🕰️ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕТО НА МНОГОТО ВЕЩИ И МАЛКОТО ЦЕННОСТИ ❗... ⌛

🕰️

   ⏳Живеем във времето на многото вещи... 

и малкото ценности❗⌛

- Във времето, на огромните Егота... и дребните души...

Време, в което придобиването и трупането е по-важно от споделянето; Интересите, са по-важни от хората, а Личността, по-важна от Общността... 

   Живеем във времето когато, да си счупиш маникюр е драма, но да прегазиш нечие достойнство, е неосъзнат автоматизъм...

Да си счупиш телефона е трагедия, но когато унищожиш човек или семейство, дори не забелязваш ...

   Живеем във времето на големите претенции, но на малката готовност, за лични жертви и компромиси...

на големите амбиции, но на малкото Човещина...

на неутолимата жажда, за внимание и бедните емоции... 

   Живеем във времето на Необуздания стемеж към Успех и малкото Морал, в което важна е "крайната цел", а средствата са без значение...

- Времето когато измерваме Знанията в цифри, а пренебрегване вложените усилия, потенциал и качества..

- Времето, когато измерваме Личната си Значимост в лайкове, а не в усещането си за лична удовлетвореност и щастие...  Време, в което вярваме, че Щастието е в Успеха, а Успеха е обикновена популярност и пари. Не осъзнавайки, че всъщност Споделеното Щастие е най-големия Успех... 

 - Време, когато измерваме приятелите си в количество, а когато изпаднем в истинско затруднение, се оплакваме, че не са останали качествени такива...

   Живеем във време в което снимките, са по-важни от съпреживените истински спомени и "опаковката" е по-важна от чувствата и съдържанието... статусите, са по-важни знанията,... а красивите клишета и цитати, са по-важни от собствените разсъждения и критична мисъл...

   Живеем във времето на невъздржаните деца и младежи, и покорните и апатични възрастни... Време на афишираните права и премълчаната лична отговорност от последствията... На гръмкото деклариране на лични права и тоталното погазване, на чуждите такива... 

   Живеем във времето на Големите Надежди и нищожната лична инициатива. На Големите Очаквания към другите и липсата на готовност, за лични "жестове" и отношение... Време на големите АЗ-ове, но на малкото истински Лидери и Личности, и никаквия респект към авторитети... 

   Време, когато Личните Интереси, повече от всякога, са висш приоритет, а съдбата на Ближния и Човешкият живот са напълно обезценена "разменна стока"!... 

   Време, когато думи като Чест, Доблест и Достойнство, са напълно изпразнен от съдържание анахронизъм... 

   Време, в което виртуалния ни имидж и присъствие, са по-важни от истинските реални жититейски преживавания!... Когато Екраните, са по-важни от хората... А опосредствената комуникация, по-важна от истинската човешка близост!... 

   Време на претенции за разцвет на изкуството - времето на пърформънса, прет а портето и флаш мопа, когато живеем затънали и подвласни на кича...

   Живеем във време, когато се учим от блогари, влогари и други "виртуални кумири", а книгите низвергнати събират прах и плесен...     Време на "глинените виртуални колоси" и пълната липса на скромна Човещина и Почтеност, и на дребният естествен Ежедневен Героизъм, да постъпваме правилно и да предадем нататък стореното ни добро... 

   Време на големите обещания и малките реални действия. На силните рекламни внушения и слабата вяра... Време, в което няма дори силни идеологии, защото духовните ценности, са архаизъм...

   "Живеем" във време, когато не търсим философския камък, а обикновеното злато и не търсим СМИСЪЛА на Живота, а НАЧИНА, да преживеем...

Из "Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"