Ако намериш някого до себе си,
с който душите ви вибрират в едно,
по-лесно се разплитат всички ребуси
и в "ще" израства всякое "дано"!
Стопяват се все повече съмнения
и все по-често искаш, да летиш
отвъд все повече ограничения!
Все по-свободен, можеш, да простиш,
разбрал, че стигмите са просто чужди мнения
и страхове, които искат, да пълзиш.
Защото всеки вземащ собствени решения
и имащ смелостта, да бъде себе си, блести.
Той осветява техните съмнения,
и сенки в хилавите им души.
Защото всеки, който се променя
утопията вътре в тях руши.
А ако друг край немощната им снага израства,
във собствените си очи изглеждат малки.
В света на сенките, лъчът е светотатство,
защото в светлината му сами се чувстват жалки.
Ако намериш някого, с когото
обичате еднакво Светлина
и вплели заедно крило в крилото
с добро летите и прегръщате мечтата си.
Ако намериш някого, с които
споделяте и злото и доброто.
Добро и обич все се удвояват.
А злото сякаш се изпепелява...
За дребните неща сте благодарни,
защото сте отворили сърцата си.
И даже някога, да паднете попарени,
пак ще възкръснете, по-силни на крилата си...
Светът край вас със малки стъпки се променя.
Разцъфва някак пъстър и различен.
И кръгозора, подир облачното време
расте по-слънчев, по-добър и по-обичан.
И тъй, напук на всички страхове и предразсъдъци,
напук на всички клетви, мрачни песимисти,
човечеството се издига плахо в ръста си
малко по-мъдро, по-човечно и по-чисто.
© Ивайло Апостолов
13.10.2025
