четвъртък, 21 февруари 2019 г.

Няма пряк път към успеха, приятелю!


Няма магистрала към успеха, приятелю мой. Всички мислят, че има лесен път към успеха и местата там, са отдавна заети. Но всяко нещо, си има цена. И ако го искаш наистина, трябва да си готов да я платиш.
Ако търсиш пряк път към успеха, ако искаш, да избегнеш задръстванията,..
трябва да си готов да излезеш от "до болка познатите" и добре утъпкани пътища и да "удариш през просото". Трябва да си готов, да напуснеш уюта и сигурността на зоната си на комфорт, да си поизкаляш обувките и ръцете и да понасилиш мишците и разума си. 
Ако искаш обаче, да си наистина удовлетворен, никога не си позволявай лукса, да насилваш морала си. Тази цена, е твърде висока!
И помни, прекият път към успеха никога не е най-късия!
По него има много криволици. Има възходи и падения. И моменти, когато живота ще те поставя на колене и ще те хваща здраво за топките и от това, дали ще спреш или ще продължиш и ако продължиш, дали ще се изправиш или ще пълзиш, ще разбереш много за себе си ! И вярвай ми, не веднъж ще се изумиш от наученото!
И от това, какво ще направиш с него, с наученото зависи, дали ще стигнеш своята крайна цел и дали това ще те удовлетвори!
Защото всяка спирка по пътя ти към целта, може да е последна. Но може и да е начало на нещо ново и неочаквано!

И всичко това, зависи единствено от теб!

"Семейните войни" и разрушителното им въздействие върху детето


Не те познавам, приятелю.
Но сигурен съм, по едно нещо с теб си приличаме!
И ти си също като мен, се опитваш да бъдеш добър родител на децата си.
Опитваш се, да им осигуриш възможно най-добрите условия, да израснат като психически и емоционално зрели личности. Да имат добри ценностни и морални ориентири. Да получат добро образование и възпитание...
Всичко това обаче, особено последното - възпитанието, започва още почти от началото на живота на новороденото и естествено, зависи от най-важните хора в неговия живот, от нас, неговите родители. "Вие възпитавате дете във всеки момент от живота си, дори когато не сте в къщи.", казва Макаренко. 
И тук, съм напълно съгласен, с него! Личният пример и личните ни успехи, възпитават детето ни много повече от всички морални и духовни лекции, напътствия и нравоучения, които ще му изнесем.  
Предполагам също, че и във вашето семейство, както и при нас с жена ми, се случва да изтървете някоя дума не съвсем на място пред малчуганите. Или интонацията, да придобие възходяща градация и да прехвръкнат искри.
Като всеки загрижен и информиран родител, сигурен съм знаеш, че не е добре да се случват скандали пред децата и защо! 
Ето пет от главните причини:
1. Причинява несигурност у детето;
2. Разрушава у него чувството единството и го раздвоява;
3. У детето се поява чувство за вина
4. Руши доверието у детето  
5. Създава предпоставки за формиране на лагери между членовете на семейството;
  • ……………………………………
  • (Добави твоята голяма причина)
Добре, сега ще засегна проблема малко по-сериозно, защото уважавам личното ти време 🙂
Позволи ми да те провокирам: няма нищо лошо в несъгласието! Проблемът е в начина ви на изразяване.
Мисля, че в определени ситуации родителите могат да изразяват своите несъгласия, ако го правят по уважителен начин.
Проблемът се съдържа в открития огън – ако една дискусия се разгорещи прекалено, придружена е от викове, обвинения или ескалации, необходимо е да изработите механизъм за преустановяване на конфликтите.
Ще кажете – в нашето семейство рядко достигаме до подобни крайности. Добре ли е в крайна сметка да изразяваме нашите несъгласия пред децата?
Зависи от вашата аудитория!
Децата трябва да бъдат достатъчно големи, за да разберат онова, което им казваш и доста емоционално зрели, за да осъзнаят, че можеш и да не се съгласяваш с някого, когото обичаш.
Децата на 6-7 годишна възраст могат да се ужасят при мисълта, че родителите не се харесват и да интерпретират случилото се по неподходящ начин. 
Ето защо никога не провеждайте спорове пред малки деца!
От друга страна, по-големите деца и тийнейджърите могат да се ползват от начина, по който двама зрели възрастни изразяват различията си и ги решават по уважителен начин.
Ето някои общи насоки за провеждане на конструктивен диалог:
  • Внимавайте за тона на гласа – лесно е да се вдигнат децибелите;
  • Ако сте разрешили ситуация по положителен начин с партньора, може да я представите като реален пример за децата си и да обясните как точно сте постигнали съгласие;
  • Избягвайте да изразявате несъгласия, свързани с поведението на присъстващо дете – може да причини объркване.
Разбира се, ако става въпрос за несъществени проблеми, посочвайте плюсовете и минусите, като след това вземете заедно решение.
Давайте смело, родители и намерете баланса сами.
По мотиви от: semeistvo.bg

събота, 5 януари 2019 г.

ЗА ЛЮБОВТА, НАДЕЖДАТА И ОЩЕ НЕЩО !♡


    Някак машинално, сме свикнали, да казваме ,че надеждата умирала последна!
Историята обаче разказва,че от Вярата,Надеждата и Любовта, Любовта била най-малка,но издържала най-дълго!
Убеден съм,че ако и в живота беше така,нещата щяха да са други!♡
Защото всичко губи своят смисъл без Любов и променя своята същност! И Вярата, и Надеждата и Мъдростта ! Вярата, се превръща в гола амбиция! .. Надеждата, в Егоизъм! А Мъдростта, в елитарност и снобизъм!...
Лично аз, за себе си преоткрих отново,
една тайна за Любовта!
Ако човек обича истински, никоя "нова" Любов, не може да измести някоя вече съществуваща! Напротив!
Когато човек открие, че в сърцето му има място, за нещо Ново-било то човек, дейност или нещо друго!
Той открива още, че всъщност, в сърцето му има още много място за повече Любов, към всичко останало!
Любовта е като Радостта и като Доброто! Мултиплицира се, и рано или късно, се връща обратно при теб!♡
Лично аз, научих една тайна за Любовта!
Ако човек обича истински, никоя "нова" Любов, не може да измести някоя вече съществуваща! Напротив!
Когато човек открие, че в сърцето му има място, за нещо Ново-било то човек, дейност или нещо друго!
Той открива още, че всъщност, в сърцето му има още много място за повече Любов, към всичко останало!
Любовта е като Радостта и като Доброто! Мултиплицира се, и рано или късно, се връща обратно при теб!♡
Така,че моля ви ! 
Не бъдете прекарено РАЗУМНИ !
Не спирайте да вярвате и да се надявате!
Но преди всичко, НЕ СПИРАЙТЕ ДА ОБИЧАТЕ !♡

събота, 1 декември 2018 г.

ЗА КНИЖКИТЕ И ХОРАТА ! - Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!



Наблюдавам тенденция за ескалация на моралната олигофрения !
Най-обичам, подобни индивиди, да паркират на "изобилстващите" инвалидни рампи и подходи, на инвалидните паркоместа и на пешеходните пътеки или да задръстват целите тротоари!
(Може да се изненадате. Но дори и в най-социалните и технологично напреднали държави, още не са измислили инвалидна количка, с вертикално излитане!... Вероятно, защото нямат нашите проблеми с достъпността и мобилността !? )
Докарва ме до екстаз обаче това, че откакто общината "разчисти" масово светофарите и ни оборудва с кръгови кръстовища, системно ми отнемат предимството на пешеходната пътека и връхлитат върху нас, с инвалидната количка и бременната ми съпруга!Че на всичко отгоре и нерядко, ни "благославят" от вътрешността на топлите си и комфортни автомобили.
Така и миналата вечер, една госпоДжа с новичко и спретнато Reno Clio .. на пешеходната пътека, пред Lidl...
и после ми бегА на паркинга.
Автомобила и книжката, не правят шофьора, бе хора!Водача, кара автомобила!
Хората, автомобили с изкуствен интелект измислиха, които спазват правилата за движение по пътищата!
Българина, не се научи!
Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!

сряда, 7 ноември 2018 г.

Какво е това валдорфска педагогика? – доц. Елизабет Берингер


Първото училище е създадено през 1919 година в Щутгарт по искане на немският индустриалец Емил Молт за децата на работниците в неговата фабрика Валдорф-Астория. По това време в Германия цари нищета и инфлация. Емил Молт иска от Рудолф Щайнер да създаде такова училище, където децата да учат така, че да се превъзмогне нищетата.
Идва нацизмът и тези училища се затварят, защото те възпитават свободни личности, а на Хитлер му трябват послушни марионетки. След Втората световна война тези училища се отварят отново. Учителите не са получавали заплати, а децата са им носили въглища и хляб.
Когато гледаме към тази педагогика, гледаме към две неща: методиката на преподаване, а от другата страна е погледът към детето. И точно в погледа към детето се различава от останалите педагогики. Във Валдорфската педагогика се поглежда към душевната страна на детето.
Когато погледнем назад в миналото, тогава можем да видим, че мисленето на хората е било различно. Едва 600 години преди Христа човек е започнал да се учи да мисли. Едва при Аристотел човек е започнал да мисли, преди това човек си е представял всичко в образи.
А сега да се върнем към детето. То има една цъфтяща фантазия и живее сред картини и няма по-голяма радост за него ако му разкажем приказка. Приказките са връзката с митичното начало. Поглеждайки към Валдорфската педагогика виждаме на коя фаза от развитието на човека съответства развитието на детето. В първи клас цялото преподаване е в приказна форма. Най-напред децата се учат да пишат, а не да четат. Например: разказва се на децата една приказка, една история за един смел крал. Децата рисуват този смел крал, застанал ето в тази поза, която прилича на буквата “К”. Винаги, когато се види буквата “К”, тя се свързва с фигурата на крал.
Ако погледнем децата от 5 клас, ще забележим, че техните крайници са много хармонични. В 6-7 клас крайниците се удължават. Децата в тази възраст предпочитат да стоят, стават тромави и лесно се уморяват. Най-хармоничната възраст е 5 клас. Коя е най-хармоничната култура? Това е Гърция. Тогава в 5 клас им се преподава Гръцка история. Преподава им се, рисуват, играят пиеси. По време на Гръцката култура човек започва да се индивидуализира. До 4 клас децата говорят хорово, в 5 клас – хорово и индивидуално, в 8 клас играят класическа драма и всеки играе индивидуална роля.
Днес ще говорим за обучението на учениците от първи до осми клас. Това е една особена възраст. Към детето трябва да погледнем не само като на биологично същество, а и като на същество, което носи нещо съвсем индивидуално. Ние се опитваме чрез възпитанието да дадем възможност детето да развие всички свои способности така, че то да бъде това, което иска. Целта е не да направим нещо от този млад човек, а да му дадем възможност той да направи това, което иска от себе си.
Ако от педагогическа гледна точка погледнем на детето, виждаме, че то е едно много комплицирано същество. То има биологични и наследствени дадености, но с тях се свързва и духовно-душевната част. Естествено биологичната част умира. Душата има свойството да се превръща, а духът е безсмъртен. “Азът” няма нищо общо с раждане и смърт, това е вечното. Ние гледаме на детето като на нещо вечно. Това вечно се вгражда в тялото.
Ние сме хора, които се развиват. Човек може да остарее и въпреки това продължава да се развива. Когато малкото дете се роди, мозъкът му не е съвсем развит. Едва след първата година мозъкът му се диференцира. Това продължава до тридесетата година.
Установи се, че деца, които са кърмени са малко по-интелигентни от тези – хранени изкуствено. Когато детето сучи, цялата мускулна система се задвижва много енергично, цялата мускулатура е в движение, а когато се храни с биберон не се извършват тези фини движения, които развиват определени центрове в мозъка.
Във Валдорфското училище всяка сутрин в началото на урока се правят ритмични упражнения с пеене и евритмия.
Друго важно обучение е плетенето. Това е една способност за координиране на лявата и дясната ръка. Това упражнение действа за диференциране на мозъка. Това оказва положително влияние върху мисленето. Може би знаете, че мъжете мислят с лявото полукълбо, а при жените има по-добра връзка между лявото и дясното полукълбо. Мъжете имат логично мислене, а жените – синтетично. Точно плетенето е това, което обединява мисленето.
Детето повтаря в своето развитие културното развитие на човечеството. Шест хиляди години преди Христос по време на Персийската културна епоха започва развитието на земеделието. В трети клас децата се занимават със земеделие. Обработват земята, сеят жито, косят го, мелят го и правят хляб, който изпичат и сами изяждат. Това е най-вкусният хляб. Те учат как се правят обувки, как се шият дрехи.
До пети клас детето прави каквото му каже учителя, но сега вече има собствено мислене и иска само да разбере нещата.
Днес никак не е трудно едно 3-4 годишно дете да се научи да играе на компютър, да чете, да играе шах, но детето работи за вътрешната си организация през първите 7 години. Не само мозъкът му не е зрял, но и цялата му физика. Ритъмът му на дишане и кръвоносната система не са координирани. Подсъзнателно детето работи върху своя организъм. С появата на новите зъби този процес е завършен. Тогава детето е готово за обучение. Силите се освобождават за учене. Ако по-рано започваме с интелектуалното обучение, ние изтегляме силите му. Установено е, че деца, които прекалено рано са обучавани интелектуално към десетата – единадесетата година имат здравословни проблеми.
От възрастта на смяната на зъбите до половата зрелост тогава се разгръщат душевните сили. В този период учителят трябва да бъде гений. От това как той представя света, зависи как детето ще възприеме света по-късно. Учителят трябва да бъде въодушевен от света, за да може да предаде това въодушевление на детето. Как ще се обучават децата? Те искат да учат, но всяко по свой начин. Детето учи от любов към учителя. Колко интересен е светът за детето зависи от учителя.
Във валдорфските училища има един класен ръководител от първи до осми клас. Той познава всички свои деца. Той ги обича. Той може да съпровожда развитието на детето. В края на годината той пише една обосновка какво е развитието на детето, какви проблеми има. И освен това му дава едно изречение, върху кое то трябва да работи за следващата година. Веднъж в седмицата детето трябва да казва тази мисъл, да живее с нея.
Ние не преподаваме всеки час различен, както е в другите училища, а основните предмети се преподават на епохи. Три – четири седмици се учи един предмет. Учителят има възможност да развие тази материя и детето да вникне в нея, а след това трябва да си почине. След това идва друга епоха – например математика. Тази епоха се повтаря след 2-3 месеца. Това епохово преподаване е толкова успешно, че е въведено в училищата на много страни. Начинът на оценяване също се приема поне в първите два класа в много страни. Разбира се има предмети, които не се учат на епохи – например чуждите езици. Във валдорфските училища се учат два чужди езика. Имаме много часове по изкуство. Всичко, което правят децата трябва да бъде красиво. Те си правят красиви тетрадки.
Имаме предмет, в който се рисуват форми. Децата рисуват във въздуха с ръце, извървяват формата по пода, а след това рисуват в тетрадките. Това се изучава само в нашите училища. Стремим се да има равновесие между интелектуалните предмети, предметите по изкуство и практическите предмети. Така обучението е цялостно.

Въпрос: Има ли програми във Валдорфските училища?
Отговор: И да, и не. Има един план за развитие на детето и от там план за обучение. Но всеки учител решава сам как да преподава, защото всеки клас е различен.
Въпрос: Преподава ли се музика, учи ли се инструмент, защото знаем, че музиката развива мисленето?
Отговор: Да. Изучава се музика. Освен това всяка сутрин децата пеят. Всички деца се учат да свирят на флейта. За други инструменти имат частни учители. От 4-ти клас имат класен оркестър, а от 8-ми – училищен. В много училища се правят представления – например “Вълшебната флейта”. Много се пее в обучението на чужди езици.
Въпрос: Има ли директор във Валдорфските училища?
Отговор: Няма директор. Училището се ръководи от колегиум от учители. Това е чудесно, защото родителите имат огромно доверие в учителите. Родителите решават какво да плащат, те решават финансовата страна, а управлението на парите правят учителите. Всеки четвъртък има конференция състояща се от две части: педагогическа и икономическа. На всеки 4-5 седмици има родителска среща. Учителят разказва какво е направил, какво е развитието на децата. Ако има проблеми родителите се включват и всичко се решава заедно.
Въпрос: До кой клас се учи във Валдорфските училища?
Отговор: До 12-ти клас, а след това има 13-ти клас, в който децата се подготвят за държавни изпити.
Въпрос: Говорим за развитието на детето, а не на учителя. Има ли възраст на учителя, която е най-подходяща.
Отговор: Няма такава специална препоръка.
Въпрос: Как гледа държавата на Валдорфските училища? Как става прехода от Валдорфско училище към следващото обучение?
Отговор: В различните страни е различно. В Германия имаме закон за частните училища. Те са равноправни с държавните и получават същите дотации, както и държавните. Но ние имаме повече предмети и затова повече учители, ето защо родителите доплащат. Но в Англия, Швеция и други страни училищата не получават нищо.
Източник: zdravjivot.org

сряда, 26 септември 2018 г.

Четете историята, но помнете - Историята е блудница, ляга си с героите, но осъмва, с техните предатели!

Вчера попаднах на поредното абсурдно словоблудство с факти от българската история, в учебникът "Човек и общество", за трети клас! 
В рамките на Османската империя, 'немюсюлманите имали право да изповядват вярата си… в семействата си българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници… в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията“..
 А, „Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало“. 
Васил Левски пък„... създал комитети за подготовка на общо въстание… но ПОЛИЦИЯТА заловила Апостола и съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София“. (Източник:Blitz.bg) 


Такива ми ти работи! 
Четох и не вярвах на очите си!
И се убедих, че има нещо много по-страшно от неспособността на родните ни политици, да творят истинска история!... Неспособността и нежеланието им, да я защитят, признавайки чуждите съшити с "бели конци" небивалици по темата. и най-вече, опитите им, "да прекроят", фактите от родното но минало!
Та, четете историята, скъпи приятели! Но помнете! 
Историята е блудница, ляга си с героите, но осъмва, с техните предатели!
Тъй като статията не беше съвсем нова, най-искрено се надявам, тези учебници, да не са стигнали до децата ни!....
Случайно или не, днес попаднах на една видео лекция на Розмари Де Мео, за коренът, народността и паметта, пред TEDx. 
Розмари Де Мео е изследовател на българският фолклор и традиции и автор на нашумялата в последно време книга "Стопанката на Господ". 


http://narichane.com/дарът-на-българския-корен/

"Ехото" - или как животът , ни връща онова, което му даваме

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!" За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!"
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?"
И получило отговор „Кой си ти?"
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!
Гласът отговорил: „
Възхищавам ти се!"
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!"
И отговорът бил: „Страхливец!"
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?"
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй." После извикал: „Ти си шампион!" И гласът отговорил: „Ти си шампион!"
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. 
Животът ни връща всичко, което направим или казваме. 
Не само ние виждаме в света около нас и във всичко, което ни се случва, онова което имаме вътрешна нагласа, да видим! 
Животът ни, също е отражение на нашите действия. 
Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече!
Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. 
Ако искаш, хората около теб, "да са още по-усърдни", не се щади! Раздавай се, на 100%!...
Това се отнася за всичко".
Животът винаги ти дава онова, което
ти си му дал. Той не е низ от случайности,
а отражение на теб самия!
Ако искаш той да се промени, трябва първо, да промениш собствените си нагласи и действия!
А, ако искаш, животът на децата ти, да се промени към по-добро, помогни им да станат по-добри хора, от теб!

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...