Има и такива като теб...

 -И казваш, че това перо е вълшебно!? - Алиса беше вперила поглед, в перото върху шапката, на Лудия Шапкар.

-Вълшебството🔮 е навсякъде около нас. - отговори той. И като деца, опознаваме Света около себе си, в картини🖼️. За това, 

всички живеем едновременно и в реалния свят и в Света на Чудесата. Защото тогава сърцата ни, са отворени за ВСИЧКО. Дори, за най-невероятното. Понякога се случва, да правим даже немислими за възрастните неща. Защото още никой не ни е казал, че това е НЕвъзможно🙅!

После порастваме и започваме, да се учим да мислим... логично....

И малко по малко, затваряме сърцата си за чудесата.

И така, повечето от нас остават заключени🔐 в рамките на реалността!...

Но има и такива като теб (макар и малко), които успяват, да оставят 🚪 към Светът на Чудесата, леко открехната и понякога, се завръщат... Всеки, в своя собствен Свят на Чудесата.

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

06 януари 2021

Домът🏡 е там, където се чувстваме, обичани, ценни, истински приети и подкрепени

 - Толкова е странно. - каза Алиса.

Всичко наоколо е толкова чудновато и различно, а го чувствам толкова близко и познато! Чувствам се, като.... като вкъщи! 🏡💖

- Чувството за ДОМ🏡 и СЕМЕЙСТВО👪 е част от нас самите! То не зависи от мястото. Нито от времето. Често, не зависи дори от роднинските ни връзки.- усмихна се загадъчно Лудият Шапкар. Зависи единствено от сърдечните връзки, които сме изградили с хората и това, доколко ги чувстваме БЛИЗКИ! 💖

- Домът🏡 е там, където се чувстваме, обичани, ценни, истински приети и подкрепени! Там, където има хора, които виждат и чувстват нещата, подобно на нас! Защото ТЕ, ни разбират истински!💖

За това ДОМЪТ🏡  може да бъде навсякъде, където имаме такива хора около себе си! И дори да е на най-невероятното и чудновато място, имаме усещането, че вече сме били тук! 💖

Чувстваме се умиротворени и спокойни. И искаме, да се завръщаме отново и отново! 💖

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

10 януари 2021

За да си Жив трябва,да си малко луд...

 -Какво значи, да си жив? - попита Алиса.

-За да си Жив трябва,да си малко луд.-каза Лудият Шапкар.

-Само лудите и децата вярват в чудеса и не се страхуват,да прекрачват границите... Останалото е,просто съществуване в рамките на зоната на комфорт🖼️ или оковите⛓️ на Страха.

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

19 декември 2020

ПРЕДСТОИ ТИ НЕЩО ПО-ДОБРО И ПО-КРАСИВО❗💙

Алиса изглеждаше съкрушена! 

- Но защо хората са толкова лоши!?, едва дочуто промълви тя и една сълза се търкулна по извивката на бузата й, проблясна на слънцето като падаща звезда, пречупила само за миг пътя на един палав слънчев лъч и се стопи в сухата пръст под момичето! Сякаш, за да й напомни, колко мимолетен е човешкият живот и че след нас свършвайки в пръстта, остава само бегъл спомен. И Алиса си помисли, колко е безмислен всеки пропилян в самосъжаление и страдание по неподвластните нам неща миг от него!

 - Мило дете, каза й успокоително Лудият Шапкар, като изтри нежно с длан следвашата сълза, поела пътя на първата. Разбирам колко си разстроена и колко болезнено и безизходно ти изглежда всичко точно сега! Но колкото и да не ти се вярва, често хората не те нараняват, защото са толкова лоши по природа!

   Хората сме несъваршени вътрешно и външно! Не притежаваме някакви специални способности или средства за защита освен нашият разум, който често лесно може да ни подведе! Твърде лесно можем, да се почувстваме застрашени, несигурни и уязвими, и да мобилизираме страхът си в агресия, за да се защитим от често илюзорния външен "враг", върху който като в криво огледало отразяване собствените си страхове, комплекси и недостатъци! Дори и само да бъдат подложени на съмнение нашите представи за света и крехките рамки, които сме изградили вътре в себе си за този свят и житейските ни принципи, за да получим една чисто ирационална несигурност!... 

Един обикновен сблъсък с нещо непознато и необяснимо, задейства веднага нашите защитни механизми!... 

Защото Човекът винаги се страхува от това, което не познава и "О, вижте чудо-то!", много бързо се превръща в "О, ЧУДОВИЩЕ! ". А разумът, който се страхува, е замъглен и ако не избяга, по-скоро ще нападне, за да унищожи или ще потърси друга "изкупителна жертва", в замяна на своето "спасение"❗

Всеки от нас носи "кръста" на своите недостатъци и историята, която стои зад тях! И те често определят начина по който преживяваме и по който реагираме в дадена ситуация!

   Освен това, "подвижните пясъци" на рутината и дребните ежедневни проблеми, които жилват сърцето ни безпощадно с малкото си остро жило всеки път, както и белезите от раните които сме понесли, всички те постепено поглъщат и погребват Човечността ни все по-дълбоко! 

   А когато се сблъскаме по пътя си с някое препядствие, буренът на страха избуява твърде бързо поглъщайки и задушавайки моралът ни. Друг път, малкото червейче на личните интереси, прояжда основите на нашата съвест и тя се плъзва към бездната, повличайки след себе си надеждите ни, да сбъднем мечтите си или бляновете, да постигнем по-добро бъдеще за хората, които обичаме. И тогава неусетно започваме, да оправдаваме "неизбежни косвени жертви"! 

Всичко това обаче, не трябва да те отчайва, продължи Лудия Шапкар, хващайки нежно ръката на Алиса между своите! - Ако си останала вярна на себе си и не спираш, да се опитваш да постъпваш правилно, със сигурност си срещнала по пътя си хора, които са те приели такава, с всичките ти недостатъци и ще ти подадат ръка при нужда! 

И ако успееш да победиш болката и  гнева, и да се издигнеш над разочарованието и обидата, ще се изправиш още по-силна, по-мъдра и по-красива! Защото всяко изпитание, което забива в сърцето ни страдание, е като прашинката пясък, попаднала във вътрешността на бисерната мида! 

То образува около себе си красив защитен слой от прекрасни качества, приличен на най-прелестния бисер, роден от преживяното, примесено с още повече вяра в Доброто и Любов към себе си и към хората! 

За това, не плачи❗🧣

Предстои ти нещо по-добро и красиво ❗💞🎩

Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤 

🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...

 

Собствено, една шапка🎩 е прекрасна хрумка. - каза Лудият Шапкар и намигна закачливо.

Тя е един прекрасен аксесоар, който не просто придава естетика, изтънченост и елегантност, приковавайки вниманието към външно 👀чевидното❗

Тя може да прикрие еднакво успешно невчесани, палави и немирни къдрици и рошави неконвенционални мисли❗... 

Открито лицемерие или прикрита неискреност и недобронамереност... 

Стеснителност или кокетност...

Но най-добре, може да прикрие една прилежно пригладена липса на критична собствена преценка или обсолютно залиняла сива вътрешна пустота❗🕸️🕷️🧠🕸️

🎩 Шапките, както и очилата срещу слънце, често предпазват не само от светлината идваща отвън, но и от мрака и хладната пустота, идващи отвътре❗...

За това, е особено полезно човек, да се вгледа добре в погледа прикрит под периферията на една шапка❗🎩

Из🎩"Рошавите мисли на 

Лудия Шапкар"🧤

Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие

“Не можеш наготово да получиш опит.

Дори да ти го пъхнат в шепата,

ще го обръщаш отсам-оттам,

без да разбереш за какво служи,

и ще го разсипеш през пръстите си.

Опитът е непредаваем.”

Блага Димитрова “Лавина”

 

  Можеш, да подариш любов, 

но не може, да накараш човек, да обича и да се почувства обичан❗

Можеш, да подариш грижа,

но не можеш, да накараш човек, да се почувства обгрижен и удовлетворен❗

Можеш, да подариш закрила и сигурност, но не можеш, да избавиш човек от собствените му страхове❗

Можеш, да подариш на човека шанс и възможност. Можеш дори, да му покажеш и да го научиш, да прави избори!... Но, дори да вземеш решението вместо него, той отново, ще се върне там, където е, ако няма куража, да поеме отговорност, за последствията от своите действия❗... 

Можеш, да подариш подкрепа и дори можеш, да измъкнеш човека от пропастта и безизходицата, в която е попаднал. Но ако той не иска да положи усилие, да се задържи на повърхността, отново ще пропадне в бездната❗

Можеш, да подариш на човек време и внимание, но не можеш да го накараш, да се почувства Значим, ако дълбоко в себе си, се чувства нищожен❗

Не можеш, да направиш ръкостискане, нито ръкопляскане, с една ръка, докато другият отсреща дърпа своята❗

И дори да разкъсаш сърцето си и да обгърнеш другия с Океан от Любов,          тя пак няма да достигне до неговото сърце и той ще умре от жажда, ако вратата е подлостена отвътре❗

Можеш, да сложиш в краката на човека Целият Свят, но не можеш, да го накараш, да го оцени и да му подариш Щастие,    ако самият той смята, че не го заслужава❗

Всичко можеш, да подариш на човек от сърцето си, но няма как да го накараш.  да го приеме, докато не е готов, да измине своята част от пътя си към теб и пътя си напред❗

Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

                            🎩  🧣  🧤

🕰️ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕТО НА МНОГОТО ВЕЩИ И МАЛКОТО ЦЕННОСТИ ❗... ⌛

🕰️

   ⏳Живеем във времето на многото вещи... 

и малкото ценности❗⌛

- Във времето, на огромните Егота... и дребните души...

Време, в което придобиването и трупането е по-важно от споделянето; Интересите, са по-важни от хората, а Личността, по-важна от Общността... 

   Живеем във времето когато, да си счупиш маникюр е драма, но да прегазиш нечие достойнство, е неосъзнат автоматизъм...

Да си счупиш телефона е трагедия, но когато унищожиш човек или семейство, дори не забелязваш ...

   Живеем във времето на големите претенции, но на малката готовност, за лични жертви и компромиси...

на големите амбиции, но на малкото Човещина...

на неутолимата жажда, за внимание и бедните емоции... 

   Живеем във времето на Необуздания стемеж към Успех и малкото Морал, в което важна е "крайната цел", а средствата са без значение...

- Времето когато измерваме Знанията в цифри, а пренебрегване вложените усилия, потенциал и качества..

- Времето, когато измерваме Личната си Значимост в лайкове, а не в усещането си за лична удовлетвореност и щастие...  Време, в което вярваме, че Щастието е в Успеха, а Успеха е обикновена популярност и пари. Не осъзнавайки, че всъщност Споделеното Щастие е най-големия Успех... 

 - Време, когато измерваме приятелите си в количество, а когато изпаднем в истинско затруднение, се оплакваме, че не са останали качествени такива...

   Живеем във време в което снимките, са по-важни от съпреживените истински спомени и "опаковката" е по-важна от чувствата и съдържанието... статусите, са по-важни знанията,... а красивите клишета и цитати, са по-важни от собствените разсъждения и критична мисъл...

   Живеем във времето на невъздржаните деца и младежи, и покорните и апатични възрастни... Време на афишираните права и премълчаната лична отговорност от последствията... На гръмкото деклариране на лични права и тоталното погазване, на чуждите такива... 

   Живеем във времето на Големите Надежди и нищожната лична инициатива. На Големите Очаквания към другите и липсата на готовност, за лични "жестове" и отношение... Време на големите АЗ-ове, но на малкото истински Лидери и Личности, и никаквия респект към авторитети... 

   Време, когато Личните Интереси, повече от всякога, са висш приоритет, а съдбата на Ближния и Човешкият живот са напълно обезценена "разменна стока"!... 

   Време, когато думи като Чест, Доблест и Достойнство, са напълно изпразнен от съдържание анахронизъм... 

   Време, в което виртуалния ни имидж и присъствие, са по-важни от истинските реални жититейски преживавания!... Когато Екраните, са по-важни от хората... А опосредствената комуникация, по-важна от истинската човешка близост!... 

   Време на претенции за разцвет на изкуството - времето на пърформънса, прет а портето и флаш мопа, когато живеем затънали и подвласни на кича...

   Живеем във време, когато се учим от блогари, влогари и други "виртуални кумири", а книгите низвергнати събират прах и плесен...     Време на "глинените виртуални колоси" и пълната липса на скромна Човещина и Почтеност, и на дребният естествен Ежедневен Героизъм, да постъпваме правилно и да предадем нататък стореното ни добро... 

   Време на големите обещания и малките реални действия. На силните рекламни внушения и слабата вяра... Време, в което няма дори силни идеологии, защото духовните ценности, са архаизъм...

   "Живеем" във време, когато не търсим философския камък, а обикновеното злато и не търсим СМИСЪЛА на Живота, а НАЧИНА, да преживеем...

Из "Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"