Ръка в ръка щом сплетени вървят,
искра магична пламва във сърцата.
Стопява тъмнината в този Свят.
И всичко живо заблестява в светлината.
Щом устните ни слеят се в едно,
в миг и минало и бъдеще изчезват.
Тогава всяко "може би", превръща се в "дано"
А бъдещето се изпълва с вяра и надежда!
Щом с пръсти тръпнещи, с любов и нежност
рисуваш по настръхналата кожа,
тогава НИЕ се превръща в безбрежност.
И сякаш няма нищо невъзможно.
Рисуващи с пръсти и очи.
Рисуващи с устни и със думи.
Преливаме един във друг под лунните лъчи...
О, миг поспри! Щастлив съм, до безумие
и влюбен, до безпаметност във теб.
Макар живота, да е тъй жесток и тъй свиреп,
сърцето ти, в едно с моето щом пулсира
и любовта ни няма да умре,
а като ручей пълноводен, ще извира!
Ивайло Апостолов
19.08.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар