вторник, 22 септември 2020 г.

Govori.org - безплатен онлайн комуникатор за хора със затруднения в говорното развитие



   С помощта на онлайн комуникатора Govori.org хората с речеви увреждания могат да общуват.  Услугата е разработена от руския отдел на международната IT компания WaveAccess.  Комуникаторът е представен под формата на библиотека от графични карти с поддръжка на текст и звук.  Можете да формирате изречения от картите и да ги озвучавате.

Програмата работи на таблети (Android и iOS) и компютри, като е необходим достъп до Интернет. Комуникатора е предназначен за деца и възрастни с речеви проблеми, родители и учители от специални училища и специалисти. 

Стъпки за експлоатация на програмата

 1. Отидете на уебсайта на Govori.org

Можете да създадете личен акаунт или да използвате услугата без регистрация. Нерегистрираните потребители обаче не могат да създават свои собствени карти. Щракнете върху бутона "започнете да използвате".



 2. Изучете всички раздели

 Ще видите главната страница на комуникатора. Лявото меню има четири раздела: карти, комплекти, комуникатор и шаблони.

   -  В раздела "карти" можете да използвате карти от библиотеката, както и да създавате свои собствени снимки. Налични са общо 845 категории: време, действие, дом, играчки, инструменти, храна, цветове, цифри и други. За да намерите този, от който се нуждаете, можете да използвате удобната функция за търсене. Можете да промените мащабирането на картите на страницата.

   -  В раздела „Комплекти“ можете да групирате карти. И формираните набори трябва да се комбинират в изречения и да се възпроизведат. По този начин можете да общувате с другите в реално време.

  -  В раздела "шаблони" ще намерите пример за създаване и отпечатване на шаблони сами. Можете да изберете желания формат и да го изтеглите в pdf.



3. Практика

 В раздела „комуникатор“ можете да отворите всеки комплект и да го покажете в режим на цял екран, да го пуснете, за да тренирате.

 Също така, като използвате раздела за обратна връзка, можете да се свържете с услугата за поддръжка. Функционалността на програмата е проста и ясна. 

Всяка снимка има текст и способността да го озвучава. Плюсът е, че можете сами да създавате карти, да създавате комплекти за възпроизвеждане на аудио и шаблони за дизайн за печат. По този начин порталът позволява комуникация чрез таблет или компютър.

Към оригиналният сайт

Връзка към библиотекаа на комуникатира

 Govori.org е разработен за фондация Orange Penguin Foundation, американска благотворителна фондация, която предоставя помощ на хора със специални нужди в Русия за подобряване на техните социални, образователни, комуникационни и физически възможности.

Като цяло, комуникаторът е лек и удобен за употреба, ако можете да ползвате мишка, джойстик или тъч скрийн. 

Неудобството за българският потребител е, че озвучаването е на руски език. 

Може да го използвате, още СЕГА! :) 🍀 


За силата на предразсъдъците и значението на правилните морални ценности и приоритети

Наскоро в една група в социалните мрежи ( с претенциозно име, свързано с по-доброто бъдеще за децата ни), възникна дискусия по повод моя публикация, свързана с поредица вандалски прояви, спрямо комбинирани съоръжения, на които да се забавляват ЗАЕДНО деца СЪС  и БЕЗ специфични потребности. 

Исрено озадачен бях от позицията на една Уважаема г-жа., която не беше взела изобщо отношение към вандалските прояви, които бяха същността на публикацията ми, но пък надълго и на широко беше коментирала това, че потърпевша дама-организатор на инициативата, за създаване на по-добра среда, за съвместно забавление на ВСИЧКИ ДЕЦА, без разлика на специфичните им особености, със средства доброволно дарени от хората, в момент на афект била използвала малко по-силни думи относно неизвестният извършител на престъплението. И видите ли, човек който бил инициатор на социална инициатива, не можело да говори така, срещу хората ("клетият престъпник"). И Уважаемата г-жа А., беше силно възмутена от това, тъй като според нея, подобно изразяване е неоспоримо свидетелство за неискрена "маскирана загриженост" (цитирам дословно), от страна на "потърпевшата", към децата със специфични потребности.

Тъй като ме озадачи не толкова това, че въпреки цялото ми любезно и подробно аргументиране, г-жа Възмутена продължаваше троснато, да си държи на нейното, като инатливо три годишно момиченце, без да даде свои аргументи и без да вземе отношение към същността на казуса(въпреки многократните ми приканвания), като най-накрая ми каза, за това, да съм се жалил в полицията, а не на нея. (Не дай си Боже, да трябва да разчиташ за реакция, след "жалба" до такъв човек!) 

Тезата на Уважаемата г-жа Възмутена беше, че някаква си люлка не е важна. Важно било, да се създадат условия, за тези деца в училище!... (Нещо само по себе си, наистина съществено. Но в конкретният случай, леко звучащо ми като клише. Поне, така го усетих.) 



Озадачен бях от факта, че имаше много хора лайкнали, нейният коментар и съвсем малко, които да изразят собствено отношение, към същността на казуса, с коментар или поне с лайк! 

За това искам, да се обърна към всички Дами и Господа, които олицетворява г-жа Възмутена, за която явно везните на Темида някакси не притеглят еднакво рецидивиращо престъпление, каквото реално са поредица вандалски прияви и афектна реакция, следствие от тях. 


***

   Уважаема г-жа Възмутена напълно съм съгласен с Вас, че "езикът на омразата", е неприемлив независимо от повода!

Много моля обаче, нека не го бъркаме, с оправданият гняв! Защото видите ли, повечето хора, за добро или за лошо, сме несъвършени и понякога си изпускаме нервите, и казваме неща, които не мислим!

Съвсем не оспорвам, че потърпевшата Дама, е използвала силни думи. Но Тази Дама е не просто Лично засегата. Защото освен организатор на инициативата за съвместна игра и забавление на ВСИЧКИ ДЕЦА, ЗАЕДНО, тя се явява и представител не само на ощетените деца, но и на всички ощетени с тези престъпни деяния дарители. Както и на всички, положили немалко усилия, това да се превърне в реалност. Но бих искал да попитам Вас и ВСЕКИ мислещ по този начин, колко от вас биха останали равнодушни в подобна ситуация и как биха постъпили!?... 

Защото колкото и добре да знаем нещата на теория, всички които имаме емоции, имаме и праг на търпимост! И ставаме особено чувствителни, когато сме засегнати ЛИЧНО!

И понеже говорите прибързано за "маскирана загриженост", бих искал да Ви попитам, знаете ли, през колко дребни и не толкова дребни препъни камъни трябва да мине подобен проект, за да бъде осъществен?

Като почнем с това, да се намери човек, който да реализира самите съоръжения от една снимка, до действащи такива; да се убедят бюрократичните администрации на 10тина(до тук общини), че децата СЪС и БЕЗ специфични потребности, имат нужда да играят заедно; да се организират редица мероприятия, за набиране на средства и т.н. и т.н.... И това, за по-малко от година!... 

КАК БИХТЕ РЕАГИРАЛИ ВИЕ, когато само няколко дни след монтирането на първото съоръжение, някой хъшлак го строши, за да се направи на герой или просто "за разнообразие" ... А когато не след дълго, за един ден, разрушат и окрадат цели три от съораженията, КОЙ от всички лайкнали вашето мнение, би останал равнодушен!?...


Иначе е лесно, да съдим!...

И ще попитам отново, вербалният или НЕВЕРБАЛНИЯТ ЕЗИК НА ОМРАЗАТА Е ПО-СТРАШЕН!?

Вербалната ПРЕДИЗВИКАНА агресия или физическата непровокирана такава, са по-осъдителни!?...

Коя девиация е по-страшна, да ви обидят или да ви наранят физически (или пък, сериозно да ощетят финансово всички, които са гласували доверие на вас, да направите с парите им нещо важно и смислено за ВСИЧКИ ДЕЦА) !?...

Разбрахме, че не сте ОК, с емоционалният коментар на "потърпевшата жертва" на агресия и престъпно поведение, но не изразявате отношение, към самото престъпно РЕЦИДИВИРАЩО поведение, което е същинската тема на поста!? 

Как, да разбираме това!?...

Не знам какъв е Вашият Личен опит с децата със специфипни потребности, но и като родител и като специалист, работещ и обгрижващ такива деца, искам да Ви кажа следното, нашите деца, нямат нужда (а и няма как) , да се почувстват "равни", те имат нужда, да се почувстват ПРИЕТИ такива, каквито са, без предразсъдъци, да бъдат ПРИОБЩЕНИ и УВАЖАВАНИ, както всеки от нас. (Справка, Е. Маслоу).

Но ако, ако това "приобщаване" остане само формално, както "Приобщаващото образование" на повечето места, в сегашният си вид, то ще е обикнивенно лицемерие, прикриващо подтисната агресия, която ще избива именно в подобни прикрити актове! 

Съгласен съм с Вас, че хората със специфични потребности имат нужда от приемане и промяна на нагласите на Общността и създаване на по-добри условия във формалната свера, каквато е образованието, но истинското възпитание в толерантност и уважение, започват много преди училището. Истинското ПРИЕМАНЕ, започва много по-рано, в неформалното общуване, най-вече в играта! В живата СЪВМЕСТНАТА ИГРА! Защото именно играта, е основната дейност, в което децата учат и опознават себе си, света наоколо и мястото си в него. Учат се да се себеизразяват и  общуват!... Не подценявайте значението на една игра или една играчка, защото колкото и незначителни да изглеждат на нас - възрастните, за децата, те са ВАЖНИ и всяко обособено място, което им дава възможност, да се учат на всичко това, ЗАЕДНО, е от изключително значение! Може да попитате всеки колега или да прочетете във всяка книга, за ранно детско развитие.

Истинското ПРИЕМАНЕ преминава през по-добрата адекватна информираност, поднесена на "разбираем език". Истинското ПРИЕМАНЕ, преминава през адекватният ни Личен пример и нетолерантността, към неприемливите типове чуждо поведение, през непримиримостта към апатията, конформизма и бягството от отговорност!... 

За това много моля, никога не прибързвайте със заключенията, не омаловажавайте повода и не произнасяйте "присъди", преди да се замислите, как бихте постъпили самите вие, в подобна ситуация!!!

Уважаема г-жа Възмутена, липсата на разбиране изисква обяснение. Но без желание за разбиране, такова не може да бъде постигнато! И от думите Ви разбирам, че наистина няма смисъл от повече дискусии с Вас, защото нито сте запозната с Проекта и казуса по принцип, нито вниквате в написаното!  Апропо, люлкоте са КОМБИНИРАНИ И "РЕАЛНИТЕ ПОЛЗВЕАТЕЛИ" СА ДЕЦА СЪС И ДЕЦА БЕЗ "УВРЕЖДАНИЯ", ЗАЕДНО! АКО НЕ РАБИРАТЕ, ИДЕТЕ НА МЯСТО, ДА ВИДИТЕ!

Така че в този контекст, въпросните думи, дори не са "клетва" както смятате, а пожелание, да се ползват съоръженията "по предназначение", вместо да се лишават и децата с "увреждания" и "нормотипичните" от възможност, да се забавляват ЗАЕДНО !

(По тази логика, нашите деца прокълнати ли са, за да са в състоянието в което се намират!?)

Уважаема г-жа Възмутена, не оставайте фокусирана върху естествената (не казвам правилна) спонтанна реакция на човек изпаднал в справедлив ПРОВОКИРАН гняв и възнущение! Реагирайте по някакъв начин на провокиралата го поредица от БЕЗПРИЧИННИ престъпни актове на агресия!

Защото размяната местата на Причината и Следствието и омаловажаването на първото, за сметка на ответната реакция, със сигурност НЕ Е начина, който ще промени нагласите в положителна посока! Нито ще промени бъдещето за децата ни, към по-добро! 

Пожелавам Ви искрено, никога да не се сблъсквате фронтално нито с безпричинни прояви на анонимен вандализъм, който да руши "плодовете" на усърдният Ви труд, нито с подобна липса на разбиране и обективна преценка!

Дано някои от прочелите, все пак и си направи правилните изводи!

А Вие, Дерзайте! 

Пожелавам Ви, широки хоризонти! 

***

Тъжното в цялата тази история е, че Уважаемата г-жа Възмутена, беше админ във въпросната група, с претенции, за по-добро бъдеще на децата ни. Особено е притеснително, макар и да се случва не рядко, когато заемем някаква "позиция", в определена йерархия (пък било то и виртуална), която ни делигира някакви правомощия и започнем, да приемаме мнението си за меродавно, а себе си, за единица-мярка!... А всъщност, не успяваме да надскочим, собствените си ограничени хоризонти! 

Най-лесно е, да се опиташ да откраднеш нечий друг живот и нечие друго щастие

 


Най-лесно е, да се опиташ да откраднеш нечий друг живот и нечие друго щастие. Те обаче не са твои и едва ли, някога ще станат.

Най-тъжното обаче е, че докато се мъчиш да приспособиш чуждият живот и щастие към себе си, твоите собствени, остават някъде там, неоткрити!

Думи на 10 годишно момиче с аутизъм и тяхното обяснение


сн. CBS New







Вятър – въздух, който не обича покоя.


Маска – лице с едно изражение.


Музей – консервите на времето.


Музика – хармонично съчетание на звуци и емоции.


Мисъл – най-мощната сила в света след любовта.


Нощ – черен чадър със звезди.


Романтика – настроение, когато във всичко обикновено виждаш чудо.


Приказка – това е живот, измислен от душата, когато не й харесва реалният живот.


Смях – докторът за печална душа.


Куче – лаещо въплъщение на верността и покорността.


Спирала – застинала в танца си права.


Страх – спирачката на пътя към действието.


Тревога – щипещ гъдел в сърцето в очакване на нещо неприятно или непонятно.


Ураган – полудял вятър.


Човек – живо същество, което има ум, реч, сръчни ръце и способност да решава как да използва всичко това.


Череп – малка костна кутийка в скелета, в която е затворена Вселена. 🙂


(от Светозар Кнезовски)

Понякога трябва... Да затвориш очи



„Понякога трябва... Да затвориш очи, за да видиш. Да замълчиш, за да кажеш. Да избягаш, за да се върнеш. Да се изгубиш, за да се намериш. Да паднеш, за да станеш. Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш. Да спреш да търсиш, за да откриеш. Да спреш, за да продължиш. Да спреш, за да се огледаш... Наоколо. Хубаво. На 360 градуса...“ 

Андрей БАТАШОВ

9 неща, които пропуснах да кажа на дъщеря си в първия учебен ден!

     


    Първият учебен ден! Прекрасен и слънчев, септемврийски празник! Началото на учебната година - вълнения, трепети и пожелания „На добър час!“ 


Беше отдавна, когато моята дъщеря прекрачи прага на училището. Като родител успях да натрупам 12 годишен стаж в училище. Дванайсет години на радости и вълнения, на смях и сълзи, на двойки и шестици, на родителски срещи и контролни, на препоръчителни списъци и на съвети от стари и нови учители.


И някак се замислих, не толкова празнично, какво пропуснах да й кажа в началото. 


Кои са тези истински и смислени думи, които да й помогнат да преодолее предстоящите трудности и ненужния стрес. А в училище има достатъчно и от двете - от ранното ставане и тежката раница до взаимоотношенията с учители и съученици, които понякога стават твърде сложни. 


Тези девет неща бих й казала – девет не толкова празнични, но важни и които ще й потрябват в училище. И това е толкова сигурно и неизбежно, колкото уравненията по математика и формулите по химия. 

1. Не преследвай на всяка цена високия успех и отличните оценки! Те нямат никаква стойност отвъд прага на училището. 

2. Не се чувствай длъжна да бъдеш приятел с когото и да е. Училищното приятелство е нещо прекрасно, но може да се случи така, че твоят приятел, просто да не е в същия клас. Не се огорчавай, върви напред по своя път и непременно ще го срещнеш.

3. В училище няма „специални“ деца. Ще бъдеш заедно, в един клас с пълноценни, макар и все още подрастващи личности. Почти в същия състав ще прекарате, заедно 11 училищни години. И от първия ден започва изграждането на вашите взаимоотношения. Постарай се да се впишеш достойно. Не позволявай да те обиждат и не обиждай никого.

4. Не участвай в никаква форма на тормоз. И ако се случи около теб – не бъди част от това, а ми разкажи и аз ще намеря правилния възрастен в училище, който да го прекрати. 

5. Никой не може да ти се присмива и да те унижава. Особено твоя учител. Дори да пееш фалшиво. 

6. Ти си малка, но това не означава, че трябва да правиш всичко, което другите искат от теб. Ако не искаш да закусваш – не го прави. Изисквай уважение, но уважавай и другите. 

7. Учителят не винаги е прав. Възможно е този човек, способен да бъде учител с голяма буква, понякога да сгреши. Възможно е дори да бъде жесток. С огромно уважение към мисията на учителите, но за съжаление,, понякога в класната стая влизат обидени на живота, слаби, раздразнителни, неприятни и лоши хора.

8. Никой не може да те заплашва. 

„Ще ти счупя телефона“ , или „…ще го взема и няма да ти го върна“, „Вържи си косата или ще те подстрижа“ – това нека го кажат на мен! Зная как да им отговоря. А ти стой, слушай и не го вземай присърце.

9. Винаги и във всяка ситуация знай, че имаш защита. 

И тази защита – това съм аз. Можеш да ми позвъниш във всеки момент, да ми разкажеш всичко, каквото искаш. И аз ще ти помогна да решиш всяка трудна ситуация. Като Карлсон и Батман. До теб съм. 


автор: Корнелия Гълъбова

В какво се превръщат мечтите



 Като деца, вярваме в чудеса и мечтаем за невъзможното!🧙‍♂️🧚‍♀️🧞🦸‍♂️👩‍🚀🌌🪐

Като младежи, кипим от енергия, емоции и амбиции, да променим света!...💚🌍

После ставаме родители и разбираме, че истинското вълшебство и щастие е, да успеем да променим Света, дори само на един или двама, защото ТЕ са Нашето Чудо! 💖

А понякога(но само, понякога) ,... това ни вдъхновява и ни дава сили, да го променим и за много други! 💞

ЗА ДОСТЪПНОСТТА У НАС И НАВЪН

  Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мис...