ХРАНИТЕЛНА ТЕРАПИЯ и предречева рехабилитация

Хранителната терапия е въведена в България през 1996 година от Нина Йорданова и Десислава Маринова, логопеди в Центъра за лечение и рехабилитация на ДЦПИстория:

През 1998 година е модифицирана  Нина Йорданова собствена система за хранителна терапия, основаваща се на рехабилитационните методи на Бобат, К. Моралес, В.Войта

Липсват снимки и информация от 1996 до 2007, защото все още се издирват съхранените архиви в СБДПЛРДЦП.

През 2000г към хранителната терапия са добавени допълнителни стимулационни процедури под консултациите на д-р Ив. Чавдаров, к.м.н и тя е трансформирана от Нина Йорданова в система за предречева рехабилитация.

За първи път се съобщава за създаването на Хранителната терапия на конгрес на Националното сдружение на логопедите в България 2000 г. (по това време НСЛФБ). Докладът е представен от Нина Йорданова.

Първата публикацие на системата за хранителна терапия, наричана по това време Предпечева рехабилитация е в сборника с доклади от юбилейната конференция по повод 10 години от съдаването на СБДПЛРДЦП.

След 2000 г. системата за Хранителна терапия се доразработва паралелно от Нина Йорданова и Свтлана Картунова, като всяка от тях има изработена собствена програма за прилагането й.

Хранителната система е основана на теориите на

S.E.Morris, M.D.Klien – Mund umd Ess therapie – система по Бобат

R.C.Morales – Orofaziale Regulationstherapie

B.A.E. Padovan Neurofunctional Reorganisation

Наречена е предречева рехабилитация, а не само хранителна терапия, защото чрез системата се извършва корекция на нарушения механизъм на хранене и се извършва промена на отношвниението на пациента към хрананата и начинът на нейното приемане. Обединява терапевтични техники, които оказват както директно, така и индиректно въздействие върху реакцията на мускулните групи и цели не само възстановяване на храненето, но провежда едновременна речева стимулация.Прилага се във всички случай на диагностицирано нарушение на механизмите на хранене и откази на хранене и като стимулация, по преценка на логопеда в случаи без нарушения на механизмите на хранене.

Системата за Предречева рехабилитация включва

Хранителна терапия

Топлинни стимулации на масетерите

Криотерапия на биологично активни точки

Вибрационни стимулации на биологично активни точки

Водни стимулации на езика

Стимулации по Войта – I фаза на рефелкторно завъртане

Снимките са правени през 2006 година във Виртуален кабинет за родителски консултации -София, жк. Дружба, ул. Илия Бешков 2. Представяме ги информативно, те имат историческа стойност. Не правете това сами, без да сте преминали необходимото обучение, защото можете да навредите на пациентите:

Източник: Pumpelina

" Тя те връща обратно към това, което е животът."- Или историята на американският актьор Джейми Фокс и по-малката му сестра Де Ондра

снимка:DeOndra Dixon and Jamie Foxx./Tom Cooper/Getty Images

Известният американски актьор Джейми Фокс и по-малката му сестра Де Ондра Диксън имат прекрасни семейни взаимоотношения, на които не са повлияли нито славата, нито успехът и кариерата на актьора.

Те са един великолепен пример, че никой не знае какви предизвикателства му е подготвил живота, но единствено от него зависи, как ще ги приеме и премине праз тях.

Диксън, който има синдром на Даун, е живее с брат си от 2002 г. насам.

В свое интервю пред "Dateline" на NBC, 50-годишният актьор говори за връзката си със своята 33-годишна сестра, която има синдром на Даун и как тя го държи на земята.

" Де Ондра винаги ми припомня, къде съм роден и от къде съм тръгнал", Споделя Фокс. И допълва, че Де Ондра го е научила "как да живее".

"Всичко това с което се захващам в "Холивуд", наистина няма значение - каза Фокс. - Тя ме връща обратно към живота."

Цялото видео, вижте тук:
https://twitter.com/twitter/statuses/1035218089275666432

Отново за Достъпността на средата и свободата на придвижване

снимка: stroitelstvoimoti

Съвсем неотдавна, България приключи своят мандат на Европредседателство и посреща делегации от цяла Европа.
Точно по същото време, в Ню Йорк, председателстваше сесия на Конференцията по изпълнение на Конвенцията по защита на правата на хората с увреждания, която е подписана от 177 държави, където една вече бивша зам. министърка говори, как хората с увреждания и техните проблеми, са приоритет на настоящото правителство.Същото се повтори само преди броени дни в Женева..
Няма да говоря, как цяла Европа, която взе отношение по въпроса, за правата на една крава, вече четвърти месец, седи и гледа безучастно, въпреки няколкото вече излезли материали в германски и други медии, как за пореден път се разиграва безпардонен фарс, с хората с увреждания!
Ще споделя личните ми впечатления, по един далеч по тривиален въпрос, а именно достъпността на средата в градската инфраструктура и съществуващата на много места само на хартия, пожелателна форма на "свободата на придвижване".
Не знам на колко от вас, скоро ви се е налагало, да преминете с детска или инвалидна количка, до някоя от спирките разположени през пътя покрай Централна Гара и Централна Автогара - София!?
Аз, съпругата и сина ми, бяхме изправени пред това предизвикателство миналият ден! Нито един от четирите инвалидни асансьори, които успяхме да открием, не работеше. Рампи, за огромно наше разочарование, също не открихме! Пешеходни пътеки или каквато и да било сигнализация (освен на пресечната точка на пътното платно, с вело алеята, водеща към центъра), търсихме също без резултат!...
Единственият начин да преминем беше, да пресечем на свой риск и отговорност, всичките 7-8 платна и трите трамвайни релси!
Не знам, дали някъде е имало скрит подстъп, за който никой не можа да ни упъти, но при пресичането ни в едната посока, друг човек с електрическа инвалидна количка и без придружител, предприе същата рискована маневра!
ПОДЧЕРТАВАМ!!! Че не говоря за провинцията.
Говоря, за "централните разпределителни възли на страната!!! Възли, през които преминават хиляди българи и чужденци, всеки ден!
Може би, ако някой, архитектурен гений или някои подобен от приемащите "органи" (Органи с неизяснен произход, който със сигурност, НЕ Е мозък!), беше поне подочул нещо, за Наредба 6 и Наредба 4 , към "Закона за интеграция на хората с увреждания", вероятно подобни архитектурни абсурди, щяха поне, да НЕ са нещо обичайно!

Още веднъж, за ДОБРИТЕ и ПОСЛУШНИТЕ Деца ! >>>

Много често, чувам Родители, да казват: Как искам, да можеше детето ми да е послушно и спокойно!...
Дали, това е наистина Детето, с Главно "Д"? Детето-образец!...

"Послушните" деца може, да са "тихи", защото са изплашени!...

"Послушните" деца, може да са пасивни, защото са стресирани!...

"Послушните" деца, могат да са външно "спокойни", защото са с ниско самочувствие или изпитват постоянно чувство на вина,...

но може и да са фрустрирани, да са изнервени и агресивни, към по-слабите или когато никой не ги вижда, защото са потискали твърде дълго гнева си!..

"Послушните" деца, могат да са пасивни, защото са възприели ролята на онеправдания на "жертвата" и поведението на "заучена безпомощност",...
но може и да са свръх амбициозни перфекционисти, които търсят постоянно одобрението на околните и най-вече , да оправдаят очакванията на своите вечно недоволни родители!... Дори да са станали на 50г!...

"Послушните" деца , могат да са много неща!.... Но не могат ЕДНО , да са "Добри" и Щастливи деца!...
Деца , от които да станат "добри", зрели и полезни за себе си и за обществото, възрастни!

***

ДОБРИТЕ деца, са любознателни!
- Те не се страхуват, да експериментират и дори, да правят грешки!
Но са се научили, с грешките и времето, че всяка грешка, води до последствия, както и всяка правилна постъпка!

ДОБРИТЕ деца, са спонтанни и непринудени!
- Те нямат предразсъдъци и няма да наранят никого, умишлено!
Те просто искат, да знаят!

ДОБРИТЕ деца, са свободни в изразяването на себе си!

Те свободно изказват своето мнение и показват чувства и желания!

Те са научили, че могат, да са съгласни, но имат право и да НЕ сн !

Те са научили, че и те, както и останалите хора, имат право, понякога да се тъжни, гневни, разочаровани или сърдити! И това не е по-лошо от това, да се позитивни и щастливи и съпричастни!
Но знаят и уважават, същата свобода и у другите!

ДОБРИТЕ деца, не се страхуват, да се конкурират с другите и да се себеутвърждават, но не мачкат другите, по пътя си, в този свой стремеж!

ДОБРИТЕ деца, не се страхуват, да мечтаят! Но с времето се научават, че мечтите могат да бъдат постигнати, само ако изминеш пътя до тях!...

ДОБРИТЕ деца, не се страхуват от другите деца!
Те ги търсят и намират път и начин, да се забавляват заедно с тях!

ДОБРИТЕ деца, имат богато въображение!
Те са креативни и изобретателни !
се отдават

ДОБРИТЕ деца, влагат сърцето си и се наслаждават изцяло, на това, което правят!

ДОБРИТЕ деца, порастват щастливи и пълноценни възрастни, които не се страхуват, да приемат никое предизвикателство и притежават необходимите качества, да го преодолеят;
Които не се страхуват нито от Успеха, нито от Провала!

Те са онези, които движат обществото напред!

Вашите деца Добри ли са или Послушни!?

"Най-важното нещо, 

което един баща може да направи за децата си,

 е да обича майка им." 

Теодор Хъсбърг

Ролята на майката, винаги е била неоспорима.
Ролята , която има бащата за формирането и съзряването на детската личност обаче, каточе ли е леко подценявана!


Всяка от ролите на двамата родители обаче, има СВОЕТО значение, не само за половата идентификация на децата и в интегрирането на полово-ролевите модели на поведение.
Има неща, които бащата много по-добре би помогнал на детето си, да научат. Особено, момчетата.
Всеизвестна максима е, че любовта на майката е безусловна, докато тази на бащата, не е.
Докато целият женски светоглед е пречупен през емоциите и е тясно свързан с взаимоотношенията, този на мъжа, е свързан с действието. Съответно , с постигането на цели, резултати и степен на удовлетворени очаквания. Просто, мъжете са по-конкурентни, а жените, по комформни...


- Първата и може би, най-важна от основните задачи, свързана с бащинското възпитание е, себе утвърждаването и автономността на детето, на детето от зависимостта от майката.

- Друга задача е, да научи детето, да печели .... и да губи, и да му обясни , колко е важно това

- Бащата, помага на детето , да изгради собствена гледна точка и мироглед, и да ги отстоява

- Бащата, помага на сина си, да изгради правилно отношение към жените

- Да поговори с него "по мъжки", за любовта и привличането (емоционално и сексуално)

- Друго важно умение, на които бащата трябва да научи сина си е, да дава отпор и да защитава

- Той обогатява живота на детето си с нови преживявания и нови предизвикателства

- Да го научи, да се бори и да не се отказва

- И да го научи на някой основни житейски умения, до оцелява и до осигури, задоволяването на основните си потребности(както и тези, на важните за него хора )..

Възможно ли е да живея, а не, да оцелявам, отглеждайки своето "специално дете"?

Автор: Любов Тихомирова

... Много по-лесно е да разкажеш за това, 

отколкото да го направиш. 

И все пак е възможно. 

Аз познавам себе си ...

Да! Можете! За да направите това обаче, е необходимо да направите 5 парадоксални действия. Тези, които не се появяват. Необичайни. Противоречи на нашата логика.

Нека първо да видим защо оцеляваме и не живеем?

Свикнали сме, да възприемаме света като враждебен и се борим с него. За детето.
Срещу неговите черти и особености. За победата над болестта, над нежелателните според нас прояви и поведение (по мое мнение, по-мъдрото решение е, децата да работят със своите дефицити, позовавайки се на своите силни страни). Срещу осъждане, отхвърляне или безразличие на обществото. От друга - опитите, да се освободим или подтиснем далеч "негативните" мисли, да потиснем "отрицателните" чувства като отричаме елементарните си основни нужди, себе си, своите желания и стремежи ни тормозят и ни подтикват , да се откажем.

ПЪРВОТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Поставете себе си, своето здраве и самочувствие, на първо място.

 Започнете да се грижите за себе си. Защо? Тъй като емоционалното състояние на детето зависи от състоянието на родителя. То не може да бъде спокойно и да се отпусне, да бъде любопитно и да се интересува от общуването и разбирането на нови неща, когато вижд родителите му , да се страхуват, да се тревожат, да са гневни или апатични. Развитието е възможно само от точката на вътрешен покой.

ВТОРО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Постепенно се отпуснете! Освободете се от стремежът си, за хипер-контрол! Спрете да се опитвате, да свършите всичко, да се надпревервате с времето, всичко да поправите, да спасите всичко и всички. 

Оставете войната. От това ни се струва, че не живеем, а оцеляваме в зоната на бойни операции. За да се ​​чувстваш жив, трябва да забавиш и да се научиш отново да се наслаждаваш на живота. Това е много трудно. И страшно. Точно както да следвате съветите, да се отпуснете в студа, когато сте започнали да треперите и да тракате със зъби.

ТРЕТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ: 
Намерете сфера за себереализация, която не е свързана с детето.

Това е много важно. Всяка пълнолетна и пълноценно развита личност, се радва на продуктивни дейности. За нас е важно да видим продукта, резултат от нашите усилия. Най-непоносима за здравата човешка психика е безсмислена дейност. Грижата за подобряване състоянието на "специалното дете" обикновено е дълъг процес без резултат, с минимален резултат или не с резултата, който бихме искали и мечтали.

Една от най-злокобните стратегии за нас, за психиката на детето и най-важното за отношенията ни с него е състезанието за неговите резултати. Грамоти, медали, купи, дипломи. Съобразяването с нечии на външни стандарти. Преследването на успеха. Най-щастливите семейства със "специални деца" (и като цяло с всички деца), са тези, които не преследват успех, и се наслаждавайте на живота, водени от максимата, че успехите на всеки член на семейството в даден момент са + и допринасят за развитието както на детето, така и на цялото семейство и за постигането на поставените цели в зоната на проксималното (близко) развитие.

За да се спре преследването социален успех и да се наслаждавате на развитие в една и съща "в близка зона на развитие", е необходимо да направите ЧЕТВЪРТОТО (НАЙ-ТРУДНО) ПАРАДОКОСАЛНО ДЕЙСТВИЕ:
 Да погребе, и да спрете да ридайте за своята "мечта на детето". 
Това е описано подробно в моята статия "Детето от мечтите е мъртво. Да живее детето! ".

ПЕТО ПАРАДОКСАЛНО ДЕЙСТВИЕ:
Помнете и не пренебрегвайте останалите си социални роли.

Помнете, че сте не само майка, но и жена, жена, дъщеря, приятел, професионалист, гражданин.
Вкусът на живота е в разнообразието, когато можем да се проявим по различен начин.

Когато ние постепенно се ангажираме с тези парадоксални действия и изместим фокуса от детето и неговите проблеми; от начина, по който изглеждаме в очите на другите и какво те мислят за нас, от очакванията и мечтите, които имаме за него и започнем, да се радваме на съвместен живот нашия тук и сега, по начина, по който усещаме атмосферата, в която живеем, че животът ни е пълен точно сега, с това, което искаме в момента, би било за нас в този момент най-добрият избор. Тогава, ние ще започнем да живеем, а не оцелее.

Това е по-лесно, отколкото да го направите. И все пак е възможно. Аз познавам себе си. Виждам резултатите и отзивите на моите клиенти и участници от наскоро завършената онлайн програма "Удовлетвореният от живота си родител".

Искрено искам всеки, който отглежда дете с "специални възможности" , да възвърне вкуса си към живота и да го живее с удоволствие.

============

Любов Тихомирова е Психолог и родител на дете в Спектъра. 
Основател и ръководител на програмата "Специален ресурс", за подкрепа на родители на деца със специални потребности.

Източник: https:///особыйресурс.рф

Бъдете щастливи в игрите с децата си, но бъдете внимателни!

                                         

Миговете, когато се забавляваме с децата си и създаваме заедно незаменими спомени, са най-пълноценно и смислено преживяната част от живота ни!

Колко често ви се е случвало, да предупреждавате детето си, на детската площадка! 

" И внимавай!" , "Умната! Да не стане играчка-плачка!"...

Много често, децата улисани в заниманията си и съсредоточени, върху дейността, която им е приятна, стават невнимателни и игнорират промените, които настъпват в средата около тях..

Дали, обаче това важи само за децата! Особено внимателни, трябва да бъдем, когато детето е още много малко или с някакви проблеми в развитието!

Всеки ангажиран и любящ родител, обожава да се забавлява с детето си, но нерядко се случва, увлечен в забавлението да не забележи навреме някои промени в контекста на ситуацията и поведението на детето. При съвместните игри и забавления с децата и дори, когато сме само наблюдатели, важи същото правило, както при движението на пътя:

"Децата са непредвидими !" 

Във всеки един момент от играта, те могат внезапно да решат, да сменят позицията, посоката на движение или самата дейност ! Просто така! Без да ни предупредят и да ни дадат време за реакция. За това, наш остава ангажимента и отговорността,  да сме бдителни и да ги пазим!

Спускането по пързалка, е едно много приятно и забавно занимание, НО дали, да се спуснем с детето, за да го предпазим, е най-добрата идея!?

Съпругът на Хедър Клеър (на снимката) улавя на снимката, точно мигът, както дъщеря им счупи крак.

През 2015 г. Хедър Клеър се спусна по пързалката, докато нейната 12-месечна дъщеря Медоуд седи на скута си, за да е сигурна, че ще я предпази.

По време на спускането кракът на Медоу остава между бедрото на майка си и стената на пързалката.

Клеър завежда дъщеря си в болницата, където разбира, че кракът й е счупен.

Клеър публикува снимката във Facebook, за да предупреди другите родители да не вземат децата си на пързалката, в скута си.

Спускането с вашето малко дете по пързалката изглежда достатъчно невинно. Може дори да изглежда като по-безопасен вариант, отколкото да ги оставите да се возят сами. Но това не е така, и Хедър Клеър публикува във Facebook, предупредителен пост към родителите за това как тази практика действително води до хиляди ранени деца.

"Мислех, че всички родители са взели децата си на пързалката. Убедена съм, че всяка детска площадка трябва да има предупредителен знак, но никога не съм виждала такъв."

Д-р Джон Торес, медицински кореспондент на NBC News, споделя, че родителите никога не трябва да се спускат по пързалката заедно с детето си. По-скоро те трябва да стоят до улея и да оставят детето да се спусне, докато го пазят с ръце.

Клеар споделя снимката във Facebook всяка година с надежда, че родителите ще я видят и ще направят по-сигурен избор.

"Аз съм достатъчно силна за себе си за това, аз се обвинявах в себе си, все още го правя, въпреки че знам, че това е обичайно", каза майката. "Последният разговор с други майки ме вдъхнови да го споделя публично, за да достига до повече хора".

За щастие, снимката е добре приета, много родители се съпротивяват и споделят, че техните деца са претърпели подобни наранявания. В допълнение към нейния Facebook пост, Клеър често се обръща към родителите в парка, ако ги види да слизат на слайда с дете в скута им. По-често не й благодарят за съветите.

Наранявания при спускане по пързалка се случват много често, особено при малките деца.

Според Американската академия по педиатрия над 350 000 деца под шестгодишна възраст са били ранени на пързалката в Съединените щати между 2002 и 2015 г. Най-висок процент от тези наранявания са настъпили при деца на възраст между 12 и 23 месеца.

Изследването също така съобщава, че 36% от всички наранявания са по-леки фрактури на краката, което се случва, когато крачолът на детето хваща ръба или дъното на улея, после се завърта и завива назад, докато седи в скута на родителя. Точно като при Медоуд.

Така че, скъпи родители, без значение колко са специални децата ви, подарявайте им своето време и внимание, при всеки удобен случай! Те са най-ценният и незаменим подарък, който можете да им направите и са най-добрият начин, да им покажете, колко са ценни и важни за вас и колко ги обичате! Бъдете щастливи в игрите и се наслаждавайте на създаването на прекрасни спомени с децата си, но винаги бъдете внимателни и заради тях и заради себе си. 

Снимка: https://www.thisisinsider.com

По материали от thisisinsider