ДУМИТЕ, ЖЕСТОВЕТЕ И ВЕЩИТЕ СА ПРОСТО СИМВОЛ...

 - Един от най-големите уроци, които е важно, да научат всяко дете е, да вижда отвъд очевидното и да оценява отвъд материалното! Разбираш ли, Алиса!?

 - Думите и подарените вещи НЕ са самоцел и самостоятелно съществуващ обект.

Те са жест,... символ. Символ на нечие отношение към нас! Символ на нечие внимание! 

Знак, че ние сме за някого значими и ценни❗

Че сме оставили следа в сърцето му и желание той, да остави следа в нашето❗

Така говореше Лудият Шапкар, докато малкото момиче поемаше с грейнали очи, красиво опакованите пакет с блестяща алена панделка от мека копринена.

 - Важно е, децата да научат, че отношението им към подаръка, е отношение, веднъж към човека, който ни го е подарил и веднъж - отношение към самите нас, като негови собственици❗

Че вещите и думите, не са важни сами по себе си и не трябва, да променят човека, важно е Отношението и то е това, което може, да го промени❗... - продължи отново чудакът.

 - За да стане това възможно, ние самите трябва, да разберем, че истинската промяна, не може, да стане под натиск отвън. Истинската промяна, е възможна само, в резултат на осъзната нужда,  достатъчна мотивация и цел. Отвън можем само, да подготвим другия, за това приключение. Но пътя, той трябва, да измине сам. Ние можем, да бъдем само негови спътници.

Но може и да не го направи❗

И за това децата трябва, да се научат, да ценят и да се привързват,

но трябва, да се научат и да пускат нещата, които по време на пътя могат, да се превърнат и в тежест❗Могат и да спрат, да ни носят радост или нуждата от тях, да изчезне❗

Същото е и с хората❗

- И още нещо, което е важно, да запомниш, мило дете: често най-ценните и важни подаръци в живота ни, не идват със луксозна панделка и опаковка❗

За това трябва, да се отнасяме към всеки жест и знак на внимание и отношение към нас, с уважение и благодарност❗

Същото се отнася и за споделените и съпреживени мигове на радост, какъвто е приемането на нечие искрено внимание.

С тези думи Лудият Шапкар завърши поредният си житейски урок. Прегърна нежно своята любимка и я целуна топло по челото.

17.01.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

- Хората имат отчайваща нужда от сигурност и да чувстват, че не са сами, Алиса!...

    Лудият Шапкар седна до Алиса, хвана нежно ръката й между своите и се загледа в ярките светлини и шумното празнуващо множество, което тя обгръщаше с искрящ поглед. Ръцете му бяха толкова меки и топли, че й създаваха усещане за дом.

- Хората имат нужда, да чувстват и да вярват, че са част от нещо по-голямо и по-могъщо! - продължи той тихо.

   Дълбокият му плътен глас звучеше толкова топло, нежно и успокояващо, че я караше, да забрави всичко друго! 

Тя забрави чувството на вина и разочарованието от случилото се! Забрави своите притеснения, за онова, което предстоеше! Забрави всичко друго! И за нея съществуваше само тук и сега! Само този миг в който сякаш потъваше и се разтапяше в мекотата на този глас, като в прегръдка!

- Хората искат свобода, но се страхуват, да застанат зад изборите си и да поемат отговорност за последствията! Страхуват се, да се изправят сами пред предизвикателствата! А отговорността, се размива в тълпата!

   Повечето от нас имат нужда, да бъдат приети и се страхуват, да не бъдат отхвърлени! И за това, най-често се стараят, да оправдаят очакванията на силните и отстъпват пред натиска на мнението мнозинството. Дори, да осъзнават, че то е погрешно.

    За това, повечето хора се страхуват от онези, които имат смелостта, да бъдат себе си и да се открояват! От онези, които имат собствено мнение, кураж, да поемат отговорност и да действат, дори въпреки обстоятелствата!

   Алиса погледна към Лудия Шапкар. Обикновено изпълненото му сякаш с електричество тяло, сега излъчваше някакво вътрешно спокойствие и умиротворение. Въпреки това, звездите сякаш се отразяваха в очите му.

Този чудат мъж, с ексцентричен вид, непокорна огнена коса и искри в очите, който може би за често леко фриволното му поведение повечето хора бяха склонни, да не вземат много на сериозно, за нея се беше превърнал в много повече от най-близък приятел. Беше нещо повече от нейно второ семейство и духовен наставник. Въпреки, че Света на Чудесата беше пълен с всевъзможни магични същества, Лудият Шапкар се открояваше от всички, като цветен пастелен акцент.е Той беше като откровение свише.

- Хората имат нужда от герои! От водачи, в които да припознаят себе си и своите идеали и неосъществени мечти! Хора, които да им дават надежда,че и те биха могли да успеят! Имат нужда от хора, които, да поемат отговорност, за тях и да има дават сигурност, и които да следват!

Но тълпата винаги изпитва смесени чувства, към всеки който "блести"! Тя едновременно може, да го боготвори и да го мрази и да му завижда. Може едновременно, да го товари с всички отговорности и всички свои очаквания, и да прехвърля върху него гнева, разочарованието и ненавистта към себе си, за собствената си слабост...

И често много лесно "осанна" може, да се превърне в "разпни го"! И тълпата, да принесе героя си, в жертва буквално!

Въпреки всичко, ти не се страхувай, да бъдеш себе си, Алиса!

Но бъди готова, да те мразят, за това, което си!

И не спирай, да вярваш, че ще има макар и малцина, които ще те обичат, пак именно заради това!

Те са важните❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!

 

Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!

Дават ти Шанс, да го откриеш САМ!

От нас зависи, дали ще го разтълкуваме правилно и дали изобщо, ще го потърсим!? 

Още по-важно е, дали ще зададем правилно въпроса? 

Освен това най-голямата стойност, на всяка информация, особено в днешното динамично време е, да е СВОЕВРЕМЕННА!...

А и често плащащ твърде скъпо, много преди, да достигнеш до отговора, особенно когато е много закъснял!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Пътят към Света на Чудесата е всъщност път, обратно към истинската ни същност!

 

 - А мога ли, да се върна отново в Страната на чудесата? - попита Алиса.

 - О, винаги, когато поискаш! - отговори Лудият Шапкар.

Страната на чудесата не е място. Тя е състояние на Духа и въпрос на Световъзприятие.

 - Чудесата са навсякъде около нас, ако имаш очи и сърце, да ги видиш!

И пътят на там е всъщност път, обратно към истинската ни същност!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

19.12.2020

Няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш, да надникнеш в неговия!🎩

 

- Но как попаднах във вашият Чуден Свят 🌏?! - попита Алиса.

- Защо точно АЗ💃!?... Защо, ТОЧНО СЕГА!?

- Чудесата, са навсякъде около нас. Всички обитаваме едно и също място, но Световете ни, са Различни. - отговори Лудият Шапкар.🧣🎩

- Не си готов, да отвориш очите си, за Света на Другите, докато не отвориш сърцето си💗, за него.

- И няма да си готов да приемеш някого в своя свят🌏, докато не се престрашиш,

да надникнеш в неговия!🎩

29.12.2020

🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"🧤

ДА СЕ НАУЧИШ, ДА ЖИВЕЕШ ИСТИНСКИ И ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА Е ИЗКУСТВО, АЛИСА❗

сн. Pinterest 

Алиса отново се приближи до ръба на пропастта! Понякога, както днес, ниско под нея се виждаше само гъстата пелена на мъглата. Друг път, някъде далеч долу, между разкъсаните като захарен памук облаци, от дъното на бездната надничаха любопитно главичките на миниатюрни дървета. 

Девойката не можеше, да прецени, кое я ужасяваше повече - да вижда отрязъци пейзаж от дъното или да не знае, какво се крие в мъглата!?... И сега по тила й пробягаха мравки. Тя леко залитна. Лудият Шапкар, ловко я дръпна от ръба към себе си и я прегърна през раменете.

 - Понякога се случва и така, че някой залитания ни помагат, да се научим, да летим! - прошепна той в ухото й.

- Друг път, ни се налага, да си правим криле, докато падаме!

Животът често е като майка-орлица, която бута малкото си от гнездото, за да се научи, да лети!

Важното е, да не спираме, да опитваме, въпреки страха си от високото! И да не губим кураж, да прекрачваме отвъд границите на познатото, където повечето хора спират.

Само така, ще продължим, да се извисяваме!

А ако искаме, да укрепнат крилете ни още по-силни и да се издигнем още по-високо трябва, да имаме смелостта, да се спуснем в най-дълбоката бездна. Да се изправим пред най-мрачните си и най-старателно прикривани тайни и да погледнем в очите на най-големите си страхове.

Животът не е просто смелостта, да прекрачиш отвъд границата на сигурното и познатото! Той е непрекъснат процес,.. умение, да излизаме от зоната си на комфорт и да разширяваме хоризонтите си, въпреки страха от новото и неизвестното!

Да живееш истински и да се радваш на живота е, първото и последно изкуство, което не трябва, да спираме, да учим, Алиса. Всичко друго е, просто преживяване!

Изборът е твой!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЧОВЕК Е ПТИЦА БЕЗ КРИЛЕ, СЪЗДАДЕНА С ОГРОМНО ЖЕЛАНИЕ, ДА ПОЛЕТИ❗

 

Човек е птица без криле, създадена с огромно желание, да полети!

И понеже е лишен от криле, Бог или както там искате, да наречете съзидателната сила, която го е сътворила, му е дала чудото на вътрешният порив, да се извисява духовно! Дарила го е с чудото на въображението и мечтите, на чиито криле, да го прави!

Изключвам материалната, чисто физическа възможност, да осъществи мечтата си под десетки форми и искам, да се съсредоточа над духовната такава, в която можем, да го правим във въображението си всеки миг, когато пожелаем!

Човекът е стихиен по природа. Но понеже природата винаги се намира в динамично равновесие, благодарение на което еволюира, човекът от своята поява в нейния кръговрат, се люшка между статуквото и промяната, между Егото и света, между личността и другите. 

Защото развитието е промяната, стъпила върху статуквото, която отказва, да спазва повече наложените от него до сега ограничения. Светът в същността си е антагонистичен. В статуквото е заложена промяната. В прогреса е заложен упадъка, в който е заложено новото начало. А от раждането вървим през своя разцвет, към смъртта си, пресъздавайки живот...

И тъй като от появата си в еволюцията на видовете, хората като такъв, сме били един от най-прецаканите и ощетени от към средства за защита и оцеляване, ние сме получили или сме развили уникалният дар на способността, да пресъздаваме външният свят в ума си, и развивайки това уникално оръжие, да се учим от опита си. Да предвиждаме бъдещи последствия от действията си и да създаваме във въображението си алтернативни негови реалности. Въз основа на които, да планираме целенасочено стратегии за действие в перспектива, до постигане на конкретен желан резултат или цел. Развили сме още и дарбата, да изграждаме в представите си образите и да създаваме всички конкретни "оръдия на труда", с които да реализираме своите планове.

Всичко това ни е дало могъщо предимство пред останалите видове, а способността ни, да се кооперираме, която не е чак толкова уникална, но е функционална, ни е дала още по-голямо преимущество.

Способността ни, да се конкурираме пък, ни е дала по-голяма сила, да еволюираме по-бързо от останалите видове...

Но да се върнем на онова уникално творение - чудото на човешкият мозък и стихийната човешка природа. И на връзката им с настоящата тема.

Връзката е, че човешкият мозък притежава такива неограничени и неподозирани възможности, че от една страна е способен, да работи така целенасочено, че да изгради колосални нови теории за вселената, света и всичко съществуващо и взаимодействащо си в него, и почти нереални за логиката, но функциониращи пробивни иновации. 

Или "вихрогона на нечии мисли" постоянно, да го отнася от една, в друга неподозирана посока. Точно както при мен, сега.

Така, че не се о'чудвайте, ако от време на време повествованието рязко завива в неподозирана посока.

Това което всъщност исках, да ви кажа е, че подчинен на дуалистичната природа на сътворението, човек в нито едно отношение не може, да избяга от този антагонизъм и за това пътят му към себе си, в търсене на собственото си място, смисъл и мисия, минава през пътя към другите. В същото време, по пътя към другите, преоткриваме и опознаваме себе си. И израстваме. Така че образно казано " Мъдростта е, "благородната патина" която съзнанието ни трупа въз основа на собствените ни и чуждите грешки и опит".

Един от основните вътрешни конфликти в този непрекъснат двустранен процес е конфликта между Егото и потребността от принадлежност и сигурност.

Между себеутвърждаването и емпатията!

Между човешкият вроден инстинкт на хищника и човечността!

Между егоцентризма от една страна и конформизма и потребността, да бъдем приети, от друга!...

В този ред на мисли двата проблема в отношението към "Различното" във всяко негово проявление, както хиляди пъти съм казвал е, че човек се страхува от това, което не познава. То задейства инстинкта ни за самосъхранение, при сблъсък с нещо Ново, Различно и Непознато, го регистрира като потенциална опасност. И естествено реагира съвсем спонтанно със двете стандартни защитни реакции бягство (или игнориране) и агресия.

Вторият основен проблем е, нежеланието ни, да изоставим чувството на спокойствие и сигурност, като напуснем "зоната си на комфорт".

Хората са основно два типа посредствени, средностатистически или както е модерно, да се казва "нормотипични" и Абнормни ( т.е. всички останали. Включително гениите и всички хора с различни "дефицити" и хронични заболявания.

Посредствеността винаги е била мнозинство и като такова, винаги се е опитвала, да се наложи като норма и да наложи собствените си ценности, критерии и рамки, отричайки и отхвърляйки всички, които не се побират в рамките на нейните предразсъдъци и стереотипи и очаквания.

Защото като рационални разумни същества, за да приемат някого в своя свят хората имат нужда, да проумеят и разберат. А за това е нужно желание, да излезеш от "зоната си на комфорт" и да положиш усилия, да надникнеш в неговият личен такъв. За да го видиш в "естествената му среда".

А повечето хора обикновено и без това се чувстваме прекалено стресирани, преуморени и изнервени. И достатъчно затрупани от собствените си тривиални проблеми, че да искат, да се обременяват и с нечии други.

Но малцина са онези, които мога винаги, да приемат безрезервно, като деца!

Но именно те, са най-ценните!

За това ако имате късмет, да срещнете такива хора постарайте се, да останат до вас!

01.11.2024

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Алиса седеше умислена в края на голямата маса. Около нея се суетяха сякаш съвсем извън контекста на ситуацията Чешърският котарак и Белият заек и бръщолевеха престорено приповдигнато нещо несвързано. Сякаш просто се опитваха, да заглушат неудобството от конфузната тишина.

По лицето на момичето беше изписано видимо разочарование и едва прикрита меланхолия.

 - Не тъгувай,Алиса❗

Човек, винаги трябва, да се гордее със смелостта, да бъде истинският уникален себе си! Да отстоява своите ценности и идеали! И да следва мечтите си❗- каза Лудият Шапкар, приглаждайки с отработен елегантен жест непокорната си своенравна коса с цвят на юлско слънце, която винаги имаше собствено мнение и намествайки я под колосалният си цилиндър.

 - Помни, винаги ще има хора, които да се опитват, да те разубедят ❗ 

Винаги, ще има хора, които ще се мъчат, да ти внушат, че твоите мечти, са илюзия❗Че са невъзможни ❗Че са нереални ❗Че са незначителни ❗... Или, че ти, нямаш качествата, да ги осъществиш ❗...

Ще се опитват, да ти внушат какво ли не - съмнение, страх, вина... Само, за да се откажеш❗

Такива хора, ще ти се надсмиват ❗ Ще те обиждат ❗Ще слагат препятствия по пътя ти, за да те спрат❗Дори, ще се опитват, да те унижават и да те смачкат психически, емоционално и чисто физически.❗...

Само, за да докажат на теб,... на другите,... но най-вече на себе си, че са прави❗ Защото така, ще оправдаят собствените си избори❗Ще заглушат гласа на съжалението, разочарованието или гузната си съвест, че са предали, сами себе си ❗ Или ще се почувстват, малко по-добри от теб ❗

Не❗Само, защото ще се почувстват, по-малко жалки в собствените си очи ❗...

Лудия Шапкар седна на влажната от роса трева и зарея поглед в обсипаното с безброй звезди небе.

 - Защото повечето хора, Алиса някъде по пътя на своето израстване губят онзи наивен и чист детски идеализъм ❗Губят онази детска вяра във вълшебството и възможността, на невъзможното, която притежават хората като теб, които оставят вратата към Света на Чудесата винаги, леко открехната❗Повечето хора волно или неволно губят способността си, да мечтаят ❗

Някой от тези хора, просто се отказват от Мечтите си, заради дребни лични интереси, изгода или поради алчност❗... 

Други, съвсем съзнателно ги заменят, за много по-материални и простички, егоистични постижими цели❗...

Трети, ги пренасят в жертва, на лични амбиции, кариера и успех❗ 

Или за да удовлетворят, чужди такива❗... За да се впишат❗... А може би просто, за да не разочароват очакванията, на значими за тях хора, за да бъдат приети и оценени според общоприетите критерии, за успех на мнозинството ❗...

Но тъй като, липсата от пожертваните ни мечти винаги оставя незаличима празнина в сърцето ни и раната, от мястото от където сме ги откъснали не спира, да кърви и да боли, колкото и дълбоко да ги заровим, повечето хора, ще се опитват, да попарят и изгорят мечтата на всеки идеалист по пътя си, за да не им напомня, за техният собствен провал❗...

 - Но знай, скъпа моя Алиса❗

Че запазиш ли своята истинска същност и следваш ли себе си❗Продължаваш ли, да чертаеш своя собствен път към Света на Възможното-невъзможно❗Няма начин, да не срещнеш и хора, които ще те харесат, ще те приемат и ще те оценят такава уникална, каквато си❗

Няма начин, да не срещнеш хора, които ще те обикнат безусловно❗Хора, които ще ти се възхитят и ще те подкрепят❗Хора, които ще вдъхновиш и ще те последват в сбъдването на твоята или на някоя своя мечта ❗

Защото за тези хора ти, ще си живото въплъщение на Надеждата, че онова, от което са се отказали повярвайки, че може би е Невъзможно, е Постижимо ❗...

Защото гледайки теб, ще си припомнят, кои са всъщност и ще се върнат към истинските себе си❗

Защото за тях, ти ще си въплъщение на Вярата, че и те имат възможност и сили, да успеят❗

Боже би, дори няма, да познаваш много от тези хора❗Но това, няма значение❗

-Виждаш ли онази падаща звезда над нас?- Вдигна той ръка, сочейки една искряща следа в небето. Алиса проследи с поглед мястото в мрака, което ръката му показваше и се наслади на прекрасната златна нишка, която сякаш нечия невидима ръка изкусно бродираше между милиардите блестящи звезди.

 - Вярвай ми, дори да трепкат, звездите блестят най-ярко в най-непрогледният мрак преди разсъмване❗

Дори и да пада, една звезда оставя следа, която виждайки някой, някъде си пожелава желание, с вярата, че то ще се сбъдне❗А звездата дори изгаряйки, оставя следа по пътя си,... По своя собствен път в небето и в нечии сърца❗ Както в нашите с теб, сега❗

И именно това е, истински важното ❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

НАЙ-МНОГО БОЛИ ТОГАВА❗...

- Приятелството е птица, която не може, да лети, когато едно от крилата й е наранено, Алиса!- каза Лудият Шапкар и сложи успокоително ръце върху раменете на младата девойка, която изглеждаше така посърнала, че русата й глава приличаше на слънчоглед, който отдавна не беше виждал не слънце, а дори искра светлина!

- Най-много боли, когато хора, на които си помагал, да укрепнат крилете им, в някой момент, най-неочаквано пречупват твоите криле! 

Най-жестоко боли, когато хора, с които си вярвал, че заедно мечтаете и се учите, да летите към мечтите си се опитват, да се изкачат и достигнат своята мечта, стъпвайки върху трупа на твоята!

Най-нечовешки боли тогава! Защото в този миг разбираш, че приятелят си бил само и единствено ти! 

В този миг разбираш, че си бил просто, средство!... Оръдие, на нечия егоистична амбиция или още по-лошо - на нечий обикновен тривиален интерес и лична изгода!...

Защото тогава разбираш, че хората, които са ти се усмихвали и с които си споделял всичко, на които си доверявал всичко и на които си разчитал; хората пред които си разкрил сърцето си, помагал си и си давал, без дори, да се замислиш, са били всъщност непознати! Че усмивките са били просто маски, а думите и чувствата са били истина единствено за теб!

Жестока болка е, да чувстваш целият си вътрешен свят... цялата своя лична вселена ониществена до "средство", Алиса!

Дано никога не я почувстваш! Особено, от някой, който наистина си обичал!

Лудия Шапкар сякаш отново говореше по-скоро на себе си, изпаднал в онова типично за него състояние на откровение и катарзис.

- Тогава, доверието ти в хората и вярата в доброто у тях са наранени смъртоносно!.... Защото е наранено доверието ти в самият теб! Вярата в добрата ти преценка се лута, изгубила посока! Увереността в правилните ти избори се смалява! И всичко около теб започва, да ти изглежда някак по-голямо и по-трудно преодолимо. А това, посява малкото отровно зрънце съмнение, което бавно избуява и пуска разрушителните си филизи в корените на твоето Его, като наранява онази здрава основа от него, от която всички имаме нужда, за да се съхраним ! 

А нараненото Его и пречупеното доверие, заздравяват най-трудно, Алиса! 

Те заздравяват най-бавно и дори, да заздравеят, вече никога не са същите!

Трудно можем, да намерим точните места на парчетата. А някои от тях, дори въобще не откриваме!

- Казвал съм ти не веднъж, че когато е готов, да се раздава човек, не може, да бъде ограбен! Това е така, защото грижата, вниманието и готовността, да даваш е основният израз на любов! А любовта е, безусловна! Тя в същността си не може, да бъде друга! И давайки я веднъж някому, ние вече сме се съгласили, да поемем риска, с нея да бъде злоупотребено. Но без този риск не бихме били хора!

Обичащият човек обаче, оставя гърдите си открити и не е трудно, да бъде наранен! Наранен жестоко! Защото хората-консуманори, които рано или късно срещаме по пътя си, съвсем не са малко!

Те на драго сърце, ще прегърнат доверието, което им даваме! Ще го употребят! И когато сметнат, че вече не им е нужно, просто ще го захвърлят! Това са хора, чиито живот е осмислен от външното, очевидното и материалното. Хора, чието дребно и нищожно Его трябва, да се изкачи високо върху планина от придобивки. И чиято куха и опустошена от страх, срам, чувство за малоценност и завист, от чувство за безсмисленост и вина душа се мъчи, да запълни поне част от празнината си с тях. Това са хора подчинени на интереса, алчността и низките страсти, които зле прикриват с високи претенции, които подсъзнателно възприемат дори себе си като предмети, които лесно могат, да бъдат купени... Хора с неутолима жажда за власт и измамна слава, които трудно потискат своя страх, да носят отговорността, за взетите от тях решения, за собственият си живот, но искат, да вземат решения, касаещи живота на десетки други! Защото това им дава усещане за значимост!

- Но човек не трябва, да забравя, че е добър, великодушен и щедър по природа . Защото има и други хора, които също са такива! Които ще го обичат, разбират и ценят такъв, какъвто Е. 

Те никога няма, да те предадат! И само заради тях, този риск си струва, колкото и да боли понякога!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤