Ето, тръгва си август-немирника
с летен бриз ми разрошва косата.
И намигва ми, тихо подсвирквайки
детска песничка, толкоз позната.
А така ми се искаше тайничко,
да не тръгва! Миг-два още преди, да замине!
Два-три спомена още и тайнички,
за да скътам в душата за зимата.
С маниерът небрежно усмихнат,
да ме сгуши пак свойски, до себе си!
Да ми каже, че всичко ще мине
и нищожни са житейските ребуси
като прах, като стъпка във пясъка,
избледняла от морска милувка!...
Но септември, нахлу с птичи крясъци
и без много излишни преструвки!
И излязох фронтално от бляна,
за море, върхове и безбрежност.
Листопад връхлетя без покана
и завихри ме в есенна нежност.
Ала въгленче малко от лятото,
скрих, за всички които обичам!
И макар със сребро във косата,
пак по пясъка в спомена тичам,
с непокорният август-немирника,
към златистата лунна пътека.
И небрежно си подсвирквам
за детска любов и бански на лалета.
Ивайло Апостолов
02.09.2024
