събота, 10 октомври 2020 г.

Световен ден за психичното здраве -10 октомври

 


               сн. mhanys.org

Днес, на 10 октомври отбелязваме Световеният ден за психичното здраве

Световният ден на психичното здраве е ден за образование и гласност за психичното здраве, както и за борбата против стигмата на психичните заболявания в обществото!

***

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите. 


Експериментално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ и фондация „Кожа – платформа за психично здраве“, проведено тази година, в навечерието на Деня на психичното здраве, 10 октомври показва изключително интересни резултати. 

Поне двама от всеки петима българи са се срещали по един или друг начин с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др. (Аз лично смятам, че реално процентът е доста по-висок.) 

"Обществото успява да налучка кое е наистина психичен проблем и кое е само емоция и в по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори по отношение на психичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отхвърляне. Например, цели 45%, или почти половината, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Личи подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем. За 37% от хората у нас в крайна сметка, зависимостите са просто липса на достатъчно воля. Между 10 и 25% – т.е. поне близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и дори ретроградни схващания. Например, 12-13% от сънатод ицитени, не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам. Вероятно, делът на подобни схващания е и доста по-голям – заради скрити мнения. За 25% не е нормално мъжете да плачат. При мъжете въобще, като че ли, темите, свързани с психичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите казват, че, при проблем, най-добре е да се търси специалист по психологическа или психиатрична грижа, но в редица други индикатори проличава, че търсенето на специалисти по-скоро не е първата опция. Ясно личи, че отношението към психичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към темата могат да си позволят групите с по-висок жизнен статус. Съвременният начин на живот прави така, че стресът и тревожността във все по-голяма степен се възприемат като системен проблем, а не просто като емоция.", заключват експертите. 

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. 


Нужно е обаче и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството, когато справянето с проблема е много по-леко. 


Материалът е подготвен по данни на д-р Христо Хинков, НЦОЗА и Кожа – платформа за психично здраве“

петък, 9 октомври 2020 г.

Има надежда за бъдещото поколение!💖⚓

   Има надежда за бъдещото поколение!💖⚓



    Всъщност, винаги я е имало!

 - Ако възпитаваме децата си, без да ги обременяваме със собствените си предразсъдъци, стереотипи и предупреждения.

 - Ако не ги товарим със собствените си неосъществени амбиции и най-вече, със страховете си!...

 - Ако скрити зад благовидният предлог, че са им нужни граници, не се опитваме, да натъпчем мирогледа им в изпомачканата и отдавна износена миниатюрна кутийка, на личната си гледна точка.

 - Ако не ги товарим с непотвърдените си убеждения и комплекси.

    Защото, ако има някой с наистина широк мироглед, това са децата. Е не в онзи смисъл, в който го разбираме ние, възрастните! А в смисъл, че съзнанието и сърцето им са винаги отворени за всичко, дори за новото и непознатото! (Може би, за него най-вече.) 



    Те са спонтанни и любопитни. Те искат да знаят и са готови да приемат без предупреждения, всяка гледна точка и обяснение. Готови са без притеснение, да попитат, когато не знаят,... да изкажат собственото си мнение и... да действат, без задни мисли.



    Беше на поредното монтиране на комбинирана люлка за деца СЪС и БЕЗ специфични потребности на Проекта "Различните" деца на България"  и инициативата "Да играем заедно"  на "Игликина поляна". Децата не бяха от нашето мероприятие. Навярно бяха от някои от няколкото рожденни дни, които се провеждаха паралелно!...



    Останах очарован от двете прекрасни момиченца, с красивите имена Радост и Димана, които съвсем спонтанно, сами дойдоха и изявиха желание, да люлеят Деян. Бяха изключително внимателни и веднага реагираха, ако ги помоля, да люлеят по-леко!

    Беше наистина очарователно! 💖 

    Те бяха живото доказателство, за детската спонтанна непредубеденост и чистосърдечност! 💖

     И както казва Ани - Инициатор на проекта : "Именно в такива моменти се убеждаваш, че това което правиш ИМА СМИСЪЛ! 💖

     Дано и все повече от нас - възрасните разберат , че  има какво да научат от децата! 💖

сряда, 7 октомври 2020 г.

Най-зеленият ден на есента



    Есента е най-пъстрият от сезоните. През един от дните на октомври, зеленото е повече от обичайното! 

На 6 октомври отбелязваме Световният ден за информираност и подкрепа на хората с Церебрална Парализа! 💚



Хубаво е, че през различните дни на годината, вниманието на всички ни глобално, се привлича към определени теми! Към това Да ОБИЧАМЕ; Да СМЕ Благодарни; Да СМЕ Усмихнати и позитивни; да СМЕ толерантни и подкрепящи... 

Полезно и Важно е, да си го припомняме! 💖

Да си припомняме, че е Важно, ДА СМЕ такива!... Не просто един ден в годината! 

Защото само, когато СМЕ, ще пребъдем! 💖 

Но има дни, като днешния, за които повечето хора, дори не предполагат, че съществуват! 💚Дни, в които вниманието ни трябва да се фокусира върху теми, които са все още ТАБУ! Които, все още се правим, че не съществуват! И с които ако(не дай си Боже) се сблъскаме фронтално, се кръстим плюем през рамо и викаме "Пази Боже!"...

Защото тези теми, ни сблъскват очи в очи със Страха ни от онова, което не познаваме!  А и често и не искаме, да опознаем! Защото ако го опознаем, то може би, ще разбие най-силната ни Защита - нагласата "На мен, това не може, да ми се случи!" Защото Лошите неща, се случват само на "лошите" хора!...

Но ТО - Различното, Непознатото продължава, ДА БЪДЕ ТАМ, колкото и да се опитваме, да го игнорираме! Защото Статистиката и фактите казват друго!

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН! 💖 

И точно за това, е изключително важно, ДА ГОВОРИМ ЗА ТОВА и ДА ЗНАЕМ !

Днес е един такъв ден, в който ДА ГОВОРИМ, за Детската Церебрална парализа.

Церебралната парализа (G80- G83) представлява настъпило пренатално(по време на бременността), интранатално (по време на раждането) или през първите 28 дни след раждането увреждане на централната нервна система. Тя е заболяване, което се дължи на аномалия или увреда на мозъка, която води до смущения в организацията на движението и придвижването в пространството и координацията, като обикновено е придружено от други заболявания и отклонения, свързани с говора, перцепцията, поведението, слуха, зрението и емоциите.

Изследванията показват, че честотата й на проявление е 1-2 на 1000 живородени деца. Над 17 милиона души по света, са засегнати от нея. ДЦП е едно от най-често срещаните физически увреждания, засягащи най-уязвимите сред нас - децата.

И цел на Днешният ден - 6 октомври е, да ни го напомни! 💖🦽💚

Подобряване на живота на хората с церебрална парализа може да е приносът на всеки от нас към защита на правата на всеки член на обществото.

📗 И за това точно днес, искам да ви помоля : " ПИТАЙТЕ, ХОРА! ПИТАЙТЕ! 💞  Няма нищо срамно и притеснително в Незнанието! Срамно е, да не попиташ!

А ако нещо, все пак ви притеснява!...

Просто НЕ СПИРАЙТЕ ДЕЦАТА СИ, ДА ПОПИТАТ! Децата са просто спонтанни, впечатлителни и искат да знаят! И когато не знаят, не се притесняват да попитат! 💖 

А ние, не се притесняваме, да им отговорим! Защото обичаме и се гордеем със своите децата, не помалко от всеки друг родител, на 100%! И по-добре от всеки друг знаем, че децата, (извън рехабилитацията) са преди всичко деца и имат нужда преди всичко, от други деца! 🧑‍🤝‍🧑 И точно като всички деца, имат нужда просто: Да бъдат приети такива, каквито са! 






















💚💚💚

През последните няколко години Световният ден на Церебралната Парализа се отбелязва от Going Green 4 CP.

И ако искате да покажете своята съпричастност и подкрепа, към децата като Деян!.... 

Можете да направите своя знак през 2020 г. във вторник, 6 октомври до # GoGreen4CP от:

Като проведете "зелено събитие", като Украсяване на домовете, бизнеса, училищата и местните общности в зелено

или просто като Носите зелено. 💚 или зелена панделка. Цветът е избран за да отразява младостта и новия растеж, както и надеждата за напредък в лечението и приемането.

💚💚💚

Денят на церебралната парализа е социално движение и ден за отбелязване и утвърждаване на живота на 17-те милиона души, живеещи с церебрална парализа (Cerabral Palsy). Проектът стартира през 2012 г. от "Алианса на церебралната парализа" (Австралия) и "Обединената церебрална парализа" (САЩ). Поддържа се от над 450 организации за услуги за церебрална парализа, университети, групи родители, изследователски институции, студентски групи, училища и детски болници от 65 държави.

Първата кампания за Световния ден на Церебралната парализа (CP) беше наречена „Промяна на моя свят за 1 минута“. Проектът търсеше идеи от глобалната общност на хората с Церебралната парализa за технологии и продукти, които се нуждаят от изобретяване - които имат потенциал да „променят света“ за хората, живеещи с Церебрална парализа. 

През 2012 г. на уебсайта на Световния ден на Церебралната парализа www.worldcpday.org са публикувани над 470 идеи и три от тях са включени в списъка и след това призивът беше изпратен до изобретателите. Изследователски екип от Университета на Вирджиния (САЩ) спечели голямата награда. Те разработиха прототип на инвалидна количка със слънчева енергия, която беше идея, публикувана от Алпер Сирван, човек с церебрална парализа в Турция. Прототипът на инвалидната количка беше представен на Alper на Световния ден на Церебралната парализа 2013 г.

През 2015 г. кампанията се превръща в социално движение, насочено към шестте ключови проблема, които засягат хората с Церебрална Парализа по целия свят, независимо от географските, културните и икономическите различия. Уебсайтът предоставя инструменти и ресурси за организациите да се адаптират и да предприемат действия на местно ниво и по този начин изгражда глобалното движение за промяна .

Тази година, денят преминава под мотото :"MAKE YOUR MARK" 

понеделник, 5 октомври 2020 г.

Приемането е основата на зрелостта



сн. vocal.media

Приемането е "универсален ключ", за всяка врата. Приемането е вътрешен акт на оДобрение на нещо, някой или действие. Т.е. то е акт на Вътрешният ни източник на Доброта. На градивната част от нашата същност. 

🚷🚷🚷

"Когато не приемаме нежелано събитие,

то става Гняв;

Когато го приемем,

то става Толерантност...


Когато не приемаме несигурността,

това става Страх;

Когато я приемем,

това става Приключение...


Когато не приемаме лошото поведение на другите към нас,

това става Омраза;

Когато го приемем,

става Прошка...


Когато не приемаме успеха на другите,

това става Ревност;

Когато го приемем,

това става Вдъхновение...


Приемането е Ключът

към справянето ни с Живота добре...


Шри Шри Рави Шанкар

неделя, 4 октомври 2020 г.

За Балоните и Щастието


 "Една учителка купила много балони и накарала децата да ги надуят и всяко дете да напише своето име на балона. Когато били готови, децата пуснали всички балони в залата. Учителката ги разбъркала и им дала 5 мин. всяко дете да намери балон със своето име.

Развълнувани, децата бързо започнали да ровят балоните, трескаво търсели, но времето напредвало и никое не успяло да намери балона си. Тогава учителката им дала друга задача: "Сега вземете най-близкия балон и го подайте на детето, на което е написано името му." За минути, всички деца получили балон със своето име.

Учителката се обърнала към децата с думите:

"Балоните са като Щастието. Никой не може да го открие като търси само своето собствено. Но пък, когато покажем загриженост и подкрепа един към друг, всеки ще открие своето щастие по възможно най-бързия начин" 💖

от нета


петък, 2 октомври 2020 г.

Хора ЧУВСТВАЙТЕ! 💖



сн. indianexpress.com

Хора, ЧУВСТВАЙТЕ!

Чувствайте и изразявайте мислите и чувствата си, едни пред други ! 

Леността (една от формите на която е апатията), неслучайно е един от 7те смъртни гряха. Но е и може би, най-смъртоносния!

Не гневът, не похотта или дори страхът ще ни погубят. Тях можеш някак, да опитомиш, макар и трудно! Но Ленността, не! Тя изпива бавно жизнените ни сокове! Изцежда силите и енергията ни капка, по капка и задушава желанието ни, за промяна!... Тя притъпява сетивата ни и замъглява огледалото, с което отразяваме, чуждите (та дори и собствените си) емоции, докато изтрие съвсем от съзнанието и сърцето ни, тяхното значение.... 

И тя, ще погуби, първо Човеците, в нас. Ще разпука и разпилее брънките на Общността. Докато най-после унищожи и нас самите, и Човечеството!

Преди да се оплакваш... и преди, да сочиш с пръст! 💖...

 


     Обикнивено сме свикнали, да се оплакваме от нещата които ни се случват. Тази наша вътрешна убеденост в това, до каква степен носим отговорност и имаме контрол върху действията си и техните последствия, специалистите наричат локализация на контрола. 
    Когато срещнем предизвикателство в живота си, чувстваме ли, че имаме контрол над резултата? Или вярваме, че просто сме в ръцете на сили извън нас?
    Ако вярваме, че имаме контрол върху случващото се, значи имате онова, което психолозите наричат вътрешен локус на контрол. Ако смятате, че нямаме никакъв контрол върху случващото се и вината за него е в нещо извън нас, тогава имаме онова, което е известно като външен локус на контрола.
     Локусът на контрол не е константа, а променлива вличина и с времето може, да премине от един, в друг. Той може да повлияе не само на начина, по който отговаряме на събитията, които се случват в живота ни, но и на мотивацията да предприемеме действия.
     Ако смятаме, че държим съдбата в ръцете си, е по-вероятно да предприемем действия, за да променим ситуацията в която се намираме, когато е необходимо.      Ако от друга страна смятате, че резултатът е извън вашите сили, може да е по-малко вероятно да работите за промяна.
    "Локализацията на контрола е вярата в това дали резултатите от нашите действия са зависими от онова, което правим (ориентация за вътрешен контрол), или от събития извън нашия личен контрол (външна ориентация)", казва психологът Филип Зимбардо в книгата си Psychology and Life (1957).

    Така че преди следващият път да започнем да се оплакваме отново, е добре да помислим още веднъж! 

??? 

    Преди да се оплакваш от живота, помисли за тези, които твърде рано са го напуснали. И за онези, които имат хиляди причини, но въпреки това, му се наслаждават истински! 

    Преди да се оплакваш от децата си, помисли за тези, които мечтаят за деца, но не могат да имат. Помисли и за това, че децата, които възпитаваш Днес, ще бъдат Родителите, които ще възпитават внуците ти, Утре! 

    Преди да се караш за безпорядъка в дома ти и затова, че трябва да го чистиш и подреждаш отново, помисли за тези, които живеят на улицата. И не забравяй за онези, чиито дом е стирилно чист и подреден, защото в него няма кой, да разхвърля... но и да сложи ръка на рамото ти, когато имаш нужда! Чистотата и редът могат да ти донесат покой, но не и щастие. 

    Преди да оплакваш износените дрехи и обувки на децата си и счупените им играчки, помисли за онези, чиито деца са с лъскави нови дрешки, обувки и играчки, защото могат само да мечтаят, да могат да играят с тях, като им се наслаждават истински! 

    Преди да се оплакваш от разстоянието, което трябва да пропътуваш, помисли за тези, които изминават такива разстояния пеш и за онези, които жадуват за пътуване, но са приковани в леглото или дома си. 

     Когато се умориш и се оплакваш от работата си, помисли за безработните, инвалидите и всички, които мечтаят да работят! 

     Не бързай да сочиш с пръст и да осъждаш когото и да е! Помни, че безгрешни хора няма и... огледай добре, дали ръцете с които сочиш, са чисти! 


По публикация на приятелката ми 

Ваня Вълева  💝

ЗА ДОСТЪПНОСТТА У НАС И НАВЪН

  Като говорим за свобода на придвижване и достъпна среда, тук в Кавала, на по-малко от 400 км от София нещата са правени с много повече мис...