„Здравей, мрак, стар мой приятелю…“
За този блог ме провокира един текст, на който попаднах съвсем случайно в интернет. Той е свързан историята стояща зад една от любимите ми песни " Звукът на тишината". Песен, която толкова харесвам, че преди време направих творчески превод.
Сигурно няма човек който, да не е чувал тази великолепна песен на Саймън и Гарфънкъл. Вероятно малко от вас знаят обаче удивителната история зад първия ред от „Звукът на тишината“? ( Всъщност целият текст е изпълнен с доста символика. )
Историята започва преди повече от 60 години, когато Артър „Арт“ Гарфънкъл - будно еврейско момче от Куинс, е приет за студент в Колумбийския университет. Още при въвеждането на новопостъпилите, Арт се запознава с младеж от Бъфало, който също е "новобранец". Двамата откриват,че споделят еднаква страст към литературата и музиката, и бързо се сприятеляват. Името на новият приятел на Арт е Санди Грийнбърг.
Едва два месеца по-късно, през февруари 1961 г., хирург от Детройт каза на Санди шест думи, които ще преобърнат живота му изцяло. "Сине, утре ти ще ослепееш." Оказва се, че младежа има прогресивна скоротечна глаукома.
Санди е съсипан от сполетялата го трагедия и изпада в дълбока депресия. Отказва се от мечтите си, да стане адвокат и се връща в Бъфало, измъчван от мисълта, че ще бъде в тежест на семейството си, което и без това има финансови трудности. Санди се среща със социален работник, който му излага новите възможности: плетене на столове, сглобяване на пакети от отвертки за местна фабрика за инструменти или да стане селски мирови съдия.
Смазан от срам и страх, Санди прекъсва контактите си с приятелите си и отказва да отговаря на техните писма и обаждания.
Един ден обаче, съвсем неочаквано Арт изненадва Санди като се появява на вратата му. Арт няма никакво намерение да остави най-добрия си приятел да се предаде и да се откаже от живота и мечтите си. Той успява, да го убеди, да се върне в университета и му обещава, че ще бъде плътно до него, за да не се чувства изгубен – както в преносен, така и в буквален смисъл.
Арт спазва обещанието си и всеотдайно придружава Санди в кампуса, като става „неговите очи“. За него е важно Санди, който е попаднал в света на вечния мрак, никога да не се почувства самотен. Арт дори започва да нарича себе си „мракът“, за да покаже своето съчувствие, съпричастност и подкрепа към приятеля си. Често той казва на Санди: „Сега мракът ще ти почете.“. Арт прави много повече от това. Той организира целия си живот така, че да бъде неотлъчно до приятеля си.
Благодарение на бъдещия автор на песни Грийнбърг открива, че може да се ориентира сам в Ню Йорк.
Един ден, двамата си провират през тълпата в центъра на Манхатън, за да може Грийнбърг, да стигне в Колумбия, където има среща. Гарфънкъл, който учи архитектура, каза, че не може да го придружи обратно по това време, защото има за задача, да скицира сградата Seagram. Грийнбърг решава сам да вземе метрото на обратно. Санди се препъва, блъска се в хората и пада, наранявайки крака си. Пътуването включва и някои други препъвания, като порязване на челото и сблъскване с боксьорско величие. Но в края на краищата, след два трудни часа завършва с успешното му завръщане в училище. Когато слиза на 116-а улица, изведнъж се блъсва в човек, който се извинява – и Санди разпознава гласа на Арт! Тогава разбира, че приятелят му го е следвал отблизо през целия път, за да се увери, че е в безопасност, но и да му даде безценния дар на свободата, да се справи сам и да бъде независим.
По-късно Санди ще сподели да този случай: „В този миг почувствах искрата, която ме накара да заживея напълно различен живот – без страх и съмнения. Именно затова изпитвам огромна признателност към моя приятел.“
Така, за по-малко от шест години след ослепяването си, Санди надскача това, което в Бъфало изглежда неговата съдба, и се присъединява към класа на стипендиантите на Белия дом през 1966-67 г. Неговата история е забележителна.
Санди завършва Колумбийския университет, а след това получава научни степени от Харвард и Оксфорд. Създава семейство с любимата си от гимназията и става успешен предприемач и филантроп.
Докато учи в Оксфорд, Санди получава обаждане от Арт. В този момент Арт е човекът, който има нужда от помощ. Той е създал рок дует с приятеля си от гимназията Пол Саймън, и те спешно се нуждаят от 400 долара, за да запишат първия си албум. Санди и съпругата му Сю имат едва 404 долара в сметката си, но без колебание изпраща на Арт необходимата сума.
Първият албум на Саймън и Гарфънкъл не постига голям успех, но година по-късно песента „The Sound of Silence“ става №1 в класациите. Първият ред от песента, „Здравей, мрак, стар приятелю“, е вдъхновен от Санди и техните разговори. Саймън и Гарфънкъл стават едни от най-обичаните музиканти в историята.
Двамата приятели остават изключително близки и до днес. Арт дори е кръстник на децата на Санди. "Когато се сприятелих със Санди, започна моят истински живот. Издигнах се в собствените си очи и започнах да разбирам кой съм всъщност – човек, който държи на приятелите си.“ - споделя той. Санди от своя страна описва себе си като „най-големия късметлия на света“, благодарение на това приятелство.щп
Историята на Арт и Санди е вдъхновяваща история на безусловната приятелска обич и вяра в теб, приемането и подкрепата! И история, за чудеса като духовното прераждане и резилианс, които може да сътвори позитивната и силно подкрепяща близка за нас среда, особено в моменти на криза!💞
А историята на Грийнбърг е история на надеждата, смелостта и вярата, че дори най-мрачните моменти могат да се превърнат във възможност за успех.
---
Адаптирано от личната страница и мемоарите на Санди Грийнбърг "Hello Darkness, My Old Friend: How Daring Dreams and Unyielding Friendship Turned One Man’s Blindness into an Extraordinary Vision for Life"*
