- Но защо хората мразят, толкова силно? - каза Алиса, едновременно удивена и леко изплашена❗
- Мило дете, каза Лудия Шапкар.
Ние Хората сме викнали, да приемаме, че чувството амбивалентно на Любовта е Омразата.
Но ще си позволя, да отбележа, че е, не съвсем вярно!
Живота е самосбъдващо се вълшебство!
Естеството му е констуктивно! То е съграждане! То е Любов! И в него
деструктивно чувство като омразата не може, да съществува!...
Омразата е фикция създадена и сеществуваща само и единствено в човешкото съзнание,. За да обясни бунта на Човека лишен от способност, да обича и да приема любов, към надарените с тази естествена (божествена ) способност❗За това омразата не е измежду смъртните грехове. Защото тя е смесица между Гнева, Завистта Горделивостта и Страха, че не сме достатъчно добри❗...
Могат, да мразят единствено Хората❗...
Или навярно ти е известен звяр, който мрази и убива или наранява от Омраза, а не от инстинкти в а вътрешна потребност, да нахрани или да защити себе си или рожбите си!?... Или такова растение!?...
Хората мразят!... Не и Човеците!
- Всъщност, добави Шапкаря, обратното на Любовта като полярност е НЕлюбов, а не омраза❗
А, обратното като интензитет е Леността, която е "майка" на Апатията, на Страха и всяка пасивност❗
Из🎩"Рошавите мисли за,
на Лудия Шапкар"🧤
Няма коментари:
Публикуване на коментар