НИСКОТЕХНОЛОГИЧНИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ЗА РАЗВИВАНЕ НА ГРАФИЧНИ УМЕНИЯ ПРИ ДЕЦА С ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА И ДРУГИ НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Ежедневните усилия на специалните педагози в Специализирана Болница за Рехабилитация на Детска Церебрална Парализа “Света София” са насочени към подобряването на възможностите и уменията на децата в областта на когнитивните, езиковите, емоционално-поведенческите и графомоторните функции чрез използването на иновативни методи и стратегии.

Едни от тях са нискотехнологичните помощни средства за развиване и усъвършенстване на графичните умения.

Кои са нискотехнологичните помощни средства в графомоториката, кога и защо се използват?

Това са всички адаптирани средства за писане – уплътнители/държачи за захващане на средството за писане; тренажори за писане с молив или химикал, средства за писане с тежест,  наклонени дъски, ограничител за писане, релефна/тактилна подложка за писане.

За да отговорим на въпроса кога и защо се използват ще разгледаме накратко етапите за захващане на средството за писане, през които минават децата, преди да се научат да пишат лесно, бързо и четливо.

1-2 г     ЮМРУЧЕН  ЗАХВАТ

Децата често държат инструмента си за писане като кама/кинжал, използвайки цялата си ръка.

2-3 г    ПРЪСТОВО - ПРОНАТОРЕН  ЗАХВАТ  

Всички пръсти държат молива така, че дланта да е обърната надолу към страницата. Движението сега идва най-вече от лакътя. Децата трябва да започнат да копират хоризонтална, вертикална и кръгова линия.

3-4 г  ЧЕТИРИ  ПРЪСТОВ  ЗАХВАТ

 4-те пръста се държат върху инструмента за писане. Движението е предимно от китката на ръката и пръстите се движат като един.

4-6 г  СТАТИЧЕН  ТРИ-ПРЪСТОВ /  НОЖЕН  ЗАХВАТ

Това е с 3 пръстов захват, където палец, показалец и среден  работят като един.

6-7 г ДИНАМИЧЕН  ТРИ-ПРЪСТОВ  / НОЖЕН  ЗАХВАТ

Използват се само 3 пръста, за да се държи средството за писане. Това е идеалното сцепление, което спомага за правилното и точно движение на молива.

Децата с ЦП, поради двигателните ограничения трудно изграждат статичен и динамичен три-пръстов захват. При тези деца китката и пръстите на ръцете са с намалената мощност и сила на захващане.

Чуждият опит и практиката в Болницата показват, че тези движения могат да се подобрят до някаква степен с помощта на допълнителни средства.

Един от привлекателните за децата помощници за писане е ръкавицата Слонче. Създадена е от креативен екип, включващ ерготерапевт и специален педагог, за да подпомогне децата при овладяване на пръстово-пронаторен захват чрез изолацията на пръстите. Подходяща е при по-малките деца с церебрално увреждане /особено при спастична ЦП, каквато е хеми парезата и диплегията/, при Даун синдром /често се наблюдават бързооборотни или лениви некоординирани движения/, при по-големите деца с моторна диспраксия, при разстройствата от аутистичния спектър, при които е важно и тактилното мултисензорно стимулиране и при децата с интелектуални затрудения.

 

При децата с атаксична форма на ЦП може да се използва и ръкавичка с тежести. Изработва се от кожа или кадифе и може да се напълни със стотинки // пясък. Целта е да подпомогне координацията на двете ръце.

Най-популярните помощници за писане при децата в предучилища и училищна възраст са тренажорите с ергономична форма. Те осигуряват по-стабилен захват в основата на средсвото за писане. Подпомагат формирането на динамичен три-пръстов захват при писане, намаляват проблемите при захващане, подобряват контрола и позиционирането на пръститите, редуцират натиска и напрежението при писане.

Тренажорите могат да се използват към всеки стандартен молив или химикал като лесно  се прехвърлят от едно средство за писане на друго. Могат да се използват при водеща дясна или лява ръка.

Подходящи са при деца с по-леки когнитивни и графомоторни нарушения, при деца с моторна диспраксия и дисграфия.

 

Адаптиран държач за писане

Адаптираният държач за писане е подходящ за деца и пораснали ученици, които имат значителни нарушения във фината моторика е графомоториката. Изработен е от омекотен материал по американски дизайн.

Това е най-широкоспектърния държач – може да се приспособи към ръката на деца с всички форми на ЦП и с различна степен на умствено изоставане.

С много добър ефект е не само за писане, но и за оцветяване. Еднакво добре се адаптира към дясна и към лява ръка.

 

Следващото ефективно нискотехнологично помощно средство е Ринг-пен УЛТРА адаптиран държач за писане.

  

Ринг-пен УЛТРА е помощник, който значително намалява напрежението и умората в пръстите и китката, като осигурява стабилна подкрепа на показалеца чрез пръстеновидния държач.

Подходящ е за деца с атаксична форма на ЦП, за по-малки и по-големи ученици с дискинетична форма на ЦП, за които много трудно се намира подходящ инструмент за овладяване на екстрапирамидните неволеви движения на ръцете, намира приложение и при децата  с хиперактивност и дефицит на вниманието, като привлича интереса към движението на ръката по нестандартен начин, както и за всички деца с изоставане в развитието, които чувстват напрежение и умора в пръстите и китката при използването на стандартните средства за писане.

 

Това е РИНГ-ПЕН - адаптиран химикал с ергономичната форма.

  

Химикала РИНГ-ПЕН се захваща, като се постави показалеца в пръстенчето и се придържа със средния пръст и палеца. Дизайнът на този модел адаптиран химикал позволява ръката да си почива без да се налага да се оставя химикала на страна.

Този помощник за писане е подходящ за деца, които вече са натрупали опит в областта на графомоториката, но все още изпитват затруднения при писане: да ориентират буквите и цифрите в правилната посока, за поставят буквите и цифрите върху основната линия /важни условия за четливост /, да се контролира размера на символите, което зависи от движенията в китката и пръстите на ръката, да се спазва разредката /означава да се спазва интервала между буквите в думата и между думите в изреченията/.

 

ТУИСТ адаптиран молив

Неговата ергономичната форма наподобяваща буквата “Y”, има 2 мм връх, който не е необходимо да се остри, достатъчно е да се завърти връхът на молива, за да се покаже следващата част от графита.

Използва се за писане с лява и дясна ръка. Препоръчителен е при децата с моторна диспраксия и обучителни затруднения.

 

Ограничител за писане

Този помощник засилва усещането за писане в редове и улеснява възприемането на пространството за писане. Рамката на ограничителят за писане е изработена от устойчив pvc материал във формат А5, на който са щанцовани 12 реда за писане. Под рамката се поставя бял лист с формат А4 или страница от тетрадка. 

При въвеждане на помощника децата се учат да опознават редовете чрез писане на чертички, кръгчета и други елементи. Постепенно се преминава към писане на букви, цифри, думи и изречения. 

Ограничителят за писане не е нов помощник като идея, защото ние много отдавна адаптираме редове от гланцова или друга тактилна хартия.

Подходящ е за деца и ученици с различни форми на ЦП, при деца със зрителни увреждания, моторна диспраксия и обучителни затруднения.

 

Наклонена плоча за писане - осигурява плоска, адаптивна повърхност за писане при децата с церебрални увреждания. Ъгълът на дъската помага на мускулите да се отпуснат и да бъдат правилно подравнени, което пък подобрява графомоторните двигателни умения, необходими за писане.

В Болницата адаптираме за нуждите на децата плексигласова хоризонтална поставка L форма за стандартен лист А4.

Поставките могат да бъдат дървени, картонени или от друг твърд материал.

 

Релефна/тактилна подложка за писане

Това са всички подходящи по размер и материал подложки, които могат да се адаптират като помощници при писането. Подходящи са за всички деца по време на индивидуални и групови занимания като подпора под блоковия лист, под тетрадката за писане, или под мишката на компютъра.

  

 

 

Автор: Здравка Топалова

Д-р по специална педагогика 

в Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа “Света София”, гр. София

Източник:priobshti.se

За да бъдете Щасатливи, просто Бъдете най-добрият вариант на Себе си

 

Бъди себе си толкова, колкото можеш!

ПРИТЧА

Веднъж кралят посетил своята градина и установил, че всичките му дървета, храсти и цветя умират. 

Дъбът обяснил, че умира, защото не може да бъде толкова висок като Бора. Борът се бил прегънал под тежестта на мислите си, че не може да ражда ...грозде като Лозата. Лозата загивала, защото не може да цъфти като Розата. Розата плачела, защото не е така могъща и силна като Дъба. 

Тогава той видял Фрезията-цъфтяща и прекрасна, както никога досега. 

Попитал я: -Как така? Растеш сред тая повяхваща и мрачна градина, а имаш такъв чудесен вид? Красавицата отговорила: -Не зная. Винаги съм предполагала, че посаждайки ме, ти си искал именно Фрезия. Ако искаше да имаш в градината още един Дъб или Роза, щеше да посадиш тях. Тогава си казах: ще се постарая да бъда Фрезия толкова добре, колкото мога.

УВАЖАВАЙ❗

 

сн. ru.depositphotos.com

УВАЖАВАЙ! Уважението е за силните!

Слабите се страхуват,завиждат и мразят!

- Уважавай Радостта на другите, защото е кратка, а всеки човек, има право на Щастие!

- Уважавай Скръбта на понеслите Загуба, защото никой не е застрахован, а всяка Скръб е достойна за уважение!

- Уважавай Гневът им, когато е справедлив! Защото са имали смелостта, да отстояват мнението и правата си!

- Уважавай Страховете им, защото им помагат, да оцелеят!

- Уважавай Успехът им, заради вложените усилия, воля и потенциал!

-Уважавай падналите , след Неуспех! Защото Неуспехите, са неделима част от житейския ни път и най-добрата ни възможност, да израстнем !

- Уважавай ги, когато се изправят! За това, че и този път , са намерили сили , да продължат! Въпреки всичко ! 

- Уважавай, призналите грешката си и потърсилите прошка! Заради добрестта и достойнството! И защото, се изисква много повече сила , да поемеш отговорността за едино поражение!

- Уважавай вече немощните, защото прекалено дълго са се борили!

- Уважавай Невръстните, защото на тях принадлежи  бъдещето и утре може да ти се наложи, да разчиташ на тях!

Уважавай всеки!

Защото Уважението е До-стойно!

Уважението е чувството, което придава най-висока стойност и на "приносителя" си и на "обекта" , 

към когото е насочено!

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

Приятелството е като кафето - 31 юли Международен ден на приятелството

 Приятелството е като кафето

-сурово и зелено, не е годно за употреба

-за да усетиш истинските му качества, трябва да мине през мелницата на живота и да е калено, в огън

-за да му се насладиш, трябва да му се отдадеш напълно

-отваря очите ти. Изостря сетивата ти. Ободрява те и те изпълва с енергия, за предстоящите предизвикателства

-прави те, по-щастлив

-горчиво е, защото истинският приятел не ти спестява нищо, а истината често горчи

-колко ще бъде силно и подсладено, зависи от теб.

-веднъж изстинало обаче, колкото и да го претопляш,вече не е същото.

Така че, ако имате нечие приятелство,

отдайте му се и му се насладете изцяло!

Безметежен и споделен уйкенд, ви желаем!

БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ДО НАС

ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН

НА ПРИЯТЕЛСТВОТО

"Всичко е език" - или виждането на Долто, за значението на комуникацията в ежедневието ни и особено във важните ситуации от живота ни ❗

 

Езикът е много повече от обикновена размяна на символи, знаци или звуци. 

Той е не само универсална система, за обмен на инфирмация. Чрез него ние опознаваме себе си и околния свят, идентифицираме се ; изразяваме своите мисли, чувства и желания... 

Чрез езика можем да пренасяме и обменяме инфирмация във времето и пространството... Чрез него ставаме социални, ставаме част от общността. 

Но езика не е и само това! 

Езика е и един от трите "стълба", за развитие на човешкия интелект. Той дава възможност на нас, като назоваващи, да формираме понятия и да предизвикаме представи за всяко от назоваваните неща изобщо! Чрез него, те съществуват за всички нас, в точно този си вид. 

Книгата "Всичко е език" съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и социални работници, и отговорите й на зададените от присъстващите важни въпроси, свързани със "критични" житейски ситуации, в които повече от всякога е важно не само КАКВО, но и КАК казваме! 

Въпроси от рода на: Как да се държим с децата при развод? И как да се държим, ако не се разбираме, но не се развеждаме? Да съобщим ли на детето, че е осиновено, и кога? Как да съобщим на детето, че сестричката му е починала? Какво да кажем на детето за баща му, който е в затвора? Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима болест?

За това днес, бих искал, да ви запозная с един интересен текст по темата, на колеги от "Българска школа за психоанализа" 

***

“Всичко е език” е един от фундаменталните постулати на известния френски психоаналитик Франсоаз Долто. 

Посветила своето професииналният си опит и жизнено дело на децата, Долто има изключителен принос към детската психология и в частност – детската психоанализа. В настоящата статия бих искала да засегна въпроса за общуването между възрастни и деца. Темата е обширна, може да бъде разгледана от различни гледни точки и поради това, без да имам претенции за изчерпателност, ще фокусирам вниманието Ви към определен аспект от комуникацията.

Ние, възрастните, имаме навика да подценяваме детските способности в определени ситуации. Склонни сме да вярваме, че когато детето е малко не разбира какво се случва около него, не разбира какво му говорим. Случвало ли се е да кажете: „Той/тя не разбира още, той/тя е малко бебе. Не може да говори.“. Голяма част от възрастните са с подобни убеждения и/или са били в определен момент от живота си, като в това число се причислявам и самата аз. Истината е, че децата разбират много повече, отколкото ние предполагаме. Фактът, че все още не могат да говорят или тепърва са започнали не изключва тяхното разбиране за това, което им говорим и/или това, което чуват, като странични слушатели в процеса на общуване между възрастните.

Мисълта, обогатена с представи, предхожда речта. Поради това диференцираме два типа реч: рецептивна (разбиране) и експресивна (говорене). В периода около двегодишна възраст децата разбират много повече, отколкото могат да изразят вербално. Другият съществен фактор, който допринася за това, малките да осъзнават случващото се около тях, е силната им интуиция, съпроводена със способността ясно да разграничават емоциите, с които са наситени думите в процеса на общуване.

Франсоаз Долто прилага за пример множество случаи от своята практика като доказателства за силата, влиянието и последствията от това, което казваме или не на нашите деца. Впечатли ме един конкретен пример от нейната терапевтична работа, който ще опиша съвсем накратко. Става дума за дете, което е на около двегодишна възраст (за справка и подробности може да се запознаете със случая  в книгата „Основни етапи на детството“). Родителите са силно обезпокоени от факта, че е спряло да говори. По време на консултацията Долто забелязва играта на детето: то е избрало една счупена кукла, седнало е пред краката на майка си и многократно вдига куклата, а след това я пуска на земята. Наблюдавайки тази символна игра, психоаналитикът се замисля какво иска да каже чрез невербалното си поведение това дете.

Впоследствие става ясно, че майката е направила аборт. Чувайки разговора между родителите, които са скрили това, и усещайки негативните емоции, с които е било наситено събитието, детето се затваря в себе си. Знаем, че егоцентризмът е присъща и водеща личностна черта на малките в периода до около шест години. Именно поради този факт детето се е почувствало отхвърлено. Ако трябва да опишем с думи заключението, до което е стигнало, то би звучало така:

„Мама вече няма бебе в корема. Значи тя не го иска. Следователно и мен не ме иска, защото аз също съм дете“.

В заключителната част от статията, ще споделя личен опит от своята практика. Става дума за момче на двегодишна възраст, което не говори. Предстоеше му първото дълго разделяне с майката, тъй като досега са прекарвали цялото си време заедно. Когато го оставиха при нас стана много тревожен, не спираше да плаче. Търсеше майка си постоянно. Никаква игра и/или дейност не бе в състояние да го успокои.

Представете си какво се случва в крехката детска психика на това момче. Идва на непознато за него място, оставен е при все още непознати за него хора и не вижда майка си с часове. Това, което го успокои бяха думите ми. Взех го в мен, гушнах го и започнах да му говоря тихо и спокойно. Обясних му, че не е изоставен, а е тук за малко, че майка му ще дойде и ще го вземе. Разказах му защо е при нас и какво предстои да правим заедно. Показах приемане на емоциите му и обясних, че е съвсем нормално да плаче и да му е мъчно. Обясних колко много го обича неговата майка и как няма търпение да дойде.

В този момент от силен и интензивен плач, детето изведнъж се успокои и спря да плаче. Мисля, че примерът е достатъчно показателен за силата на думите и процесът на открито общуване между възрастен и дете.

Автор : Гергана Николова 

Използвана литература:

Долто, Франсоаз (2009) „Основни етапи на детството“, изд. „Колибри“, ISBN 9789545296994

Този текст е собственост на „Българска школа за психоанализа“ ООД и е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Използването и публикуването на цялото съдържание без разрешение, както и използването на части от него или цитати, без посочване на активен линк

Ученици от гимназията създадоха инвалидна количка, за съпруга на своята учителка. Гимназистите нарекоха устройството „WheeStroll“ ❗ 💞

 

Ученици от гимназията създадоха инвалидна количка, за съпруга на своята учителка. 

 Гимназистите нарекоха устройството „WheeStroll“ и наскоро то спечели две международни награди!

Група ученици от гимназията в училище „Булис“ в Потомак, Мериленд, наскоро спечели две международни награди за изобретяване и проектиране на устройство, позволяващо на хората в инвалидни колички, да превозват кошчетета със своите бебета.

 Дизайна те измислили, за да помогнат на една от техните учителки.

 „Просто беше наистина невероятно да видя съпруга ми Джеръми, с когото вие [гимназистите] трябва да се срещнете виртуално и синът ни, да може да се наслаждава на тези неща.  И така, ние просто искаме да ви благодарим толкова много за невероятната иновация, която вие направихте тази година “, споделя Челси Кинг - учител в гимназията в Булис, пред групата свои ученици и млади новатори.

 Съпругът на Кинг е претърпял мозъчна операция три години по-рано, споделя още тя. Това го е поставило пред множество физически предизвикателства.

 "Някои от тях повлияха на речта му и равновесието му, което означава, че ще трябва да използва инвалидна количка.  

" И така, след като разбрахме, какви ни очаква, някак си веднага се впуснахме в търсене на решение на въпроса„ Добре, как ще той ще прави определени неща за нашето бебе, за които нормалните родители не трябва да мислят? “, Каза Кинг.  Едно от решенията, които наистина не можахме да намерим, беше начин да се наслаждаваме на разходките със сина си. "

 „Наистина искахме просто да се разхождаме като семейство и той да може да прави всичко, което прави родител без физически увреждания“, каза Кинг.

 Тогава Кинг си спомня, че Мат Зиглър, ръководител на училищната лаборатория за иновации и технологии или BITlab, преподава в клас, който прави нещата за обществено благо.

 „Изглеждаше нещо като перфектното предизвикателство за този клас.  Първо, беше страхотно да го приемаме като предизвикателство, но второ, беше страхотно, че някой в ​​нашата общност можеше да се възползва от това “, каза Зиглър.

 Класът също е трогнат от предизвикателството.  Те интервюират семейството, за да разберат по-добре техните нужди.

 „Бих се радвал на възможността, да го направя сам“, каза съпругът на Кинг.

 В продължение на няколко седмици екипите усъвършенстват идеите си.

 „Ибенка [Еспиноза] имаше група и аз имах група и двамата направихме дизайн.  Оказа се, че ако комбинираме и двата ни проекта заедно, бихме направили подобрен дизайн “, каза Джейкъб Злотницки, ръководител в Bullis.

 „Беше трудно, но не беше невъзможно“, каза Еспиноза.

 Учениците тестват дизайна и в крайна сметка излизат с две устройства за адаптация на инвалидни колички, което наричат „WheeStroll“.

 "Г-н.  Кинг щеше да сложи прикаченото приспособление.  След това щяхте да вземете столчето за кола и да го поставите в закрепващия елемент.  И след това щяхте да закопчеем бебето “, обяснява един от учениците.

 След това идва време Кинг, съпругът й и малкото им момченце Финикс, сами да изпробват WheeStroll.

 „Първият път, когато успяхме да го изведем в нашия квартал само тримата, беше невероятно“, каза Кинг.  "И така, това беше съвпадение, с което се почувствахме направо в рая, чрез това, от което се нуждаехме, и с това, което Мат му в своите класове."

 WheeStroll не само помогна да промени живота на семейстяо Кинг, но също така променя и живота на ученкците, които го създават.

 „Беше невероятно, да видя усмивката на лицето му и да разбера, че съм успял, да му помогна, да му дам тази връзка с детето му, която той не би могъл да има поради своите увреждания“, каза Бенджамин Гордън, старши в групата.

 „Това определено ме накара да се почувствам към тях и някак ме вбеси, защото подобно нещо вече трябва да бъде направено и ние не трябва да бъдем тези - гимназисти - които правят тези проекти“, каза Джуъл Уокър, първокурсник на Bullis.

 Инициативата на гимназистите не остава незабелязана.  Проектът е влиза в предизвикателството 20: make: able, което се хоства от PrintLab, Autodesk и партньори, според уебсайта на състезанието.  Учениците са натоварени със състезанието през 2021 г. с опит да „проектират и направят продукт или прототип, който подобрява ежедневния живот на някой, който се бори с мобилността в ръцете си“.

 Съдиите в международното състезание признават учениците на Bullis както за „Най-добра вдъхновяваща история“, така и за „Най-добра витрина на итеративен дизайн“ за възрастовата група 14-18.  

Училището ще получи нов 3D скенер и пакет с Filamentive пакет, който се използва при 3D печат, като награди за поставянето им в предизвикателството.

 Междувременно семейство Кинг е извънредно благодарни, че тези гимназисти са направили дизайни, които помагат на семейството им да се насладят на онова, което мнозина приемат за даденост - обикновена семейна разходка.

 (Видео: Привключете на уеб версия!?) 

🎩 97е, колко нестандартно мислят те и колко страстни са в работата по проекта мисля, че това свързва, че те са познавали мен и съпруга ми. Просто искаме, да им благодарим толкова много, защото без тях не бихме могли  няма да мога да имам това много просто нещо - каза Кинг.

Респект❗ 💞

Източник

ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА ❗

 

Днес, в ранна утрин Господ се събуди.

Усмихна се, на сънения Свят.

И сърцата на всички помръкнали люде,

Поиска, да изпълни със свойта благодат.

Чете той милиони молби и послания,... 

ала нито едно писъмце с разкаяние.

Чете хиляди страстни молитви, желания.

Ала в нито една, не видя състрадание.

И стана Му тъжно на Бог, и обидно.

За тез' милиард затворени сърца.

Копнееше с Любов, да ги изпълни скрито,

Но място не откри из зад подпрените вратца!

И Страда Бог, че хората в Душите си

са загасили Божата искра.

Че Прошката и Благодарността, от дните си

са заличили, вкоченили се от страх. 

Уж в пътя към УСПЕХ, а все надолу в Пропастта,

без ценности, най-бедни със парите си - Живот от Суета и шепа прах!

Един "живот" на бездуховно съществуване,

без съвест, обич... без морал и без сърдечност... 

В безпътица към себе си, изгубени!

Припламнал миг на дива БезЧовечност!

Бог събуди се рано, със зората на слънцето.

Във всяко живо сърце, да посее той зрънцето

Любов. Ала в много сърца завист, гняв и омраза

бяха пуснали свойта отровна зараза.

И съвсем не на всичките хора сърцата,

Отворени бяха, за любов и за щастие.

Обвиняваха много, за всичко Съдбата

И наказание виждаха, във всяко препятствие.

Милион сърца с открехнати вратички

преливаха от мъка и печал,

от злост и страх... Като ранени птички, 

в агонията на поредния провал.

Забравили, че от любов се раждаме!...

Забравили за мъдростта на Детството!...

Израждаме се, а не се изГраждаме!...

Безчувствени към всякое Вълшебство! 

А той - Бог, отговаря на всяка молитва!

Без лъжа, без да съди,... без дори, да разпитва!

Но поддържа Вселената своя вечен баланс.

За да сбъдне мечтите ни, дава ни... ШАНС!

А за шансът е нужно поне зрънце усилие.

Поне малко упорство... И любов в изобилие!

Днес, "по първи петли" разсъни се Бог.

Да изсипе Добро с изобилния рог.

Сред молби милион, с безвъзмездно очакване

Срещна само едно писъмце, без оплакване.

В него някой набързичко, беше драснал в нощта:

"БЛАГОДАРЯ ТИ, за всичките дребни неща❗💖"

И усмихва се Бог, в писъмцето поглежда.

Значи, има Надежда!... ОЩЕ, ИМА НАДЕЖДА❗💞

Ивайло Апостолов 

17.07.2021