Страхът е естествена емоция. Вероятно няма дете или възрастен, който да не изпитва, в една или друга степен, различни страхове.
Настоящата ситуация на пандемия от коронавирус създаде и нови допълнителни страхове у всички ни. Поради, незрялата си психика, децата са особено уязвими.
Затова, освен терапевтичната приказка за „Тошко и коронавируса“ решихме да ви предложим и няколко идеи за игри, които също могат да помогнат на родителите да се справят със страха на децата от коронавируса.Игрите дават възможност на децата да режисират свои собствени спасителни перспективи, да се смеят и забавляват.
Надяваме се, нашите предложения да ви харесат и да ги направите заедно с децата си у дома! Ние знаем, че няма по- успокояващо нещо за децата от общуването с техните родители!
Препоръчваме на родителите да се запознаят с игрите преди да ги предложат на децата си. Те не са универсално решение, а дават само вариант за подход към детския страх. Ако сметнете, че в тях има нещо, което би се отразило негативно на вашето дете, моля, да не ги прилагайте!
Идеи за игри срещу детски страх от коронавирус
СПРЕЙ срещу коронавирус може да стане всеки дезодорант или друго шише, което имате под ръка. То може да бъде облепено с хартиено тиксо, надписано или нарисувано, според идеите на детето.
ЗАТВОР може да стане всяка купа, пълна с вода и сапун. Според идеите на детето, също може да бъде облепена и изрисувана.
БИТКАТА между смелият Дезинфектант и страшния Коронавирус. Може да бъде разиграна с помощта на кукли или картонени герои на клечки.
ВИТАМИНИТЕ– верните приятели на всяко дете – ЦИТРОСИНТУС, МУЛТИНИ и ИМУНА- те живеят в специални бурканчета, който са приказно красиви (защото са изрисувани с различни цветове и шарки).
ДОБРИЯТ ЛЕКАР– той помага всички от семейството да водят здравословен начин на живот като дава съвети. Може да е представител на семейството. Предварително може да се изработят няколко листи за рецепти и на тях специалиста да дава насоки за здравословно хранене, прием на течности, практикуване на различни спортни дейности като аеробика, гимнастика, йога за цялото семейство и други.
Можете да разиграете различни сценарии или пък дори приказката за „Тошко и Коронавируса“, за целта ще ви бъде необходим и Коронавирус, който би могъл да бъде направен от хартия или надута гумена ръкавица и др.
Поради пандемията от COVID – 19 хората в целия свят прекарват много голяма част от времето с децата си вкъщи. За някои семейства това е нещо ново, непонятно и стресиращо, но за други, изолацията и социалното изключване са до болка познати. Често семействата на деца със специални нужди се чувстват разочаровани, отхвърлени и сами. Това влияе върху благополучието в живота им, а оттам и върху развитието на детето. Как се справят те в периода на карантината? Може ли опитът им да ни бъде полезен днес? Сега може биобществотои институциите ще се замислят какво е да си затворен и изолиран. Може би ще станат по – чувствителни към това какво изпитват семействата и децата им със специфични потребности.
Дано светът след карантината се промени! Дано повече хора осъзнаят колко важна е комуникацията, социализацията, общуването и взаимодействието с другите. Дано всички разберат, че подкрепата и съпричастността, това да подадеш ръка на нуждаещ се, е най-благородното човешко дело.
За всички нас животът под карантина е истинско изпитание, особено за децата със специални нужди и техните семейства.
Представете си едно дете с Аутизъм, което разбира буквално нещата, какво си мисли, когато чува за ситуацията с Коронавируса? ‘’Казаха, че може да умрем, ако отидем на училище.’’ Стига до заключението, че щом училището е затворено, тогава всички умират там. Представете си какво е за него да преживее промените, когато по принцип не желае да изменя нищо в живота си, има ритуално поведение и изпитва трудности и тревога дори при смяната на сезонните дрехи. Нарушен е обичайния му график и предвидимостта на ежедневието му. За детето с Аутизъм от изключително значение е константността на средата, защото тя изгражда границите на една позната, защитена обстановка.
Извънредното положение в страната, карантината и принудителната самоизолация преобразиха живота на всяко едно семейство. Настъпи промяна във всички познати неща в нашия живот. Повечето хора не са преживявали никога досега такива изключителни ситуации. Наложените мерки могат да бъдат много стресиращи за потърпевшите. Най-вече за децата с Аутизъм и разстройствата от аутистичния спектър. Предсказуемият им и сигурен свят вече не е такъв, какъвто те биха искали. Някои родители споделят, че децата им са станали много неспокойни, започнали да проявяват агресия и автоагресия…Това поведение може да се дължи на едно по-трудно разбиране или невъзможност за разбиране на социалните ситуации, затруднена саморегулация, неразбиране на чуждите емоции и невъзможност за адекватно изразяване на своите чувства, речеви и езикови нарушения.
Какво могат да направят родителите, у дома?
Не може да се предостави готова, универсална рецепта, но може да се даде посока и да се предложат различни начини за справяне в тази извънредна ситуация. Всяко дете с Аутизъм е уникално, има неповторими способности и състоянието му е предизвикателство за съвременния свят, затова е необходим индивидуален подход към него и семейството му.
Фокусът се поставя върху това как да се установи нова рутина в живота, как да се помогне на детето да приеме промените, как да се научи да спазва правилата за хигиена.
Визуалната подкрепа /картинки, снимки, пиктограми и др./ е много важна при деца с Аутизъм. Необходимо е да се използва визуално представяне как ще изглежда живота на семейството в близко бъдеще – разходка до любимо място, посещение на басейн и други любими на детето дейности.
Визуална история защо детската градина или училището са затворени и какво може да правите заедно у дома.
Да се направи визуален график какво предстои и в каква последователност през деня ще се случи. Това дава усещане за сигурност и стабилност. Графикът трябва да бъде обсъден с детето. Ще бъде по-лесен за изпълнение, ако в него фигурират и любими за детето занимания.
Необходимо е да се разговаря с детето за случващото се.
Да се обсъди ситуацията на нивото му на разбиране – с думи, картинки, пиктограми, снимки. Важно е да се говори за чувствата и страховете на детето. Да се отделя време за споделяне на чувствата.
Детето да получава повече похвали за старанието си при изпълнение на задача, независимо от крайния резултат.
Фокусирайте се върху силните страни на детето, а не върху това, което не може да прави.
Може да сложите любимите играчки или материали на детето в прозрачни кутии на трудно достъпни за него места. По този начин ще насърчите социалната комуникация, ще го стимулирате да съобщи или да ви покаже какво иска.
Структурирайте средата на детето у дома – създайте различни зони за игра, учене, хранене, почивка, сън.
Ако детето загуби самоконтрол или е стресирано и напрегнато, се нуждае от тихо място, например неговата собствена стая /пуф, детска палатка, люлеещ се стол, мека играчка, топло одеалце/, за да се успокои и да се почувства по-добре.
Ако детето вече използва визуално разписание може да се направят допълнителни картинки, които символизират новите дейности. За да разбере детето кое е недостъпно за него в момента, е възможно да помогне картинка с надпис ‘’СТОП’’ или да се зачертае картинката. Тази картинка може да се сложи и на изображение на дейност, която е планирана, но по определени обстоятелства не може да се случи в настоящия момент /примерно да отиде на тренировка по футбол, на плувен басейн и др./.
Важно е да се съблюдават хигиенните мерки и други изисквания по повод COVID – 19. По време на обучението атмосферата вкъщи да бъде спокойна. За да се обучи детето да носи маска, тя може да се сложи за кратко време и то да получи похвала, че е стояло с нея. Настройте таймер /или изберете друго нещо, подходящо за вашето дете/ и му обяснете, че когато изтече времето, тогава може да се махне маската. Когато сте на обществено място това ще ви позволи да дадете ясна визуална представа. Непременно възнаградете старанието на детето – примерно любима игра. Добре е то само да избере наградата си.
Детето може да се научи да мие ръцете си по правилен начин чрез картинки, снимки с последователни действия или кратък клип. За да разбере колко време трябва да ги миe – да брои до 20 /или заедно да броите/, или да изпее една детска песничка /заедно да я изпеете.
Организирайте ежедневни физически активности за детето у дома. Изпозвайте отново визуална подкрепа – примерно последователност от физически упражнения под форма на картинки, снимки, като в тях се посочва колко пъти да направи упражнението. Танцуване под съпровод на любима песен. Скачане на 1 крак. Прескачане на препятствия. Имитиране движенията на животните – Как изтяга гърба си котката?, Как размахва крила патето? и т.н.
Тактилен опит – масаж с малка топка с бодли, прегръдка, търкаляне на празна пластмасова бутилка с боси крака, игри с вода в банята, моделиране с пластилин, глина, кинетичен пясък, игра с пяна за бръснене, рисуване с пръсти с бои и др. – според предпочитанията и сензорните нужди на детето.
Опитайте се да спазвате обичайния дневен режим на детето.
Ако детето се чувства неспокойно и тревожно след гледане на новините за пандемията – ограничете потреблението на медиите.Опитайте се да успокоите детето като му обясните ситуацията, така че да ви разбере. Можете да използвате и креативни методи като да им разкажете приказка (вижте терапевтичната приказка, разработена от нашите специалисти Тошко и короновируса )или пък може да използвате някои от креативните идеи за игри срещу страх от короновирус
Не забравяйте, че вашата тревожност се отразява и на детето. Ако тревожността ви ескалира може да потърсите професионална помощ на телефонните линии за оказване на помощ.
Поддържайте редовно връзка със специалистите, които работят с детето – онлайн към момента. Не прекъсвайте заниманията с детето.
Поддържайте редовно връзка с хора, които са важни за вас.
Поддържането на връзка с други семейства, отглеждащи дете със специфични потребности, може да бъде начин да обмените информация, да споделите успехи и идеи, да получите подкрепа, да вентилирате.
Грижете се за себе си. Всеки ден намирайте време да правите нещата, които обичате и са приятни за вас, за да се справите по-лесно със стреса и безпокойството.
А ето и една истинска история, как карантината промени живота на много от семействата отглеждащи своите деца с аутизъм, разказана от първо лице.
Рутината и стабилността са изключително важни за хора с аутизъм, поради което карантината преобърна живота им с главата надолу. Стереотипизирането и структурирането на обстановката и ежедневието, строгата последователност от дейности и "точността" в дребните детайли, са своеобразни "емоционални котви", които носят на хората от Спектъра, чувство за спокойствие и "вътрешна цялост". За това, дори най-минималната промяна в някои дребен детайл, може да ги извади от равновесие, да ги обърка и да ги накара, да се почувстват застрашени, което води до бурни емоционални реакции. Говорим, за ЕДИН детаил. А представете си, когато цялото им познато ежедневие, се промени коренни!
Това застига и семейството на 10-годишната Лизи Кук от Лондон. Майката на Лизи, Анна Кук записва видео, за новите предизвикателства и трудности, с които се сблъскват в тези нови условия на живот.
Когато децата ни идват на този свят, за да ни направят най-щастлвите родители, те са абслютно неподготвени за живота и зависими от нас. Ние сме, най-значимите и влиятелни хора в живота им. Ние осигуряваме всичките им нужди и задоволяваме всички техни потребности. Ние сме ЗНАЕЩИТЕ и МОЖЕЩИТЕ ВСИЧКО. И колкото по-осъзнати стават, толкова повече ние се издигаме в техните очи. Ние сме като непогрешимите Супергерои от приказките и техните комикси и анимации. Не е нужно, да се опитваме да поддържаме този богоподобен образ в техните очи, но наистина е добре, да внимаваме какво правим и казваме, в тяхно присъствие. И дори когато мислим, че не ни чуват, не ни виждат или не разбират трябва, да се опитваме да бъдем "най-добрата версия на себе си". Защото именно в периода на ранното детство, малчуганите са най-любопитни и най-впечатлителни, когато попиват и копират всичко. Това е периода, когато онова което правим и казваме има върху тях най-голямо значение, защото сме най-големите авторитети в живота им. Точно тогава, то оказва най-дълбоко влияние, върху самите тях, върху взаимоотношенията, които ще изграждат и втрху целият им живот, като възрастни. А не е тайна, че съвсем не рядко, прекомерното ни отдаване на работата като професионалисти, ощетява именно тази най-важна част от живота ни и че дори в семейният живот на много от световно признатите ментори в сверата на семейните взаимоотношения и възпитанието на децата, не всичко е било "цветя и рози".
Днес ви предлагам един инересен материал на тази тема от американският ми колега Дейвид Робинс - президент и изпълнителен директор на FamilyLife .
(Повече от 41 години FamilyLife се фокусира върху укрепването на браковете и семействата. Чрез събития и ресурси FamilyLife предоставя практическа, теоретична помощ на семейства за най-важните взаимоотношения в живота.)
👪 👪 👪
Феновете на филмите „Железният човек“ знаят, че твърдата обвивка около сърцето на Тони Старк е се дължи на нещо повече от високотехнологичената броня. Възпитан от гениален изобретател, отношенията на Старк с неговият баща са доста обтегнати, в следствие на безкрайния стремеж на баща му към следващото блестящо изобретение.
Няколко филма на Marvel разкриват тази емоционална нишка, когато Старк търси одобрение и копнее за връзката, която никога не е имал с баща си.
Този сценарий уцелва доста точно взаимоотношенията в домовете на толкова много мъже. Бихте си помислили, че като изпълнителен директор на брачна и семейна организация, аз съм овладял този проблем с бащинството. Но в стремежа си да създам някои от най-добрите ресурси, за да достигна до различни семейства и да запазя колкото се може повече бракове, е лесно да се увлека толкова в работата си, че да пренебрегна една от най-важните задачи, които някога ще имам да свърша: да отглеждам децата си.
Досега бащинството беше невероятен увеселителен парк с влакчета и атракциони. На моменти се чувствам като супергерой - непоколебим и уверен в решенията, които вземам и в това, как се справям като татко. Тогава изневиделица идва момент, в който осъзнавам, че все още имам какво да науча по време на всеки нов етап, до който достигат децата ми. Разговарял съм с достатъчно родители, за да знам, че не само аз се чувствам по този начин.
Има толкова много ресурси (за възпитанието ) на разположение, че е лесно да бъдеш парализиран от всички добри идеи и възможности. В тази епоха на постоянна свързаност обаче открих, че понякога пускането на "устройството", да лежи на пода и да си поиграеш с децата си, може да бъде по-добро решение на някои поведенчески проблем, отколкото да продължиш да търсиш в Интернет следващата нова "стратегия".
Уча се да се освобождавам от натиска да бъда съвършен или да бъда герой. Децата ми ще се научат на това, като ме гледат докато израстват и се променят с времето и това е нещо хубаво.
Има някои основни истини, които отчаяно желая да накажа на децата си.
- Искам те да разберат своите граници и границите на другите,
- да бъдат милостиви и свързани с другите, дори когато отношенията са предизвикателни.
- Искам децата ми да знаят в какво вярват и как да имат смелостта да заемат позиция, когато е необходимо.
- Искам те да се научат на постоянство и на способността да следват пътя си, дори когато животът стане тежък.
Но децата ми няма как да научат тези неща, освен ако не видят, как аз преживявам тези промени пред тях. Трябва целенасочено да отделя време, за да обсъждам с тях всекидневния им живот - случките в училище и взаимодействията с другите хора - за да могат да започнат да виждат възможности да бъдат смели.
Трябва да присъствам достатъчно дълго, за да им помогна да мислят ясно за ситуациите, пред които са изправени, и да ги насърча да се ангажират да вършат правилното нещо, дори когато е трудно.
Все още има дни, когато докато се прибирам от офиса си припомням, че вече не съм на работа. Не, нямам предвид, че не съм донесъл вкъщи куп видеа от сесиите за преглед, а че не е необходимо да прекарвам вечерта постоянно грабвайки телефона си, за да проверя имейла си. Че подготвям ума и сърцето си за най-важната работа за деня: да съм баща.
В началото на моето "пътуване" като родител, един приятел сподели с мен цитат, който сега седи в рамката в офиса ми: „Аз съм единственият, който може да се грижи за мен самия. Бъди съпруг на жена си, бъди баща на децата си; всичко останало може да бъде (и някой ден ще бъде) направено от някой друг. "
Малко думи могат да бъдат по-верни от тези.
На моите колеги татковци в деня на бащата предлагам тези думи на насърчение: Не е нужно да сте супергерои или дори супер успешни. Децата ви не се интересуват от бизнес империята или от перфектният татко. Те просто Ви искат - с всичките Ви недостатъци и измислици. Защото за вашите деца няма по-добър баща на Земята от Вас.
Не забравяйте, че децата ни се учат от нас постоянно!
И то не само от думите ни и от личният ни пример. Учат се и от ЛИПСАТА на необходимата корекция на неправилното им поведение в конкретен случай!
Както много пъти съм споделял, децата не се раждат с понятията за добро и зло, за правилно и неправилно, за позволено и забранено!
Страниците на речникът им със социални и морални понятия са чисто бели и наша е отговорността, да ги изпишем четливо, разбираемо, граматически правилно и категорично!
Наша е също и отговорността, да настроим точно и недвусмислено координатите на моралният им навигатор и ценности! За да ги води неотлъчно, както стрелката на компаса, винаги в правилната посока!
Защото, единственото което ги води в най-ранното им детство, са техните лични пориви и желания. И това че са пожелали нещо, което са харесали и придобили дори за миг, според логиката на тези първични импулси, автоматично им дава правото, да го притежават!...
Но ако това бъде толерирано, след една определена възраст влиза в пряк конфликт с чуждите права, обществения морал и законите!
Изначалната липса на социални и морални ориентири, сама по себе си не е никак лоша!
Тя помага на децата, да влизат в социалните взаимодействая, непринудено и свободно. Без да робуват на каквито и да било предразсъдъци и стереотипи! Да са честни, откровени и открити. Без лицимерие и задни мисли. А това, е изключително ценно!
Поставянето на "граници" в това отношение обаче, е изключително важно!
Защото,ако не бъдат поставени на време ясно, точно и категорично, гореизброените качества се превръщат в егоцентризъм, арогантност, бруталност, цинизъм и ониществяване на всичко и всички останали!
Грешните реакции на родителите, спрямо неправилното поведенае на децата, както и липсата на навременна и адекватна корекция на това поведение, не по-малко от грешните им поведенчески модели водят, до безпардонност в поведението, до чувство за непогрешимост, на неприкосновеност и безнаказаност. Водят още, до липса на респект от каквито и да било авторитети, както и на всякакви морални задръжки, т.е. до липса на морални ориентири и съответно, до асоциално и дори до антисоциално поведение!
Безспорно, децата е нуждо да знаят своите права и да ги отстояват. Да осъзнават и реагират, когато тези права и личната им неприкосновеност, са застрашени и нарушени.
Заедно с това обаче, те трябва да научат и че, техните права и свободи, граничат с тези, на всички останали. Да се научат, да бъдат диалогични, обективни и справедливи.
Трябва да запомнят, че чуждите права и мнения също трябва да бъдат уважавани и зачитани! Защото, колкото повече акцентираме САМО и ЕДИНСТВЕНО, върху правата на децата, ако не ги научим, че всяко тяхно действие, води неизбежно до последствия, често касаещи и други хора... Докато, не ги научим, че трябва да поемат отговорността за тези последствия... Ако в името на ненасилието, подминем елементарната дисциплина и пропуснем да ги научим, че границата на техните лични права и свободи, минава точно там, където не се нарушават правата и свободите на всички останали; тогава сме оставили още много несвършена работа като родители (или като специалисти). Работа, липсите от която могат да бъдат пагубни и за тах и за много други невинни хора! А няма кой да го направи по-добре от нас, най-значимите хора в живота им... Докато сме такива.
Защото, ако пропуснем периода на ранното детство, когато те наистина искат да учат, истински се впечатляват и искат да ни подражават, с възрастта негативните разрушителни измениения, ще стават все по-дълбоки и драматични, а дефицитите и заучените погрешни модели, ще стават все по-трудни за компенсиране и корекция. И това, ще промени целият има живот през най-доброто бъдеще, което всички ние като родители, искаме да им осигурим.
Какво представляват специфичните обучителни трудности, как могат да бъдат оценени и защо е от ключово значение да бъдат идентифицирани на възможно най-ранен етап.
В предучилищните години и в начална училищна възраст децата учат с различно темпо и използват различни стилове на учене. Но ако детето среща значителни трудности с усвояването на речта, цифрите, буквите и др., това може да е проява на обучителни трудности или по друг начин казано – специфични нарушения в развитието на училищните умения. Тази категория включва трудности с усвояването и използването на академични умения и може да си изразява в затруднения с математическите умения, четенето и/или писането.
Колкото по-рано се открият тези затруднения в усвояването на училищните умения, толкова по-добър шанс ще има детето да успее в училище и в живота. По тази причина идентифицирането на показателите за наличието на такива проблеми е изключително важно.
Предпоставките за тези затруднения най-вероятно се изразяват във взаимодействието на генетични фактори и фактори на средата, които засягат способността на мозъка да преработва вербална или невербална информация ефективно и точно. Основните академични умения, които са засегнати от тези затруднения, включват правилното прочитане на единични думи, разбиране на прочетеното, писането и спелинга, аритметичните изчисления и решаването на математически задачи.
За разлика от речта и ходенето, които са постижения на развитието, реализиращи се със съзряването на мозъка, академичните умения (като например четенето, спелинга, писането, математическите умения) трябва да бъдат преподавани и изучавани целенасочено. Специфичните обучителни трудности нарушават нормалния модел на усвояване на академичните умения, те не са следствие от липсата на възможност за учене или неподходящ метод на преподаване.
Децата продължават да се развиват с различно темпо през първите години в училище. До трети клас трябва да умеят да четат подходящи за възрастта текстове от книги, да пишат прости изречения, да събират, изваждат и да умножават на начално ниво. Учениците може и да не изпълняват тези задачи много точно. Някои размени на букви или огледално писане са съвсем нормални в процеса на учене. С времето много от тях се научават да коригират тези свои грешки.
Обучителните трудности стават очевидни в ранните училищни години при повечето от децата. При други обаче може да не са ясно изразени до по-късна възраст, когато образователните изисквания се повишават и надвишават техните възможности. Тези деца преработват информацията по различен начин и трябва да се знае, че като цяло имат нормален или висок интелект. Техните затруднения не са следствие от интелектуален дефицит, както и не се дължат на мозъчна травма или прекарано заболяване на мозъка.
И накрая, не можем да говорим за обучителни трудности при затруднения във визуалната и слуховата острота, ментални или неврологични дефицити, лоши психосоциални условия, не добро владеене на езика, на който се обучава детето, или неподходящи методи на преподаване.
Специфични обучителни трудности при четенето включват затруднения в:
Правилното четене на отделни думи – грешките в четенето показват липса на връзка между звуковете и изписаните букви и затова четенето на непознати думи е много трудно;
Скорост и гладкост на четенето;
Разбиране на смисъла на прочетеното.
Специфични обучителни трудности при писането включват затруднения в:
Правописа – чести грешки в подредбата на буквите в думата, сливане на думи и др.
Правилна граматика и пунктуация;
Яснота и организация на написаното.
Специфични обучителни трудности в математическите умения включват затруднения в:
Разбиране смисъла на цифрите и съотнасянето им към количество;
Запомнянето на аритметични факти;
Точното изчисляване;
Разбиране на математически задачи.
Съществуват маркери на психичното развитие, които показват, че дадено дете е предразположено към проява на такъв тип трудности. В предучилищна възраст детето може да се затруднява да определи звуковете на думата, да бърка посоките ляво и дясно и много често не може да определи коя е водещата му ръка. Понякога не може да разпознае буквите в собственото си име. Трудно научава връзката между букви и звукове. Всичко това обаче не означава, че детето със сигурност ще срещне такива трудности в училище. Не би могло да се говори за обучителни трудности преди първите две години в училище, когато детето е имало време и възможност да учи и развива академичните умения.
Трябва да се отбележи обаче, че децата, които срещат затруднения в развитието на училищните умения, се отличават с богато въображение и любопитство, както и с умението да извличат същността на информацията. С лекота разбират нови концепции и бързо схващат смисъла на истории, когато им бъдат прочетени. Справят се отлично в области, които не зависят от четенето, писането или математиката като напр. компютри, изкуства, философия, биология, социални науки и творческо писане.
СПРЕЙ срещу коронавирус може да стане всеки дезодорант или друго шише, което имате под ръка. То може да бъде облепено с хартиено тиксо, надписано или нарисувано, според идеите на детето.
