ВСЯКА ПРОЛЕТ ПРИЛИЧА НА ТЕБ ❗ 🍀💝🍀

 

Всяка пролет мирише на теб.

На косите ти чисти и меки.

Всяка пролет живота по-лек е,

щом до мен си, на мойта пътека.

На челото с венец от върба,

с черешови листенца посипана...

Като маслена стара творба,

до детайла най-дребен изпипана.

Като лекия пролетен бриз

в седемструнния гриф на китара.

И дъгата над облака сив.

Като малък фриволен каприз...

Като свирка на локомотив

влизащ бавно в последната гара.

Всяка пролет прилича на теб -

Буйна, дива, фриволна, искряща...

Като стих,... като цвят,... като песен. 

Но живота трънлив и не лек,

В стена след стена ни запраща... 

В листопад ни превърна... Тъй есенен❗...

Ала вярвам, ще мине и зимата! 

Ще напъпят отново дърветата.

И парадно ще минем петимата-

две момичета и три момчета❗

Ивайло Апостолов 

06.05.2022

"РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ" по никое време...

 

- Какво правиш? - попита Алиса

 - Седя си и си мисля❗🤔-отвърна някак малко унесен Лудият Шапкар. 

 - Дали наистина най-духовно извисените и мъдри хора, са най-дълголетни и оцеляващи!?...

Колко по-лесно им е на хлебарките и медузите!...

➡️Почти нямат оцелели естествени врагове! ... Че кое уважаващо себе си същество, ще се занимава с някакви си там хлебарки и медузи!...

➡️Нямат скрупули, нито предразсъдъци!...

➡️Не се притесняват ни най-малко от онова, което предстои и не изпитват страх от провал или от последствията от своите действия!...

➡️Нямат никакви душевни терзания, относно онова, което вече са извършили, тъй като нямат и наченки на съвест!...

➡️И живеят в пълна хармония със естествената си същност!...

Без вътрешни  емоционални конфликти и диалектически противоречия!..Без срам, свян и чувство за непълноценност!

Оглеждам се пак наоколо !...

И изведнъж забелязвам, колко много хора от другата страна на нашият Огледален свят всъщност, са "попили" от житейската им мъдрост и философия!

Господи! С колко много и какви дълголетници ни предстои да споделим бъдещето !... И какво поколение, ще отгледат те , което да го поеме, ако вратата през която премина ти, се отваря по-често!

Настръхвам!.... И преставам да мисля!....

🤔  🤔  🤔

Опитът ни учи, да приемаме и грозните и красивите, и тъжните и радостните неща подобаващо! Казват, че толерантността ни прави по-силни и по-мъдри, а колкото сме по-силни и по-мъдри, толкова сме по-толерантни! Е, все пак, не искам, да съм силен и мъдър , до наивност!...      

 Освен това, от Истината собствено, не се изисква, да е красива!            

  Тя просто трябва да е СЕБЕ СИ !.... Всичко останало, е въпрос на личното й преживяване, от всеки от нас! За това, обикновено не е особено лицеприятна, защото е доста "поочукана" от всички онези, които не са могли , да я понесат! ...

Красотата е типична за НЕистината. Защото Красотата и адаптивността, са едни от основните "инструменти", посредством, които тя ни манипулира, приласкава ни и ни съблазнява, използвайки всичките ни слабости! ... 

Но все пак, да вземем пример от хлебарките ! Те приемат "Истината"' съвсем, простичко, буквално и естествено !.... и се адаптират към нея! Възприемат я в пълна хармония с несъвършените си възприятия и без грам екзистенциални терзания !... Така се оцелява 320 млн. години. :)

Из "🎩Рошавите мисли на Лудия Шапкар 🧤 "

03. 12. 2017

ЦЕНЕТЕ ХОРАТА, КОИТО СВЕТЯТ❗🌤️

 

Възхищавам се на хората, които светят, въпреки всичко❗💗🙏💗

Има хора, които светят ярко❗

Блестят толкова ярко, че с излъчваната енергия могат, да задвижват турбините на електроцентрала на мегаполис,... както и залинелите маси хора в него и далеч отвъд пределите му❗⚡⚡⚡💞⚡⚡⚡...

Такива хора са рядкост, но точно те разбиват рамките, клишетата и стереотипите на пух и прах и променя света, далеч отвъд ТУК и СЕГА❗💞

Такива хора могат, да запалят огън от божествената искра у стотици други, да вдъхновяват, да им дават крила и да ги поведат след себе си.

Много често обаче огън, който свети толкова ярко, не може, да гоеи дълго!... 

Но има и хора, които светят с мека, приглушена и топла светлина❗

Тяхната светлина не заслепява❗Тя нежно разтопява леда на бездушието около себе си❗... Кара те, да се почувстваш уютно, леко и топло,... като вкъщи❗... И да замислиш, за истински важните неща и собственото си място във Времето и Пространството ❗... И за следата след теб❗Тези хора не "разбиват" със замах, а разтапят с нежното погалване на Чивечността и Любовта, която ги изпълва, защото знаят КЪДЕ СА и КОИ СА и обичат и това, ковто СА и ВСИЧКО И ВСИЧКИ ОКОЛО СЕБЕ СИ❗💞...Те са повече от първите и е БЕЗЦЕННО, ДА ГИ ИМА В ЖИВОТА ТИ❗

БЛАГОДАРЕН СЪМ, че в моя ИМА ТАКИВА ХОРА❗❗❗💗🙏💗 За това, обичам и тях и Живота си❗

Пожелавам го от все сърце и на вас ❗ 💞

Ценете хората, които "светят", защото най-доброто което могат да постигнат всички останали е, да отразяват светлината им...

Както пише Тери Пратчет в "Крадец на време":

"Комуто е писано да свети, ще си проличи и през кал, дебела цяла педя. А комуто не е писано, няма да свети, ако ще по цял ден да го излъскваш". 

Светли, благословени и споделени празници ❗💗 🌿🎍🌿💗

ПОЖЕЛАНИЕ❗

Желая ви, искрицата Човечност

и мъничкото пламъче Любов,

да не угасват под вълните от "политкоректност"

и на апатията под бездушният покров❗

Желая ви, да имате опора,

когато сте с пречупени криле!

Най-важното помнете - че сме Хора❗

(Човекът, НЕ ДЕЛИ на "класове"

по всякакви различия и признаци

и ближните си не преследва като призраци

презрително посочвайки ги с пръст❗

Той гледа сам, да израсте на ръст❗

За туй, пазете личните си граниици,

от Егото на разни "лични" за'ници❗

Пазете си достойнството поне❗

Не падайте пред друг на колене❗

Придържайте се винаги към фактите❗

Когато трябва ползвайте си лактите❗

Но рамене не свеждайте унило❗

Пчелата носи мед, но има жило❗

Желая ви, да спрете, да се тровите

от хорска злост❗Да хвърлите оковите

и котвите на чуждите очаквания❗... 

(Където трябва, имат книги за оплаквания❗)

Желая ви, безброй мечти за сбъдване❗...

И сбъдвания нови, за мечти ❗

Защото, без мечти в живота няма мръдване❗

За туй, елате с нас❗... Ела И Ти❗💞

Ивайло Апостолов

09 април 2022

В ЖИВОТА НАУЧИХ...

 

В живота научих, че прошка се дава,

когато юзди на гнева си наденеш.

Че благодарност и обич, в Дар се даряват.

Насила не можеш от друг, да ги вземаш.

Разбрах, че в сълзите скръбта ни не гасне,

но носят смирение. Дават утеха.

Че малкото цвете, с любов ще порасне,

а в многото грешки, се ражда Успеха!

Научих, че Дом е, не скъпата къща,

а място, където със обич си чакан.

И място, където жадуваш завръщане,

апък на тръгване, тръгваш разплакан.

Научих, че времето не е лек, за раните.

Не е и учител, щом си лош ученик.

Че обич и страх растат, когато ги храните.

Че по-полезен си Жив, а не мъченик.

В живота научих, че ласката нежна

по-силно от огън разпален изгаря.

Че в болката, често се ражда Надежда,

а характерът в пепелта на пожара.

В живота научих, че истина трябва,

да се гледа в лицето. Очи, във очи.

Че струваш, колкото дал си. Че алчността, те ограбва. 

Че успехът "на всяка цена", ти горчи!

Че който те съди, не те заслужава, а

обичаш ли някой, го приемаш, каквто е. 

Че живеем за Чест и е преходна Славата. 

Че е по-добре, да си хищник, отколкото стръв. 

В живота научих, че децата са силни

щом дадем им криле. Но им трябват и корени.

Че сложните връзки, са нестабилни.

Но само Заедно няма, да бъдем преборени! 

Че в нас измерения са и Рая, и Ада. 

И входа и изхода, са наши решения. 

Че децата са най-голямата наша награда. 

И единствено истинско наше спасение... 

Ивайло Апостолов

 24.03.2022

ЖИВОТЪТ Е И РАДОСТ, И ТЪГА❗

 

Животът е и радост, и тъга.

Животът, казва истината стара,

е като дим от палната цигара

по вятъра,... и огънчето й, пробляснало в прахта.

Животът е мигът сърдечен гъдел

и пеперуден трепет под лъжичката.

Проблясък мимолетен, щом си лъгал,

след който, просто те забравят! Всички!

И може би, любов ако си давал,

Добро си посадил, за нечие щастие.

За нечия мечта, да си поставил

основи и криле, не ще угасне

и споменът за тебе, във сърцата

на хората, по пътя ти пресрещнати

с чиято мъка, по сълза изплакал си

или ръка подал си, в пътя грешен.

Защото всеки, някога живота

поставя "по очи" и "на колене".

И всеки губи някога посока...

И само твойта вяра във Доброто,

и в хората, отново го променя!

С една искрица топла във сърцето,

с един усмихнат спомен, в нечий мисли

оставаме след себе си, братлета!

Оставаме ❗ Неопетнено чисти.

Всуе е всичко друго❗ Суета и пепел❗

Ивайло Апостолов 

17. 03.2022

(Вдъхновено от приятелят ми Стефан Александров) 

МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ❗🦸

 

Героите водят своите битки епични. 

На коляно приклякат, но не падат по гръб.

Но собствено образи те са трагични,

че никой не вярва във тяхната скръб.

Героят, разказва легендата стара, 

е бойна машина. Той няма сърце ❗

На всеки низвергнат, поема товара.

Спасява девиците, той на ръце❗

На помощ притичва се, щом е опасно.

И с вятърни мелници, води борба.

Няма нужда от помощ, това си е ясно,

от приказна всяка творба.

Подтиснати, слаби, пак той защитава.

И битките води с достойнство и чест.

Но с венецът от лаври и мимолетната слава

Героят е всъщност дълбоко злочест.

И всичките свикват, че той им помага. 

Че води техните битки, за равни права.

Че той им е длъжен. Защо пък, награда!?

Били го ранили!? Какво от това!?

Как, ти ли не можеш? Вярвам в теб! Ще се справиш❗

Потупват по рамото, пляскат с ръце...

Но никой ръка не подава! Не брани

Героя! Той няма нужда от помощ! Той няма сърце!

И пада Героя изтощен и премазан, 

от чуждите битки и свойте лични войни.

Със рани кървящи от всички зарязан,

Ревящи памфлети, но все отстрани❗

Във всяка балада умира Героя❗

Умира епично, но толкова сам❗

Тълпата реве, че напуснал е строя.

Не за него, за себе си❗Без капчица срам❗

Съдбата такава е, нечестна и          несправедлива❗

Сам страда героя❗Подтиска сълзите

и пак, сам умира❗

Всеки крах, сам преглъща❗Във всяка болка предаден и сам❗

От "AVE❗", до " Разпни го❗", тълпата крещи

от трибуните, с пуканки, с кенчета бира❗

Героя умира самотен❗Умира съвсем неразбран❗

Ивайло Апостолов 

16. 03. 2022