"Семейните войни" и разрушителното им въздействие върху детето

Не те познавам, приятелю.

Но сигурен съм, по едно нещо с теб си приличаме!

И ти си също като мен, се опитваш да бъдеш добър родител на децата си.

Опитваш се, да им осигуриш възможно най-добрите условия, да израснат като психически и емоционално зрели личности. Да имат добри ценностни и морални ориентири. Да получат добро образование и възпитание...

Всичко това обаче, особено последното - възпитанието, започва още почти от началото на живота на новороденото и естествено, зависи от най-важните хора в неговия живот, от нас, неговите родители. "Вие възпитавате дете във всеки момент от живота си, дори когато не сте в къщи.", казва Макаренко. 

И тук, съм напълно съгласен, с него! Личният пример и личните ни успехи, възпитават детето ни много повече от всички морални и духовни лекции, напътствия и нравоучения, които ще му изнесем.  

Предполагам също, че и във вашето семейство, както и при нас с жена ми, се случва да изтървете някоя дума не съвсем на място пред малчуганите. Или интонацията, да придобие възходяща градация и да прехвръкнат искри.

Като всеки загрижен и информиран родител, сигурен съм знаеш, че не е добре да се случват скандали пред децата и защо! 

Ето пет от главните причини:

1. Причинява несигурност у детето;

2. Разрушава у него чувството единството и го раздвоява;

3. У детето се поява чувство за вина

4. Руши доверието у детето  

5. Създава предпоставки за формиране на лагери между членовете на семейството;

• ……………………………………
• (Добави твоята голяма причина)

Добре, сега ще засегна проблема малко по-сериозно, защото уважавам личното ти време 🙂

Позволи ми да те провокирам: няма нищо лошо в несъгласието! Проблемът е в начина ви на изразяване.

Мисля, че в определени ситуации родителите могат да изразяват своите несъгласия, ако го правят по уважителен начин.

Проблемът се съдържа в открития огън – ако една дискусия се разгорещи прекалено, придружена е от викове, обвинения или ескалации, необходимо е да изработите механизъм за преустановяване на конфликтите.

Ще кажете – в нашето семейство рядко достигаме до подобни крайности. Добре ли е в крайна сметка да изразяваме нашите несъгласия пред децата?

Зависи от вашата аудитория!

Децата трябва да бъдат достатъчно големи, за да разберат онова, което им казваш и доста емоционално зрели, за да осъзнаят, че можеш и да не се съгласяваш с някого, когото обичаш.

Децата на 6-7 годишна възраст могат да се ужасят при мисълта, че родителите не се харесват и да интерпретират случилото се по неподходящ начин. 

Ето защо никога не провеждайте спорове пред малки деца!

От друга страна, по-големите деца и тийнейджърите могат да се ползват от начина, по който двама зрели възрастни изразяват различията си и ги решават по уважителен начин.

Ето някои общи насоки за провеждане на конструктивен диалог:

• Внимавайте за тона на гласа – лесно е да се вдигнат децибелите;

• Ако сте разрешили ситуация по положителен начин с партньора, може да я представите като реален пример за децата си и да обясните как точно сте постигнали съгласие;

• Избягвайте да изразявате несъгласия, свързани с поведението на присъстващо дете – може да причини объркване.

Разбира се, ако става въпрос за несъществени проблеми, посочвайте плюсовете и минусите, като след това вземете заедно решение.

Давайте смело, родители и намерете баланса сами.

По мотиви от: semeistvo.bg