Ранни показатели за обучителни трудности

 

Какво представляват специфичните обучителни трудности, как могат да бъдат оценени и защо е от ключово значение да бъдат идентифицирани на възможно най-ранен етап.

В предучилищните години и в начална училищна възраст децата учат с различно темпо и използват различни стилове на учене. Но ако детето среща значителни трудности с усвояването на речта, цифрите, буквите и др., това може да е проява на обучителни трудности или по друг начин казано – специфични нарушения в развитието на училищните умения. Тази категория включва трудности с усвояването и използването на академични умения и може да си изразява в затруднения с математическите умения, четенето и/или писането.

Колкото по-рано се открият тези затруднения в усвояването на училищните умения, толкова по-добър шанс ще има детето да успее в училище и в живота. По тази причина идентифицирането на показателите за наличието на такива проблеми е изключително важно.

Предпоставките за тези затруднения най-вероятно се изразяват във взаимодействието на генетични фактори и фактори на средата, които засягат способността на мозъка да преработва вербална или невербална информация ефективно и точно. Основните академични умения, които са засегнати от тези затруднения, включват правилното прочитане на единични думи, разбиране на прочетеното, писането и спелинга, аритметичните изчисления и решаването на математически задачи.

За разлика от речта и ходенето, които са постижения на развитието, реализиращи се със съзряването на мозъка, академичните умения (като например четенето, спелинга, писането, математическите умения) трябва да бъдат преподавани и изучавани целенасочено. Специфичните обучителни трудности нарушават нормалния модел на усвояване на академичните умения, те не са следствие от липсата на възможност за учене или неподходящ метод на преподаване.

Децата продължават да се развиват с различно темпо през първите години в училище. До трети клас трябва да умеят да четат подходящи за възрастта текстове от книги, да пишат прости изречения, да събират, изваждат и да умножават на начално ниво. Учениците може и да не изпълняват тези задачи много точно. Някои размени на букви или огледално писане са съвсем нормални в процеса на учене. С времето много от тях се научават да коригират тези свои грешки.

Обучителните трудности стават очевидни в ранните училищни години при повечето от децата. При други обаче може да не са ясно изразени до по-късна възраст, когато образователните изисквания се повишават и надвишават техните възможности. Тези деца преработват информацията по различен начин и трябва да се знае, че като цяло имат нормален или висок интелект. Техните затруднения не са следствие  от интелектуален дефицит, както и не се дължат на мозъчна травма или прекарано заболяване на мозъка.

И накрая, не можем да говорим за обучителни трудности при затруднения във визуалната и слуховата острота, ментални или неврологични дефицити, лоши психосоциални условия, не добро владеене на езика, на който се обучава детето, или неподходящи методи на преподаване.

Специфични обучителни трудности при четенето включват затруднения в:

• Правилното четене на отделни думи – грешките в четенето показват липса на връзка между звуковете и изписаните букви и затова четенето на непознати думи е много трудно;
• Скорост и гладкост на четенето;
• Разбиране на смисъла на прочетеното.

Специфични обучителни трудности при писането включват затруднения в:

• Правописа – чести грешки в подредбата на буквите в думата, сливане на думи и др.
• Правилна граматика и пунктуация;
• Яснота и организация на написаното.

Специфични обучителни трудности в математическите умения включват затруднения в:

• Разбиране смисъла на цифрите и съотнасянето им към количество;
• Запомнянето на аритметични факти;
• Точното изчисляване;
• Разбиране на математически задачи.

Съществуват маркери на психичното развитие, които показват, че дадено дете е предразположено към проява на такъв тип трудности. В предучилищна възраст детето може да се затруднява да определи звуковете на думата, да бърка посоките ляво и дясно и много често не може да определи коя е водещата му ръка. Понякога не може да разпознае буквите в собственото си име. Трудно научава връзката между букви и звукове. Всичко това обаче не означава, че детето със сигурност ще срещне такива трудности в училище. Не би могло да се говори за обучителни трудности преди първите две години в училище, когато детето е имало време и възможност да учи и развива академичните умения.

Трябва да се отбележи обаче, че децата, които срещат затруднения в развитието на училищните умения, се отличават с богато въображение и любопитство, както и с умението да извличат същността на информацията. С лекота разбират нови концепции и бързо схващат смисъла на истории, когато им бъдат прочетени. Справят се отлично в области, които не зависят от четенето, писането или математиката като напр. компютри, изкуства, философия, биология, социални науки и творческо писане.

Източник: hestiabg.com/bg

Специфика на урока за деца с умствена изостаналост

 

Урокът е основна организационна форма на обучение както в масовото, така и в помощното училище (или при ресурсното обучението на децата, без значение от вида и формата).

Общите цели и задачи на помощното училище са такива, каквито са и на масовото. Но като осигури тясна връзка на обучението с живота и подготвяйки  възпитаниците си за достъпна за тях работа, помощното училище решава и някои специфични, произтичащи от особеностите в психическото развитие на учениците задачи. Това обяснява своеобразието при осъществяването на общите задачи, които в помощно училище придобиват друг количествен и качествен характер (С.Николова, 2007).

Учебно-възпитателната дейност в помощното училище се отличава с редица особености. Най-съществените от тях са свързани с корекционно-развиващия характер на обучението и възпитанието. Корекционната работа с учениците в помощните училища е системно организиран сложен и продължителен процес. Тя включва разнообразни методи, средства и форми за целенасочено въздействие върху цялата личност, а не за корекция на отделните недостатъци (З.Добрев, 2002).

Основната специфична цел на учебно-възпитателния процес при работа с деца със СОП е: корекция в максимална степен на негативните изменения на умствено изостаналите ученици и чрез това създаване на основа за нейното адекватно и хармонично развитие. Тази цел се разкрива по-пълно и последователно в поредица от частни цели, преследвани от корекционно-педагогическо въздействие (Р.Трашлиев и др., 2000):

• обхващане на развитието на всяко умствено изостанало дете строго в съответствие с неговото психофизиологично и здравословно състояние; максимална корекция и развитие при задължително съобразяване с неговите възможности;
• корекция и развитие на достатъчно високо равнище на всички увредени функции;
• корекционно-компенсаторно въздействие върху първично засегнатите структури на нервната система, чрез връзката „висши психически процеси – физиологични процеси – първична структура;
• корекция на неадекватно сформирани познавателни умения, емоционално-волеви и характерологичните черти на умствено изостаналите;
• адекватно и хармонично развитие на най-значимите личностни черти на умствено изостаналите и на личността като цяло.

Спецификата на обучението, организирано и предназначено да осигури корекционно-развиващ и социално рахабилитиращ ефект у децата и подрастващите с умствена изостаналост, налага своя отпечатък върху характерните черти и задачи на урока, като ги трансформира по своеобразен за помощното училище начин (Р.Трашлиев и др., 2000).

Автори като Р.Трашлиев, И. Карагьозов, П. Терзийска и др. фиксират следните характерни черти на урока при обучение на тази категория деца:

• притежава ясна корекционно-развиваща цел, на която се подчиняват или в която се снемат всички останали характеристики на урока;
• представлява логически завършена част от учебния, познавателния и корекционния процес;
• образователните, възпитателните и развиващите функции на урока се обединяват от корекционната му насоченост (цел, задачи);
• обезпечава индивидуализиране, диференциране, активизиране и повишаване на самостоятелността в процеса на функционирането на учениците в съответствие с особеностите на тяхната аномалност, възможности и конкретика на учебното съдържание;
• протича при използването на общоприетите в педагогиката методи, съдържащи методически похвати с корекционно съдържание и насоченост;
• изисква цялостно, непосредствено и активно взаимодействие между обекта и субекта на обучението върху основата на диагностично-прогностичната оценка на учителя на възможностите на учениците.

Най-често уроците са за нови знания, но според вида си те още биват: комбинирани, за затвърждаване, обобщаващи, контролни, уроци за наблюдение, лабораторни, практически.

В зависимост от вида на урока се определя и самия му ход и структура. От значение е и по каква учебна дисциплина е той.

Най-голяма свобода и творчество при разработката на уроците специалният педагог има в часовете по Човекът и природата, Околен свят, Роден край, Природен свят. В зависимост от класа, в който се изучава учебният предмет има различно наименование.

Специалната педагогика ползва всички методи, цели, задачи, похвати и средства на общата педагогика, но разполага и със свои специфични.

За разлика от урока в масовото училище където целите са образователни, възпитателни и развиващи, в помощно училище те са:

• образователни;
• възпитателни;
• корекционни.

Това са налага поради факта, че при децата с умствена изостаналост има (дефект) увреждане, което трябва да бъде коригирано.

В практиката си като учител на деца със СОП, при подготовката на всеки урок залагам по 2-3 образователни, 2-3 възпитателни и 1-2 корекционни цели. Те трябва да бъдат пряко свързани с конкретната тема и задачите, които тя си поставя. Залагането на повече цели, особено корекционни, според мен е несериозно защото, ако с един час можем да коригираме и реч, и мислене, и памет и т. н. то детето няма да е с умствена изостаналост.

Всеки урок се състои от три части:

1. Уводна част. Продължителността и е в рамките на 5 – 8 минути. Тя е изцяло съобразена с темата, която ще се разглежда по време на часа. Има разлика и в зависимост от вида на урока – дали е за нови знания или за затвърждаване.

Уводната част съдържа актуализация на старите знания, т.е. учителя задава въпроси, свързани с предстоящата тема, но изучавани предходни часове. Много е добре когато има пренос на знания от един предмет към друг, например децата изучават месеците от годината и учителя изисква да отброят колко са те. По този начин се включват знания и по математика, а урокът е по Човекът и природата.

Много е важно учителят да мотивира в тази част на урока децата за работа, защото по този начин ще бъдат постигнати по-добри резултати.

В уводната част могат да се използват гатанки, кръстословици (които при определено попълване – хоризонтално или вертикално разкриват темата на урока), песнички, стихотворения, различен нагледен материал – табла, енциклопедии, книжки и т. н., като целта е по-добро припомняне на изучения до момента учебен материал по темата и постигане на положителна нагласа за работа па време на часа.

Всичко което се прави в уводната част на урока е с цел припомняне на стария учебен материал и плавно преминаване към темата на урока.

2. Същинска част. Учителят поставя темата на урока. Записва я на дъската, а учениците в тетрадките си. След това започва същинската част на урока. В зависимост от това по кой учебен предмет е той следва методиката на съответната дисциплина. Както вече отбелязах в началото, най-голяма свобода учителят има в часовете по родино и природознание. Тъй като материята е по-близка до децата и съдържа теми от заобикалящата ги действителност, тези часове протичат много леко, спокойно и с голяма активност от страна на учениците.

В часовете по български език и литература в зависимост от жанра на изучаваното произведение – приказка, разказ, стихотворение, се следва определена последователност.

Същото се отнася и за учебните предмети по останалите направления от учебната дейност (програма).

Продължителността на същинската част е в рамките на 20 – 25 минути.

3. Заключителна част. Тя има за цел да обобщи всичко онова, което е изучено по време на часа. Повтарят се и се обясняват новите думи (ако има такива), правилата, поговорките, направените изводи.

В заключителната част се поставят задачите за домашна работа.

В края на часа задължително се прави преценка за работата по време на урока: „Доволна съм от работата на …”, „Очаквам малко повече от…” и пр.

Желателно е специалният педагог да поощрява работата на децата. Абсолютно недопустимо е децата да бъдат строго критикувани и наказвани по какъвто и да е начин.

Продължителността на урока в помощно училище в зависимост от класа в който учат децата е следната:

• І клас – 35 минути;
• ІІ клас – ІV клас – 40 минути;
• V – VІІІ (Х) клас – 45 минути.

Основни грешки, които се допускат при разработване на уроците:

• липсва някоя от частите на урока – уводна или заключителна, а понякога и двете;
• неправилно разпределени във времето части на урока;
• прекалено кратък (10 – 15 –20 минути) или много дълъг урок (над 40 – 45 минути);
• дават се на учениците непосилни задачи за домашна работа: например. да напишат 2 – 3 листа с голямата буква „А“, да прочетат приказката 5 пъти и т. н.;
• урокът е прекалено академизиран, съдържа много нови думи и стилът на преподаване на специалния педагог е неразбираем или труден за децата;
• учителят работи само с най-добрите ученици в класа и пренебрегва останалите;
• учителят не успява да мотивира децата за работа, материалът не е интересен за учениците и урокът се превръща в монолог от страна на учителя;
• специалният педагог не успява да организира децата за работа – по време на часа те не внимават, пречат, липсват им химикали, моливи, учебници, тетрадки и други учебни пособия, които са им необходими за работа.

Възможности за оптимизиране на урока в и повишаване на ефективността на работа при деца с умствена изостаналост:

• намаляване на времето за организиране на класа (съответно детето – ако се подпомага индивидуално) за работа;
• съкращаване на времето за проверка на домашната работа;
• отделяне на възможно най-малко време за устно индивидуално изпитване; използване на фронталните форми на проверка; съчетаване в отделни случаи на индивидуалното изпитване със самостоятелна писмена работа;
• възлагане на диференцирана домашна работа главно с практически характер;
• включване на учениците в самостоятелната работа при усвояване на новите знания – учителят излага само основното, а останалото учениците усвояват самостоятелно;
• редуване на периодите на активно натоварване с периоди на почивка;
• използване на повече нагледни материали;
• даване на новата информация на по-малки дози, части;
• частични обобщения да има не само в заключителната част на урока, а и по време на същинската част, след получаване на нова информация или достигане до определен извод.

Чести грешки, които допускат специалните педагози (предимно по-младите учители) и най-вече студентите:

• работят предимно с добрите ученици в класа;
• оставят децата да отговарят само с едносрични отговори с „да“ или „не“;
• задават въпросите по начин, който не е разбираем за учениците;
• не наблюдават какво пишат децата в тетрадките си;
• твърде често забравят да похвалят добрите ученици и резултатите им, но за сметка на това нагрубяват „лошите“ и то пред целия клас;
• работят предимно и единствено с учебниците.

Съществува една важна зависимост – колкото по-рано е настъпило увреждането, толкова по-сериозно е нарушението засегнало ЦНС, зрение, слух, опорно-двигателен апарат, реч.

Езиково-говорните нарушения могат да бъдат коригирани, чрез системна логопедична работа.

Децата с нарушено зрение или с нарушен слух в по-голямата си част са със съхранен интелект.

Най-сериозен е проблемът при децата с умствена изостаналост поради нарушенията в интелектуалната сфера и нарушената познавателна активност. Липсата на готовност за участие в училищен труд и слабата познавателна активност на децата с умствена изостаналост, дифузното или локално нарушение на познавателните им процеси, наличието на нарушения в тяхното личностно формиране и статус, които понякога са значителни, отклоненията в емоционално-волевата им сфера и пр. определят особеностите на учебното съдържание в помощното училище, методите и методическите похвати на обучение и възпитание, принципите на организация на различните дейности и на учебните програми, както и на учебните пособия. Тези особености на децата с умствена изостаналост отличават процеса на обучението и възпитанието им от аналогичните процеси както в някои типове специални училища, каквито са училищата за глухи, тежкочуващи и за слепи деца, така и от учебните заведения от масов тип. Много често в помощното училище се налага преодоляването на редица вторични недостатъци, формирани в процеса на неадекватното за тези деца обучение в общообразователното училище (С.Николова, 2007).

Трябва да се прави разлика между урок и самоподготовка. И самоподготовката се състои от три части както урока: уводна, същинска и заключителна, но те не са така строго регламентирани. Учителя има по-голяма свобода в работата си, децата задават въпроси за неща които ги интересуват, припомня се изученото през сутрешните часове, подготвят се домашните работи и т. н. Децата могат да се разхождат из стаята и да извършват дейности по желание.

Умствено изостаналите ученици срещат затруднения при формиране на понятия за предметите и явленията от заобикалящия ги свят, трудно превключват от една дейност към друга, неправилно пренасят усвоените знания и умения в нови ситуации и условия, речта им твърде често е нарушена и т. н. Това изисква да се съобразяват всички тези особености при подготовката и разработването на уроците по различните учебни предмети.

 

Литература / Reference:

 

1. Добрев, З., (2002) Особености в развитието на умствено изостаналите деца. София
2. Николова, С., (2007) Социални аспекти на корекционната работа в помощно училище// Сб. „Социални изследвания”, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, 2007 г., Изд.“Фабер” с. 128-133
3. Трашлиев, Р., И. Карагьозов, П. Терзийска, М. Симонска, Н. Петрова, С. Бъчева, (2000) Психология и педагогика на децата с интелектуална недостатъчност. част І, Благоевград

Автор: д-р Гергана Събева

Източник: "Педагогически новости"

Примерни иновативни дидактически упражнения и игри за работа с ученици със СОП

                От особено значение в предучилищната възраст е комуникацията между децата със специални образователни потребности, родителите и учителите. 

В последните години у нас проблемът за комуникацията с тези деца все по-осезателно се поставя във фокуса на дискусии, свързани с необходимостта от реформи, изградени върху основата на адекватен подход към тях. Актуалността на проблема е насочена към осигуряване на емоционално благополучие и самочувствие; осигуряване на интелектуално удовлетворение; осигуряване на чувство за успех; осигуряване на активна позиция и интензивни контакти на децата със слухови нарушения с другите. 

Функции на комуникацията

Известно е, че комуникацията е сложен социален феномен, изпълняващ многопосочни и разнообразни функции: 

Информационна – обмен на различен род знания; 

Социална – формиране и развитие на културни навици във взаимоотношенията.

Експресивна – изразяване и взаимно разбиране на емоционалните преживявания; 

Прагматична – регламентира поведението и дейността на участниците в комуникацията, координация на съвместните действия; Интерпретативна – адекватно разбиране между партньорите; 

Корекционна – коригиране на неточности в смисъла и изказа на партньорите. Овладяването на умения за успешна комуникация с деца със специални образователни потребности е в тясна връзка с типовете комуникативни модели. 

        Овладяването на умения за успешна комуникация с деца със специални образователни потребности е в тясна връзка с типовете комуникативни модели. Според целта на комуникацията те са: наративен, инструктивен, комбиниран. 

    -Наративният модел е ориентиран към предаване на знания. Реализира се в два варианта: линеен и разклонен. Линейният вариант е по-олекотен като  конструкция и предхожда разклонения. И двата модела осигуряват синхронна и диахронна комуникация. 

        -Инструктивният модел е специално насочен за формиране на конкретни практически умения. 

       -Комбинираният осигурява в единство даването на знания и формирането на умения. 

    Значим практически проблем е постигането на добро качество на всички форми на комуникация: монологична, диалогична, полилогична. 

    От особено значение в процеса на комуникацията с децата е броят на участниците. 

    Диадата (възрастен-дете; дете-дете) осигурява активността и на двете страни и носи определено емоционално удовлетворение. Малката група (3-5 участници) има по-силен социален ефект, защото осигурява общуване, взаимодействие и сътрудничество с партньори с раличен опит и формира по-точни рефлекси. 

    Фронталната комуникация намалява възможността за индивидуална активност. От практическа гледна точка успешност на комуникацията се гарантира от умелото съчетаване на трите вида организационни модели. 

    Най-общо изискванията за ефективна комуникация се интерпретират като обективни и субективни. 

         Обективните обхващат организацията на предметно-материалното пространство (архитектурно-естетическа организация; символическа информация; отвореност; видимост) и изполваните дидактични материали (различни; съобразени с нарушенията; естетични позволяващи хигиенизиране). 

        Субективните изисквания могат да се класифицират в две групи: общи психолого-педагогически и специфични, относно степента на нарушението. Психолого-педагогическите са: създаване на положително емоционално поле, използване на позитивен език, осигуряване на вариативна повторяемост, чувство за успех, поставяне на акцент върху силните страни на детето, показване на обич, уважение и взискателност, без напомняне за минали неуспехи и грешки, движение от познатото към непознатото, от известното към неизвестното, от конкретното към абстрактното, единство на нагледно и словесно, сътрудничество и поддръжка от семейството. 

       Специфичните изисквания относно степента на нарушението означават поставяне на акцент върху сензорната интеграция, специално внимание към артикулационния праксис, съчетаване на жестове и граматически правилна реч, постепенен преход от експресивно-мимическо общуване към експресивна реч, както и спазване на конкретни здравно-медицински правила. Възрастните (педагози, членове на семейството) носят голяма отговорност за качеството на комуникацията. 

Затова е от голямо значение комуникативната култура на възрастния, отразена в две умения: за слушане и за говорене. 

       Умение на възрастния да слуша: 

                осигуряване на зрителен контакт; 

                показване на лично внимание към детето 

                ведро изражение на лицето; 

                огромно търпение; 

                адекватност на вербален и невербален език. 

        Умение на възрастния да говори: 

                Без повишаване на тона; 

                Задаване на точни въпроси; 

                Позитивно настроение; 

                Стимулиране на самостоятелността; 

                Положително оценяване. 

        Палитрата от педагогически концепции теоретично може да бъде голяма, но най-важното е акцентът да се постави върху личностното развитие на всяко дете, неговите компетентности и използването на дейности, съобразени със специфичната му характеристика и уникална природа. 

Ефикасността на работата с деца със специални образователни потребности се базира на някои ключови фактори и подходи: 

Основни подходи: 

        Подход „отдолу-нагоре” 

                Организиране на ресурсите въз основа на очакванията, възможностите и ресурсите на всяко дете. Работа в мрежа 

                Обмяна на резултати, практики, опит и ноу-хау; 

                Формални и неформални мрежи; 

                Мултидисциплинарна работа. Комплексен, системен и многосекторен подход Включва като пълноправни участници основните фактори на образователната система, а именно родител-дете-учител. 

         В самата игра се отделят вътрешноигрови отношения и такива, възникващи по повод на играта (параигрови). Те включват отношенията, възникващи при обсъждането на замисъла на играта, построяването на сценария, разпределението на ролите. По-късно се проявяват като емоционално-личностни отношения, симпатия или антипатия и силно повлияват на общуването в групата. 

        Важна е идеята за научаването като систематизирани и целенасочени въздействия за развитие на социалните и личностните умения за общуване на децата в игрова среда. Чрез този вид научаване се създават условия за повишена вътрешна и външна активност на детето в процеса на играта. Чрез нея то получава положителна подкрепа от другите, удовлетворява своите основни актуални потребности и интереси чрез приятни и интересни взаимодействия. 

        В процеса на общуване в игрови ситуации детето получава сигурност чрез взаимното договаряне, чрез атмосферата на доверие и взаимопомощ. 

        Чрез играта то се учи на общуване чрез практикуване на социален опит (единство на социални и личностни знания, умения и отношения). Постигането на разбирателство, сътрудничество и съгласие между детето и връстниците в игровата практика предполага необходимостта от организиране и стимулиране на взаимодействията, собствения опит на детето и опита на връстниците в групата.

                Социалните умения за общуване, разгледани в този смисъл, включват: умение за взаимодействие и съгласуваност на мнения, идеи и действия; умения за даване на оценка към идеите, мнението, действието и поведението на другите; умения за сътрудничество (практическо, познавателно, личностно); умения за осъществяване на емпатийна връзка.    

                Личностните умения за общуване, разглеждани като обект на систематизирани и целенасочени въздействия с цел тяхното развитие, включват: изразяване на гледната точка за оценка и отстояване на позиция в групата; стремеж за по-обективна самооценка и самоконтрол, за изразяване на собствено мнение и за самоутвърждаване и за поддържане на позитивен Аз-образ; съобразяване с груповите изисквания, разбирането им, спазването и създаването им; умение за разчитане и тълкуване на социалните знаци; рефлексивни умения. 

Игротека 

1.Игрови технологии за възприемане; 

2.Игрови технологии за разбиране; 

3.Игрови технологии за изразяване; 

4.Игрови технологии за рефлексивен диалог. 

„Назови точно”

         1. Познавателни задачи Децата да разпознават различни емоционални състояния и настроения на другите. 

        2. Игрова задача Децата да разпознаят и да назоват точно емоционалното състояние и настроението на друг човек от фотография. 

        3. Материално обезпечаване Снимки от списания, на които са фотографирани хора с различни емоционални състояния и настроения. Под всяка фотография е написано точното емоционално състояние (учудване, радост, тъга, изненада, страх, замисленост) на фотографираното лице, като надписът е покрит с непрозрачна лепенка. 

        4. Правила на играта Децата, назовали точно емоционалното състояние на фотографирания човек, продължават в следващия кръг от играта. Играта продължава, докато остане един победител. 

        5. Ход на играта Децата сядат в редица. Учителят раздава на всяко от тях снимки, на които са фотографирани хора с различни емоционални състояния. След внимателно разглеждане всяко от децата излиза отпред, с лице към другите деца от групата, показва им снимката, която е получило и назовава емоционалното състояние на човека, фотографиран на нея. След това то отлепя лепенката в долната част на фотографията и учителят прочита пред всички написаната дума, означаваща емоционалното състояние на фотографирания човек. Ако детето е назовало същата дума, то продължава в следващия кръг. Следва обсъждане на поведението на участниците в играта. 

        6. Варианти на играта След като разгледат фотографията, която са получили, децата се опитват  чрез мимика и поза да предадат същото емоционално състояние пред другите деца, а те трябва да отгатнат кое е то. 

        Играта може да се играе на етапи. 

„Очи в очи” 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознават емоционалното състояние на другия, като го гледат в очите. 

        2. Игрова задача Децата да разпознаят емоционалното състояние на друго дете, без да използват речеви средства. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Всяка двойка деца се държи за ръце. Децата от всяка двойка се гледат в очите. Съставът на двойките се променя няколко пъти. 

        5. Ход на играта Учителят предлага на децата да се разделят по двойки по тяхно желание. Децата от всяка двойка се хващат за ръце и се гледат право в очите, като се опитват да предадат различни емоции на партньора си. В следващия момент децата от всяка двойка описват устно какви емоции им е предал партньорът им. След това учителят отново разпределя децата по двойки момче–момиче и им поставя същата задача. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 6. 

        6. Варианти на играта Децата се опитват да предадат различни емоции на партньора си чрез мимика.

 „Весел или тъжен?” 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознават настроението на другите. 

        2. Игрова задача Децата да разпознаят настроението на другите деца от групата и да поставят съответната пиктограма до всяко от тях. 

        3. Материално обезпечаване Пиктограми, изобразяващи весели и тъжни личица. 

        4. Правила на играта До всяко дете от групата да се постави пиктограма, съответстваща на настроението му. 

        5. Ход на играта Децата са седнали в кръг. Учителят избира чрез броилка едно от тях и му дава пиктограмите, на които са изобразени весели или тъжни личица. Поставя пред избраното дете задачата да постави пред всеки от връстниците си пиктограма, съответстваща на настроението му през деня. След като пред всички деца са поставени пиктограми, тези, които смятат, че поставената пред тях пиктограма отразява вярно настроението им, вдигат ръка. Учителят ги брои. 

        Следва избор на ново дете, което повтаря същите действия. Победител е детето, разпознало вярно настроението на най-голям брой деца. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 

        6. Варианти на играта Всяко от децата си избира само пиктограма, съответстваща на настроението му, а останалите познават каква е тя. 

„Противоположни емоции” 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознаят различни противоположни емоции (радост–тъга, страх– смелост и др.), изобразени на пиктограми.

         2. Игрова задача Всяко от децата да разпознае различни противоположни емоции, изобразени на пиктограми и да ги подреди в двойки (по признак противоположност). 

        3. Материално обезпечаване Комплект пиктограми, изобразяващи разнообразни противоположни емоции (радост–тъга, страх–смелост, учудване–безразличие, злоба–милост). 

        4. Правила на играта Всяко дете да подреди пиктограмите от комплекта си по двойки, по принципа противоположност. 

        5. Ход на играта Учителят показва пред децата всяка пиктограма от подготвените за тях комплекти и заедно се опитват да отгатнат какво настроение изразява тя. След това той поставя пред всяко от децата задачата да подреди пиктограмите от своя комплект по двойки, като във всяка двойка постави пиктограми, изразяващи противоположни настроения. В края на играта всеки от участниците споделя как се е чувствал по време на играта. 

        6. Варианти на играта Децата поставят пред връстниците си пиктограми, съответстващи на настроението им в момента.

 „Слепец и водач” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начини за взаимопомощ. 

        2. Игрова задача Детето, изпълняващо ролята на водач, трябва да преведе другото дете, изпълняващо ролята на слепец, до определено място в занималнята, като го напътства с думи и го държи за ръката. 

        3. Материално обезпечаване Кърпи за превързване на очите. 

        4. Правила на играта Детето, изпълняващо ролята на водач, да държи детето, изпълняващо ролята на слепец за ръката. Да му говори окуражително и да го напътства с думи. Да го заведе до определено място в занималнята. 

        5. Ход на играта С помощта на броилка учителят разделя децата по двойки. Във всяка от двойките определя водач и „слепец”. Водачът трябва да заведе „слепеца” (с превръзка на очите) до определено място в занималнята, като го напътства с думи и го държи за ръката. Впоследствие децата си разменят ролите. В края на играта всяко дете споделя с другите как се е чувствало в различните роли. 

        6. Варианти на играта Едно дете, изпълняващо ролята на водач, води няколко „слепци”. 

„Ласкави имена” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начините за образуване на гальовни (ласкави) имена. 

        2. Игрова задача Детето да съставя и да се обръща с ласкави имена към връстниците си. 

        3. Материално обезпечаване Гумена топка 

        4. Правила на играта Детето, към което е хвърлена топката, да я хваща. Останалите деца да го назовават с различни ласкави имена, докато то държи топката. То да хвърля топката на друго дете.

        5. Ход на играта Децата се подреждат в кръг. Учителят подава топка на едно от тях. Докато то държи топката, останалите го наричат с разнообразни ласкави имена. След около половин минута то хвърля топката към друго дете от кръга, което останалите отново наричат с ласкави имена. По този начин участват по- голямата част от децата в кръга. 

        6. Варианти на играта Учителят назовава ласкаво име, а детето, в което е топката, я хвърля към връстника си, чието ласкаво име е чул. 

„Възрастни хора” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начини за вербална и невербална подкрепа при общуването. 

        2. Игрова задача                 Детето, изпълняващо ролята на внуче, да заведе друго дете, изпълняващо ролята на болен възрастен човек, който почти не вижда, до кабинета на лекаря. 

        3. Материално обезпечаване Кърпа за превързване на очите. 

        4. Правила на играта Детето, изпълняващо ролята на внуче да държи „болния възрастен човек” за ръката. Да го заведе до кабинета на лекаря. 

        5. Ход на играта             Учителят разделя децата по двойки на случаен принцип. Едното дете изпълнява ролята на болен възрастен човек, а другото – на негово внуче. Възрастният човек не вижда нищо (детето е с кърпа на очите). Задачата на внучето е да заведе възрастния човек до кабинета на лекаря, като го държи за ръката и му говори успокоително. Следва смяна на ролите. Важно е детето, което изпълнява ролята на възрастния човек, да се чувства уверено и да разчита на помощта на партньора си. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 

        6. Варианти на играта Едно дете води няколко възрастни.

 „Вятърът духа към…”

         1. Познавателни задачи Децата да разпознават техен връстник. 

        2. Игрова задача Децата да разпознават техен връстник по назовани негови физически белези и личностни качества. 

        3. Материално обезпечаване Гумена топка. 

        4. Правила на играта Всяко дете, в което е попаднала топката, да назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започва с думите

       5. Ход на играта Учителят разделя децата по двойки на случаен принцип. Едното дете изпълнява ролята на болен възрастен човек, а другото – на негово внуче. Възрастният човек не вижда нищо (детето е с кърпа на очите). Задачата на внучето е да заведе възрастния човек до кабинета на лекаря, като го държи за ръката и му говори успокоително. 

Следва смяна на ролите. Важно е детето, което изпълнява ролята на възрастния човек, да се чувства уверено и да разчита на помощта на партньора си. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 

       6. Варианти на играта Едно дете води няколко възрастни.

„Вятърът духа към…

(този, който има червени обувки). 

        1. Познавателни задачи Децата да разпознават техен връстник. 

        2. Игрова задача Децата да разпознават техен връстник по назовани негови физически белези и личностни качества. 

        3. Материално обезпечаване Гумена топка. 

        4. Правила на играта Всяко дете, в което е попаднала топката, да назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започва с думите „Вятърът духа към…(този, който има червени обувки). 

        5. Ход на играта Учителят предлага на децата да седнат в кръг. Подава топка на едно от тях. Поставя му за задача да назове характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започне с думите „Вятърът духа към…( този, който има червени обувки). След назоваването детето хвърля топката към свой съиграч, който трябва да предположи за кое дете от групата се отнася назованото качество или външен белег. След като е изказал предположението си, той хвърля топката към друг свой съиграч, който също назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започне със същите думи. 

        6. Варианти на играта Децата назовават любимите занимания, играчки, храни на връстниците си

„Пробий кръга” 

        1. Познавателни задачи Запознаване със смисъла на понятия като тактичност, дипломатичност, оригиналност и находчивост. 

        2. Игрова задача Чрез използване на подходяща интонация, отправяне на молба, демонстриране на положително отношение, договаряне да се излезе извън кръга от деца. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Детето, попаднало в центъра на кръга от деца, трябва да ги убеди да го пуснат само чрез вербална комуникация с тях. 

        5. Ход на играта Децата от групата се хващат за ръце и образуват кръг. Едно от тях, посочено от учителя, влиза в центъра на кръга. Неговата задача е чрез отправянето на молба към всички деца от кръга или лично към някои от тях да „пробие” кръга (децата да пуснат ръцете си) и да успее да излезе извън него. Победител е детето, успяло да убеди другите да го пуснат за най-кратко време. 

        6. Варианти на играта В кръга влизат по две деца. 

„Ало, ало! 

        1. Познавателни задачи Запознаване с правила за общуване от разстояние – по телефона, чрез интернет (с първите думи да се определи темата на разговора, да си представяме лицето на събеседника и обстановката около него). 

        2. Игрова задача Децата да представят себе си и най-добрия си приятел чрез въображаем разговор по телефона. 

        3. Материално обезпечаване Две еднакви серии от картички с написани върху тях телефонни номера и малък картонен телефон за всяко дете или телефон-играчка. 

        4. Правила на играта Детето, което е разпознало прочетения номер в своята картичка, „вдига слушалката” и казва „Ало, здравей!”. Всяко от децата, участващи в телефонния разговор, описва неговия найдобър приятел от групата и обяснява защо именно той е най-добрият му приятел. 

        5. Ход на играта Учителят е подготвил предварително две еднакви серии от картички с написани върху тях телефонни номера и малък картонен телефон за всяко дете или телефон-играчка. На всяка от картичките са написани по два телефонни номера с различен цвят – син и червен, като синият на цвят номер в една картичка е с червен цвят в още една от картичките и обратно. 

    Учителят разбърква картичките и всяко дете си взема по една от тях. Обяснява на децата от групата, че номерът в син цвят е техният собствен номер, а този с червен цвят е номерът на някое от другите деца. Избрано дете прочита номера в червен цвят от неговата картичка, а другите деца слушат внимателно. Детето, което е разпознало прочетения номер в своята картичка, „вдига слушалката” и казва  „Ало, здравей!”, след което двете деца провеждат диалог в рамките на който трябва опишат себе си и най-добрия си приятел от групата и да се аргументират защо точно той е такъв. 

        6. Варианти на играта Децата описват своето семейство. 

„Скритата дума” 

        1. Познавателни задачи Запознаване със значението на думи, изразяващи молба, извинение, съчувствие, благодарност. 

        2. Игрова задача Всяко от децата да опише изобразената на картичката му ситуация и да назове необходимата дума. 

        3. Материално обезпечаване Картички с изобразени разнообразни ситуации, в които един от участниците (обозначен с поставен до него въпросителен знак) трябва да използва дума, изразяваща благодарност, извинение, молба, съжаление и т.н. 

        4. Правила на играта Всяко от децата трябва да опише изобразената на картичката му ситуация. Да назове необходимата дума, която отбелязаният участник в ситуацията трябва да използва. 

        5. Ход на играта Учителят раздава на всяко от децата малка картичка, на която е изобразена ситуация, изискваща от някои от участниците в нея да използва думи, изразяващи молба, извинение, съчувствие, благодарност. 

    До този участник е поставен малък въпросителен знак за ориентиране на участниците в играта. В долната част на картичката е написана думата, която той трябва да използва и е покрита с лепенка. Задачата на всяко от децата е да опише изобразената на картичката му ситуация и да назове необходимата дума. След като я назове, учителят разлепя лепенката и прочита написаната дума. 

        6. Варианти на играта Участниците разказват какво е изобразено на картичката от името на отбелязания персонаж. 

„Прекъсни навреме” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с учтивата форма на обръщението „Вие” и характеристиките на събеседниците, към които трябва да се използва. 

        2. Игрова задача Децата от групата слушат внимателно диалозите, осъществявани от връстниците си и сигнализират с вдигане на ръка в случаите, в които децата нарушат поставените им задачи. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата се разпределят по двойки. При провеждането на диалога между тях обръщенията да са задължително в учтива форма. При нарушаване на това правило останалите деца от групата да сигнализират с вдигане на ръка. 

        5. Ход на играта Учителят избира по две деца и им предлага да се поставят в различни въображаеми ситуации (в магазина, в книжарницата, в болницата, при зъболекаря, в пощата и т.н.). 

Като задача им поставя да проведат диалог, съответстващ на ситуацията, в която са поставени и изисква от тях обръщенията в разговора да са в учтива форма. Останалите деца слушат внимателно и сигнализират с вдигане на ръка в случаите, в които децата, провеждащи диалога, нарушат поставените им задачи. 

        6. Варианти на играта Учителят чете текстове, в които децата трябва да допълнят липсващата подходяща форма за обръщение. 

„Новото дете” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с начини за установяване на приятелски отношения с околните. 

        2. Игрова задача Децата от всяка група да „запознаят” новопристигнало дете с другите деца от групата, да го развеселят, да му задават въпроси, отнасящи се до него. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата се разпределят по тройки. Едно от тях поема ролята на новопристигнало в групата дете. Другите две деца от групата трябва да го запознаят с останалите деца, като ги опишат пред него и да се опитат да го развеселят. 

        5. Ход на играта Учителят разделя децата по тройки, като определя по едно „новопристигнало дете” във всяка от тях. Поставя за задача на останалите две деца да го „запознаят” с другите деца от групата, да го развеселят, да му задават въпроси, отнасящи се до него. 

        6. Варианти на играта Ролята на новопристигнало дете се поема от деца от друга група. 

„Зелено или червено” 

        1. Познавателни задачи Запознаване със ситуации, изискващи поднасянето на извинение по повод на извършена грешка или неволно действие срещу друг човек. 

        2. Игрова задача Децата да вдигат червен или зелен картон в зависимост от постъпките на герои в разказани от учителя ситуации. 

        3. Материално обезпечаване Чифт зелен и червен картон за всяко дете. 

        4. Правила на играта Децата да вдигат зелен картон тогава, когато участникът в разказана от учителя ситуация не дължи извинение. Децата да вдигат червен картон тогава, когато участникът в разказана от учителя ситуация дължи извинение. Децата, вдигнали картонче с неправилен цвят отпадат от играта. 

        5. Ход на играта Учителят раздава на всяко от децата по едно зелено и по едно червено картонче. Разяснява правилата на играта. След всяка разказана случка анализира поведението на героя заедно с децата. 

        6. Варианти на играта Случките се разказват от дете от групата. 

„Арбитри” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с правила за поведение и общуване при попадане в конфликтна ситуация, формиране на умения за разрешаване на конфликти. 

        2. Игрова задача Децата от всяка група да построят съвместно и за възможно най-кратко време къщичка от дървени кубчета. Арбитрите в групата да разрешават възникнали конфликти.             3. Материално обезпечаване Конструктивен материал от дърво. 

        4. Правила на играта Всяка група деца строи съвместно къщичка, като се стреми да свърши по-бързо от другите. Децата, които са в ролята на арбитри, разрешават възникнали конфликти. 

        5. Ход на играта Учителят разяснява правилата на играта „Арбитри”. Разделя децата по тройки чрез броилка, като във всяка тройка определя по едно дете, което ще изпълнява ролята на арбитър. Задачата на всяка тройка деца е да построят заедно и възможно най-бързо къщичка от дървени кубчета, като ролята на арбитъра е да разрешава възникнали конфликти по време на строителната дейност. Победител е онази тройка деца, успяла да построи най-бързо своята къщичка. 

        6. Варианти на играта В ролята на арбитър влиза учителят. 

„Вълшебни рисунки” 

        1. Познавателни задачи Запознаване с личностните особености на другите деца от групата.            2. Игрова задача Децата да нарисуват рисунка с кърпа за очи чрез команди, подавани от друго дете. 

        3. Материално обезпечаване Бели листове рисувателна хартия и цветни моливи за рисуване.         4. Правила на играта Децата да се разделят по двойки, като във всяка двойка се определя водач и художник. Художникът рисува, без да вижда чрез вербалните команди на водача. След първия етап на играта децата от двойките разменят ролите си. 

        5. Ход на играта Учителят разпределя децата по двойки, като на едно дете от двойката очите се завързват с кърпа. Другото го води до бял лист за рисуване, който е закрепен за стената и използвайки само вербални инструкции, му помага да нарисува рисунка (по зададена тема или свободно творчество). След като децата от всички двойки са нарисували рисунките си, следва размяна на ролите. 

        6. Варианти на играта Водачът хваща ръката на детето с кърпата на очите и рисува. Невиждащото дете трябва да познае какво е нарисувано. 

„Ръкавички” 

        1. Познавателни задачи Децата да се запознаят с различни орнаменти за украса. 

        2. Игрова задача Децата да открият чифтове ръкавички с еднакви орнаменти и да ги оцветят по еднакъв начин. 

        3. Материално обезпечаване Изрязани от хартия силуетни изображения на ръкавички с еднакви орнаменти на всеки чифт от тях. 

        4. Правила на играта Всяка двойка деца открива чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти. Оцветява ги възможно най-бързо по еднакъв начин. 

        5. Ход на играта Учителят разпръсва чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти на различни места в занималнята. Децата се разделят по двойки и намират чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти. След като всяка двойка е открила чифт ръкавички с еднакви орнаменти, с помощта на три молива с различен цвят оцветява възможно най-бързо и по съвършено еднакъв начин своя чифт ръкавички. 

        6. Варианти на играта Децата се разделят в групи по четири и оцветяват чифтовете ръкавички две по две. 

„Живи фигури” 

        1. Познавателни задачи Децата да опознаят личностните качества на другите деца в групата.         2. Игрова задача Чрез съвместно договаряне всички деца от групата да образуват посочена от учителя фигура чрез заставането си едно до друго. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата да избягват конфликтите помежду си в процеса на договарянето. При образуването на фигурата да участват всички деца от групата. Всяко дете да заеме възможно най-правилна позиция. По време на движението на фигурата да не се нарушава нейната цялост. 

        5. Ход на играта Учителят приканва децата да образуват чрез приближаване на телата си дадена фигура (например морска звезда) и да покажат как се движи. Следващите фигури се предлагат от самите деца. 

        6. Варианти на играта Децата се разделят в групи по четири и всяка група образува собствена фигура чрез договаряне. 

    „Скулптури” 

        1. Познавателни задачи Децата да опознаят личностните качества на другите деца в групата.         2. Игрова задача Децата да изработят от „глина” свои статуи чрез вербални команди. 

        3. Материално обезпечаване 

        4. Правила на играта Децата, изпълняващи ролята на статуи, да стоят неподвижно, докато скулпторите ги разглеждат. 

        5. Ход на играта Участниците в играта се разделят по двойки. Децата от всяка двойка се разделят на скулптор и глина. Скулпторът изработва от глината своя статуя – животно, играчка, цвете и др. Скулптурата застава неподвижно и скулпторите й дават име. След това всички скулптори се разхождат и разглеждат творенията на колегите си. Следва размяна на ролите. 

        6. Варианти на играта Скулпторите изработват предварително зададена от учителя фигура.

   👬   👬   👬   

Източник: Интегриране на ученици със специални образователни потребности в Условията на общообразователно Училище /  УЧЕБНО ПОМАГАЛО с авторски колектив 

Проф. д-р Веска Шошева Доц. д-р Ицка Дерижан Доц. д-р Красимира Бенкова Доц. д-р Стефка Динчийска Доц. д-р Емилия Масларова Гл. ас. д-р Генчо Вълчев Гл. ас. д-р Антон Стойков Ас. Милена Илиева Росица Райкова