Когато децата ни идват на този свят, за да ни направят най-щастлвите родители, те са абслютно неподготвени за живота и зависими от нас. Ние сме, най-значимите и влиятелни хора в живота им. Ние осигуряваме всичките им нужди и задоволяваме всички техни потребности. Ние сме ЗНАЕЩИТЕ и МОЖЕЩИТЕ ВСИЧКО. И колкото по-осъзнати стават, толкова повече ние се издигаме в техните очи. Ние сме като непогрешимите Супергерои от приказките и техните комикси и анимации. Не е нужно, да се опитваме да поддържаме този богоподобен образ в техните очи, но наистина е добре, да внимаваме какво правим и казваме, в тяхно присъствие. И дори когато мислим, че не ни чуват, не ни виждат или не разбират трябва, да се опитваме да бъдем "най-добрата версия на себе си". Защото именно в периода на ранното детство, малчуганите са най-любопитни и най-впечатлителни, когато попиват и копират всичко. Това е периода, когато онова което правим и казваме има върху тях най-голямо значение, защото сме най-големите авторитети в живота им. Точно тогава, то оказва най-дълбоко влияние, върху самите тях, върху взаимоотношенията, които ще изграждат и втрху целият им живот, като възрастни. А не е тайна, че съвсем не рядко, прекомерното ни отдаване на работата като професионалисти, ощетява именно тази най-важна част от живота ни и че дори в семейният живот на много от световно признатите ментори в сверата на семейните взаимоотношения и възпитанието на децата, не всичко е било "цветя и рози".
Днес ви предлагам един инересен материал на тази тема от американският ми колега Дейвид Робинс - президент и изпълнителен директор на FamilyLife .
(Повече от 41 години FamilyLife се фокусира върху укрепването на браковете и семействата. Чрез събития и ресурси FamilyLife предоставя практическа, теоретична помощ на семейства за най-важните взаимоотношения в живота.)
👪 👪 👪
Феновете на филмите „Железният човек“ знаят, че твърдата обвивка около сърцето на Тони Старк е се дължи на нещо повече от високотехнологичената броня. Възпитан от гениален изобретател, отношенията на Старк с неговият баща са доста обтегнати, в следствие на безкрайния стремеж на баща му към следващото блестящо изобретение.
Няколко филма на Marvel разкриват тази емоционална нишка, когато Старк търси одобрение и копнее за връзката, която никога не е имал с баща си.
Този сценарий уцелва доста точно взаимоотношенията в домовете на толкова много мъже. Бихте си помислили, че като изпълнителен директор на брачна и семейна организация, аз съм овладял този проблем с бащинството. Но в стремежа си да създам някои от най-добрите ресурси, за да достигна до различни семейства и да запазя колкото се може повече бракове, е лесно да се увлека толкова в работата си, че да пренебрегна една от най-важните задачи, които някога ще имам да свърша: да отглеждам децата си.
Досега бащинството беше невероятен увеселителен парк с влакчета и атракциони. На моменти се чувствам като супергерой - непоколебим и уверен в решенията, които вземам и в това, как се справям като татко. Тогава изневиделица идва момент, в който осъзнавам, че все още имам какво да науча по време на всеки нов етап, до който достигат децата ми. Разговарял съм с достатъчно родители, за да знам, че не само аз се чувствам по този начин.
Има толкова много ресурси (за възпитанието ) на разположение, че е лесно да бъдеш парализиран от всички добри идеи и възможности. В тази епоха на постоянна свързаност обаче открих, че понякога пускането на "устройството", да лежи на пода и да си поиграеш с децата си, може да бъде по-добро решение на някои поведенчески проблем, отколкото да продължиш да търсиш в Интернет следващата нова "стратегия".
Уча се да се освобождавам от натиска да бъда съвършен или да бъда герой. Децата ми ще се научат на това, като ме гледат докато израстват и се променят с времето и това е нещо хубаво.
Има някои основни истини, които отчаяно желая да накажа на децата си.
- Искам те да разберат своите граници и границите на другите,
- да бъдат милостиви и свързани с другите, дори когато отношенията са предизвикателни.
- Искам децата ми да знаят в какво вярват и как да имат смелостта да заемат позиция, когато е необходимо.
- Искам те да се научат на постоянство и на способността да следват пътя си, дори когато животът стане тежък.
Но децата ми няма как да научат тези неща, освен ако не видят, как аз преживявам тези промени пред тях. Трябва целенасочено да отделя време, за да обсъждам с тях всекидневния им живот - случките в училище и взаимодействията с другите хора - за да могат да започнат да виждат възможности да бъдат смели.
Трябва да присъствам достатъчно дълго, за да им помогна да мислят ясно за ситуациите, пред които са изправени, и да ги насърча да се ангажират да вършат правилното нещо, дори когато е трудно.
Все още има дни, когато докато се прибирам от офиса си припомням, че вече не съм на работа. Не, нямам предвид, че не съм донесъл вкъщи куп видеа от сесиите за преглед, а че не е необходимо да прекарвам вечерта постоянно грабвайки телефона си, за да проверя имейла си. Че подготвям ума и сърцето си за най-важната работа за деня: да съм баща.
В началото на моето "пътуване" като родител, един приятел сподели с мен цитат, който сега седи в рамката в офиса ми: „Аз съм единственият, който може да се грижи за мен самия. Бъди съпруг на жена си, бъди баща на децата си; всичко останало може да бъде (и някой ден ще бъде) направено от някой друг. "
Малко думи могат да бъдат по-верни от тези.
На моите колеги татковци в деня на бащата предлагам тези думи на насърчение: Не е нужно да сте супергерои или дори супер успешни. Децата ви не се интересуват от бизнес империята или от перфектният татко. Те просто Ви искат - с всичките Ви недостатъци и измислици. Защото за вашите деца няма по-добър баща на Земята от Вас.
Източник(текст и снмка): foxnews.com
Автор: Дейвид Робинс
Превод и редакция: Ивайло Апостолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар