сряда, 26 септември 2018 г.

"Ехото" - или как животът , ни връща онова, което му даваме

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!" За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!"
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?"
И получило отговор „Кой си ти?"
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!
Гласът отговорил: „
Възхищавам ти се!"
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!"
И отговорът бил: „Страхливец!"
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?"
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй." После извикал: „Ти си шампион!" И гласът отговорил: „Ти си шампион!"
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. 
Животът ни връща всичко, което направим или казваме. 
Не само ние виждаме в света около нас и във всичко, което ни се случва, онова което имаме вътрешна нагласа, да видим! 
Животът ни, също е отражение на нашите действия. 
Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече!
Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. 
Ако искаш, хората около теб, "да са още по-усърдни", не се щади! Раздавай се, на 100%!...
Това се отнася за всичко".
Животът винаги ти дава онова, което
ти си му дал. Той не е низ от случайности,
а отражение на теб самия!
Ако искаш той да се промени, трябва първо, да промениш собствените си нагласи и действия!
А, ако искаш, животът на децата ти, да се промени към по-добро, помогни им да станат по-добри хора, от теб!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ТИ ПОВИКАЙ МЕ ТИХО ПО ИМЕ

( На тази, която винаги разпалва огъня в мен!)  Ти повикай ме тихо по име и не спирай с копнеж, да ме чакаш! Ще се върна, дори след години, ...