За "работещите хора с увреждания" индивидуалната оценка на потребностите и още нещо..

Министър Петков твърди, че прилагането на ICF при оценката на хората с увреждания щяло да подобри реализацията им на пазара на труда. 
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FMinistryofLabourandSocialPolicy%2Fposts%2F2232120163703903&width=500" width="500" height="811" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true" allow="encrypted-media"></iframe>
Питам се, как точно ще стане при 
-липса на достъпна среда, 
-липса на приспособени работни места 
и липса на каквито и да било стимули за работодателите да наемат хора с увреждания?
Единственият резултат от обикновено вменяване на отговорности и задължения на работодателите, под заплаха от санкции, би бил, допълнително натрупване на напрежение и
още по-негативно отношение към хората с увреждания!
На кръгла маса „Хората с увреждания като ресурс за първичния пазар на труда, заICFместник-Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, изнесе данни, че 87 000 хора с увреждания, които се трудят на първичния пазар на труда. Значи, може!
http://www.chernomore.bg/izbrano/2018-07-11/edna-peta-ot-horata-s-uvrezhdaniya-imat-rabota 
Но това ли е начина?
Според някои проучвания (Ваня Григорова) 59,6% от хората с увреждания са срещали дискриминация при кандидатстване на работа.
https://youtu.be/WdMdyeGE5fk
Това са хора, които искат да се чувстват полезни в това общество. Чувстват, че имат сили и мотивация, и вероятно наистина биха допринесли, ако им се даде шанс. 
Това, което ги спира обаче, е отказът на работодателите да ги наемат.
Когато са наети обаче, те се изправят пред други предизвикателства :
- Неприспособена инфраструктура и работна среда; 
- Неравнопоставено отношение от и спрямо колегите
- Неравностойно заплащане
- Повишен риск от съкращение.... и т.н
В "белите държави", нещата се получават. Ама ние, не сме!
Те, за това казвах, че се ашладисва круша, със слива и да очакваме същите резултати! ...
Механичното привнасяне на каквато и да било методика, от едно място, на друго, НЕ е достатъчно! Пък, била тя и най-ефективната и действаща! Особено когато става въпрос, за оценка на специфични качества и характеристики.
Обикновено процесът включва задължителната консултация с компетентни специалисти, за да може тази методика да се адаптира, стандартизира и верифицира, съобразно конкретните условия, при които ще се използва.
Освен това, въпреки всички обучения, които се тиражира в медиите, че са предвидени, определено НЕ смятам, че социални работници ще придобият нужните компетенции, за прилагане методиката " на терен " !
Защото подобна оценка е много повече от стандартно рутинно бюрократично попълване на някакъв въпросник, анкета или социологическо проучване! И изисква по-различни умения и компетенции.
Важното е, да се отчита, че кипи усилена дейност и да се хвърля брокат, в очите на широката общественост!
Преди няколко години, във връзка с един проект за социална услуга да деинституционализирани младежи с увреждания, поставих въпрос на ръководителите на проекта, как точно ще се социализират и интегрират, като има един единствен ДЦВУ и той е с пълен капацитет? При липсата на каквато и да било друга подкрепяща услуга.
Повтаряха ми само мантрата, за "една единна система от социални услуги ".
Ама как ще направиш единна система, от липсващи или нефункциониращи сами по себе си звена бе, джанъм!?
Изумен съм, колко средства се хвърлят с ясното съзнание, че няма как да се получи, защото трябват много по-мащабни промени! Само за единия PR!

Образованието е важно, защото...

Образованието е част от цялостният комплексен процес на осъЗнаване на личността, който започва още в най-ранното ни детство (далеч, преди първият ни допир с образователната система ) и продължава през целият ни живот.
Процесът на оСъзнаване е, процес при който от безкритичното възприемане и реакции на бебето, ръководено само от рефлекси и инстинкти, целящи задоволяване на основните ни физиологични потребности, започваме да усвояваме способността, да подхождаме със Знание, към Реалността. Това е способност, за осмисляне и критично отношение, към нещата, които се случват със самите нас и в обкръжаващият ни свят. 
С оСъзнаването развиваме у себе си способност за целенсочено и волево, все по-задълбоченото себепознание, стремеж към себеактуализация (развитие) и себереализация, които да са от оптимална полза не само на  нас самите и на най-близките ни хора, но и на Обществото, като цяло. 
Образованието пренася процесът на осъЗнаване на ново, по-задълбочено, по-научно обоснованно ниво.Помага ни, да създаваме по-сложни мисловни логически схеми за анализ и синтез и ни помага да правим по-задълбочени и верни изводи, заключения и прогнози.  

В този контекст, Образованието е важно, защото:

- То е част от процеса на формиране на нашите ЗНАНИЯ за основните характеристики и принципи на действие и взаимодействие на нещата и начините по които да ги използваме по-оптимално. Така, то ни помага да намерим теоретично научно обяснение, на вече наученото от опита и обратно, чрез него, получаваме възможност, да развием теоретични постановки, върху които да градим реални практически  проекти...

- Важно е, защото ни помага, да придобием различни УМЕНИЯ, най-важното от които е да МИСЛИМ критично и да откриваме взаимовръзките между причините и следствията ( и обратно ) Чрез него се учим, да откриваме първоизточника на нашите и чуждите Успехи и Неуспехи, да правим изводи и заключения. Така се развиваме напред, затвърждавайки първите и избягвайки, вторите. Образованието ни помага също така, да се научим и да предвиждаме, бъдещите последствия от действията си; да не повтаряме и да избягваме евентуални грешки.

 - Образованието е важно, защото с негова помощ, изграждаме важни полезни НАВИЦИ, които да ни помогнат, да прилагаме всичко научено в живота - в личните и социалните си взаимоотношения, както и в професионалното си развитие, така че това да е полезно за ВСИЧКИ...

- Образованието е важно, защото помагайки ни да развием всички тези неща у себе си, ние по- трудно се поддаваме на манипулации и можем, да формираме ЛИЧНО МНЕНИЕ. Помага ни също, да развием и личностни качества, да отстояваме това мнение, но така, че да търсим СЪВМЕСТНО с другите, възможно най-добрите решения. Помага ни още, да добием силата,  да носим отговорност за последствията от собствените си избори и решения. 

И използвайки всичко това ЗАЕДНО (но не само ), Образованието създава за нас ВЪЗМОЖНОСТИ, както и умението, да ги разпознаваме и реализираме по възможно най-добрия начин...

И познавайки границите на конвенционалното, да преминаваме отвъд тях и да откриваме нови хоризонти...


ИЛИ ПОНЕ, ТАКА БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ В ЕДНА УТОПИЧНА ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ

Децата имат нужда...

По презумпция сме свикнали да приемаме, че знаем какво е най-добро за децата ни, само защото сме техни родители,
Че като родители, знаем какво искат...
Че знаем от какво имат нужда..
А замисляме ли се, колко често всъщност питаме тях самите, за нещата които пряко ги касаят!?
(А, дори и за онези, които не ги касаят, но на които просто са станали свидетели!)
 Може би , ще останем изненадани от онова, което ще чуем!?.. А може и то да ни даде, една нова гледна точка, за случващото се!?..
А дали това, което искат е онова, от което наистина имат нужда!?...

Ето няколко неща, върху които да се замислим:

Децата имат нужда от:

- вътрешни граници, а не от огради

- от напътствия, а не от коловози

- от морални ценности и норми, а не от забрани

- от добър пример, а не от наставления

 - от канализиране на енергията, а не от нейното подтискане

- от любов и внимание, а не от подаръци

- от разбиране и подкрепа, а не от награди

- от насърчение и поощрение, а не от назидание

- от родители, а не от спонсори, треньори,съдници и.....

- от будители, а не от обУчители, които се държат с тях като дресьори

- от съЗнание и духовност, а не от плагиатстване и дословно възпроизвеждане

- от "бистър ум" и свободен дух, а не просто от перфектна памет..

Децата се раждат с непосредствен,искрен, спонтанен интерес на изследователи и компенсират липсата на знания, с неограничения полет на въображението и свободните асоциации, все още не "кастрирани" от "безмилостната котва" на статуквото. Те имат собствен морал и логика, които са много по-дълбоко свързани със спонтанните емоции, съпреживяването и  "естествената" човешка справедливост...

За това, децата имат нужда от правила, вместо от забрани, които убиват тяхната спонтанност;
имат нужда от насоки, които да канализират тяхната импулсивност и енергия, вместо от ограничения.
Имат нужда от граници,отвъд които да изследват, вместо от рамки.
Децата имат нужда от знания.
Но знания, поднесени така, че да стимулират както логиката и критичното им мислене, изследващи неизбежната връзка между Причина и Следствие, така също и творческото мислене и въображението им.
Децата вярват в реалното съществуване на Магичното, а Науката е своеобразна "материализирана Магия", която се подчинява на определени закономерности и правила.
Ако съумеем да представим науката по този начин, то и децата, ще намерят нужното им вдъхновение, за да се "потопят в тази Магия". Ще намерят, мотивация и личен смисъл, да я изучават задълбочено и да постигнат истински успехи.

Защото, както казва Албърт Айнщайн  ”Въображението е по-важно от знанието. Знанието ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде."

Няма пряк път към успеха, приятелю!

Няма магистрала към успеха, приятелю мой. Всички мислят, че има лесен път към успеха и местата там, са отдавна заети. Но всяко нещо, си има цена. И ако го искаш наистина, трябва да си готов да я платиш.
Ако търсиш пряк път към успеха, ако искаш, да избегнеш задръстванията,..
трябва да си готов да излезеш от "до болка познатите" и добре утъпкани пътища и да "удариш през просото". Трябва да си готов, да напуснеш уюта и сигурността на зоната си на комфорт, да си поизкаляш обувките и ръцете и да понасилиш мишците и разума си. 
Ако искаш обаче, да си наистина удовлетворен, никога не си позволявай лукса, да насилваш морала си. Тази цена, е твърде висока!
И помни, прекият път към успеха никога не е най-късия!
По него има много криволици. Има възходи и падения. И моменти, когато живота ще те поставя на колене и ще те хваща здраво за топките и от това, дали ще спреш или ще продължиш и ако продължиш, дали ще се изправиш или ще пълзиш, ще разбереш много за себе си ! И вярвай ми, не веднъж ще се изумиш от наученото!
И от това, какво ще направиш с него, с наученото зависи, дали ще стигнеш своята крайна цел и дали това ще те удовлетвори!
Защото всяка спирка по пътя ти към целта, може да е последна. Но може и да е начало на нещо ново и неочаквано!
И всичко това, зависи единствено от теб!

"Семейните войни" и разрушителното им въздействие върху детето

Не те познавам, приятелю.

Но сигурен съм, по едно нещо с теб си приличаме!

И ти си също като мен, се опитваш да бъдеш добър родител на децата си.

Опитваш се, да им осигуриш възможно най-добрите условия, да израснат като психически и емоционално зрели личности. Да имат добри ценностни и морални ориентири. Да получат добро образование и възпитание...

Всичко това обаче, особено последното - възпитанието, започва още почти от началото на живота на новороденото и естествено, зависи от най-важните хора в неговия живот, от нас, неговите родители. "Вие възпитавате дете във всеки момент от живота си, дори когато не сте в къщи.", казва Макаренко. 

И тук, съм напълно съгласен, с него! Личният пример и личните ни успехи, възпитават детето ни много повече от всички морални и духовни лекции, напътствия и нравоучения, които ще му изнесем.  

Предполагам също, че и във вашето семейство, както и при нас с жена ми, се случва да изтървете някоя дума не съвсем на място пред малчуганите. Или интонацията, да придобие възходяща градация и да прехвръкнат искри.

Като всеки загрижен и информиран родител, сигурен съм знаеш, че не е добре да се случват скандали пред децата и защо! 

Ето пет от главните причини:

1. Причинява несигурност у детето;

2. Разрушава у него чувството единството и го раздвоява;

3. У детето се поява чувство за вина

4. Руши доверието у детето  

5. Създава предпоставки за формиране на лагери между членовете на семейството;

• ……………………………………
• (Добави твоята голяма причина)

Добре, сега ще засегна проблема малко по-сериозно, защото уважавам личното ти време 🙂

Позволи ми да те провокирам: няма нищо лошо в несъгласието! Проблемът е в начина ви на изразяване.

Мисля, че в определени ситуации родителите могат да изразяват своите несъгласия, ако го правят по уважителен начин.

Проблемът се съдържа в открития огън – ако една дискусия се разгорещи прекалено, придружена е от викове, обвинения или ескалации, необходимо е да изработите механизъм за преустановяване на конфликтите.

Ще кажете – в нашето семейство рядко достигаме до подобни крайности. Добре ли е в крайна сметка да изразяваме нашите несъгласия пред децата?

Зависи от вашата аудитория!

Децата трябва да бъдат достатъчно големи, за да разберат онова, което им казваш и доста емоционално зрели, за да осъзнаят, че можеш и да не се съгласяваш с някого, когото обичаш.

Децата на 6-7 годишна възраст могат да се ужасят при мисълта, че родителите не се харесват и да интерпретират случилото се по неподходящ начин. 

Ето защо никога не провеждайте спорове пред малки деца!

От друга страна, по-големите деца и тийнейджърите могат да се ползват от начина, по който двама зрели възрастни изразяват различията си и ги решават по уважителен начин.

Ето някои общи насоки за провеждане на конструктивен диалог:

• Внимавайте за тона на гласа – лесно е да се вдигнат децибелите;

• Ако сте разрешили ситуация по положителен начин с партньора, може да я представите като реален пример за децата си и да обясните как точно сте постигнали съгласие;

• Избягвайте да изразявате несъгласия, свързани с поведението на присъстващо дете – може да причини объркване.

Разбира се, ако става въпрос за несъществени проблеми, посочвайте плюсовете и минусите, като след това вземете заедно решение.

Давайте смело, родители и намерете баланса сами.

По мотиви от: semeistvo.bg

ЗА ЛЮБОВТА, НАДЕЖДАТА И ОЩЕ НЕЩО !♡

    Някак машинално, сме свикнали, да казваме ,че надеждата умирала последна!
Историята обаче разказва,че от Вярата,Надеждата и Любовта, Любовта била най-малка,но издържала най-дълго!
Убеден съм,че ако и в живота беше така,нещата щяха да са други!♡

Защото всичко губи своят смисъл без Любов и променя своята същност! И Вярата, и Надеждата и Мъдростта ! Вярата, се превръща в гола амбиция! .. Надеждата, в Егоизъм! А Мъдростта, в елитарност и снобизъм!...

Лично аз, за себе си преоткрих отново,
една тайна за Любовта!
Ако човек обича истински, никоя "нова" Любов, не може да измести някоя вече съществуваща! Напротив!
Когато човек открие, че в сърцето му има място, за нещо Ново-било то човек, дейност или нещо друго!
Той открива още, че всъщност, в сърцето му има още много място за повече Любов, към всичко останало!
Любовта е като Радостта и като Доброто! Мултиплицира се, и рано или късно, се връща обратно при теб!♡

Лично аз, научих една тайна за Любовта!
Ако човек обича истински, никоя "нова" Любов, не може да измести някоя вече съществуваща! Напротив!
Когато човек открие, че в сърцето му има място, за нещо Ново-било то човек, дейност или нещо друго!
Той открива още, че всъщност, в сърцето му има още много място за повече Любов, към всичко останало!
Любовта е като Радостта и като Доброто! Мултиплицира се, и рано или късно, се връща обратно при теб!♡

Така,че моля ви ! 

Не бъдете прекарено РАЗУМНИ !
Не спирайте да вярвате и да се надявате!
Но преди всичко, НЕ СПИРАЙТЕ ДА ОБИЧАТЕ !♡

ЗА КНИЖКИТЕ И ХОРАТА ! - Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!

Наблюдавам тенденция за ескалация на моралната олигофрения !

Най-обичам, подобни индивиди, да паркират на "изобилстващите" инвалидни рампи и подходи, на инвалидните паркоместа и на пешеходните пътеки или да задръстват целите тротоари!
(Може да се изненадате. Но дори и в най-социалните и технологично напреднали държави, още не са измислили инвалидна количка, с вертикално излитане!... Вероятно, защото нямат нашите проблеми с достъпността и мобилността !? )
Докарва ме до екстаз обаче това, че откакто общината "разчисти" масово светофарите и ни оборудва с кръгови кръстовища, системно ми отнемат предимството на пешеходната пътека и връхлитат върху нас, с инвалидната количка и бременната ми съпруга!Че на всичко отгоре и нерядко, ни "благославят" от вътрешността на топлите си и комфортни автомобили.
Така и миналата вечер, една госпоДжа с новичко и спретнато Reno Clio .. на пешеходната пътека, пред Lidl...
и после ми бегА на паркинга.
Автомобила и книжката, не правят шофьора, бе хора!Водача, кара автомобила!
Хората, автомобили с изкуствен интелект измислиха, които спазват правилата за движение по пътищата!
Българина, не се научи!
Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!