Всяка пролет мирише на теб.
На косите ти чисти и меки.
Всяка пролет живота по-лек е,
щом до мен си, на мойта пътека.
На челото с венец от върба,
с черешови листенца посипана...
Като маслена стара творба,
до детайла най-дребен изпипана.
Като лекия пролетен бриз
в седемструнния гриф на китара.
И дъгата над облака сив.
Като малък фриволен каприз...
Като свирка на локомотив
влизащ бавно в последната гара.
Всяка пролет прилича на теб -
Буйна, дива, фриволна, искряща...
Като стих,... като цвят,... като песен.
Но живота трънлив и не лек,
В стена след стена ни запраща...
В листопад ни превърна... Тъй есенен❗...
Ала вярвам, ще мине и зимата!
Ще напъпят отново дърветата.
И парадно ще минем петимата-
две момичета и три момчета❗
Ивайло Апостолов
06.05.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар