Има дни във които душата ридае
и се губи в талази горчива мъгла.
Или огън от гнав, чак до пепел изгаря в канонада от чувства, не намиращ брега!
Има дни, врим под дим и талази мълчание
и трасират ума ни прегърнати многоточия!
А шрапнели от хиляди разочарования
се забиват в пулсиращите ни слепоочия!
Има дни в които треперим за Утре-то
или с нокти разкъсва ни вината от Вчера!
Дни в които на парчета посрещаме Утрото
и се чувстваме като ненужна скраб във килера!...
Знам и ти си се чувствал сякаш метри под дъното!
Изоставен, предаден, изгубен и ничий!...
Знам и ти си се лутал, търсещ себе си в тъмното!
И ръце си протягал, към свойто лично величие!...
В този миг здраво дръж на морала компаса
неотклонно, да сочи стрелката към правда!
И парче, по парче, ще слепиш пасианса,
щом успееш в душата си, да смириш океана.
Зная колко е трудно, но лепни си усмивка!
И наметни се с наметката в небрежно и бяло!
Изключи и си дай пет минути почивка,
да се върне душата ти отново във тялото!
Много трудно е, знам! Почти невъзможно!
Но заглуши във душата онзи вой на сирените,
дето в паника 🆘 вият тревожно!
Че страхът го надушват отдалече хиените!
Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!
В миг проглежда ума, щом постигнеш смирение!
Щом раненото Его прости и приеме,
Избледнява пред нас пелената на сивото!
И душата се сгрява пак от Слънчево време!
Пак си връщаме вярата в Доброто и във Красивото!
Много трудно е, знам! Но вярвам в теб, че го можеш!
Ивайло Апостолов
17.03.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар