Недей, да ми говориш, за любов!
Че любовта не е красиви думи.
Прегръдка е. Безмълвен благослов
и ласки нежни под сребристо пълнолуние.
Опора, щом загубиш почва под краката си.
Спасително въже над пропастта
и стълба, да достигнеш до мечтата си.
Спокоен пристан в океана бурен на страстта.
Недей, да ми говориш за любов!
Че думите са кухи и без смисъл
Ако в сърцето няма порив нов
и да обичаш сам не си орисан.
Любов е непрестанна нежна грижа.
Доброто в другия да уважаваш и цениш
и в рутината, да не спираш, да го виждаш,
когато еуфорията отшуми!
Когато страстите отдавна са утихнали,
да даваш цвят и топлина на дните сиви!
И в студ и в зной, един във друг притихнали,
да е достатъчно, за да се чувствате щастливи!
В триумфа на успеха и във мъката,
и в трудност или в среща след разлъката,
да знаеш, че дори и да си сам,
любимият те чака и е ТАМ,
където най-жадуваш, да се връщаш.
Че твоят дом не е безлюдна мрачна къща!
Че даже с най-блестящият палат,
не би сменил вълшебният си свят
изпълнен със любов и Светлина.
Богатството не дава топлина.
Без чувство, лед са думите красиви.
Само с любов сме Истински и Живи!
Тя любовта си има свой език
и даже Най-големият циник,
прекланя се пред неговият зов.
Недей, да ми говориш за любов!
Обичай, както можеш само ти!
Без думи, със сърце. Чета в очите ти.
Ивайло Апостолов
01. 10. 2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар