Делим се по възраст, по пол и по раса.
На морала ни често се обърква компаса.
ПРИБЪРЗАНО правиме изводи разни
по белези външни, често грешни и празни!
Прибързано съдим едните и "Другите".
Недостатъци търсим.(Не броиме заслугите.)
И бъркаме често Очевидното, с Фактите.
Мимолетно видяно, мимоходом, в антрактите....
Не мислим. Не търсиме лиогика, пластове.
Етикета лепиме и слагаме в касите.
Заключения правим от пръв поглед, в аванс.
Без да даваме време. Без да даваме шанс.
Не ни пука въобще за Душата Човешка.
Постепено, в Система превръщаме Грешката.
Мирогледа си свиваме, до гледната точка.
Щом ни съдят, се сриваме. Но, не правим отсрочка
и не даваме шанс, нито време за Другия.
(Че "Светът е баланс, зачеркни го, бе! Чу ли я!?" )
И делим, раздробяваме по най-дребните признаци.
Слепи от предразсъдъци, вечно гониме призраци.
Вместо Чудото, виждаме вечно само Чудовища.
И Страхът ни премазва със свойто грозно туловище.
Не мислим. Не търсиме доводи,... Логока...
Страхът превръщаме в Догма,... Верую... Педагогика.
Егоизмът превръща Душата в пустиня.
Сътворени от кал, се превръщаме, в тиня.
Нехаем безчувствени за ничии нужди.
Бездуховни и кухи. Дори на себе си чужди.
То - сърцето е мускъл. В него няма емоции.
Но не търсиме плюсове в Другия. Търсим само пороци.
Търсим нов жертвен агнец и го сочиме с пръста.
Грехове,... гузна съвест,... да изкупи на Кръста.
Присвояваме правото, да определяме формата
- Кое е "Болно" и "Здраво" , кое "Различно" и "в Нормата" .
И градиме стени... И строим барикади...
Гоним вещици зли... И горим ги на клади...
ЗАБРАВИХМЕ ВАЖНОТО, ЦЕННОТО НЕЩО.
ЧЕ КОНСТАНТА ЗА ВСИЧКИ Е САМО ЧОВЕШКОТО
В НАС❗❗❗💖
Ивайло Апостолов
07. 03.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар