Понякога в сълзи от радост,
понякога в сълзи от скръб
отлитат пролет, лято, ...младост...
Животът стига своят ръб.
Отлитат месеци, години
в прашасалият календар.
Понякога се случва, да отмине
край нас, от нас и скъп другар!...
Лети живота без почивка,
веднъж с милувка, в друг с ритник,
веднъж с любов или с усмивка...
Това го прави тъй велик.
Тъй пъстър, разнолик, прекрасен
е с всяко Аз и с всеки миг.
Веднъж тъй нежен, в друг опасен.
От джентълмен, за миг - циник.
И в него всеки миг е важен
и всеки смях, и всяка скръб.
И важно е, какво ли ще си кажем
с теб в епилог. Преди, да ни обърне гръб.
И в него всеки миг безценен е.
И няма малък и голям.
Препуска неуморно времето.
Не го пилей в боязън, угризения и срам!
Че всяка радост е награда.
Съпреживява е, по две.
Кураж, да станеш, като падаш.
Но не пълзи на колене!
Всяка любов, ни окрилява,
да победиме всеки страх!
Благословия е, да даваш
И скъп урок е, всеки крах!
Помни, история е вчера!
Загадка Утре-то е, знай!
За туй, грабни мига отмерен
ДНЕС ! Щастието приласкай
и от сърце му се отдай!
И от сърце го сподели!
Че щастие и обич знай
множи се, а не се дели!
Ивайло Апостолов
01.09.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар