в част от приветствието си г-н Камбитов...

Уважаеми г-н Камбитов, искрените ми поздравления за доброто отношение и желание, за усилията положени от Вас и целият Ви екип за приятното събитие и за добрите пожелания! ...

Не мога обаче, да не попитам: Беше ли нужно да се промени една създадена наистина добра, макар и не толкова дълга традиция, в която на едно просторно, достъпно и комфортно за хора с всякакви увреждания място като спортната зала "Скаптопара", се събираха, освен самите хора, повод за събитието и почти всички хора, които работят с тях, активни преподаватели и студенти, които тепърва, ще ги опознават и ще работят с такива деца и възрастни, гостуващи деца от детски градини и други учебни заведения, които не знаят почти нищо за тях и дори едва ли са ги виждали... Изобщо... Обществеността!?.. Какъвто е именно целият смисъл на точно това начинание!

В контекста на прилагането на актуалната „Национална стратегия за Приобщаващо образование“, не мога да не попитам: Къде беше вчера Общността, косподин Камбитов!?

Общността в която, сме тръгнали да инегрираме всички тези хора!.... Къде точно беше приобщаването, като дори родителите, роднините и най-значимите за тези деца хора, почти липсваха !? ...

Смятате ли, че това бяха всички деца и лица, за които на този ден трябва да си припомним, че „съществуват“ и които имат нужда да се почувстват приобщени!?

Смятате ли че информацията за вчерашното наистина приятно събитие е достигнала до стотиците малки и „пораснали“ деца и техните семейства, извън социалните институции!?

Не мислите ли, че биха могли да съществуват и поне няколко десетки деца и възрастни с двигателни дефицити например, които също спадат към тази група и може би са искали, да посятят вчерашното събитие или просто, да Ви видят, Вас, хората, които вземат голяма част от решенията свързани с техният живот тук, в Благоевград!?... и са стигнали до..... стълби !

Видяхте ли вчера, поне един човек в инвлидна количка, вчера?...

Аз , НЕ ! ... Защо ли?!...

Най-искрените ми адмирации, към всеки, който наистина взима присърце проблемите на "невидимите" и различните! Още повече, към всички, които работят с тях и за тях, наистина със сърцето си!

Тук бих искал, да благодаря специално на г-жа Мадлен Димитрова, която отдаде вниманието си на сина ми и още едно две деца, останали в центъра , докато всички останали , са на мероприятието!

Много съжалявам, но подобно разбиране за интеграция и приобщаване, аз някак не мога да разбера !

Как би могло да се нарече, ограничаването на правото на един или няколко члена от дадена социална група, да участват в голяма част от мероприятията организирани за групата, поради наличието на определени техни дефицити или други особености!? На мен лично, ми е известно само едно определение за това!

И в този ред на мисли , бих искал да задам на Вас и отговорните за това подчинени Ви институции още няколко въпроса, които са се натрупали през последните няколко години!

Кога могат хората с увреждания, да разчитат хората с увреждания, чиито помощни средства не могат да влязат в асансьорите на Общината, да стигат безпрепятствено до обслужващите ги отдели, които се помещават на последните етажи на сградата.

Кога могат те, да се надяват, че скъпо струващият външен специализиран асансьор от Под площадното пространство, който не работи, откакто е преместен, преди повече от година, да заработи отново!?

(Мога да Ви дам идея ! Ако няма друг начин, използвайте същият външен асансьор , за осигуряване нормален достъп да Общината ! Мисля, че не е невъзможно!)

Трябва ли хората с детски и индвлидни колички, да продължават да рискуват, да стигнат до Поликлиниката в града, като минават през подхода за линейките!? ...

Използвам възможността , да благодаря лично, на Вас и на всички други Ваши служители, благодарение на които стана възможен, грандиозния ремонт в ДЦДУ „Зорница“-Благоевград! Но, бих искал и да попитам, кога могат децата и служителите в центъра да разчитат на специализирана адаптирана обезопасена тоалетна , за деца с двигателни проблеми? .. А на специализиран бус, оборудван с рампа и всичко необходимо, за комфортен и безопасен превоз на тези деца ?

А кога потребителите на центъра могат да се надяват, да могат да ползват помощта на специалист – Психолог, от които се нуждаят ежедневно и която е от огромно значение, за изготвянето на адекватна оценката, индивидуални планове за работа, както и за психологическата подкрепа и обучението на децата ?... Тъй като съгласно нормативните изисквания, не могат да ползват подобна помощ от друга социална услуга.

Тъй като, децата и възрастните хора с увреждания нямат нужда от внимание, толерантно отношение, приемане, обгрижване, грижа и подкрепа само един ден!

Тя имат нужда от тях , ПОСТОЯННО !!!