За нетолерантността в социалните услуги и нетолерантността към социалните услуги

Скъпи приятели,
Последните няколко седмици в центъра на общественото внимание влезе една тема, която не мога да подмина безучастно, не само защото е свързана с родният ми град, но най-вече за това, че пряко касае професионалната ми ангажираност и отговорностите, свързани с нея.
Изключително много се говори по казусът с Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „Хризантема“ в Габрово.
Чух и прочетох много мнения, но малко наистина обективни и конструктивни позиции, на специалисти, запознати със методиката и начина на фунциониране на услугата, изключая няколкото наистина садържателни участия на г-жа Весела Банова, която е един от хората, които са възможно най-запознати с целият процес на деинституционализация и свързаните с него предизвикателатва, и позициите на още един двама колеги, за което изкрено ги адмирирам!
Искам дебело да подчертая, че нямам ни най-малка идея да оправдавам нечие недопустимо поведение и отношение към дете, още повече ако то е със специални потребности и малко или много не носи отговорност за собствените си постъпки! Както каза вице премиера и бивш кмет на Габрово –Томислав Дончев, „човечността , не може да бъде сведена до обикновена процедура“, защото човечността е първото и може би главно изискване, когато става въпрос за работа в сфери като здравеопазване, социални услуги и образование!... 
Първият въпрос който изниква, е защо и как изобщо информацията стигна до широката общественост и какво е в нейната основа - междуличностен конфликт между служителите в центъра?... и поради каква причина, „оператора“, в продължение на две години безучастно е наблюдавал поведение, което сам е преценил като недопустимо, вместо да се намеси още в момента регистриране на подобен факт ?... По собствените й думи, социалната работничка, заснела кадрите, е искала да има доказателства за неприемливото поведение на колегите й за пред „отговорните служби“!... и така, две години?!... Докато я уволнят! .... (У мен лично, се създава усещане за опит за манипулация, шантаж и отмъщение, което е най-меко казано нелицеприятно, особено когато става дума за хора ангажирани в хуманитарна дейност! )
Следващият въпрос е , дали това, което виждаме, е наистина онова, което се е случило?... Най-лесният начин за манипулиране на една информация, е представянето на личната гладна точка , за обективна истина и на личното мнение, за факт, като се извадят части от информацията, които да подкрепят тезата ни извън общият контекст на ситуацията (контекст който в случая включва неща като споделеното от други служители от екипа, че конкретната дама е имала конфликт с голяма част от тях.., както и че е играла роля в подбуждането на децата-клиенти на центъра към действия, които да провокират афект у обслужващите ги колеги от екипа!... (На колко от нас, не се е случвало, да загубят контрол в състояние на афект, скъпи приятели? ) 
Намалената критичност към ситуацията, нагледно-действеното мислене, доминирането на възбудите над задръжните механизми (т.е заниженият самоконтрол) и изпълнението на прости инструкции, зададени от значим за тях възрастен, който са приели за авторитет, това са отличителни характеристики за доста от състоянията при децата с проблеми в развитието. Всичко това, ги прави изключително лесна мишена и оръдие, за изпълнение на определена цел!... Това поставя доста нови въпроси, свързани с обективната истина и „същинската предистория“, свързана с така поднесената ни информация, както и за ролята на всеки от участниците в нея! ... И дали наистина децата, са единствената жертва?... 
Да за едно дете, което не познава стойността на парите (което е факт при много от децата с интелектуално задържане), те са просто хартийки.. Хартийки, които много от тях обичат да късат, като една от стереотипните им форми за автостимулиране... За притежателя на парите обаче, това са неплатените сметки и парите за храната на собствените му деца!!!...
Така че, скъпи приятели, Много Моля, Не приемайте безкритично информацията, която ви се поднася! За това сме големи и разумни хора. Да помислим, преди да размахваме пръст! Истината може да бъде показана по стотици начини!... 
Повтарям отново, Не оправдавам никой!
Просто Призовавам, да не прибързваме да съдим преди да сме помислили и да сме си задали някой резонни въпроси!? Не на мен!... Не на някой друг!... Отговорете си честно сами , на себе си ! 
Да, категорично е недопустимо, прилагането на каквато и да било форма на насилие и дискриминация, особено към дете! Без значение дали има или не задържане в развитието и специални потребности! ... Как обаче , самите ние възпитаваме децата си!?.... В общество, в което шамарът все още е приеман за "нормално средство за възпитание“, а похватите на Макаренковската възпитателна система все още не са напълно отживели; в ежедневие, в което всички сме преуморени и изнервени до краен предел, какви са собствените ни възпитателни стратегии!?..
Бих искал да попитам онези, които толкова бурно роптаят и сочат укорително с пръст:
Знаят ли те самите от опит, как се обгрижва дете със специални потребности !?...
Знаят ли какво е, да си ръце, крака, а често и език, на дете с двигателни проблеми, което е изцяло зависимо от тяхната грижа!?... А , ако е с множество увреждания!?...
Знаят ли как се отглежда дете, което не осъществява контакт!?... Което живее „извън настоящото време и място“, затворено в собственият си самотен свят!
Грижили ли са се лично, за дете с хиперкнетичен синдром, което не се задържа повече от две минути на едно място и да речем , в ранна утрин откриват, че е „развихрило творческото си въображение“ из цялата стая... със собствените си фе**лии !?...
Случвало ли им се е , да овладяват човек в състояние на афект, който не се контролира по никакъв начин !?.... А , ако този човек е дете в тяло на възрастен, значително по-едро и по силно от тях!?.. ( Само искам да вметна, че над 90% от обгрижващият персонал в повечето социани услуги са жени! )
А , ако изпадналите в афектна криза са повече от един?!.... А ти си сам или най-много , с още един колега и трябва освен да предпазиш от самонараняване и успокоиш въпросните деца , да предпазиш и останалите 12-14 !?....
Не, в никакъв случай не искам да пропагандирам, колко е тежка грижата за тези деца, които порастват само на ръст и на възраст! ( Всяка работа е, въпрос на личен избор!)
Просто искам, онези които упрекват, да си представят собствените си реакции в подобни съвсем реални ситуации от ежедневието, преди да размахат възмутено и съвсем „социално желателно“ пръст!?
Скъпи приятели, не знам колко от вас, (освен колегите, които занм, че със сърце работят с такива деца, за което ги адмирирам!) са запознати с условията в някогашните ДДЮ и "Домовете" за деца със специални потребности лишени от родителски грижи, или в ДМСГД, ДДЛРГ или останалите Защитени, преходни и други жилища и прочие видове социални услуги, или с типовете "потребители" (мразя тази дума), за които е предназначена всяка от тях; или пък със спецификата на особените състояния на тези потребители; с методиката на работа във всяка от тях и типа грижа, която се полага за настанените деца и младежи! 
Работя с деца в риск от студентството си преди 16-17 години. Познавам всяко от местата от които идват нашите деца и младежи, за които сме единственото семейство! Знам какви бяха, когато дойдоха и какви са сега, защото част от работата ми е да оценявам и подпомагам тяхното развитие! Смея да твърдя, че познавам еднакво добре и приемна грижа и грижата в Резидентната такава! Познавам голяма част от услугите и като професионалист и като потребител!.... Знам много добре, колко трудно е да се подбере, мотивира и задържи наистина качествен персонал за последните, при това, за минималната работна заплата!..
Знам също, колко В ПЪТИ ПО- ТРУДНО е, да се намерят Приемни родители, за деца със специални потребности, особено ако са с тежка патология, каквито са нашите! ... За осиновяване, изобщо да не говорим! ... Поне, не от българи ! ...
Един от големите проблеми в работата деца със специални потребности и порасналите такива, е не толкова самото естество на тяхното обгрижване, нито комуникацията с тях, а фактори като качеството на междуличностните отношения, устойчивостта на стрес и подкрепа вътре и отвън на самият екип!
Основният проблем във ВСЯКА предлагана социална услуга , когато става въпрос за качество и стандарти на предлаганата грижа се свежда до качествен подбор, предварителна и текуща подготовка на обгрижващите, и тяхната обща и персонална подкрепа в цялостния процес на извършване на услугата! 
И това важи за абсолютно ВСЯКА социална услуга, без изключение!!! А 99% от организацията и мониторинга на тези дейности, се извършва от почти едни и същи специалисти в Общинска администрация и държавна администрация. 
Дори при наличие обаче на всички горни условия и добър мениджмънд, не е изключено, някъде, някой да " прегори" или да се случи инцидент, който медиите да превърнат в сензация! 
Много Моля, винаги се старайте да избягвате Обобщенията! Частният случай не значи задължително, система! Подхода "всички са маскари“, не помага на никого!
Преди време, се случи трагичен инцидент с участието на дете, за което се предполагаше, че е със специални потребности, чуха се възгласи „Спрете Приобщаващото образование!“... След това излязоха публикации със спорни данни за инциденти при „Приемната грижа“, реакцията отново беше спонтанно отхвърляне на полезността на услугата!... Сега е на дневен ред, Резидентната такава !!! ... и детските градини !!!?
Къде все пак , е позитивната информация, за нещата, които се случват с нашите деца!!!?
Всяка от услугите за грижа има своите придимства и слабости, за това се допълват! Въпросът не е, коя, как и защо да закрием, а как да повишим качеството на грижата във всяка от тях в името на децата!
Моля, не толерирайте никое насилие, но се опитайте да бъдете толерантни и да уважавате усилията и труда на хората, работещи със сърце в социални услуги! Вярно е! Пукнатини и грешки има в цялата социална система, на почти всеки от етапите на формиране и предлагане на различните услуги и на почти всяко от нивата им на управление! Нито подбора, нито управлението, обучението, мотивацията и подкрепата зависят от служителите, независимо каква е услугата! 
Накрая, бих искал да се обърна още веднъж към хората с нравоучителнят тон и да ги попитам: Колко пъти дойдоха при децата, за които сега са толкова „загрижени“!? Просто за да се позабавляват заедно с тях!?.... Колко пъти искрено се поинтересуваха, дали те имат нужда от нещо и с какво могат да помогнат!?... Колко пъти, не дръпнаха собствените си деца, когато са отишли съвсем спонтанно и непредубедено да поиграят с „онези специалните“!?... Как приеха факта, че в групата или класа на детето им ще има такова „специално“ дете!?..
ЗАЩОТО ИМЕНО В ТОВА Е СМИСЪЛА НА ПРИОБЩАВАНЕТО !!! 
Имено в това, проличава Личното Отношение!!!
Защото децата имат нужда от други деца, без значение дали са СЪС или БЕЗ някакви специфични особености!!!!
ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО В СВОЯТА УНИКАЛНОСТ и всяко заслужава , да бъде прието такова!
Аз знам отговорите на горните въпроси и като родител на дете със специални потребности и като приемен родител, и като професионалист и настойник на децата в „разширеното ни семейство“.
Те всички, са мои деца! 
И ако всеки от нас, намери за себе си, своите отговори! ... Може би , отношението към „Различните“ и към хората, които се грижата за тях, толерантността и приемането им, ще преминат на друго ниво !!!!!
Защото хората със специални потребности са също ХОРА !!! 
Те са неделима част от Общността и заслужават да бъдат приети такива каквито са и да живаят достойно, в съответствие със тези си специфчни потребности и личен потенциал ! А Общността сме всички ние , ЗАЕДНО !!! И отношението на Общността е Личното отношение на ВСЕКИ ОТ НАС !!!
Единственото към, което призовавам е, да подхождаме като етични и разумни зрели хора, да мислим и да се стараем, да сме обективни, да сме толерантни и да не бъдем крайни!
Благодаря предварително!

Причини за липсата на напредък в процесът на рехабилитация

(Първо искам да поясня, че това са ВЪЗМОЖНИ причини, които се срещат отделно и в различни комбинации, но НЕ Задължително. Така че НЕ трябва да се приемат себеотносно !)

1. Родителите не разбират достатъчно добре същността на преоблема на детето си или отказват да го приемат
2.  Нереалистичи очаквения

2.1.От страна на родителите

2.2. От страна на специалистите

3. Недостатъчна или неправилна рехабилитация
4. Все още не сте открили, подходящият за Вас и детето Ви рехабилитатор
5. Липса на съдействие в процесът на рехабилитация от страна на родителите и цялостно делегиране на отговорността за
6. Родителите прегарят прекалено бързо, поради недостатъчнато разбиране естеството на проблема.
7. При по тежките диагнози специалисте прегарят, въпреки яснотата за състоянието на детето и спецификата и състоянието му, тъй като голяма част от специалистите „гонят резултност“.
8. Недостатъчно съдействие и екипност межу различните ангажирани в работата с детето специалистите или между отделните специалистите и родителите на детето
9. Недостатъчно разбиране за комплексността на проблема и на комплексността на възстановяването на този проект, работи се „на парче“ и се лекуват Симптомите вместо пациента. Какво има предвид:

-          Разширяването обема на движение и двигателни умения зависи както от чисто физическото въздействие – масажи, екстензии и други , така и от усъваршенстването на волевия контрол на крайниците от страна на Главния мозък и периферната нервн система. Тези дейности , извършвани от кинезитерапевтите и рехабилитаторите, освен че отпускат мускулните крампи и увеличават мускулната маса, водят до Развитието на Интелекта и „приучаване на мозъка на правилните позиции на тялото и правилните движения; Развитието на Интелекта зависи освен от чисто „механичната“ двигателна активност и натоварване на тялото още от няколко основни фактора. Например: Предвижването в пространството (говоря Не за движението на частите на тялото една спрямо друга , а за физическото му преместване на по-големи растояния) освен, те носят НОВА ИНФОРМАЦИЯ; НОВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ; НОВИ ЕМОЦИИ  и т.н., които доппълнително стимулират Сенориката и Възприятията. Развиват Вниманието, Концентрацията и Мисленето , съответно и Интелекта. Другото което подпомага развитието на Интелекта е Езика.

-          Езика, обогатява не само понятийния апарат, съответно пасивният и активен речник, но цялостното разбиране, подпомага преминаването от нагледнообразно и нагладно-действено мислене, към абстрактно, творческо и логческо мислене и т.н

-          Обратно, Развитието на Езика е невъзможно, без Речево-говорна Терапия Рехабилитация, а често е необходима и Хранителна Терапия.

Хранителната терапия, развива и укрепва лицевата мускулатура и мускулатурата на дъвкателния и Речво-говорния апарат, без които, както и без правилно дишане, говор е невъзможен.

-          От друга страна, развитието на емоционално-волевата свера, пък е в основата на устойчивото развитие на волевият контрол при всяка дейност.

С всичко това искам да кажа, че цялостният процес на развитие и надграждане за компенсиране на дефицитите при изоставане в развитието на детето с включени двигателни дефицити е многостранно и сложно обусловен процес (дори на пръв поглед да не изглежда така) и колкото по-добре разбират това и по-ефективно си взаимодеистват, всички ангажирани в този процес специалисти, толкова е по-вероятен желаният от всички цялостен напредък. 

снимка: wolturnus.dk

Зависимост между състоянието на стомашно чревната система и развитието на децата, страдащи от аутизъм, предполагат американски лекари. В лечението на деца аутисти те са заложили на възстановяването на здравето на стомаха и червата и са постигнали истински скок в растежа и нервно–психическото развитие на такива пациенти.

Американски лекари са открили зависимост между състоянието на стомашно чревната система и развитието на децата, страдащи от аутизъм. В лечението на деца аутисти те са заложили на възстановяването на здравето на стомаха и червата и са постигнали истински скок в растежа и нервно–психическото развитие на такива пациенти.

Откривателят на тази нова теория за работа с деца аутисти – американският специалист д-р Артър Криксман, гостува у нас и заедно с български гастроентеролози новият лечебен подход вече се прилага и при български деца.

У нас точна статистика за децата болни от аутизъм няма. Диагностиката е трудна, малко са и специалистите главно психолози, които работят с тях. Според някои световни статистики, обаче, на всеки 100 новородени едно се разболява от аутизъм на втората година след раждането. Досега се смяташе, че причините са свързани само с нервната система. В САЩ вече постигат успехи с нов подход – интензивно лечение и на храносмилателната система.

Д-р Асен Петров – гастроентеролог, завеждащ Клиника по вътрешни болести в болница "Токуда": "Една от теориите е, че голяма част от имунната система на човека се намира в гастро-ентестиналния тракт и там, поради фактори, които не са много известни, се получава   възможност за възникване на различни автоимунни механизми, които предизвикват различни проблеми и да влияят на нервно-психическото развитие."

Заедно с проф. Кригсман българските специалисти прегледаха ендоскопски стомахчетата на 5 деца с аутизъм и при всички се доказаха проблеми, търпяни с години.

Проф. д-р Артър Кригсман – детски гастроентеролог Ню Йорк - САЩ: "Никой не знае как точно си влияят и каква е връзката между здравето на стомаха и червата и състоянието на децата с аутизъм. Факт е, обаче, че повечето от тях - 70-80 %,   имат стомашно-чревни проблеми – болки, подуване, диария или констипация. Специалните изследвания, които им правим, доказват наличието на хронични възпаления в тази област. Когато започнем лечение на тези проблеми, те се освобождават от постоянните болки, стават по-жизнени, по-весели, спят по-добре,порастват и възприемат по-добре."

Родителите често избягват тези изследвания, защото се провеждат под упойка, за да не са болезнени и стресиращи за децата.

Д-р Георги Симеонов – анестезиолог - завеждащ "Реанимация и интензивно" лечение в болница "Токуда": "Трябва да се спазва безопасността при анестезия, което изисква задължително поредица от консултации и изследвания. Това е един процес, който изглежда на пръв поглед много тежък и сложен, но това е рутинна практика в нашето ежедневие."

Съветът е родителите да се доверят на опитни специалисти и да проведат изследванията, защото резултатите са повече от окуражителни. Подобрението на две от българските деца, лекувани по новия метод е
докладвано дори на световния конгрес за лечението на аутизма в Чикаго.

Д-р Асен Петров – гастроентеролог, завеждащ Клиника по вътрешни болести в болница "Токуда": "Едното дете е с напълно възстановена развитие след регресията, която е получило на втората година и едно, което в момента провежда комплексно лечение на тези проблеми – има съвсем обективни признаци на подобрение."

Изследванията и лечението вече се провеждат и у нас в болница "Токуда". Това се случва заради упоритостта на майките от фондация "Тацитус", които организират посещението на американския специалист в България, защото са решени да търсят различно решение за своите деца, страдащи от аутизъм.

Нина Ламбовски - Фондация "Тацитус" – инициатор за приложението на новата терапия в България: "Смятаме, че той може да се третира медикаментозно и смятаме, че може да се повлияе и повлиявайки гастстро-естентиналната симптоматика се повлиява способността им да учат и да говорят, да функционират в обществото."

Източник: news.bnt.bg

12 прости правила - из „Кодекс на Мечтателя“

снимка: fbcdn-photos-f-a.akamaihd.net

автор: Ивайло Апостолов

1.       Мечтите са изконно човешко право

2.       Мечтите са неприкосновени и никой няма право, да ни ги краде или отнема

3.       Мечтите са въпрос на личен избор, ценности и приоритети

4.       Мечтите са един от основните мотиватори в човешкото поведение и подпомагат нашето вътрешно израстване и развитие

5.       Мечтите се превръщат в наша движеща сила, в момента в който излезем от състоянието на съзерцание и решим да напуснем зоната си на комфорт за да ги следваме

6.       Мечтата е мечта, докато се превърне в Цел

7.       Когато една Мечта се превърне в Цел, нейното постигане само въпрос на Време, Личен потенциал и Ресурси, и упорито, последователно следване

8.       Няма Мечта, която да не може да бъде постигната при наличие на условията от точка 7

9.       Можете да имате неограничен брой Мечти, но Няма как, да постигнете тези Мечти едновременно. Задължително трябва, да ги сбъдвате Една , по Една!

10.   Една Мечта може да бъде такава за неограничен брой хора. Това не значи, че може да бъде осъществена само от един човек. Постигането й зависи от степента на развитие на изброените в точка 7 условия, които от своя страна, са динамични променливи характеристики по пътя на нейното постигане

11.   Вероятността една Мечта да бъде постигната е право пропорционална на Вътрешната ни убеденост, че е постижима и Вярата в собствените ни сили да я осъщесетвим

12.     Всяка Мечта е осъществима, докато вярваме истински в това и правим всичко по силите си да я сбъднем!

    снимка: imagefully.com

6 начина, да се справим с Болката и Скръбта след Загубата

снимка: new-pray.blogspot.com

Автор: Ивайло Апостолов

Всяка Загуба е тежка и неминуемо оставя „белези“ в душата ни!

Болката и Мъката са неделима част от процеса на преживяването на Загубата. Особено когато става дума за най-голямата Загуба в живота ни – Смъртта на Любим човек. И най-вече , ако този човек е , някой от нашите родители! Хората, които са били наш Идеал и Опора от самото начало на живота ни! Хората, на които сме се опитвали да подтажаваме, от които сме се учили и на които сме свикнали , да разчитаме!

Въпреки, че преживяването на Смъртта на близък човек, като цяло е процес, който преминава през стандартните етапи на преживеване за Загубата, той е изключително интимно и строго индивидуално преживяване за Всеки един от нас!

Преживяване, през което ако не преминем „успешно“ може да нанесе сериозни, понякога дори драматични сътресения върху нашата психика и вътреше мир!

Както казах, всеки сам намира своя собствен пачин и път през Скръбта и болката от подобна загуба и НЯМА ГРЕШНИ начини, щом действат и помагат на човека, да се справи с негативните емоции по най-добрия начин, стига този начин , да не наранява сероизно друг близък човек и да пречи на неговият начин да се справи със собственото си Страдание!

Смъртта на близък в Драматична Загуба и Чувствата, които ни връхлитат и завладяват в такъв момент са изключително силни, комплекстни и смесени!

Какво бихме могли да направим, за да си помогнем сами, да преодолеем този труден за нас момент?

Няма как да Преживеем силните негативни емоции , без да ги изживеем! Т.е. неможем, да преминем „Отвъд Страданието“ и да продължим напред, без да сме му се отдали напълно!

Най-важното в крайна сметка е ДА ПРИЕМЕМ, че в живота ни има неща, които са неподвластни на нашите желания и са извън възможностате ни , да ги контролираме. И че Смъртта, като неделима част от „Кръговрата на живота“ е едно от тези неща!  Да НЕ се упрекваме, че сме отговорни или виновни за тази загуба или че не сме направили достатъчно, за да я предотвреатим!

Ето няколко прости и доста ефективни начини, които обикновено доста помагат:

1.      Отвличане на вниманието и откриване на друг Смисъл

1.1.Отвличането на вниманието и фокусирането му върху нещо друго е метод, който много успешно „разрежда напрежението“, без значение на възрастта и целта.

Активното ангажиране на вниманието може да е изключително полезно, особено ако се редуват различни „интелектуални“ или физически дейности. Важното е, да се опитаме „да им се отдадем напълно“!

Без значение, дали спортуваме, дали шием гоблен или решаваме кръстословици, важното е да изместим напълно фокуса на вниманието си от натрапливите негативни мисли, върху ДЕЙНОСТТА. 
Колкото по-любими са ни практикуваните дейности, толкова по-добре! Колкото по-добре се справяме с тях и колкото по-удовлетворени се чувстваме, толкова по добре!

Активният спорт и бойните изкуства, дихателните упражнения, медитацията и дори селскостопанската работа, могат да действат изключително благотворно, в зависимост от Вашия темперамент, привички, и интереси.   

  Ако изпълнявате тези дейности заедно с любими на вас хора, с които се чувствате приятно, още по-добре!

1.2.Намирането на Смисъл е друг начин да „изместите фокуса“.

Обърнете повече внимание на значимите близки хора в живота ви - деца, съпруг/съпруга...

Те имат нужда от вас ... от Вас на 100% ! Вие от тях, също!

И Вие и го заслужавате ! За това, ТРЯБВА, да се СЪХРАНИТЕ !

2.      Дайте воля на емоциите си

Не сдържай емоциите си! Плачете, Чупете, Ругайте, Крещете с всички сили... Ако можете, направете го някъде в усамотение сред природата , където да не се страхувате, че някой ще Ви чуе!  Защото Страхът е едно от най-силно блокиращите чувства.

Пуснете чувствата си , да излязат на свобода НАВЪН и да се Развихрят!

3.      Изразете Негативните си емоции, като ги Обърнете в нещо градивно !

Сублимацията е може да е изглючително полезен начин, да изразите СЕБЕ СИ и това, което чувствате!

Единственото правило в изразяването на емоциите ( освен това, да не пречите с това на другите) е,

че НЯМА ПРАВИЛА !

НЯМА ПРАВИЛНИ И ГРЕШНИ НАЧИНИ ако те ДЕЙСТВАТ !  

-          Начините зависят от личният ви потенциал , предпочитания, дарби и интереси..

Ако можете, да Рисувате – НАРИСУВАЙТЕ това, което чувствате!

Ако можете, да Пеете – ИЗПЕЙТЕ ГО!

Ако можете, да Танцувате – изразете емоциите си , чрез танц!...

Ако пишете стихове – изрецитирайте го!

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО СТЕ ДОБРИ в това, което правите за да изразите емоциите си!

 ВАЖНОТО Е, ДА ИЗВЕДЕТЕ ЕМОЦИИТЕ ИЗВЪН СЕБЕ СИ !

Езикът е един от е един от най-добрите начини, да изведем онова, което е вътре в нас , НАВЪН !

Да му дадем МАТЕРИАЛНА ФОРМА, Да го ВИДИМ, да го ЧУЕМ !  Да го усетим, като нещо НЕ Наше .... и ДА СЕ СБОГУВАМЕ С НЕГО  ФИЗИЧЕСКИ!...  А в това отношение, българският език е толкова богат, чувствен и образен!...Използвайте го !

4.      Напишете на Човека, който сте изгубили, писмо с най-прекрасното, което ви свързва!

Напишете в писмото всичко хубаво, което Ви той/тя Ви е дал. 
С онова, на което Ви е научил... С най-прекрасните мигове, които сте имали заедно

Напишете най-прекрасните споделени заедно от вас моменти, с които ще го запомните!

Може да опишете подробно , как е изглеждал и как Ви е накарал да се почувствате! 
Щастливи !... Благодарни !... Горди ! ... Уверени ! .. Обичани !... Подкрепени ! ...

Фокусирайте се и опишете всяко позитивно чувство , което Ви е накарал да изпитате !

След това му БЛАГОДАРЕТЕ , за всичко, на което Ви е научил, което Ви е дал и с което ще го ЗАПОМНИТЕ и си обещайте, че ще го запомните ИМЕННО ТАКА !!! 

 Родителите ни „живеят в нас“ и чрез нас.

Именно с нещата на които са ни НАУЧИЛИ,  
с ЦЕННОСТИТЕ и НАЧИНИТЕ , ДА СЕ СПРАВЯМЕ с предизвикателствата, на които са ни ВЪЗПИТАЛИ,
и с ПРЕКРАСНИТЕ СПОДЕЛЕНИ СПОМЕНИ и ПОЗИТИВНИТЕ ЕМОЦИИ, които са ни накарали да почувстваме ! 
Това е нашият Собствен „Вътрешен Родител“, който е част от душевната ни същност.

Осъзнайте го! ... Приемете го ! .. и ЗАПАЗЕТЕ писмото, за да си припомняте любимият човек, винаги, когато ви липсва !

Бъдете сигурни, че той знае, че сте добра дъщеря (или син) и сте направили всичко по силите си за нея! Защото именно той/тя ВИ е възпитал така.

Бъдете сигурни, че тя или той биха искали, ДА СЕ СЪХРАНИТЕ по най-добрия начин, 
за да можете да бъдете полезни и да дадете на семейството си всичко онова, което те като Родители, са дали на Вас, като техни деца 
и да научите своите децата, на всичко добро, което те са Ви научили!

И тя(или той) , и Вие и най-вече децата Ви го заслужавате!

Латиноамериканците вярват , че духовете на мъртвите, „живеят“ почти физически паралелен живот , докато ги помним и се връщат, да ни посетят, всеки път, на Празника на Мъртвите ( Día de Muertos !... Но САМО АКО ГИ ПОМНИМ И ПОЧИТАМЕ !

За това правят олтари със снимките на Напусналите света на живите предци, с техни снимки, любимата им храна и предмети!  Преминават обаче, САМО онези, които имат снимка , поставена на Олтара от техните близки. Тоест, за които си спомнят !
  

5.      Споделете с приятели!

Споделете как се чувствате с най-близките си приятели! Хора на които вярвате безрезервно. Хора, които Ви приемат напълно, такива, каквито сте! Хора, които Ви Разбират и Подкрепят! 

„Вентилирайте“ Колкото повече, толкова повече !...

ДОКАТО ЧУВСТВАТЕ, ЧЕ ВИ ПОМАГА да се Разтоварите !

Сега е момента, ДА СА ДО ВАС !!

6.      Напишете писмо ДО СЕБЕ СИ !

Това е още един много полезен начин, да „изведете чувствата НАВЪН“!

Представете си , че сте с най-близкият си човек и трябва да проявите РАЗБИРАНЕ и ПОДКРЕПА в такъв момент !

Кой , ако не Вие самият/самата, сте най-добрият си приятел ! Вие най-добре се познавате ! На кого ако не на себе си, можете да разчитате и да се доверите най-много !

Опитайте се да намерите най-нежните успокояващи и подкрепящи думи!

Сигурен съм, че Вие сама, ще ги намерите най-точно!

След това, опишете всичко, което Чувствате!

Чувствата , които изпитва човек в такъв драматичен момент , обикновено са изключително силни и доста смесени ....

Опитайте се, да ги Диференцирате!

Бъдете максимално Честни, Открити и Откровени пред себе си!

Фокусирайте се Персонално, върху ВСЯКО негативно чувство, поотделно!

Опишете го възможно най-точно и пълно!

Вероятно се чувствате Виновни, че не сте направили всичко възможно!?.... Че сте направили или казали нещо не както трябва!?....

Може би се чувствате Гневни на себе си!? ... Опишете , Защо !?.... На напусналия Ви Близък!?...

Сигурно се Страхувате!?.... От какво?... Защо?... Може би, че няма да се справите, без помощта и подкрепата, която сте получавали от него до сега !

Може би, сте Разколебани и се чувствате в Безизходица!?...

Сигурно се чувствате Самотни и Изоставени !?....

Опишете подробно, всичко което чувствате и мислите ! ...

Няма Защо и Какво , да криете от самият себе си! Това са Вашите Собствени Мисли и Чувства!

След, като почувствате, че сте написали ВСИЧКО ! Прочетете го на висок глас ! (Естествено , след като сте се уверили, че няма кой да Ви чуе!)

Ако можете, дори го извикайте с пълно гърло ! 

Ако ви идва отвътре, ИЗПЛАЧЕТЕ ГО !

Почувствайте го, още веднъж ! ..... и прегънете листа!

........

След това, СИ ПРОСТЕТЕ !!!

ПРОСТЕТЕ СИ ЗА ВСИЧКО, за което изпитвате ВИНА!

Всичко, за което се сетите.

ПРОСТЕТЕ СИ, за това, че може би не сте били най-добрия син или дъщеря!

ПРОСТЕТЕ СИ, за това, че може би, не сте най-добрият съпруг или съпруга, или родител, ...колега!  

ПРОСТЕТЕ СИ , за немитите чинии и прането!!....

ПРОСТЕТЕ СИ че не сте толкова съвършен, колкото бихте искали!...

ПРОСТЕТЕ СИ, за ВСИЧКО !!!

След като напишете на листа всичко, за което си прощавате, 
напишете ВСИЧКО, заради, което ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ и СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ПРОДЪЛЖИТЕ!

Например: Мога да се справя, защото : (довършете изреченията)

Децата заслужават.........

Семейството ми има нужда.....

Мечтая за ....

Майка ми/Баща ми биха искали , да.......

Мога да се справя, ЗАЩОТО СЪМ....

Избройте всички свои СИЛНИ СТРАНИ И КАЧЕСТВА ! ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СЕ СЕТИТЕ !

.....

Може да завършите писмото така , както бихте го завършили по този повод, ако го пишете до най-скъпият си и обичан човек!

Например: Скъпа моя Приятелко..... / Приятелю....

Знам, че преминаваш през много труден момент! Знам, че в живота ни има неща, които не зависят от нас и невинаги можем , да променим!.... Но знам , че и това ще мине !  

ВЯРВАМ, ЧЕ МОЖЕШ , ДА СЕ СПРАВИШ !

ВЯРВАМ В ТЕБ !

ВИНАГИ , ЩЕ СЪМ ДО ТЕБ !

ОБИЧАМ ТЕ !

ВИНАГИ ТВОЙ/Я/ТВОЙ:......

......

След като приключите с писмото, може да направите някакъв Ритуал за „сбогуване с негативните чувства“.

Откъснете онази част от листа, на която сте описали негативните емоции !

Сбогувайте се с тях и ги унищожете физически и си обещайте да запазите само добрите спомени и чувства свързани с човека!

Може да изгорите листа!.... Може да го накъсате и пуснете в реката!.... Изборът е ваш!...

Физическото унищожение на негативните емоции, макар и само символично, ще Ви помогне по-лесно , да ги превъзмогнете.

Позитивната част от Писмото "До себе си", с прошката, причините да продължите и Вашите най-силни страни, запазете в себе си и четете, всеки път, когато изпитате Вина, Тъга или Съмнения! 

.....

Преживяването на Загубата е изключително Интимно, Лично и Съкровено преживяване.

Това са само някои идеи , които са помогнали на различни хора , в подобен момент!

Дали ще сработят, зависи изцяло от Вас!

АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ по най-добрия за Вас самите начин!!!