Сиво време, сиви хора,..
Сив живот и сива кал...
Питаш грохнал от умара
СИ или НЕ СИ живял ⁉️
Но през сивото премина
непокорен слънчев лъч.
Нейде чуваш детска глъч
и пред двете ти очи
четирилистна детелина
гордо от калта стърчи...
В миг с невидимо вълшебство,
сивото заля се в цвят
и усещане за Детство.
И помръкналия Свят
се изпълни с аромат
сякаш от кошмар събуден!
Хем усмихнат! Хем учуден!?
Хем фриволен!... Хем Различен!...
Даже леко неприличен, 😉
закачлив, като бохема
с пеперуден дъх в корема!
И след онез' минорни вопли,
времето и в теб се стопли!
Слънчо спря, да ти се мръщи!...
Пак, се чувстваш като вкъщи!
Облачният кръгозор
се изпълни с птичи хор,
дробовете, с кислород
Ти - със жажда за живот!
Ивайло Апостолов
10.07.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар