Героите водят своите битки епични.
На коляно приклякат, но не падат по гръб.
Но собствено образи те са трагични,
че никой не вярва във тяхната скръб.
Героят, разказва легендата стара,
е бойна машина. Той няма сърце ❗
На всеки низвергнат, поема товара.
Спасява девиците, той на ръце❗
На помощ притичва се, щом е опасно.
И с вятърни мелници, води борба.
Няма нужда от помощ, това си е ясно,
от приказна всяка творба.
Подтиснати, слаби, пак той защитава.
И битките води с достойнство и чест.
Но с венецът от лаври и мимолетната слава
Героят е всъщност дълбоко злочест.
И всичките свикват, че той им помага.
Че води техните битки, за равни права.
Че той им е длъжен. Защо пък, награда!?
Били го ранили!? Какво от това!?
Как, ти ли не можеш? Вярвам в теб! Ще се справиш❗
Потупват по рамото, пляскат с ръце...
Но никой ръка не подава! Не брани
Героя! Той няма нужда от помощ! Той няма сърце!
И пада Героя изтощен и премазан,
от чуждите битки и свойте лични войни.
Със рани кървящи от всички зарязан,
Ревящи памфлети, но все отстрани❗
Във всяка балада умира Героя❗
Умира епично, но толкова сам❗
Тълпата реве, че напуснал е строя.
Не за него, за себе си❗Без капчица срам❗
Съдбата такава е, нечестна и несправедлива❗
Сам страда героя❗Подтиска сълзите
и пак, сам умира❗
Всеки крах, сам преглъща❗Във всяка болка предаден и сам❗
От "AVE❗", до " Разпни го❗", тълпата крещи
от трибуните, с пуканки, с кенчета бира❗
Героя умира самотен❗Умира съвсем неразбран❗
Ивайло Апостолов
16. 03. 2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар