ЩО Е ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ⁉️🤯

 

сн. Step on Cherity

Днес 10 октомври световната общественост отбелязва СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ. 

Но какво всъщност е психично здраве и кой се определя като психично здрав!?...

Един много добър текст на колегата - д-р Светослав Савов

Клиничен психолог, психоаналитик 

🍀🍀🍀

Лесно лепим етикети...

Лесно казваме :"Този е луд!"...

Лесно отвърляме всички онези, които не влизат в рамката...

Ние самите достатъчно здрави ли сме? Замисляме ли се каква история "влачат" след себе си лудите?!

"Световната здравна организация (СЗО) определя психичното здраве като „състояние на благосъстояние, в което индивидът реализира своя собствен потенциал, може да се справя с нормалния стрес на живота, да работи продуктивно и да направи принос към своята общност“.

Ако разбирането на психичното здраве е толкова важно, колкото и разбирането на психичните заболявания, какви са основните характеристики на психично здравия човек? Въз основа на десетилетия изследователска и клинична работа можем да ги обобщим по следния начин:

✔️Базисно доверие и сигурност: 🔸светът не се възприема като опасен и лош;

🔸човек има способността да приема богатството и ценността на другите хора, без да изпитва прекомерна завист към техните качества.

✔️Самостоятелност и индивидуалност: 🔸диференцирана представа за себе си, способност да се различават собствените чувства и мисли от тези на другите;

🔸човек не живее в постоянен страх от загуба на любов или че ще остане сам;

🔸чувства се достатъчно разграничен от първичното семейство и предоставя пространство за развитие и отделяне на собствените си деца.

✔️Съвест:

🔸 липса на прекомерно и необосновано чувство на вина; 🔸реалистично чувство за съвест и морал.

✔️Конструктивна агресия: 🔸асертивност, инициативност и конструктивна амбиция;

🔸липса на прекомерен страх от провал.

✔️Сексуалност:

🔸ясна полова идентичност и приемане на собственото тяло на пълнолетен;

🔸способност за влизане в интимни отношения.

✔️Увереност в собствената личност:

🔸преживяването, че човек сам направлява живота си без да бъде прекомерно зависим от външни сили;

🔸 носене на отговорност за собствените импулси, емоции и действия, придържане към собствените решения; 🔸способността човек да се разглежда като активен деятел, а не пасивна жертва.

✔️Самооценка:

🔸балансирана, положителна самооценка, консистентна във времето;

🔸поддържане на усещане за лична идентичност в различни настроения и ситуации.

✔️Ориентация към света:

🔸човек не е прекомерно оттеглен в себе си, получава удовлетворение от контакта с другите хора;

🔸отзивчив е към проблемите на околните и склонен да им отдели време.

✔️Връзка с родителите:

🔸оценката на собствените родители става по-реалистична и балансирана, по-малко осъждаща и по-малко идеализираща;

🔸човек открива нови, преди това неизвестни техни характеристики.

✔️Взаимоотношения с други хора: 🔸човек успява да оцени взаимоотношенията с връстници, групи и интимни партньори; 🔸чувства се част от общност, без да има чувството, че губи индивидуалността и независимостта си.

✔️Емпатия:

🔸способността да си представим емоционалните преживявания на значимите други, без напълно да се сливаме с тях.

✔️Интимност:

🔸стабилна и трайна връзка с партньор;

🔸човек може да се наслаждава на близостта, но и да бъде сам;

🔸 да оценява и приема любовта на другите;

🔸взаимно даване и вземане.

✔️Генеративен аспект:

🔸желанието да оставим нещо за следващото поколение под формата на собствени деца или продуктивни произведения; 🔸желанието да предадем нашите преживявания на децата; 🔸благотворителност и загриженост за другите човешки същества.

✔️Намалено чувство за всемогъщество:

🔸 да приемем собствените слабости и ограничения;

🔸това, че не заслужаваме специален статут, безусловна любов или компенсации за минали страдания;

🔸да отхвърлим контрола над другите хора.

✔️Способност за скърбене: 🔸способност да се приема загубата и собствената смъртност;

🔸 приемане на неизбежността на промените и конфликтите, невъзможността за цялостно контролиране и планиране на бъдещето;

🔸скръб, без необходимост от отмъщение и възмездие.

✔️Толерантност към фрустрация: 🔸поносимост към чувствата на неудовлетвореност, безпокойство, нещастие и страдание.

✔️Тестване на реалността: 🔸способност да се разграничават вътрешните от външните възприятия и усещания, фантазията от реалността.

✔️Емоционалност:

🔸собствените чувства могат да бъдат идентифицирани и наименувани;

🔸компетентност за широк спектър от диференцирани и съответни чувства и настроения.

✔️Енергия:

🔸вътрешна жизненост, сила, спонтанност, ентусиазъм.

✔️Релаксация:

🔸способността за адекватна почивка, приемане на собствената нужда от зависимост, капацитет за търсене на помощ и подкрепа, когато са необходими.

✔️Способност за щастие: 🔸удоволствие и удовлетворение, способност за наслаждаване.

✔️Интегриращ капацитет: 🔸синтезиране на доброто и лошото в себе си и другите; 🔸изоставяне на мисленето тип “всичко или нищо”, толерантност към двусмислеността.

✔️Творчески капацитет: 🔸способност да се поддържа връзка между рационалното и ирационалното, да се оживява неживата природа, да се създават фантазии и те да бъдат реализирани;

🔸чувство за хумор и творческо въображение.

✔️Самонаблюдение: 🔸способността за саморефлексия и любопитство към собствената личност.

Става ясно, че психичното здраве е комплексно понятие, което надхвърля липсата на дистрес и страдание. Има хора, които живеят спокен и адаптиран живот, но в себе си таят празнота и дълбока неудовлетвореност. Всъщност всички ние се затрудняваме в определени области от живота, което означава, че съвършено здрави хора няма.

Психичните болести се причиняват не толкова от външни фактори, колкото от неуспех във вътрешната регулация. Затова и лечението им може да бъде постигнато само чрез активно участие на всички участници в процес, който често е дълъг и труден.

ЕДНА ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ, ДА ТЕ ЛЪЖЕ❗...

Една любов, не може, да те лъже.

Не дава и не иска оправдания!

Раздава се!.. Не чака, да си длъжен!...

В това е цялото очарование! 🎩

Една любов е щедра по природа.

Раздава се!.. Не е претенциозна!... Не изисква!

Една любов е ручей пълноводен

и напоява, без да те притиска. 

Една любов не те премазва като камък,

а като бриз планински те издига.

Като вълна, към теб се връща! Океан е.

Като вулкан е. Но и сгрява като пламък... 

И никога до своя край не стига!

Ивайло Апостолов 

02. 10.2023

( Вдъхновено от Надежда Тошкова ) 

НЕДАЙ, ДА МИ ГОВОРИШ ЗА ЛЮБОВ❗💕

 

Недей, да ми говориш, за любов!

Че любовта не е красиви думи.

Прегръдка е. Безмълвен благослов

и ласки нежни под сребристо пълнолуние.

Опора, щом загубиш почва под краката си.

Спасително въже над пропастта

и стълба, да достигнеш до мечтата си.

Спокоен пристан в океана бурен на страстта.

Недей, да ми говориш за любов!

Че думите са кухи и без смисъл

Ако в сърцето няма порив нов

и да обичаш сам не си орисан.

Любов е непрестанна нежна грижа.

Доброто в другия да уважаваш и цениш

и в рутината, да не спираш, да го виждаш,

когато еуфорията отшуми!

Когато страстите отдавна са утихнали,

да даваш цвят и топлина на дните сиви!

И в студ и в зной, един във друг притихнали,

да е достатъчно, за да се чувствате щастливи!

В триумфа на успеха и във мъката,

и в трудност или в среща след разлъката,

да знаеш, че дори и да си сам,

любимият те чака и е ТАМ, 

където най-жадуваш, да се връщаш.

Че твоят дом не е безлюдна мрачна къща!

Че даже с най-блестящият палат,

не би сменил вълшебният си свят

изпълнен със любов и Светлина.

Богатството не дава топлина.

Без чувство, лед са думите красиви.

Само с любов сме Истински и Живи!

Тя любовта си има свой език

и даже Най-големият циник,

прекланя се пред неговият зов. 

Недей, да ми говориш за любов!

Обичай, както можеш само ти!

Без думи, със сърце. Чета в очите ти.

Ивайло Апостолов

01. 10. 2023

Децата искат, да знаят!... Искат, да научат!... Искат, да разберат!... Нека ги поощрим и подкрепим❗💞

 

Когато с детето си видим детенце, което е "различно" нека, 

да НЕ отклоняваме вниманието му!

А да го насърчим! 

Нека, да НЕ казваме : "Не зяпай така!",

а да кажем : " Кажи," Здравей! "

Нека НЕ бързаме, да го изведем от ситуацията!

Нека НЕ му казваме: " Не сочи така с пръст и върви напред ! "или" МЪлчи, бе! МЪлчи! ", избутвайки го нататък! 

Нека НЕ избягваме срещата, а да се Усмихнем и да поздравим първи!

И ако детето ни вече не е направило същото,( което е спонтанната естествена детска реакция), да го Насърчим !

Нека да НЕ избягваме въпросите му!...

А да им дадем адекватни отговори!

Ако не можем, да го насърчим (или просто, да НЕ го спираме), да попита!

Всеки въпрос, не намерил своя отговор,  НЕ спира, да съществува!... А "отваря вратата" за още въпроси, които търсят отговори, но будят у детето и тревога и усещане, за "нещо нередно" ❗ Будят съмнения, които се отразяват върху цялостното му възприятие на Света и особено на "РазЛичното" в него! Съмнения, които се отразяват още и на неговото отношение към себе си, и към тях - "Различните" и към света изобщо❗...

"РазЛичното" и разнообразието са нещо напълно Естествено и именно ТЕ правят Света толкова пъстър и прекрасен, какъвто Е!

Нека се отнасяме се с тях като такива и тогава децата ни няма как, да ги приемат с тревога и съмнение! Защото най-вероятно вече са ги приели, безрезервно!

Децата искат, да знаят!... Искат, да научат!... Искат, да разберат!... Нека ги подкрепяме в това по възможно най-добрият начин винаги, когато ситуацията е поне относително под наш "контрол"!

Защото ако не получат отговорите, които търсят от НАС, ТУК и СЕГА, те ще ги потърсят най-вероятно от друг, но ще отслабят доверието си в нас!

БЪДИ ЧОВЕК❗ ДОРИ, ДА СА ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА❗

Така красив и щур е този Свят! 

И да си жив е толкова приятно!

С една ръка ти дава благодат,

а с другата, прибира я обратно!

Уж сбъдва съкровените мечти,

Уж хвърля маските лъжливи във прахта!

И в миг, на лятото последните лъчи

попарва със слана от есента!!!... 

Ала бъди такъв, какъвто си! 

Не чакай справедливост от Живота! 

Добро и обич винаги търси! 

Бъди Човек, дори да са изчезващи порода! 

Навярно е илюзияна, но знай,

Мечтите дават красота на Утре-то.

За туй не жертвай своето ТУК, СЕГА!

Щаслив заспивай и щастлив ще срещнеш Утрото.

За туй и миг без обич не пилей❗

Човещината кътай ти в сърцето най-дълбоко❗

Защото само с обич истински Живеем.

А Добротата ни издига най-високо❗

Ивайло Апостолов 

10.09.2023

Агресивно поведение: процесен модел на Кауфман и възможности за интервенция

 

И като родители и като специалисти трябва непрекъснато, да се самообразоваме. 

Когато обаче у дома имате дете с поведенчески проблеми, това е крайно необходимо❗... 

🔸 🔶🔶🔶🔸

Агресивно поведение: процесен модел на Кауфман и възможности за интервенция

Процесният модел на Кауфман представя независима от различните теории концепция за описване на агресивното поведение в определена ситуация, от която могат директно да се извлекат терапевтични стъпки (Kaufmann, 1965).

4.2.1. Процесен модел на агресивното поведение според Кауфман

Разсъжденията на Кауфман се базират на основаващата се на тео- рия за ученето концепция на Бус (Buss, 1961). Бус първоначално изхожда от ситуативна рамка на агресията, която обхваща акту- алното ниво на гняв на една личност, нападенията, на които е из- ложена, както и външни условия като шум, стрес, горещина и др. Същевременно за появата на агресията имат значение и по-ран- ният опит, културните нормативни представи и личностните характеристики. Тези глобални качества влияят на процеса на взи мане на решение, който води до агресия (вж. фиг. 4.1). Процест На взимане на решение протича светкавично между възприема нето на оцененото като злонамерено поведение и агресивната реакция. Фигура 4.1 интегрира ситуативните условия и глобал ните фактори според Бус (Buss, 1961), както и провокиращите фактори според Кауфман (Kaufmann, 1965).

ситуационни условия

гняв, нападки, шум, горещина, стрес

➕глобални фактори

предишен опит, културни норми, личностни качества

➕провокиращи фактори

Възприемане на даденото поведение като заплаха

⬇️

избор на действие по навик

⏸️

агресивно поведение

потенциали на задържане

⬇️

⬇️

оценка на възможните последици

Фигура 4.1. Провокиращи агресията фактори според Бус (Buss, 1961) и Кауфман (Kaufmann, 1965)

Според Кауфман в процеса на решаване се преминава през четири етапа:

1. възприемане;

2. избор на действие и сила на навика;

3. потенциали на задържане;

4. оценка на възможните последици (Kaufmann, 1965).

4. Концепция за терапевтичната програма

Етап 1: Възприемане

В първия етап се взима решение дали определен стимул предста- влява заплаха или не. Децата се различават по своите навици на възприемане. Така например агресивните деца изживяват някои ситуации като много по-заплашителни, отколкото всъщност са. Особено нееднозначни ситуации бързо се възприемат от агре- сивните деца като заплашителни.

Етап 2: Избор на действие и сила на навика

След като ситуацията е оценена като заплашителна, във втория етап се взима решение как да се реагира (импулс на действие). На заплахата може да се отговори с избягване, уместно себе- утвърждаване или агресия. Коя реакция ще бъде избрана, зависи от утвърдените и почти автоматично прочитащи начини на по- ведение (сила на навика). При агресивни деца важи следното: Колкото повече детето е свикнало да реагира с агресия, толкова по-вероятно е и в нови ситуации да реагира по този начин. Из- борът на определена реакция се влияе от настоящите навици на C възприемане. други думи, в този етап се взима следното реше- ние: „Как да постъпя: със или без агресия?"

Етап 3: Потенциали на задържане

В този етап се взима генералното решение дали по-рано избра- ната реакция наистина да се извърши. Този избор е силно по- влиян от предишния опит на детето. Ако например агресивното поведение преди е било винаги наказвано, мисълта за извърш- ването му би довела до силен страх. Извършването на избра ната реакция би било възпряно от страх. Ако извършването на даденото действие обаче е свързано с малко или почти никакви предишни лоши последици или привилегиите на агресивното поведение са взимали превес над негативните му последици, то тогава обикновено не съществуват никакви или малко потен- циали на задържане и импулсът на действие достига до следва- щия етап. Решението се взима в повечето случаи светкавично и не е задължително да бъде възприето като съзнателно или пла- нирано.

При агресивните деца често не съществуват потенциали на задържане на гняв и ядосване, докато неагресивни импулси биват блокирани, тъй като субективно са възприемани като не успешни, а единствено агресивните действия изглеждат като да имат позитивни последици. („Никой не ме слуша, освен ако не изкрещя силно и ядосано!" или: „Ако отвърна на удара, другите ме оставят на мира!"). В този етап като цяло се взима следното решение: "Трябва ли да се извърши избраната реакция: да или не?"

Етап 4: Оценка на възможните последици 

Докато в рамките на предишните етапи се решава дали опреде лен импулс на действие да бъде допуснат, в последната стъпка протича отнасящото се до ситуацията решение, което определя крайния избор на действие. Този избор се взима, като се пред- полага каква ще е реакцията на обкръжението след даденото действие. Ако вероятните последици от действието изглеждат неприятни, тогава се взима решение то да не се извършва. Реша- ващо е в случая дали последствията настъпват непосредствено след агресивното поведение. Така например е типично за агре сивните деца да възприемат само краткосрочни последствия на дадено поведение. За разлика от това, не обръщат внимание на дългосрочни негативни последствия. В случай че непосредстве ните последици са позитивни, те подсилват нова поява на агре сивното поведение, а негативните дългосрочни последици нямат почти никакво влияние.

Тук трябва обаче да се отбележи, че децата като цяло имат трудности в прогнозирането на възможните последици от тя ното поведение. Тази способност зависи от когнитивното им развитие. Заради степента на когнитивното си съзряване децата, особено тези под десетгодишна възраст, трудно могат да оценят сами дългосрочните последствия.

С други думи, на този етап се взима ситуативното реше ние дали да се извърши реакцията или не. Ако решението си "да", то импулсът на действие наистина ще бъде изпълнен.

4. Концепция за терапевтичната програма

Може да се обобщи, че според Кауфман се преминават няколко етапа на вземане на решение между външния стимул и извърш- ването на дадено действие. Във всеки етап се анализира и дали условията за даденото поведение са налице (Kaufmann, 1965). Дотук моделът беше представен като строга поредица от стъпки. Какво следва обаче, ако на даден етап се вземе решението „Не, няма да извърша това действие"?

Редно е това да се конкретизира. Да приемем, че: > даден стимул е възприет като заплаха (етап 1), избран е импулсът на действие „да се реагира физически аг- ресивно" (например удряне; етап (2), > на етапа,„потенциали на задържане“ (етап 3) този импулс бива блокиран и крайното решение гласи: „Спри! Не го прави!" В такъв случай решението се прехвърля обратно на предиш- ните етапи. Например може да се предприеме нова оценка на първоначалния стимул и да се прецени дали той наистина е за- плашителен (етап 1). По-вероятно е обаче на ниво 2 да се избере нова реакция. Може например да се избере импулсът на действие „вербална агресия" (като ругаене). Ако този избор не пробуди потенциали на задържане в третия етап и възможните последици в четвъртия етап изглеждат малко негативни или дори никак, тогава този импулс на действие ще бъде извършен. Подобно ново вземане на решение е възможно на всеки етап от процеса (вж. фиг. 4.2, с. 86).

Поддържане на агресивното поведение. С модела на Кауфман могат да се обяснят и редица принципи на поддържане на агресивното поведение (Kaufmann, 1965): Извършването на агресивни действия може да се възприема като освобождаващо, което би намалило потенциалите на задържането му и в бъдеще. Детето се чувства освободено, защото чрез агресията му нама- лява страхът от първоначално възприетата заплаха (вж. фиг. 1.1, с. 26). 

По този начин се постигат както физиологично, така и психологическо облекчение, а те влияят като отрицателно под- крепление, тоест отстраняват неприятно условие (С, С - condi tion, условие).4. Концепция за терапевтичната програма. 

Успехи от поведението могат да се съдържат и в това, че дру- гите оставят детето „на мира, изпитват респект или страх от него, че то успява да наложи нещо или да постигне облага. Тези последици представляват позитивно подкрепление (C+), което подсилва поведението и го прави много стабилно. Двата принци- па на подкрепление поддържат агресивното поведение, тъй като последиците при подобни нови ситуации биват оценени като по- ложителни и допринасят с това за неблагоприятното социално- емоционално развитие на детето.

4.2.2. Отправни точки на терапията

Процесният модел позволява да се прецени конкретно на кой етап се появява грешният избор на детето. Това знание е нуж- но при целенасочена терапевтична програма за намаляване на агресивното поведение. Като цяло поведението може да бъде модифицирано на всеки етап. Приема се еднозначно обаче, че терапия, която започва от началните етапи, би имала по-голям ефект. Фигура 4.2 представя, от една страна, процеса в четирите му етапа, като същевременно назовава възможни интервенцион- ни цели. Следващият раздел 4.3 се занимава с тези цели, които разчитат на процесния модел на Кауфман (Kaufmann, 1965) и са свързани с представените по-нататък психически фактори. "

Франц Петерман, Улрике Петерман

" РАБОТА ОТ ВАШИТЕ ДЕЦА С АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ"

Дано е полезно и на вас ❗ 💙

 В любовта има много повече жестове отколкото думи❗💞 

И макар, да казват, че за жените любовта минавала през ушите, а за мъжете - през корема, това е без значение❗

( Оставете хората, да си говорят! ;)) 

Защото от където и да миинава, тя - 💘може да извира единствено от сърцет💗.

За това, независимо от всичко,

не спирайте, да я показвате и да я доказвате на любимите си хора❗💝

Защото в противен случай, тя се изпразва от съдържание ❗

А когато от любовта останат само думите, (точно както от красотата, остане само визията),

"войната отдавна е изгубена" ❗

🎩"Рошавите мисли, на Лудият Шапкар"🧤

Добро утро ❗ ☁️🌞☁️