Алиса изглеждаше съкрушена!
- Но защо хората са толкова лоши!?, едва дочуто промълви тя и една сълза се търкулна по извивката на бузата й, проблясна на слънцето като падаща звезда, пречупила само за миг пътя на един палав слънчев лъч и се стопи в сухата пръст под момичето! Сякаш, за да й напомни, колко мимолетен е човешкият живот и че след нас свършвайки в пръстта, остава само бегъл спомен. И Алиса си помисли, колко е безмислен всеки пропилян в самосъжаление и страдание по неподвластните нам неща миг от него!
- Мило дете, каза й успокоително Лудият Шапкар, като изтри нежно с длан следвашата сълза, поела пътя на първата. Разбирам колко си разстроена и колко болезнено и безизходно ти изглежда всичко точно сега! Но колкото и да не ти се вярва, често хората не те нараняват, защото са толкова лоши по природа!
Хората сме несъваршени вътрешно и външно! Не притежаваме някакви специални способности или средства за защита освен нашият разум, който често лесно може да ни подведе! Твърде лесно можем, да се почувстваме застрашени, несигурни и уязвими, и да мобилизираме страхът си в агресия, за да се защитим от често илюзорния външен "враг", върху който като в криво огледало отразяване собствените си страхове, комплекси и недостатъци! Дори и само да бъдат подложени на съмнение нашите представи за света и крехките рамки, които сме изградили вътре в себе си за този свят и житейските ни принципи, за да получим една чисто ирационална несигурност!...
Един обикновен сблъсък с нещо непознато и необяснимо, задейства веднага нашите защитни механизми!...
Защото Човекът винаги се страхува от това, което не познава и "О, вижте чудо-то!", много бързо се превръща в "О, ЧУДОВИЩЕ! ". А разумът, който се страхува, е замъглен и ако не избяга, по-скоро ще нападне, за да унищожи или ще потърси друга "изкупителна жертва", в замяна на своето "спасение"❗
Всеки от нас носи "кръста" на своите недостатъци и историята, която стои зад тях! И те често определят начина по който преживяваме и по който реагираме в дадена ситуация!
Освен това, "подвижните пясъци" на рутината и дребните ежедневни проблеми, които жилват сърцето ни безпощадно с малкото си остро жило всеки път, както и белезите от раните които сме понесли, всички те постепено поглъщат и погребват Човечността ни все по-дълбоко!
А когато се сблъскаме по пътя си с някое препядствие, буренът на страха избуява твърде бързо поглъщайки и задушавайки моралът ни. Друг път, малкото червейче на личните интереси, прояжда основите на нашата съвест и тя се плъзва към бездната, повличайки след себе си надеждите ни, да сбъднем мечтите си или бляновете, да постигнем по-добро бъдеще за хората, които обичаме. И тогава неусетно започваме, да оправдаваме "неизбежни косвени жертви"!
Всичко това обаче, не трябва да те отчайва, продължи Лудия Шапкар, хващайки нежно ръката на Алиса между своите! - Ако си останала вярна на себе си и не спираш, да се опитваш да постъпваш правилно, със сигурност си срещнала по пътя си хора, които са те приели такава, с всичките ти недостатъци и ще ти подадат ръка при нужда!
И ако успееш да победиш болката и гнева, и да се издигнеш над разочарованието и обидата, ще се изправиш още по-силна, по-мъдра и по-красива! Защото всяко изпитание, което забива в сърцето ни страдание, е като прашинката пясък, попаднала във вътрешността на бисерната мида!
То образува около себе си красив защитен слой от прекрасни качества, приличен на най-прелестния бисер, роден от преживяното, примесено с още повече вяра в Доброто и Любов към себе си и към хората!
За това, не плачи❗🧣
Предстои ти нещо по-добро и красиво ❗💞🎩
Из🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар