КЛЕТВА

Мен ми стига, да знам че те има 

и че всичко с теб днес е наред .

Във вихрушка и в зной, и сред зима,

пак ще крача уверен напред.

В угарта, ще проправя партина

към поредната наша мечта.

И дори след хиляда години

в твоя скут, ще положа света.

Днес макар и от тебе далече,

пак над теб, ще разперя криле.

Вярвай в моя оброк неизречен,

пак за нас ще намеря небе.

Вярвай, пазя дълбоко искрата,

с всичко светло, невинно и бяло.

В пепелта, ще възкръсне зората ни

като феникс, за ново начало.

© Ивайло Апостолов 

    20.05.2026