Един живот, а все не можем
по равно, да го разделим.
За бъдещето се тревожим!
За миналото се гнетим!
Все търсим в другите вината.
Не я делим наравно с тях!
И търсим пак от тях отплата,
за своите страхиве и крах!
Все търсим вън от нас причината
за собствените си страдания,
за пътищата неизминати
и своите разочарования!
Пак някой друг ни е виновен
за все отричаните истини.
И с жлъч най-близките си тровим
макар, да са за нас единствени.
Сред спорове и обвинения
десетки мигове погубваме.
А в неприетите решения
и не направените избори
обичните за нас разлюбваме.
И губи се след нас следата.
Отровихме десетки извори
и давиме се в разкаяние.
Всеки потъва в самотата си,
в недоизречено мълчание
и в благодарност неизказана,
в обидата, назад не взета
и в прошка, на любим недадена,
и в извинения - клишета...
в някой прегръдка неполучена...
в някой любов несподелена.
в уроците ни не научени
и миговете пропилени.
А някъде над нас часовника,
безмилостно брои минутите,
докато търсиме виновника
сред извинения нечути.
А любовта е толкоз проста,
но тъй целебна и възвишена!
На този свят сме просто гости!
Приятели не пропилявайте живота си,
за да си търсите залози и мишени!
Обичайте, целувайте, прегръщайте
Заедно сбъдвайте и пресъзавайте
Доброто и красвото!
Само така, макар и да сте същите!
Ще сте живели истински щастливи!
Ивайло Апостолов
24.04.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар