Скоро - на 7 октомври, целият Свят отбелязва Световният ден на Усмивката.
Малко преди това, се отбелязва Международният ден, за информираност по проблемите на хората с лицеви аномалии.
В тази връзка днес искам, да ви разкажа една красива и не дотам красива история "от живия живот"(лична и съвсем афтентична) .., която както се пее в един популярен шлагер на "Сигнал", се случила "в друго време, в друг свят"!
Това е история за Радост, Усмивки и... не само!...
Преди 50години в един век, преди днешния и в един по друг живот. В един по-различен строй от днешния, едно съвсем съвсем "нормално" и нищо неподозиращо средно статистическо семейство изпитало щастието, да има детенце, за втори път❗
До тук, нищо особено, ще кажете!
И такова би трябвало, да бъде ❗
Защото всеки родител заслужава, да изживее щастието на родителството абсолютно и безусловно!... И всяко новородено бебе заслужава, да бъде посрещнато безусловно от най-щастливите родители на света❗...
Но понякога, не се случва точно така!...
Понякога щастието бива помрачено от някой повече или по-малко изненадващ и незначителен факт, който открадва част от момента, както и много от моментите идващи след него,... за неопределен период от време!...
В случая този факт бил, че новороденото симпатично и любопитно бебче не било достатъчно съвършено, за Онова тогавашно "съвършено общество", което традиционно години наред, криело "различните" в домовете им или в специално изградени на отдалечени места институции и не признавало тяхното съществуване!
А "прегрешението", което откраднало част от усмивките на въпросното бебче и на неговите родители било, че Малечко имал малка цепка на горната устничка, подобно на зайче!...
Всеки първи "челен сблъсък" на човек или семейство с някакъв проблем свързан със здравето, особено на дългоочаквано дете е огромно сътресение! Винаги!
Казвам ви го като чевек и родител, преживял го лично! И като специалист, който работи с деца със специфични потребности от години!
Подобен сблъсък, не може да не те разтърси❗Той преобръща живота на семейството изцяло! Кара те, да преосмислиш много от ценностите и мечтите си, и да преподредиш приоритетите в живота си❗...
До този момент семейството не знаело нищо за лицевите аномалии, защото както казахме по онова време, в онова "съвършено" общество, "нямало" никакви "несъвършени" индивиди и за тях се говорело само "под сурдинка"... За това и родителите на бебчето били доста разстроени и разтевожени!... Макар, че още тогава, точно за този тип "козметична специфика" имало макар и не много, но подготвени специалисти и "проблема" можело да се "разреши" що годе прилично с някоя и друга естетическа хирургична намеса!
Така и се случило. Първата такава козметична операция се случила на шестият месец, след раждането, втората - на шестата година,... и още една, на 19тата година на вече порасналият младеж, отбиващ тогава своят военен дълг към родината, с все още съществуващата редовна военна служба... (Още си спомням, как на шест играехме по коридорите на ВМА! ☺️...)
Така че скъпи родители, които сте се сблъскали с точно този проблем, въпреки всичките си притеснения, които знам че имате, бъдете спокойни, рядко "проблемът" е толкова неразрешим и с такива трайни последици, колкото ни се струва! И рядко децата си спомнят и преживяват толкова травматично тези събития, които им се случват в доста ранна възраст!...
И как ще преминат през тях, зависи най-вече от това, как и доколко "успешно" сме преживели тези събития самите ние и как сме ги превели през тях❗
За това е добре първо, да спрем, да се питаме "Защо точно на нас!?" и да спрем да търсим вина и виновни!... За да можем, да се изправи, да погледнем проблема "в очите" и да го приемем като Предизвикателство, с което трябва, да мобилизираме заедно, всичките си налични ресурси и енергия като семейство, за да търсим решение и да се справим❗Целенасочено, без "да правим от мухата слон" и без да го омаловажаваме❗
Важното е, както при ВСИЧКИ ДЕЦА, Ние като родители никога, да не преживяваме себе си и тях като "жертви" и да не ги тритираме като "различни"! Да им показваме винаги, че ги приемаме и обичаме такива, каквито са! И че те са истински важни за нас!
И че ги приемаме и подкрепяме безусловно ❗... Да акцентираме върху способностите и силните им страни, да поощряваме да открият и развиват интересите си❗... Да открият онова, което им носи радост и удовлетворение...
Като дете, КАКТО ВСЯКО ДРУГО ДЕТЕ (без значениие на специфичните му особености), бях "търсеща личност". И съм безкрайно благодарен на родителите ми, че не ме спряха, да опитам различни спортове от лека атлетика, през бокс, борба и ръгби, до баскетбол, както и някои изкуства свързани с музиката... Любовта към баскетола и пеенето ми остана и до сега❗Както и много ценни и трайни приятелства❗💞...
Пиша това определено, не за да се хваля❗Пиша го, за да подчертая, колко е важно, да подкрепим децата си, да открият онова, което продължава да дразни любопитството❗... Онова, което им помага, да намерят своя личен смисъл❗... Което ги кара, да се чувстват значими и им носи удовлетворение❗...
Онова което ги вдъхновява и ги мотивира, да продължават, да се развиват❗...
Пиша го, за да покажа, колко е важно това, защото освен всичко друго им помага, да изградят важни личностови качества и умения!... И да създадат своя лична подкрепяща среда, извън семейството❗💞
Да покажа колко важно е, да поощряваме тяхното усърдие и постоянство и да хвалим положените от тях усилия и малките им победи❗...
За да израстнат те уверени в себе си, борбени и със самочувствие❗А не, фокусирани върху "проблема" !
И въпреки, че всичко това се случило в едно отминало вече време и общество, въпреки всички притеснения на родителите ми, днес този за едни притеснителен (за други, не) козметичен "дефект", който апропо имат дори някои филмови звезди, като Ерик Робъртс например, не ми е попречил, нито да имам едно прекрасно семейство, с великолепни деца, нито да завърша няколко магистратури и да работя любимата си работа, като Психолог!
И държа, да отбележа, че въпреки различните нагласи, към "различните", по онова време (които за съжаление, все още не са съвсем изкоренени и битуват у немалко хора! ) Имайх късмета, да попадна в прекрасна семейна и приемаща, подкрепяща приятелска среда и като всяко дете, бях достатъчно щур!...
И, макар че паметта ни с годините услужливо изтрива доста от лошите спомени, и придава на миналото носталгично-романтична украска, с няколко единични изключения, не си спомням, да са ми намеквали, още по-малко, да са ми се подигравали, че съм с нещо "по-различен"❗
Днес, половин век по-късно, вече за щастие времето и обществото немалко са се променили! Семействата на "специални" деца, са малко по-спокойни, защото са малко по-нормално приети и подкрепени! А от няколко години, се работи активно в насока превенция, деинституционализация и приобщаване на децата със специфични потребности, като цяло. И подкрепа, основана на индивидуален подход в работата с тях, в зависимост от специфичните им състояния, потребности и силни страни!... (Макар че децата "тема" на настоящата публикация според мен, изобщо няма причина, да се разглеждат, като такива!...)
Казах Малко,... но НЕ ДОСТАТЪЧНО❗
Предстои още много дълъг път❗...
Но тъй като историята ни беше, за така наречените Лицеви аномалии, Важно за тях е, да се отбележи, че:
Този тип състояния най-често не засягат по никакъв начин интелектуалния капацитет на децата и те са преодолими с полагане на необходимите грижи.
А ако сте се сблъскали с това и имате нужда от подкрепа, можете да се обърнете към Асоциация АЛА, която има вече дългогодишен опит в подкрепата на тези деца и семейства❗
А ако пък случайно все пак попаднете на лекар, който ви съветва да направите аборт заради подобна лицева аномалия, бягайте много далече от него и потърсете компетентни специалисти❗Защото, медицината вече е толкова напреднала, че позволява възможности, за корекция още в първите месеци (втори-трети) след раждането!...
Малко тъжната и носталгична нотка в цялата история е, че до четвъртата, петата ми годинка имам само тези няколко снимки, след първата ми операция❗... (След които, прави впечатление, по-скоро кофтито ми прическа! 😉😆😄)
А фотографията ми е едно от любимите хобита❗😉☺️💞
ВАЖНОТО Е, като родители никога да не се отказвате, да търсите алтернатива, за Вашият Конкретен случай❗
И да вървите напред❗💞
Здравейте, Дерзайте и Успех❗💝
