"Моят брат е супергерой" - един филм за любовта, братските взаимоотношения и семейството, като най-важната подкрепяща среда! 💗

Появата на "специално" дете в семейството е от онези събития, които пробръщат живота ти из осинови! 

След моментите на отричане, гняв и дори самосъжаление, преосмисляш живота и ценностите си, преподреждат своите приоритети... Определяш си нови цели и пътища, за постигането им.

Така е (или поне би трябвало, да бъде) с възрастните като Личности и като родители... Доста има изписано по темата... 

За децата обаче положението е различно. И то, зависи от много фактири, които влияят върху преживяването на случващото се. Поредност на раждане, възраст и разлика в годините между децата и много други...

И най-големите трудности, често идват не от самият факт, че другото дете в семейството е "специалното" и от неспособността, братът или сестрата, да приемат неговата конкретна специфична уникалност! А често, от твърде многото въпроси свързани с нея и преживяванията свързани с търсенето на техните отговори . 

Една прекрасна находка в тази насока е историята, с която искам да ви запозная.

Един разказ от първо лице, на по-големият брат, за по-малкия и за техните преживявания и взаимоотношения. 

Джакомо е на пет години и обича "Костенурките нинджа". Той има две по-големи сестри и мечтае за брат, с когото може да играе игри, които само момчетата могат да разберат.  И тогава родителите му съобщават, че дългоочакваният брат ще се появи скоро.  Но ще бъде "специален".  Джакомо смята, че в семейството им ще се появи супергерой, с когото заедно ще спасят света.  Джовани се ражда и се оказва, че е специален - това означава „със специални нужди“.

 

Годините обаче минават и Джакомо започва да се разочарова. В тийнейджърските си години, дори малко се срамува от Джовани.

 Но тогава той осъзнава: Джакомо има не само суперсили, той е и най-добрият му и безусловен приятел. Тийнейджъра също стига до извода, че вътре във всеки човек, има уникален свят.

Авторът Giacomo Mazzariol и брат му Джовани сн. Forbes Italia

"Брат ми е супергерой" е историята за мен и Джовани, който има още една хромозома" - Историята на осемнадесетгодишният Джовани Мацариола е искрен, прост и следователно завладяващ разказ на по-големия брат за по-малкия. И за дългото пътуване, през което трябваше да премине един тийнейджър, за да разбере, че „Даун“ не е диагноза или изречение, а само една допълнителна хромозома.

 Удивително е как се променя светът, когато осъзнаеш тази проста истина.  И сега по-големият брат не се срамува от по-малкия, а искрено му се възхищава и го смята за супергерой, който ще спаси света с добротата си.  Колко любов към живота в Джовани, способността да бъде изненадан, чистотата на очите му и искрената вяра в чудо!  Такива книги, които не използват важна тема и не се стремят да изтръгнат сълза от читателя, си заслужават златото.

Това е екранизацията на биографичният роман - бестселър на 18 годишния Джакомо Мацариола за семейството, в което се появява Джовани, момче със синдром на Даун, и по-големия му брат Джакомо. 

 „Тази история е за Джовани, чиято усмивка е по-широка от очилата.  Джовани, който може да открадне просешка шапка с промяна и да избяга;  обича червеното и динозаврите;  отива на кино с приятелка и, връщайки се у дома, казва: „Ожених се“.  За Джовани, сам, танцуващ в средата на площада под песента на уличен музикант: минувачите, окуражени, един след друг започват да му подражават (да, Джовани знае как да запали!). 

За Джовани, за когото всичко на света трае двадесет минути, не повече: ако някой отиде на почивка, да речем, за един месец, тогава за него той отсъства в продължение на двадесет минути.  За Джовани, който може да бъде досаден и досаден и който всеки ден носи цвете от градината на сестрите си.  И когато зимата и цветята си отидат, той носи сухи листа. "

Трейлар

 Филмът е лауреат на филмовия фестивал във Венеция през 2019 г. и наградата за млада публика на EFA през 2020 г.

 "Моят брат е супергерой" - Италия-Испания  2019 - може да гледате онлайн, на линкът ДОЛУ❗❗❗

За съжаление, дублажът е на руски!

Но си заслужава! 💗

Моят брат е супергерой - гледай ТУК❗👀

БЛАГОДАРИМ ТИ, МАМО❗🌷

 

💐Честит ти празник, наша мила мамо!

Благодарим, за силното ти рамо,

когато идват бури срещу нас,

или за труден изпит идва час!

Благодарим за топлата предгръдка,

когато паднем, в първите си стъпки 👣, ... 

за нежните ръце, които могат

по  💯 неща, да правят наведнъж!

И в ДОМ обръщат, всяка пуста къща! 

Благодарим, за ласкавия поглед,

по пътя в който всеки се превръща

от палаво момче, в достоен мъж!

Благодарим за думите, които

ни дават и подкрепа и кураж!

И за голямото 💝 с любов пропито,

което е и пристан наш, и страж. 💂

Прости ни, за лицето ти огрижено

и за среброто в твоите коси!

Обичаме те, в празника и в грижата...

И в скръбните, и радостни сълзи!

За туй БЪДИ❗БЪДИ, КАКВАТО СИ❗💖 🌷

✨Честит 8ми март! 💞 🍀 ✨

Ивайло Апостолов

❗"ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО"❗ (Ф. Ницше)

 

Делим се по възраст, по пол и по раса.

На морала ни често се обърква компаса.

ПРИБЪРЗАНО правиме изводи разни

по белези външни, често грешни и празни!

Прибързано съдим едните и "Другите".

Недостатъци търсим.(Не броиме заслугите.)

И бъркаме често Очевидното, с Фактите.

Мимолетно видяно, мимоходом, в антрактите.... 

Не мислим. Не търсиме лиогика, пластове.

Етикета лепиме и слагаме в касите.

Заключения правим от пръв поглед, в аванс.

Без да даваме време. Без да даваме шанс.

Не ни пука въобще за Душата Човешка.

Постепено, в Система превръщаме Грешката.

Мирогледа си свиваме, до гледната точка.

Щом ни съдят, се сриваме. Но, не правим отсрочка

и не даваме шанс, нито време за Другия.

(Че "Светът е баланс, зачеркни го, бе! Чу ли я!?" ) 

И делим, раздробяваме по най-дребните признаци.

Слепи от предразсъдъци, вечно гониме призраци.

Вместо Чудото, виждаме вечно само Чудовища.

И Страхът ни премазва със свойто грозно туловище.

Не мислим. Не търсиме доводи,... Логока...

Страхът превръщаме в Догма,... Верую... Педагогика.

Егоизмът превръща Душата в пустиня.

Сътворени от кал, се превръщаме, в тиня.

Нехаем безчувствени за ничии нужди.

Бездуховни и кухи. Дори на себе си чужди.

То - сърцето е мускъл. В него няма емоции.

Но не търсиме плюсове в Другия. Търсим само пороци.

Търсим нов жертвен агнец и го сочиме с пръста.

Грехове,... гузна съвест,... да изкупи на Кръста.

Присвояваме правото, да определяме формата

- Кое е "Болно" и "Здраво" , кое "Различно" и "в Нормата" .

И градиме стени... И строим барикади...

Гоним вещици зли... И горим ги на клади... 

ЗАБРАВИХМЕ ВАЖНОТО, ЦЕННОТО НЕЩО.

ЧЕ КОНСТАНТА ЗА ВСИЧКИ Е САМО ЧОВЕШКОТО

В НАС❗❗❗💖

Ивайло Апостолов 

07. 03.2021

Диагностиката на Детската Централна Парализа до шестият месец, след раждането е изключително важна!

 

Д-р Мемет Йозек

Март е месец, посветен на по-голямата информираност по отношение на проблемите на хората с Церебрална Парализа.

В 21 век, в България все още няма точна статистика за точния брой на децата, страдащи от детска церебрална парализа. Предположенията варират между 3000 и 20 000. Това прави абсолютно невъзможно планирането на бюджет и изготвянето на адекватна програма за тяхното лечение, рехабилитация, подкрепа и интеграция .

Във тази връзка, днес ви предсравяме мнението на Проф. Мемет Йозек - ръководител на Катедрата по неврохирургия в Acıbadem Mehmet Ali Aydınlar University и детски неврохирург с международна известност.

Диагностицирането на детска церебрална парализа (ДЦП) още през първите 6 месеца от живота на бебето повишава шансовете за успешно лечение, твърди проф. д-р Мемет Йозек. ДЦП се дължи на трайно увреждане на мозъка преди, по време на раждане или непосредствено след него, като недоносените бебета са с по-висок риск. През първата година от живота на бебето лечението на това състояние се подпомага от свойство на мозъка, наречено „невропластичност“ – функциите на увредените мозъчни клетки се поемат от други клетки в периферията им. Затова физиотерапия в този период от живота може да бъде много успешна, отбелязва специалистът.

Признаците за церебрална парализа варират в зависимост от мозъчното увреждане. През първите 2 месеца от живота типичните симптоми са епилептични пристъпи, затруднения при сучене и прекомерна сънливост. Бебето започва да контролира главата си в края на 3-ия месец и да седи без подкрепа след 7-я или 8-я месец. „При всяко забавяне в този естествен курс на развитие, например ако бебето не умее да контролира главата и тялото си или въпреки че може да държи главата си изправена се наблюдава нестабилност на тялото, това може да е признак за церебрална парализа“, твърди проф. Мемет Йозек. Другите симптоми могат да включват: „Липса на синхрон в движенията на ръцете и краката, или ако бебето държи пръстчетата си свити (като в юмрук). Освен това, продължителен нощен плач до сутринта без друга причина може също да бъде предупредителен сигнал“.

Около 60% от децата с церебрална парализа развиват спастичност, посочва проф. д-р Мемет Йозек. Това състояние води до затруднения в движенията на ръцете и краката поради скованост на мускулите. Този проблем може да бъде достатъчно сериозен, за да затрудни ежедневните дейности. 30% от пациентите с церебрална парализа страдат и от мускулна хипотония (понижен мускулен тонус). Бебето не може да държи главата си изправена и се затруднява при движения на ръцете и краката. Дискинетичните синдроми, които включват неволни кръгови или усукващи се контрактури на ръцете и краката са вероятни при 10% от тези деца.

Въпреки че засега няма възможност за пълно излекуване на церебралната парализа, двигателният капацитет и умения на детето могат да бъдат значително подобрени с помощта на физиотерапия и хирургични методи. Физиотерапията е първият етап от лечението. Проф. Мемет Йозек твърди, че лечението в най-ранна възраст е много важно и обяснява: „Ако церебралната парализа причини смъртта на определени клетки в мозъка, други клетки в периферията на загиналите поемат техните функции. Това свойство, наречено „невропластичност“, е налично само през първата година от живота, тъй като в този период от време приключва развитието на мозъка на бебето. Ето защо, колкото по-рано започне физиотерапията като основна лечебна опция при церебрална парализа, толкова по-успешни са и резултатите. Особено през първите 6 месеца от живота е много важно да се възползваме от невропластичността“. Физиотерапията обаче трябва задължително да се извършва редовно и никога не трябва да се пропуска дори и един ден. Следователно, главният физиотерапевт трябва да бъдат родителите, особено майката, посочва детският неврохирург.

Ако целевите резултати не се постигат с физиотерапия до 2.5-годишна възраст, хирургичното лечение на спастичността трябва да се извърши, без да се губи време, подчертава проф. д-р Мемет Йозек. „Операцията трябва да се направи на 3-6-годишна възраст най-късно, защото след тази възраст мускулите не се удължават, а костите продължават да растат. В резултат, ограниченията в движенията при децата със спастичност, за съжаление, прогресират с възрастта и накрая детето изобщо не може да върви или да държи предмети. Тази операция не се прави, за да се решат ортопедични проблеми, а за да се елиминира спастичността. В случай на деформация в крак или ръка, когато детето е на 7-8 години може да се обмисли ортопедична операция“, посочва детският неврохирург. Специалистът уточнява, че е важно да се следва този ред на лечебните опции и допълва: „Отлагането на хирургичната намеса за лечение на спастичността води до проблеми, но и ненужните ортопедични процедури, извършени твърде рано, също могат да доведат до сериозни и необратими последствия“.

Към оригиналната статия

Трогателната история на Шарл дьо Гол и неговата дъщеря Анна, която е със синдром на Даун

На 4 март миналата година във Франция беше представена премиерата на филмът De Gaulle. Ролята на дъщеря му Анна играе красиво момиче със синдром на Даун. 

Кадър от филма 

Това момиче е 13 годишната изгряваща звезда Clémence Hittin. 

Клеменс Хитин

Това че е звезда обаче, съвсем не я предпазва от отхвърляне и дискриминация.

  Атрактивната френска тийнейджърка,  намира синдрома на Даун за огромна бариера, пише The Times. 

Въпреки че след прекрасното си  превъплъщение в ролята на любимата дъщеря на генерал Де Гол - Ан, което превръща Клеменс най-малко във вероятна филмова звезда във Франция, 13-годишната тийнейджърка - която, подобно на Ан, има синдром на Даун - е принудена, да напусне училище само месеци след завършване на снимките. 

Кадър от филма

Това принуждава родителите на младата актриса, да започнат кампания във Facebook, за да намерят институция, да я приеме, за завършване на образованието й. И това се случва във съврвменна демократична Франция! 

🎥  .  🎥 .  🎥

 Дьо Гол има специална духовна връзка с Анна. Де Гол неведнъж е казвал, че това дете е било своеобразно послание отгоре, което му е позволило да опознае по-добре хората и да преразгледа възгледите си за живота.

 "Суровият генерал, играейки с Ана, пълзеше из стаята на четворки и пееше: "Колко си красива, мадмоазел" ... 

Има истории, които с времето избледняват и изчезват като топящ се сняг в прегръдката на пролетното утро. Но има и такива, които трогват душата, оставяйки незаличима следа в съзнанието и сърцата на онези, които по един или друг начин са се докоснали до тях. Такава е историята за известния генерал, политик и президент на Франция Шарл дьо Гол и неговата най-малка рожба – дъщеричката му Ан, родена през 1928 г. със синдром на Даун. 

Дьо Гол е имал още две деца – Фелипе (роден 1921 г.) и Елизабет (1924 – 2013 г.). Семейството не е крило този факт, но и не го е афиширало. За малката Ан се е грижила майката Ивон и гувернантка. Никога през целия ѝ 20-годишен живот, нито за миг не е ставало дума за преместването ѝ в специализирано заведение. Трите деца на Дьо Гол Ан не е могла да изговаря думите правилно. Изразявала се е трудно, движела се е бавно заради лошо зрение. Генералът е обожавал децата си, но към специалното си момиченце е изпитвал особена покровителска нежност. Носил я на ръце, милвал я бащински, избирал ѝ рокли, пеел ѝ песни, играел с нея, пълзейки на четири крака. Всеки един миг от свободното си време Дьо Гол посвещавал на Ан. Към никое от другите си деца не се е отнасял с такава нежност, всеотдайност и загриженост, както към най-малката си рожба. Ген. Шарл дьо Гол, 1945 г. Казват, че единствената дума, която Ан произнасяла ясно, била "папа/татко/". А Дьо Гол се обръщал към нея с "Моя радост". 

Ан била едва 20-годишна, когато си отишла от този свят. Вследствие на пневмония. На погребението генералът казал с горест: "Сега вече стана като другите." Самият Дьо Гол винаги носел в себе си снимка на Ан, дори след нейната смърт. 

 Веднъж той споделил със свещеника си следното: "За един баща това беше голямо изпитание, но за мен беше и благословия! Това дете беше моята радост! Ана ми помогна да се издигна над славата, над неуспехите, тя ме научи да бъда над обстоятелствата!" Още през 1945 г. семейството основава фонд за лечение на деца с ментални увреждания. Фондът все още работи и се ръководи от внучката на генерала, също с името Ан. На снимката Дьо Гол е с Ан на плажа през 1933 г. Тя е впила топъл поглед в очите на любящия си татко, а неговите устни са полуотворени, сякаш тананикайки ѝ френската детска песен "Вие сте прекрасна, мадмоазел", която генералът обичал да пее на Ан. Шарл дьо Гол издъхва през 1970 г. Погребан е в Коломбе льо Дьоз Еглиз до любимата си дъщеря.  Ан дьо Гол - втората дама от ляво навдясно

Източник: woman.bg, thetimes.uk,Wikipedia 

Вижте още, за прекрасната история за връзката между един грижовен и отдаден баща и неговата много "специална " дъщеря!

Видео

Трейлър на филма:

Логопедична терапия в ранна възраст при деца с изоставане в невро-психическото развитие

 В последните години логопедичната практика все повече се ориентира към превенция, диагностика и терапия на нарушенията на говорните, езикови и комуникативни умения в ранна детска възраст. Стремежът е да се използва сензитивния период до 1,5-2-годишна възраст за постигане на зрялост на мозъчните функции, за въздействие и стимулиране на превербалните комуникативни умения. Това налага задълбочено изучаване на физиологията и патология на предречевото развитие.

Анатомия и физиология на предречевото и речевото развитие или Защо логопедите започват да изследват и лекуват още в кърмаческа възраст? Структурите и процесите, които формират вокализацията, вербалната продукция и комуникативните сигнали са тясно свързани с ранните рефлекторни хранителни механизми и етапите на тяхното съзряване. От анатомична гледна точка, за хранителните и речевите умения са отговорни костните структури, мускулите и ставите на лицето и шията, слюнчените жлези и органите в устната кухина. От значение са и постуралният контрол, общият мускулен тонус и състоянието на рефлексите. Във функционално отношение едни и същи мускулни групи и невронални механизми на контрол осъществяват синхронизацията на дишането, сукането и гълтането в първите месеци след раждането. Преходът им от рефлекторен към волеви двигателен контрол е първото условие да се развиват основните умения за самостоятелност и управление на артикулаторните органи – челюсти, бузи, устни, език, меко небце. Волевото контролиране и координацията на тези структури правят възможни речевата дейност и мимичната експресия, които от своя страна формират основните елементи на вербалните и невербални умения.
Ето защо логопедът изследва кърмачетата, извършвайки диагностика на орално-фациалните моторни модели, осъществяващи храненето и първичната гласова експресия.
До 2 годишна възраст малкото дете преминава през сложен преход на хранене от течна към твърда храна, усвоява самостоятелно пиене от чаша, манипулация с храната в устната кухина и с прибори, контрол над саливацията, насочена вокализация и имитация на вербални сигнали, състоящи се от звукове, срички и думи.
След втората година, развитието на хранителните механизми не търпи значими промени, но на базата на натрупания двигателен опит се осъществява усъвършенстването на говорните умения, които до този момент са в начален етап на формиране. Достига се зрялост за самостоятелна говорна продукция, но само по себе си проговарянето, макар и най-желаното събитие от родителите след прохождането, не е достатъчно за изграждането на комуникативните умения. Вербалната експресия е само компонент от тях и би трябвало да е в синхрон с невербалното изразяване, фонологичното разпознаване, слуховото внимание и диалоговата игра.
При наличие на смущения в описаните по-горе процеси е необходимо извършването на детайлно диагностично наблюдение, особено ако са в контекста на уточнена неврологична, психологична, орофациална или друга патология. Опитът показва, че поради неглежиране забавянето често е значително и се пропуска шансът за въздействие в най-сензитивния период от формирането на споменатите умения, а по-нататъшното развитие е с нарушения от полиморфен характер.
При кои случаи е важно да се предприеме ранна логопедична терапия?
Индикации за ранна логопедична терапия са:

* липса или късна проява на сукателен и/или гълтателен рефлекс;
* нарушени обем и динамика на движения на орално-фациалната мускулатура;
* нарушени контрол и координация на дишане-сукане-гълтане, дъвкане и гълтане;
* неправилна и неефективна обработка на храната в устата;
* липса на дъвкане и/или заместването му със видоизменени сукателни или смукателни движения;
* дисфагия, повръщане, честа аспирация на храна;
* увеличаване времетраенето на хранене, лесна уморяемост, отказ от хранене;
* липса или труден и неефективен контрол на саливацията след израстването на зъбите, липса на волево преглъщане;
* нарушения на дишането, вокализацията и озвучаването на издишната струя;
* хипо- или свръхсензитивност в лицевата и орална област (във или извън симптоматиката на Сензорно-интегративни дефицити);
* неправилна и/или невъзможна артикулация на повече групи звукове (за деца над 2г), неразбираемо произношение;
* липса или слаба реакция на стимули от околната среда и от близките хора;

Вторичен ефект от изредените абнормности са нарушенията в интеракцията майка-дете, в развитието на взаимното внимание и диалоговата игра и в представата за собственото тяло.
Описаните по-горе нарушения се срещат най-често при деца с абнормен неонатален период, неврологични дефицити през първата година, генетични или кранио-фациални аномалии, ранни маркери за сензорно-интегративна дезинтеграция и/или аутистичен спектър.
При деца с церебрална парализа симптомите стават видими към края на първата година. В генезата на речевите нарушения при тези деца, освен увредите в определени мозъчни структури, голямо значение оказва вторичното недоразвитие и съпътстващите проблеми. Двигателната патология ограничава натрупването на жизнен опит и без помощта на родителите и без специално подпомагане детето не може да възприеме и осмисли постъпващите усещания през сензорните канали. Това е най-явно при по-тежките случаи, при които плачът остава месеци наред еднообразен и интонационно неизразителен, рефлексите на оралните автоматизми са усилени и безусловно-рефлекторните гласови реакции не носят комуникативно значение. Нарушена е инервацията на орофациалните структури, а това рефлектира върху координацията на дишането, гласообразуването, звукопроизношението и говорния процес. Названията на предметите и явленията от околната среда трудно се усвояват поради затруднено или невъзможно повторение и осмисляне на двигателния образ на думите от артикулаторните органи. Нарушеното формиране на гласовите реакции се съчетава със слаба слухова диференциация, засегнато слухово внимание и трудности с определяне посоката на звука. В последвалото развитие на орално-моторните механизми най-често се диагностицират нарушения под формата на дизартрия.
Поради необратимостта на пораженията интервенциите са насочени към стимулиране на компенсаторните механизми и специализирани терапевтични техники (хранителна терапия, оро-фациална терапия, артикулационно-фонологично трениране и комуникативно въздействие, сензо-моторно въздействие).
При деца с кранио-фациални аномалии и други малформации се налагат еднократни или многократни хирургични намеси с цел тяхната корекция, а преди и след тях – рехабилитация и ортодонтско лечение. Хранителна терапия и въздействия в оралните механизми са препоръчителни в почти всички случаи. От особено значение е навременното обучение на родителите за анатомо-физиологичните нарушения, особеностите на обгрижването и терапевтичните процедури. При някои от децата с вродени аномалии терапията с логопед и нуждата от подкрепяща среда продължава с години, често и до юношеска възраст.
Логопедични терапевтични стратегии:
· Орална сензомоторна терапия – прилага се от неонаталния период. Въздейства върху оралните структури. Повлиява сенсибилитета на лицевите зони, външните и вътрешни артикулаторни органи, мускулния тонус, оралния праксис. Подпомага оптимизирането на мускулната памет на говорно-произносителните модели. Включва се в програмата за контрол на саливацията и активното преглъщане.
· Хранителна терапия – прилага се от неонаталния период. Въздействието е насочено към оптимизиране на хранителните механизми, коригиране на неправилни модели на сукане, гълтане и дъвкане и създаване на умения за манипулиране с храната, близки до изискванията за възрастта или до оптимално възможните за състоянието. Задължително се включва в програмата за контрол на саливацията и активното преглъщане;
· Моторно артикулаторно-фонационно трениране – прилага се от момента на възникване на активна речева дейност. Въздейства чрез трениране на дихателния обем и контрол, артикулаторни пози и тяхното превключване. Цели поставяне, корекция и автоматизиране на вербални звуци – изолирано или в срички, думи и фрази. От съществено значение е за подобряване на произносителните възможности и самоконтрола.
· Комуникативно въздействие – изграждане на комуникативни модели, подпомагащи вербалното и невербално развитие и умения, обучение по асистивни технологии, алтернативни форми и системи на общуване.
Разгледаните клинични прояви и нарушения на комуникативните механизми при децата с ИНПР влияят пряко върху превербалния период и последващите етапи на говорно и езиково развитие. Това дава основание да се смята, че ранното диагностициране и терапевтични интервенции може съществено да подобрят не само орално-двигателните умения, но и да подпомогнат в социално-интерактивен план детето и неговото семейство.

Автор:

Светлана Г. Картунова
Консултативен кабинет за ранно въздействие и терапия при деца с проблеми в развитието, София

сп. Практическа Педиатрия, брой 9, 2009 г.

http://www.sosunnykids.com

Децата със специфични потребности имат нужда НЕ от съжаление, а от уважение и достойно отношение!

Здравейте отново, приятели! 

Много се радвам, че поста ми предизвика такъв интерес и толкова реакции! 

Това значи, че позитивната тенденция, в насока по-добра информираност и промяна на нагласите към "Различните" продължава. 

Социалните нагласи, стереотипите и предразсъдъците наслоявани с десетки години, на фона на ширещата се апатия и дълбоко вкорененото у българина "верую" : "Всяка коза, за свой крак!", се променят най - трудно, най-бавно и при най-големи съпротиви!

Но все пак, тази промяна започна преди няколко години и ЗАВИСИ ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС!

И искрените ми адмирации, към ВСЕКИ, КОЙТО ОСЪЗНАВА ТОВА И СЕ ОПИТВА, ДА БЪДЕ АКТИВНА ЧАСТ ОТ ТАЗИ ПРОМЯНА! 💞

Не бих искал, да ставам досаден, но искам, да споделя един от коментарите, който смятам, че е важен, защото е показателен за много неща. 

Авторът на коментара е умишлено изрязан, защото е важно посланието, тъй като е мнение на не малко хора. За което, говорят и доста лайкиве, които имаше под него. 

 - Първо - Радващо е, че има позитивна нагласа! Но, дори и при като цяло позитивна нагласа, липсата на достатъчно Разбиране, по отношение на "Различното", във всичките му форми и проявления, НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНА. Както липсата на достатъчно адекватна Информация, така и достъпът до прекалено голямото количество противоречива инфирмация, често могат да доведат до объркване и по-добре или по-лошо маскиран Страх (често, дълбоко постиснат и неосъзнат). Страх, който може да предизвика два единствени типа реакция - Страх и Агресия, които обаче могат да приемат безброй форми, всяка от които може да приеме някое от многото лица на дискриминацията (осъзната или съвсем несъзнателна). 

Твърдо убеден съм, че за да Познаваме Нещо, за да изградим Понятие и Представа за него, то трябва да бъде конкретизирано и Назовано по име. 

Така е и с всеки от Предразсъдъците, съществуващите "Митове", свързани с отделни проявления на Различното или с Различните "лица" на Дискриминацията, спрямо него. А докато не конкретизираме проблема, няма как да търсим неговото решение! 

Защото, дори и замаскирани зад социално желателно привидно Приемане или Конформно поведение, стереотипите и предразсъдъците могат, да продължават да сковават мирогледа ни. 

И докато продължаваме да се фокусираме върху нечии дефицити, а не върху СПОСОБНОСТИТЕ и ВЪЗМОЖНОСТИТЕ , ще ни е много трудно, да излезем от "клишето" и субективната си гледна точка, и да погледнем нещата от други ъгъли, за да видим, че те никога не са само черно-бели. 

Всъщност, почти всеки от нас, има някакви предразсъдъци. И това, те остават латентни и често неосъзнати, както и това, че нямат ОЧЕВИДНИ проявления не значи, че не съществуват. 

Нарочно изследване, проведено през 2012г, за специализирания HR сайт People Management потвърждава например, че повече от половината изследвани HR специалисти имат изразено негативно отношение, към жените с наднормено тегло, а 2 от петима - към мъжете с такова. 

Изследването, което било съставено на базата на специални тестове, разкриващи неосъзнатите предразсъдъци в областта на такива параметри като възраст, пол, килограми и физически недъзи показало още и засилено предпочитание към единия от двата пола (жените), при почти половината от респондентите, а 1/4 от интервюираните демонстрирали предразсъдъци и към хората с физически недъзи. ФАКТ, който Организаторите на проучването намират за твърде смущаващ, особено с оглед на големия успех на Параолимпийските игри, провели се в Лондон малко преди проучването. 

Неосъзнатите отклонения във възприятията са лесно обясними, според експертите. Те са част от нас и са се формирали на базата на личен опит, социални въздействия, медийни влияния. Мозъкът ни е така устроен, че търси начин да категоризира хората по дадени показатели несъзнателно, дори и тези преценки да са в пълно противоречие с осъзнатите ни представи и вярвания за света и в това, няма нищо лошо, Докато не започнат, да доминират поведението ни и да придобиват форма, на изразено дискримкнативно отношение, спрямо определени групи хора! 

ВСЕКИ човек е уникален сам, по себе си. Без значение, от специфичните му особености! 

Един от основните проблеми на нашето общество е, че се различаваме по толкова много признаци (пол, раса, етнос, цвят на кожата или други физически параметри като ширина, височина, тегло и т.н; физически и интелектуални възможности, образование и соц. статус... мога да изреждам и още... и още... ) и се опитваме, да се делим, по всеки един от тях, вместо да се обединим около главното, по което си приличаме - Човечността. 

Защото ВСЕКИ ЕДИН от тези признаци може да стане повод, за дискриминация. А дискриминацията, проявена дори спрямо един човек, си остава Дискриминация. 

Тя може да варира от обикновено игнориране, до открита агресия. (Но повечето от тези прояви, са обединени от различни форми и степен на Ониществяване на Другия.) 

Както много пъти съм казвал, самото съществуване на Различното НЕ Е проблем! То е изначално заложено в разнообразието и богатството на природата и света, който ни заобикаля. 

ПРОБЛЕМЪТ Е в РАЗЛИЧНОТО ОТНОШЕНИЕ, към Различното! 

 - Ониществяването е резултат от стремежа за себеутвърждаване, заложен у всеки от нас, който ни подтиква към двоен стандарт към Нашите Собствени и към Чуждуте качества, потенциал и способности. И СЪЖАЛЕНИЕТО е един  от начините, за Ониществяването на Другия...... 

За това, МНОГО МОЛЯ - НЕ БЪРКАЙТЕ ЕМПАТИЯТА, СЪС СЪЖАЛЕНИЕ! 

 - На Второ място, коментара показва колко опасно и погрешно е Обобщението

В случая "Тези деца" - Както вече казах, ВСЯКО дете, е уникално само по себе си,независимо от специфичните си особености само едно от които е диагнозата. А спецификата на "тези особености", може да има безкрай инвариации по ТИП и СТЕПЕН. 

Така че определението "тези дечица" е безпредметно, защото дори един и същи синдром, може да се прояви по съвсем различен начин, при ВСЯКО КОНКРЕТНО ДЕТЕ.

Но искам, да се върна отново, на въпроса, за ОЧЕВИДНОТО и ФАКТИТЕ! 

Важно е, винаги да си припомняме,

че ако ВСЯКО ОЧЕВИДНО НЕЩО Е ФАКТ, ТО НЕ ВСЕКИ ФАКТ, Е ОЧЕВИДЕН! 

Само че, за да се установят тези не-очевидни факти, е нужно време. (а нерядко някои компетенции и умения.) 

За това, НЕ трябва, да правим прибързани изеоди и заключения, на база само и единсъвено, на очевидното! Защо обикновено, те са погрешни, тъй като са базирани в голяма степен на готови мисловни схеми, каквито са предразсъдъците и стереотипите. И има голяма вероятност, да попаднем в някой  когнитивен капан. 

Знаете ли, какво е общото между

Леонардо да Винчи, Омир, Агата Кристи, Андерсен, Уолт Дисни, Луи Браил, Моцарт, Бетовен, Упи Голдбърг, ШЕР, Том Круз, Киану Ривас, Брат Пит, Александър Бел, Франсид Скот Фиджералд, Айнщайн, Стив Джобс, Бил Гейтс, Пикасо, Джейми Оливър, Мохамед Али, Бил Брайсън, Антъни Хопкинс, Тед Търнар, Силвестър Сталоун, Джирдж Вашингтон, Чирчил, Томи Хилфигер, Джон Неш, Хенри Форд, Стивън Хокинг, Рузвелт, Томас Едисон, Стивън Спилбърг.... (Мога, да изреждам още много дълго....)

ОЧЕВИДНО Е и е ФАКТ, че всички изброени, са Безспорно Велики всеки, в своята област!

ОЧЕВИДНО и ФАКТ е, че са оставили дълбока следа в историята на Човечеството и са допринесли много, за цялостното му развитие или отделни отрасли! Без тях, днешният свят нямаше, да е такъв какъвто го познаваме. Нито пък това, което знаем за него! 

Всичко това обаче е ОЧЕВИДНО и ФАКТ  - ДНЕС - тук и сега!

Всичко това, съвсем не е било очевидно, през тяхното детство. ФАКТ Е, че другото, което ОБЕДИНЯВА ВСИЧКИ ТЯХ Е, че са "РАЗЛИЧНИ". Че НЕ СА ЧАСТ ОТ НОРМАТА!  Има хора в Аутистичния спектър, Дислексици, Незрящи, Глухи, Шизофреници, Хора с Церебрална Парализа и други двигателни увреждания...  И въпреки това, са станали такива, каквито ги познаваме ние и историята!

Факт е, че нерядко именно наличието на някои особености, може да даде възможност, за не конвенционален поглед върху даден проблем и да намери "нетрадиционно решение" 

ФАКТ Е, че много голяма част от тях, са имали сериозни проблеми в училище, поради "специфичните си особености". Някои дори, са го напуснали твърде рано, защото тогава ОЧЕВИДНО са изглеждали "бавно развиващи се".

ФАКТ Е, че повечето от тях, са имали трудно детство. А някои и доста перипетии, до по-късна възраст. Защото истинските им заложби и потенциал, тогава съвсем не са били ОЧЕВИДНИ. Но въореки това, са били на лице.

ФАКТ Е, че повечето от тях са били отхвърляни от обществото или са били обект на подигравки. Вероятно, не рядко, са били и съжалявани! Макар, че тогава обществото е било, доста по-безкомпромисно и жестоко към "различните" и е смятало, че "не трябва, да се отнасяме с тях, като с равни с "нормалните", защото "Просто те, не са такива и това е очевиден факт, за съжаление. "(цитирам дословно) 

Въпреки или именно заради това обаче, ФАКТ Е, че всички те са успели, да изградят у себе си други личностни качества и да ги мотивират, да станат това, което са станали и да дадат на същото това отхвърлило ги общество и на цялото бъдещо човечество, своя ОЧЕВИДЕН ДНЕС принос и наследство❗

ФАКТ Е, че без учени като Айнщайн и Стивън Хокинг, нямаше да познаваме Света и Космоса, и много законите, според които функционират такива, каквито ги познаваме ДНЕС. 

ФАКТ Е, че без Моцарт и Бетовен, музиката не би била същата.. 

Точно както, без Уолт Дисни и Стивън Спилбърг - киното... 

Без Форд, можеше да нямаме автомобили... 

Без Александър Бел - телефон..., а без Едисон - осветление... 

Нито, без Стив Джобс и Бил Гейтс светът на съвременните технологии, щеше да е същият... 

Знаете ли, 

Че Силвестър Сталоун преди да сбъдне мечтата си, да стане актьор и то световна величина е живял години в нищета и мизерия и (по негови думи), е получил хиляди откази, преди да получи предложение постигнало до колосалните тогава 350 000долара, за сценария на "Роки", които е отказал, само срещу условието, ТОЙ да изпълни главната роля!? А първата му роля в киното е няколко минутна роля на жертва, набита от главният герой на друг филм, защото според агента бил толкова грозен(заради частичната пареза на лицето), че хората с удоволствие щели да гледат някои, да го бие!...

Знаете ли, 

че Уолт Дисни и Стив Джобс са уволнени от собствените си фирми и фалирали (и няколко пъти, са започвали от 0) , преди да постигнат успех? 

За "мулти функционалния" гений на Леонардо, няма да питам! .... 

Защо пиша всичко това ли? 

За да покажа, защо Очевидното може да бъде и "измамно", подвеждащо и преходно. И защо (въпреки, че не всеки може да е Айнщайн, Давинчи или Моцарт) ВСЕКИ ЧОВЕК заслужава шанс. Заслужава, да не бъде подценяван и да бъде уважаван такъв, какъвто е! 

* . * . *

И понеже говирим, за ФАКТИ - знаете ли, че изследвания сочат, че около 40 % от милионерите в световен мащаб, са с Дислексия? 

Е, аз нямам Дислексия,.. Нито милиони. А, вие? 

Преди време, водихме един доста оспорван дебат в една група, с една дама Доцент - Университетски преподавател, която разгорещано твърдеше, че децата със специфични потребности, трябва да си се обучават в "специални" учулища. 

(И това е човек, който подготва бъдещи педагози.) 

Лично аз и като родител и като професионалист, твърдо подкрепям Приобщаващото Образование. Определено НЕ смятам обаче, че то е ефективно и работещо в сегашният си вид! Въпреки големите усилия на повечето от Центровете за Подкрепа на Приобщаващо образование. 

На отделни места, има добри примери и практики в тази насока, но в повечето случаи, са работи "на парче" и проформа. 

И определено НЕ в интерес на децата! 

Нито на тези, които претендираме, че се опитваме "да интегрираме" , нито на останалите! 

Въпросът тук обаче е, "Как да подобрим системата? И от къде, да вземем ресурси, за това? ", а не да я отхвърлим! 

Но да се върнем отново, на истинската фактическа стойност на "Очевидното", Съжалението и Страхът (да "не притесним", обидим или почувстваме неудобно). 

Скъпи приятели, 

За ограничените ни и несъвършени възприятия Очевидното може да бъде твърде условно и подвеждащо, дори само в зависимост от гледната точка, както се вижда от долната схема. А светът около нас, НЕ е двуизмерна, нито черно-бял. Този цилиндър, може да изглежда още и като пирамида, и като конус например. 

И тук, гиворим само за повърхностното "ОЧЕВИДНО", а нещата и още повече Хората, са МНОГО ПОВЕЧЕ от видимото за очите. За това, да правим прибързани изводи и заключения, които да определят поведението ни, само на база "Очевидното" е абсолютно несериозно и неуважително, както към Другия, така и към самите нас! И когато се обърнем към този друг, с нагласата "Горкичкия" и скрити зад благовидният предлог " ..., да не го притесним... ", не е лошо да се запитаме, дали зад тях не се крие замаскирано чувство на превъзходство и страх (и отхвърляне) от "Непознатото Различно" или страх, всъщност да не отхвърлят самите нас?! 

И още един пример, за "очевидното" 

Знаете ли, какво е общото между  тази 48-годишна невзрачна шотландка, с вид на запусната застаряваща жана от село и странно поведение, предизвикваща насмешка сред публиката и журито - дебютант в тв конкурса за таланти Britain's Got Talent,  

и тази 58 годишна - популярна певица - мултимилионер и световна звезда.

 

Истината е, че са един и същи човек. Преди десет години никой не можеше да предвиди как ще се развие талантът на SuBo - певицата с Аспергер Сюзън Боил.

Коренната промяна обаче е ФАКТ, въпреки първото впечатление! 

⚠️ Твърде често, разчитайки на "Очевидното", градим своите изводи и заключения, въз основа на съвсем косвени белези, дори осланяйки се, само на контекста на ситуацията. 

Правени са доста социални експерименти, как околните възприемат един и същи човек, дори само променяйки облеклото или ситуацията. 

Резултатите показват недвусмислено, колко дълбоко подвластни сме, на своите стереотипи и предразсъдъци. 

Точно за това, съвсем умишлено прикачих видео, в което синът ми и извън инвалидната количка. 

И ако някъде, беше споменато например, че аз също съм с "увреждане"(което е Очевидно и е Факт, за някой по-наблюдателен или компетентен наблюдател) , "машината на стетеотипите и предразсъдъците, и прибързаните (и често грешни) причино-следствени връзки и заключения, щеше да бъде веднага задействана.

Е, ще разочаровам такива псевдо анализатори!

"Диагнозата" НЕ ми е попречила да завърша с отличие две магистратури по Психология. Нито, да уча "Връзки с обществеността". Нито пък, да имам прекрасно семейство! 💖

Колкото до Приемането, "като равни с "нормалните"" деца ... 

ДА ВСИЧКИ ДЕЦА СА РАВНИ ПО ПРАВА! 

Имат еднакво право на уважение, достойно отношение, на приемане, в своята цялост, на подкрепа и свободно себеизразяване! 

Неповторимият Робин Уйлямс казва:

"Всеки, когото срещнеш, води битка, за която не знаеш нищо. Бъди мил. Винаги."

ВСИЧКИ ДЕЦА имат РАВНО ПРАВО на достъп, шанс, и оптимални условия за задоволяване на всички основни човешки потребности! И всичко това, определено изключва съжалението!

Защото ВСЕКИ ЧОВЕК е уникален и е много повече от една диагноза и етикета, който му слагаме! 

За това ВСЕКИ ЧОВЕК, заслужава нашето внимание! 

Известният писател на бестселъри за самопомощ Робин Шарма ни съветва, да не забравяме, че

"Всеки човек, който срещате има история за разказване, урок за преподаване и мечта за споделяне!".

Ето защо, 

Никога не съдете за книгата по корицата!

Тя може да крие тайни, които да ви помогнат да допишете романа на собственият си Живот с много повече Главни букви и удивителни !!!

🔖"Различните" деца, твърде често, са подценявани! Особено, децата с двигателни проблеми!... 

Волно или неволно, твърде често ставаме жертва на предразсъдъка, че щом тялото е "осакатеното", то и за интелекта важи същото!

Обикновено "Различното" свързваме с грозно, белязано, лошо... защото човек се плаши от онова, което не познава!

А това, много често абсолютно НЕ отговаря на Истината! 

Детската Церебрална парализа Е НЕВРОЛОГИЧНО (не психично) "ЗАБОЛЯВАНЕ", свързано с проблеми с сензомоториката, координацията, не рядко и с говора.

Това обаче НЕ значи, че задължително и Интелекта е увреден!

Често дори вниманието, концентрацията и мисленето. Както и вниманието, към детайла, са доста по-развити. Поради продължителното време, принудителното седене на едно място. 

При поява на нещо "Непознато и Различно" обаче, инстинктът ни за оцеляване, подсъзнателно кара мозъка ни, да сигнализира "ВНИМАНИЕ! ⚠ " Опасност! И ни подтиква, да я избегнем, или да я нападнем първи.

Предразсъдъците и стереотипите се задействат при дефицит на информация и време. За това, имаме нужда, от време, за да се информираме и да опознаем по-добре Непознатото! Истински зрялото отношение ни помага, да преодолеем този инстинктивен порив, за бягство и да си дадем шанс и време! 

Така че, отидете! 

Попитайте, като проявите достатъчно такт, уважение и благоразположение!

Докато не го направите, няма как, да сте сигурни, как ще реагира Човека отсреща!

Ако не откликне, на приятелският ви жест(което е слабо вероятно), това вече е негов проблем! 

А ако НЕ го направите?.... Кой знае, може да сте пропуснали, едно страхотно приятелство!?! 

🕺💞👩‍🦽