Когато с детето си видим детенце, което е "различно" нека,
да НЕ отклоняваме вниманието му!
А да го насърчим!
Нека, да НЕ казваме : "Не зяпай така!",
а да кажем : " Кажи," Здравей! "
Нека НЕ бързаме, да го изведем от ситуацията!
Нека НЕ му казваме: " Не сочи така с пръст и върви напред ! "или" МЪлчи, бе! МЪлчи! ", избутвайки го нататък!
Нека НЕ избягваме срещата, а да се Усмихнем и да поздравим първи!
И ако детето ни вече не е направило същото,( което е спонтанната естествена детска реакция), да го Насърчим !
Нека да НЕ избягваме въпросите му!...
А да им дадем адекватни отговори!
Ако не можем, да го насърчим (или просто, да НЕ го спираме), да попита!
Всеки въпрос, не намерил своя отговор, НЕ спира, да съществува!... А "отваря вратата" за още въпроси, които търсят отговори, но будят у детето и тревога и усещане, за "нещо нередно" ❗ Будят съмнения, които се отразяват върху цялостното му възприятие на Света и особено на "РазЛичното" в него! Съмнения, които се отразяват още и на неговото отношение към себе си, и към тях - "Различните" и към света изобщо❗...
"РазЛичното" и разнообразието са нещо напълно Естествено и именно ТЕ правят Света толкова пъстър и прекрасен, какъвто Е!
Нека се отнасяме се с тях като такива и тогава децата ни няма как, да ги приемат с тревога и съмнение! Защото най-вероятно вече са ги приели, безрезервно!
Децата искат, да знаят!... Искат, да научат!... Искат, да разберат!... Нека ги подкрепяме в това по възможно най-добрият начин винаги, когато ситуацията е поне относително под наш "контрол"!
Защото ако не получат отговорите, които търсят от НАС, ТУК и СЕГА, те ще ги потърсят най-вероятно от друг, но ще отслабят доверието си в нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар