ЕДИН ЖИВОТ

 

сн. . Internet 

Един живот, а все не можем

по равно, да го разделим.

За бъдещето се тревожим!

За миналото се гнетим!

Все търсим в другите вината. 

Не я делим наравно с тях!

И търсим пак от тях отплата, 

за своите страхиве и крах!

Все търсим вън от нас причината

за собствените си страдания,

за пътищата неизминати

и своите разочарования!

Пак някой друг ни е виновен

за все отричаните истини.

И с жлъч най-близките си тровим

макар, да са за нас единствени.

Сред спорове и обвинения

десетки мигове погубваме.

А в неприетите решения

и не направените избори

обичните за нас разлюбваме. 

И губи се след нас следата.

Отровихме десетки извори

и давиме се в разкаяние.

Всеки потъва в самотата си,

в недоизречено мълчание

и в благодарност неизказана, 

в обидата, назад не взета

и в прошка, на любим недадена, 

и в извинения - клишета... 

в някой прегръдка неполучена... 

в някой любов несподелена.

в уроците ни не научени

и миговете пропилени.

А някъде над нас часовника,

безмилостно брои минутите,

докато търсиме виновника

сред извинения нечути.

А любовта е толкоз проста,

но тъй целебна и възвишена!

На този свят сме просто гости!

Приятели не пропилявайте живота си,

за да си търсите залози и мишени!

Обичайте, целувайте, прегръщайте

Заедно сбъдвайте и пресъзавайте

Доброто и красвото!

Само така, макар и да сте същите!

Ще сте живели истински щастливи!

Ивайло Апостолов

24.04.2023

НИЩО В ЖИВОТА НЕ Е СЛУЧАЙНО

 

- Нищо в Живота не е случайно, Алиса! - каза Лудия Шапкар и хвърли едно камъче в езерото... То отскочи няколко пъти, оставяйки след себе си, гонещи се един друг, нарастващи концентрични кръгове във водата и едва тогава, се успокои и потъна. 

- Видя ли това камъче?.. Точно като него, всяко нещо което правим, оставя своите следи, около нас и носи своите последствия! И всичко, което ни се случва, има своята причина!... И високия връх, който трябва, да изкачим... И пропастта, през която трябва да намерим брод... И препъни камъка на пътя ни... Дори малкото камъче, което ни е влязло във обувката!... Всичко има своя смисъл!  Стига, да имаме очи, да го видим!...

За това, трябва да се научим, да сме благодарни, за всяко нещо с което се срещаме по житейския си път, защото нищо не е случайно!🙏

✨ Някои от тях идват, за да ни извадят от летаргията на рутината!

✨Други, за да ни напомнят, че не сме непогрешими!

✨Трети, за да ни направят по-добри, по-мъдри, по-мобилизирани!

✨ Четвърти, за да ни върнат отново вярата в Доброто у нас самите и у хората изобщо!

И колкото по-добре сме научили този урок... Колкото са по-широко отворвни очите ни, за случващото се... и колкото повече сърце влагаме в нещата, които правим... толкова по-дълбоки и трайни следи, ще оставяме след себе си. И толкова повече хора, ще запазазят този спомен, като нещо ценно и може би,... ще ни бъдат благодарни, че сме им помогнали, да разберат по-добре или да променят живота си❗...
                            🎩🧣🧤

27. 03.2021

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

ЩАСТИЕТО Е, ДА СИ ДОСТАТЪЧНОТО точно за онзи, който Е ДОСТАТЪЧНОТО ЗА ТЕБ

 - Тук не е като в моя свят, каза Алиса, загледана в широката закачлива усмивка на Чешърския котарак. Там има толкова много намръщени и нещастни хора!

- Има хиляди пътища, да подминеш Щастието, малка приятелко! - каза Лудият Шапкар:

🔖Да си всичко, за всички;

🔖Да си всичко, за някой;

🔖Някой, да е всичко за теб;...

🔖Да си всичко, за..себе си... 

За това, хората често се заблуждават и го търсят в грешната посока... И естествено, остават разочаровани❗

За мен пътя към щастието  е, споделеност. 

То е, да си ДОСТАТЪЧНОТО точно за онзи,

който Е ДОСТАТЪЧНОТО ЗА ТЕБ,

за да преоткривате заедно света,

всеки следващ миг!♡

А, да!... И най-важното - Да се научите, да го цените на НАВРЕМЕ и да бъдете Благодарни!

Защото иначе, ще го изгубите❗

Пожелавам ти го, от все сърце❗💓

Понеже при много хора се случва щастието, да е егоистично и самодостатъчно! Те се опитват, да запазят за себе си. Защото вярват, че като го предпазят от ревниви очи, ще го съхранят по-дълго❗Но живота, е строг учител ❗... 

И помни, въпреки всичко щастивто НЕ Е КОНСТАНТА❗ И няма, как да бъде!... Но е въпрос, на житейска нагласа. 

То е пряко свързано с Любовта и умението ни, да споделяме и да даваме! И за разлика от граматиката, в живота Щастие е глагол, не съществително. 

                     🍀🎩🧣🧤🍀 

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

Животът е най-строгият учител...

 

- Но защо Живота постоянно ни изпитва без изобщо, да се интересува, дали сме готови!? - въздъхна Алиса и в очите й, се четеше умора, тъга и огорчение.

Скъпа моя, каза Лудия Шапкар и сложи нежно ръка на рамото й:

Животът е най-строгият учител:

- Не пише отсъствия, но не можеш, да избягаш от уроците му

 - Не пише забележки, нито оценки, но никога не можеш, да избягаш от последствията, ако не си си научил урока

- Винаги те връща, да "преговориш уроците", които не си научил отново и отново, и те поставя на изпит, докато не ги научиш.

- Никога не се съобразява дали и колко добре си подготвен за уроците му

 - Твърде често, разбираш по какво е бил изпита, едва след като е вече минал. (а понякога и много по-късно) 

- Обикновено не знаеш каква ще е цената на урока предварително, но уроците му винаги ти излизат твърде скъпо! Особено, когато те изпрати на "поправителен" ❗ 

 - Училището му е най-продължителното, но никога не ти дава диплома. И въпреки това ти се иска никога, да не завършиш❗

За това, никога не се отказвай и не спирай, да се учиш, скъпо дете ❗ Трупай знания, опит и мъдрост! Защото те са истинският смисъл и най-голямата ти награда❗🌹

🎩"Рошавите мисли на Лудия Шапкар"🧤

ОТ СТРАХ❗💟😱

 

- Познавам това Чудовище, - каза Алиса.
Преследва ме от малка! .... Дебнеше ме в тъмното!... Криеше се в сенките!... Идваше в сънищата ми, за да ги превърне в кошмари и да ме плаши!... 

Но сега, изглежда някак различно!... По-скоро тъжно и дори самотно, отколкото страшно!...
- Значи е свършило добре работата си!, - каза Лудият Шапкар и седна до нея, слагайки ръка на рамото й.
    Виж, дете! Всеки от нас, преди да порастне има свеое лично Чудовище, което въплъщава всичките му страхове !.. Измисля го и го моделира, точно такова, каквото, ще е най-страшно за него, за да може да го накара най-много, да събете силите си, за да се бори с него!..
Някои деца, си измислят, дори по няколко! Ако страховете им са твърде много!...
Децата имат една великолепна суперсила - Въображението! То им помага, да измислят най-подходящите за себе си, най-фантастични чудовища и най-вълшебните оръжия, сили и умения, за себе си, с които да се борят с тях!... И в това  изобретяване и борба децата израстват все по-силни и по-безстрашни!... И докато побеждават един по един страховете си, смелостта и нараства, а силите на Чудовищата отслабват!... Или по-скоро, вярата на децата, че могат, да ги победят им дава самочувствие и увереност, че могат, да ги победят и ги прави по-равностойни техни противници!
Разбира се, обикновено децата са все още твърде малко, за да осъзнават всичко това!
Важното е, че ако станат уверените в себе си, сигурни във възможностите си младежи, които не се страхуват, да бъдат себе си, значи Чудовищата, които те са си измислили, като свои лични треньори, когато са били още малки, са си свършили добре работата! За това и децата вече не се страхуват от тях!... И дори могат,... да станат приятели!.. И това не е никак странно... Защото, когато с някой те свързват толкова много спомени, изпълнени с толкова много емоции, често съвсем естествено той започва, да ти става някак близък!... Започваш, да го виждаш сякаш с други очи!... И дори, понякога мъничко ти липсва!... Особено, ако самият ти си го измислил точно такъв, какъвто ри е нужен!...

- Чакай, чакай! Но нали Смелостта е, обратното на Страха! Когато е смел, човек не се страхува!, - очуди се Алиса.
- Не, Алиса!, - отговори Лудия Шапкар. Смелостта е нещо, което не се дава по рождение!... Тя всяко дете отглежда в сърцето си! И на което помага, да порастне, докато преминава през Мрачните дебри на страховете си и се бори, със своето Чудовище! Смелостта е способността, да се научиш, да постъпваш правилно!.. Да имаш лична позиция!.. Да не се отказваш, да защитаваш Истината и Правдата!... И да подкрепяш Доброто, въпреки страховете си! И е много полезна, особенно в живота ни, като възрастни!

Но се случва и така, че Некои от страховете ни, когато станат слаби и немощни, се скриват много, много на дълбоко в съзнанието ни и подсилват нашите съмнения и колебания при изборите, които правим дори като възрастни. Макар че страховете и притесненията ни тогава са много по-различни и по реални от детските!

За това Чудовищата които изобретяваме като деца, са толкова важни! 

🎩🧣🧤

ЗАЩОТО :

От страх, да не се провалим,
спряхме, да Опитваме!...

От страх, да не разбият сърцето ни,
изгубихме способността си, да Обичаме!...

От страх, да не злоупотребят с нас,
престанахме да Вярваме!...

От страх, да не ни разберат погрешно или да не злоупотребят с думите ни престанахме, да споделяме!...

От страх, да не се разочароваме,
изгубихме способността си, да Мечтаем!...

От страх, да не се заблудим,
престанахме, да търсим алтернативи!...

От страх, да не кажат, че сме слаби,
станахме агресивни!...

От страх, да не ни помислят за жертви,
се превърнахме, в най-жестоките хищници!...

От страх, да не кажат, че някой е по-добър от нас, отричаме и рушим всичко добро, създадено от други! Вместо, да съградим нещо Свое!...

От страх, да не изгубим Свободата и Правата си, изгубихме мярката и морала си, погазвайки чуждите!...

От страх, да не изгубим себе си, изгубихме Човешкото!...

От страх, да не умрем престанахме, да Живеем!...

ЗАБРАВИЛИ СМЕ,
ЧЕ СТРАХЪТ И ЧУДОВИЩАТА НЕ СА НЕЩО ИЗВЪН НАС❗
ТОЙ СА НАШАТА СОБСТВЕНА СЯНКА
И ЧЕРПЯТ СИЛИ САМО,
ОТ СОБСТВЕНАТА НИ СЛАБОСТ❗
ЕДИНАТВЕНО, КОГАТО И САМО ДОКАТО ГИ ХРАНИМ❗

ИЗПРАВИМ ЛИ СЕ ЛИЦЕ, В ЛИЦЕ С ТЯХ ОБАЧЕ, "подвиват опашка"❗🦸‍♂️

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤

УМИРА БАВНО, ТОЗИ КОЙТО...

сн.  Ани Йончева 

( Посветено с много любов на онези, които най-много обичам❗💛                              Вие сте моите герои❗  ЖИВЕЙТЕ ДНЕС,ТУК и СЕГА❗   И не позволявайте на никои умиращи бавно, да ви влачат със себе си надолу ❗💙) 

🦋🦋🦋

Умира бавно този, който роб

на навиците стари си остава!

И в тясната си зоната на комфорт,

до гроб на топличко се гуши и не шава!

И не разбива старите стени,

потънали във мухъл, предразсъдъци и плесен,

който отказва, да се промени

и предпочита вместо да гори,

да крее, но живота му, да бъде лесен!

Умира бавно и с приведен гръб

тогова, който свива се в черупка

и не строшава всеки гнил отровен зъб

на клеветата и лъжата, скрит във влажната си дупка!

Умира бавно този, ден след ден,

който живота си пролазва, на колене!

Живеещият в страх,.. неокрилен!

И този, който цял живот за нещо стене!

Умира бавно, с лицемерно - гузен лик

лакеят, обладан от чужди мнения!

"Страдалеца" във поза "мъченик"

без глас, без собствен избор и решения!... 

Живеещият вечно в свойто Вчера,

Без вяра в бъдното! В сърцето, без искра!

Мечтите си захвърлилият във килера!

Страхливецът, злословещ зад гърба!... 

Умира бавно, неизминалият крачка

и пътят не избрал, на кръстопът!... 

И преживяващия, в трупане на плячка!... 

Лелеещият, но не изкачил върхът!...

Умира бавно този, който музика не слуша!

Не драсналият нито щрих, ни' ред! 

и нота не изпелият, под душа... 

и нечетящия, не вдигнал взор напред!...

Недалият ръка, на някой в нужда,... 

скъперникът, не дал и къшей хляб... 

Безродникът, пред някой мъка чужда,... 

Успелият, несподелил със своя брат!...

Умира бавно не сгрешилият, а непоискалият прошка!... 

И неизпиталият ни вина, ни срам!... 

Окичилият се със чужда слава, като с брошка!... 

Неблагодарникът, без съвест и без свян!...

Умира бавно този, който плува

понесен от случайните течения...

и който цял живот, единствено на разума робува,

подтиснал всяко чувство и вълнение!... 

Този чиито кораб, цял живот

в единствен пристан, гние във водата!

В безпътица нетърсещият брод ... 

и с вятър неиздулият платната!...

Несетилият щастие, любов...

непреживелият успехи и падения,

в делата и в интимния живот...

Чрез болката, нестигналият до прозрения!

За туй, ЖИВЕЙТЕ ДНЕС! Грабнете всеки миг! 

Гмурнете се! ... Гребете с пълни шепи! 

Не се страхувайте и поемете риск! 

Живейте с чест, все тъй великолепни! 

ЖИВЕЙТЕ ДНЕС❗ЖИВЕЙТЕ ТУК И СЕГА,

с нещата и със хората, които правят ви щастливи!

Тъй в пъстрите и мънички неща,

ще преоткриете вълшебството в света

и с жестовете малки в Любовта!...

Само така, ще сте били НАПЪЛНО ЖИВИ ❗💝

Ивайло Апостолов 

28.03.2023

(Вдъхновено от Пабло Неруда) 

ВЯРВАМ В ТЕБ, ЧЕ ГО МОЖЕШ❗💖

 

Има дни във които душата ридае

и се губи в талази горчива мъгла.

Или огън от гнав, чак до пепел изгаря в канонада от чувства, не намиращ брега!

Има дни, врим под дим и талази мълчание

и трасират ума ни прегърнати многоточия!

А шрапнели от хиляди разочарования

се забиват в пулсиращите ни слепоочия!

Има дни в които треперим за Утре-то

или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!

Дни в които на парчета посрещаме Утрото

и се чувстваме като ненужна скраб във килера!...

Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!

Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...

Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!

И ръце си протягал, към свойто лично величие!...

В този миг здраво дръж на морала компаса

неотклонно, да сочи стрелката към правда!

И парче, по парче, ще слепиш пасианса,

щом успееш в душата си, да смириш океана.

Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!

И наметни се с наметката в небрежно и бяло!

Изключи и си дай пет минути почивка,

да се върне душата ти отново във тялото!

Много трудно е, знам! Почти невъзможно!

Но заглуши във душата онзи вой на сирените,

дето в паника 🆘 вият тревожно!

Че страхът го надушват отдалече хиените!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!

Щом раненото Его прости и приеме,

Избледнява пред нас пелената на сивото!

И душата се сгрява пак от Слънчево време!

Пак си връщаме вярата в Доброто и във Красивото!

Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!

Ивайло Апостолов 

17.03.2023