понеделник, 6 май 2024 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

сн. Internet


С премъдрост Бог създаде ни от кал,

за да сме тясно свързани с Земята. 

Даде ни избор, свобода, но не морал... 

Пожертва син, да помним, че сме братя!...


И в милостта си с всичко ни дари,

С вода и въздух, с приказна природа.

С послание, да сме смирени и добри!

Да любим себе си, да любим ближния, но и рода.


В премъдростта си Бог ни даде път

и даде ни за пътя всичко нужно.

Искра от себе си и устрем към върхът...

Послание, че е едно Светът, 

и че не трябва, да живеем като чужди!


Но както казах, с избор ни дари.

Със свобода, да сме каквито пожелаем!

Но участта на Първородния му син

забравихме! И че на този Свят животът е назаем!


Забравихме, че сме вода и пръст. 

И че макар и непорочни по природа,

безгрешни няма. Всеки носи своя кръст... 

Без прошка сме като овце, но без порода!


Забравихме, че без любов и без морал,

сме просто хищници - разумни, но в порока.

От кал създадени, да не живеем в кал.

Като запълнени със тиня вертикални локви!


Забравихме, какво е благодарност

и взехме се без свян, за богоравни.

Забравихме, какво е чест и вярност, 

и прошка!... Душите ни са цели в рани.


Ще се пробудим ли, с онази мъдрост стара, 

през предразсъдъци и рой самозаблуди

обсебени от своите кошмари, 

като хипнотозирани от пламък пеперуди... 

Че своята история забравилия

обречен е безкрай, да я повтаря. 


© Ивайло Апостолов 

31. 03.2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...