Децата имат нужда...

По презумпция сме свикнали да приемаме, че знаем какво е най-добро за децата ни, само защото сме техни родители,
Че като родители, знаем какво искат...
Че знаем от какво имат нужда..
А замисляме ли се, колко често всъщност питаме тях самите, за нещата които пряко ги касаят!?
(А, дори и за онези, които не ги касаят, но на които просто са станали свидетели!)
 Може би , ще останем изненадани от онова, което ще чуем!?.. А може и то да ни даде, една нова гледна точка, за случващото се!?..
А дали това, което искат е онова, от което наистина имат нужда!?...

Ето няколко неща, върху които да се замислим:

Децата имат нужда от:

- вътрешни граници, а не от огради

- от напътствия, а не от коловози

- от морални ценности и норми, а не от забрани

- от добър пример, а не от наставления

 - от канализиране на енергията, а не от нейното подтискане

- от любов и внимание, а не от подаръци

- от разбиране и подкрепа, а не от награди

- от насърчение и поощрение, а не от назидание

- от родители, а не от спонсори, треньори,съдници и.....

- от будители, а не от обУчители, които се държат с тях като дресьори

- от съЗнание и духовност, а не от плагиатстване и дословно възпроизвеждане

- от "бистър ум" и свободен дух, а не просто от перфектна памет..

Децата се раждат с непосредствен,искрен, спонтанен интерес на изследователи и компенсират липсата на знания, с неограничения полет на въображението и свободните асоциации, все още не "кастрирани" от "безмилостната котва" на статуквото. Те имат собствен морал и логика, които са много по-дълбоко свързани със спонтанните емоции, съпреживяването и  "естествената" човешка справедливост...

За това, децата имат нужда от правила, вместо от забрани, които убиват тяхната спонтанност;
имат нужда от насоки, които да канализират тяхната импулсивност и енергия, вместо от ограничения.
Имат нужда от граници,отвъд които да изследват, вместо от рамки.
Децата имат нужда от знания.
Но знания, поднесени така, че да стимулират както логиката и критичното им мислене, изследващи неизбежната връзка между Причина и Следствие, така също и творческото мислене и въображението им.
Децата вярват в реалното съществуване на Магичното, а Науката е своеобразна "материализирана Магия", която се подчинява на определени закономерности и правила.
Ако съумеем да представим науката по този начин, то и децата, ще намерят нужното им вдъхновение, за да се "потопят в тази Магия". Ще намерят, мотивация и личен смисъл, да я изучават задълбочено и да постигнат истински успехи.

Защото, както казва Албърт Айнщайн  ”Въображението е по-важно от знанието. Знанието ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде."