понеделник, 15 февруари 2021 г.

Логопедична терапия в ранна възраст при деца с изоставане в невро-психическото развитие

 В последните години логопедичната практика все повече се ориентира към превенция, диагностика и терапия на нарушенията на говорните, езикови и комуникативни умения в ранна детска възраст. Стремежът е да се използва сензитивния период до 1,5-2-годишна възраст за постигане на зрялост на мозъчните функции, за въздействие и стимулиране на превербалните комуникативни умения. Това налага задълбочено изучаване на физиологията и патология на предречевото развитие.

Анатомия и физиология на предречевото и речевото развитие или Защо логопедите започват да изследват и лекуват още в кърмаческа възраст? Структурите и процесите, които формират вокализацията, вербалната продукция и комуникативните сигнали са тясно свързани с ранните рефлекторни хранителни механизми и етапите на тяхното съзряване. От анатомична гледна точка, за хранителните и речевите умения са отговорни костните структури, мускулите и ставите на лицето и шията, слюнчените жлези и органите в устната кухина. От значение са и постуралният контрол, общият мускулен тонус и състоянието на рефлексите. Във функционално отношение едни и същи мускулни групи и невронални механизми на контрол осъществяват синхронизацията на дишането, сукането и гълтането в първите месеци след раждането. Преходът им от рефлекторен към волеви двигателен контрол е първото условие да се развиват основните умения за самостоятелност и управление на артикулаторните органи – челюсти, бузи, устни, език, меко небце. Волевото контролиране и координацията на тези структури правят възможни речевата дейност и мимичната експресия, които от своя страна формират основните елементи на вербалните и невербални умения.
Ето защо логопедът изследва кърмачетата, извършвайки диагностика на орално-фациалните моторни модели, осъществяващи храненето и първичната гласова експресия.
До 2 годишна възраст малкото дете преминава през сложен преход на хранене от течна към твърда храна, усвоява самостоятелно пиене от чаша, манипулация с храната в устната кухина и с прибори, контрол над саливацията, насочена вокализация и имитация на вербални сигнали, състоящи се от звукове, срички и думи.
След втората година, развитието на хранителните механизми не търпи значими промени, но на базата на натрупания двигателен опит се осъществява усъвършенстването на говорните умения, които до този момент са в начален етап на формиране. Достига се зрялост за самостоятелна говорна продукция, но само по себе си проговарянето, макар и най-желаното събитие от родителите след прохождането, не е достатъчно за изграждането на комуникативните умения. Вербалната експресия е само компонент от тях и би трябвало да е в синхрон с невербалното изразяване, фонологичното разпознаване, слуховото внимание и диалоговата игра.
При наличие на смущения в описаните по-горе процеси е необходимо извършването на детайлно диагностично наблюдение, особено ако са в контекста на уточнена неврологична, психологична, орофациална или друга патология. Опитът показва, че поради неглежиране забавянето често е значително и се пропуска шансът за въздействие в най-сензитивния период от формирането на споменатите умения, а по-нататъшното развитие е с нарушения от полиморфен характер.
При кои случаи е важно да се предприеме ранна логопедична терапия?
Индикации за ранна логопедична терапия са:

* липса или късна проява на сукателен и/или гълтателен рефлекс;
* нарушени обем и динамика на движения на орално-фациалната мускулатура;
* нарушени контрол и координация на дишане-сукане-гълтане, дъвкане и гълтане;
* неправилна и неефективна обработка на храната в устата;
* липса на дъвкане и/или заместването му със видоизменени сукателни или смукателни движения;
* дисфагия, повръщане, честа аспирация на храна;
* увеличаване времетраенето на хранене, лесна уморяемост, отказ от хранене;
* липса или труден и неефективен контрол на саливацията след израстването на зъбите, липса на волево преглъщане;
* нарушения на дишането, вокализацията и озвучаването на издишната струя;
* хипо- или свръхсензитивност в лицевата и орална област (във или извън симптоматиката на Сензорно-интегративни дефицити);
* неправилна и/или невъзможна артикулация на повече групи звукове (за деца над 2г), неразбираемо произношение;
* липса или слаба реакция на стимули от околната среда и от близките хора;

Вторичен ефект от изредените абнормности са нарушенията в интеракцията майка-дете, в развитието на взаимното внимание и диалоговата игра и в представата за собственото тяло.
Описаните по-горе нарушения се срещат най-често при деца с абнормен неонатален период, неврологични дефицити през първата година, генетични или кранио-фациални аномалии, ранни маркери за сензорно-интегративна дезинтеграция и/или аутистичен спектър.
При деца с церебрална парализа симптомите стават видими към края на първата година. В генезата на речевите нарушения при тези деца, освен увредите в определени мозъчни структури, голямо значение оказва вторичното недоразвитие и съпътстващите проблеми. Двигателната патология ограничава натрупването на жизнен опит и без помощта на родителите и без специално подпомагане детето не може да възприеме и осмисли постъпващите усещания през сензорните канали. Това е най-явно при по-тежките случаи, при които плачът остава месеци наред еднообразен и интонационно неизразителен, рефлексите на оралните автоматизми са усилени и безусловно-рефлекторните гласови реакции не носят комуникативно значение. Нарушена е инервацията на орофациалните структури, а това рефлектира върху координацията на дишането, гласообразуването, звукопроизношението и говорния процес. Названията на предметите и явленията от околната среда трудно се усвояват поради затруднено или невъзможно повторение и осмисляне на двигателния образ на думите от артикулаторните органи. Нарушеното формиране на гласовите реакции се съчетава със слаба слухова диференциация, засегнато слухово внимание и трудности с определяне посоката на звука. В последвалото развитие на орално-моторните механизми най-често се диагностицират нарушения под формата на дизартрия.
Поради необратимостта на пораженията интервенциите са насочени към стимулиране на компенсаторните механизми и специализирани терапевтични техники (хранителна терапия, оро-фациална терапия, артикулационно-фонологично трениране и комуникативно въздействие, сензо-моторно въздействие).
При деца с кранио-фациални аномалии и други малформации се налагат еднократни или многократни хирургични намеси с цел тяхната корекция, а преди и след тях – рехабилитация и ортодонтско лечение. Хранителна терапия и въздействия в оралните механизми са препоръчителни в почти всички случаи. От особено значение е навременното обучение на родителите за анатомо-физиологичните нарушения, особеностите на обгрижването и терапевтичните процедури. При някои от децата с вродени аномалии терапията с логопед и нуждата от подкрепяща среда продължава с години, често и до юношеска възраст.
Логопедични терапевтични стратегии:
· Орална сензомоторна терапия – прилага се от неонаталния период. Въздейства върху оралните структури. Повлиява сенсибилитета на лицевите зони, външните и вътрешни артикулаторни органи, мускулния тонус, оралния праксис. Подпомага оптимизирането на мускулната памет на говорно-произносителните модели. Включва се в програмата за контрол на саливацията и активното преглъщане.
· Хранителна терапия – прилага се от неонаталния период. Въздействието е насочено към оптимизиране на хранителните механизми, коригиране на неправилни модели на сукане, гълтане и дъвкане и създаване на умения за манипулиране с храната, близки до изискванията за възрастта или до оптимално възможните за състоянието. Задължително се включва в програмата за контрол на саливацията и активното преглъщане;
· Моторно артикулаторно-фонационно трениране – прилага се от момента на възникване на активна речева дейност. Въздейства чрез трениране на дихателния обем и контрол, артикулаторни пози и тяхното превключване. Цели поставяне, корекция и автоматизиране на вербални звуци – изолирано или в срички, думи и фрази. От съществено значение е за подобряване на произносителните възможности и самоконтрола.
· Комуникативно въздействие – изграждане на комуникативни модели, подпомагащи вербалното и невербално развитие и умения, обучение по асистивни технологии, алтернативни форми и системи на общуване.
Разгледаните клинични прояви и нарушения на комуникативните механизми при децата с ИНПР влияят пряко върху превербалния период и последващите етапи на говорно и езиково развитие. Това дава основание да се смята, че ранното диагностициране и терапевтични интервенции може съществено да подобрят не само орално-двигателните умения, но и да подпомогнат в социално-интерактивен план детето и неговото семейство.

Автор:

Светлана Г. Картунова
Консултативен кабинет за ранно въздействие и терапия при деца с проблеми в развитието, София

сп. Практическа Педиатрия, брой 9, 2009 г.

http://www.sosunnykids.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...