вторник, 16 април 2019 г.

Децата имат нужда...



По презумпция сме свикнали да приемаме, че знаем какво е най-добро за децата ни, само защото сме техни родители,
Че като родители, знаем какво искат...
Че знаем от какво имат нужда..
А замисляме ли се, колко често всъщност питаме тях самите, за нещата които пряко ги касаят!?
(А, дори и за онези, които не ги касаят, но на които просто са станали свидетели!)
 Може би , ще останем изненадани от онова, което ще чуем!?.. А може и то да ни даде, една нова гледна точка, за случващото се!?..
А дали това, което искат е онова, от което наистина имат нужда!?...


Ето няколко неща, върху които да се замислим:


Децата имат нужда от:

- вътрешни граници, а не от огради


- от напътствия, а не от коловози


- от морални ценности и норми, а не от забрани

- от добър пример, а не от наставления

 - от канализиране на енергията, а не от нейното подтискане


- от любов и внимание, а не от подаръци


- от разбиране и подкрепа, а не от награди


- от насърчение и поощрение, а не от назидание


- от родители, а не от спонсори, треньори,съдници и.....


- от будители, а не от обУчители, които се държат с тях като дресьори


- от съЗнание и духовност, а не от плагиатстване и дословно възпроизвеждане


- от "бистър ум" и свободен дух, а не просто от перфектна памет..


Децата се раждат с непосредствен,искрен, спонтанен интерес на изследователи и компенсират липсата на знания, с неограничения полет на въображението и свободните асоциации, все още не "кастрирани" от "безмилостната котва" на статуквото. Те имат собствен морал и логика, които са много по-дълбоко свързани със спонтанните емоции, съпреживяването и  "естествената" човешка справедливост...

За това, децата имат нужда от правила, вместо от забрани, които убиват тяхната спонтанност;
имат нужда от насоки, които да канализират тяхната импулсивност и енергия, вместо от ограничения.
Имат нужда от граници,отвъд които да изследват, вместо от рамки.
Децата имат нужда от знания.
Но знания, поднесени така, че да стимулират както логиката и критичното им мислене, изследващи неизбежната връзка между Причина и Следствие, така също и творческото мислене и въображението им.

Децата вярват в реалното съществуване на Магичното, а Науката е своеобразна "материализирана Магия", която се подчинява на определени закономерности и правила.
Ако съумеем да представим науката по този начин, то и децата, ще намерят нужното им вдъхновение, за да се "потопят в тази Магия". Ще намерят, мотивация и личен смисъл, да я изучават задълбочено и да постигнат истински успехи.
Защото, както казва Албърт Айнщайн  ”Въображението е по-важно от знанието. Знанието ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...