От особено значение в предучилищната възраст е комуникацията между децата със специални образователни потребности, родителите и учителите.
В последните години у нас проблемът за комуникацията с тези деца все по-осезателно се поставя във фокуса на дискусии, свързани с необходимостта от реформи, изградени върху основата на адекватен подход към тях. Актуалността на проблема е насочена към осигуряване на емоционално благополучие и самочувствие; осигуряване на интелектуално удовлетворение; осигуряване на чувство за успех; осигуряване на активна позиция и интензивни контакти на децата със слухови нарушения с другите.
Функции на комуникацията
Известно е, че комуникацията е сложен социален феномен, изпълняващ многопосочни и разнообразни функции:
Информационна – обмен на различен род знания;
Социална – формиране и развитие на културни навици във взаимоотношенията.
Експресивна – изразяване и взаимно разбиране на емоционалните преживявания;
Прагматична – регламентира поведението и дейността на участниците в комуникацията, координация на съвместните действия; Интерпретативна – адекватно разбиране между партньорите;
Корекционна – коригиране на неточности в смисъла и изказа на партньорите. Овладяването на умения за успешна комуникация с деца със специални образователни потребности е в тясна връзка с типовете комуникативни модели.
Овладяването на умения за успешна комуникация с деца със специални образователни потребности е в тясна връзка с типовете комуникативни модели. Според целта на комуникацията те са: наративен, инструктивен, комбиниран.
-Наративният модел е ориентиран към предаване на знания. Реализира се в два варианта: линеен и разклонен. Линейният вариант е по-олекотен като конструкция и предхожда разклонения. И двата модела осигуряват синхронна и диахронна комуникация.
-Инструктивният модел е специално насочен за формиране на конкретни практически умения.
-Комбинираният осигурява в единство даването на знания и формирането на умения.
Значим практически проблем е постигането на добро качество на всички форми на комуникация: монологична, диалогична, полилогична.
От особено значение в процеса на комуникацията с децата е броят на участниците.
Диадата (възрастен-дете; дете-дете) осигурява активността и на двете страни и носи определено емоционално удовлетворение. Малката група (3-5 участници) има по-силен социален ефект, защото осигурява общуване, взаимодействие и сътрудничество с партньори с раличен опит и формира по-точни рефлекси.
Фронталната комуникация намалява възможността за индивидуална активност. От практическа гледна точка успешност на комуникацията се гарантира от умелото съчетаване на трите вида организационни модели.
Най-общо изискванията за ефективна комуникация се интерпретират като обективни и субективни.
Обективните обхващат организацията на предметно-материалното пространство (архитектурно-естетическа организация; символическа информация; отвореност; видимост) и изполваните дидактични материали (различни; съобразени с нарушенията; естетични позволяващи хигиенизиране).
Субективните изисквания могат да се класифицират в две групи: общи психолого-педагогически и специфични, относно степента на нарушението. Психолого-педагогическите са: създаване на положително емоционално поле, използване на позитивен език, осигуряване на вариативна повторяемост, чувство за успех, поставяне на акцент върху силните страни на детето, показване на обич, уважение и взискателност, без напомняне за минали неуспехи и грешки, движение от познатото към непознатото, от известното към неизвестното, от конкретното към абстрактното, единство на нагледно и словесно, сътрудничество и поддръжка от семейството.
Специфичните изисквания относно степента на нарушението означават поставяне на акцент върху сензорната интеграция, специално внимание към артикулационния праксис, съчетаване на жестове и граматически правилна реч, постепенен преход от експресивно-мимическо общуване към експресивна реч, както и спазване на конкретни здравно-медицински правила. Възрастните (педагози, членове на семейството) носят голяма отговорност за качеството на комуникацията.
Затова е от голямо значение комуникативната култура на възрастния, отразена в две умения: за слушане и за говорене.
Умение на възрастния да слуша:
осигуряване на зрителен контакт;
показване на лично внимание към детето
ведро изражение на лицето;
огромно търпение;
адекватност на вербален и невербален език.
Умение на възрастния да говори:
Без повишаване на тона;
Задаване на точни въпроси;
Позитивно настроение;
Стимулиране на самостоятелността;
Положително оценяване.
Палитрата от педагогически концепции теоретично може да бъде голяма, но най-важното е акцентът да се постави върху личностното развитие на всяко дете, неговите компетентности и използването на дейности, съобразени със специфичната му характеристика и уникална природа.
Ефикасността на работата с деца със специални образователни потребности се базира на някои ключови фактори и подходи:
Основни подходи:
Подход „отдолу-нагоре”
Организиране на ресурсите въз основа на очакванията, възможностите и ресурсите на всяко дете. Работа в мрежа
Обмяна на резултати, практики, опит и ноу-хау;
Формални и неформални мрежи;
Мултидисциплинарна работа. Комплексен, системен и многосекторен подход Включва като пълноправни участници основните фактори на образователната система, а именно родител-дете-учител.
В самата игра се отделят вътрешноигрови отношения и такива, възникващи по повод на играта (параигрови). Те включват отношенията, възникващи при обсъждането на замисъла на играта, построяването на сценария, разпределението на ролите. По-късно се проявяват като емоционално-личностни отношения, симпатия или антипатия и силно повлияват на общуването в групата.
Важна е идеята за научаването като систематизирани и целенасочени въздействия за развитие на социалните и личностните умения за общуване на децата в игрова среда. Чрез този вид научаване се създават условия за повишена вътрешна и външна активност на детето в процеса на играта. Чрез нея то получава положителна подкрепа от другите, удовлетворява своите основни актуални потребности и интереси чрез приятни и интересни взаимодействия.
В процеса на общуване в игрови ситуации детето получава сигурност чрез взаимното договаряне, чрез атмосферата на доверие и взаимопомощ.
Чрез играта то се учи на общуване чрез практикуване на социален опит (единство на социални и личностни знания, умения и отношения). Постигането на разбирателство, сътрудничество и съгласие между детето и връстниците в игровата практика предполага необходимостта от организиране и стимулиране на взаимодействията, собствения опит на детето и опита на връстниците в групата.
Социалните умения за общуване, разгледани в този смисъл, включват: умение за взаимодействие и съгласуваност на мнения, идеи и действия; умения за даване на оценка към идеите, мнението, действието и поведението на другите; умения за сътрудничество (практическо, познавателно, личностно); умения за осъществяване на емпатийна връзка.
Личностните умения за общуване, разглеждани като обект на систематизирани и целенасочени въздействия с цел тяхното развитие, включват: изразяване на гледната точка за оценка и отстояване на позиция в групата; стремеж за по-обективна самооценка и самоконтрол, за изразяване на собствено мнение и за самоутвърждаване и за поддържане на позитивен Аз-образ; съобразяване с груповите изисквания, разбирането им, спазването и създаването им; умение за разчитане и тълкуване на социалните знаци; рефлексивни умения.
Игротека
1.Игрови технологии за възприемане;
2.Игрови технологии за разбиране;
3.Игрови технологии за изразяване;
4.Игрови технологии за рефлексивен диалог.
„Назови точно”
1. Познавателни задачи Децата да разпознават различни емоционални състояния и настроения на другите.
2. Игрова задача Децата да разпознаят и да назоват точно емоционалното състояние и настроението на друг човек от фотография.
3. Материално обезпечаване Снимки от списания, на които са фотографирани хора с различни емоционални състояния и настроения. Под всяка фотография е написано точното емоционално състояние (учудване, радост, тъга, изненада, страх, замисленост) на фотографираното лице, като надписът е покрит с непрозрачна лепенка.
4. Правила на играта Децата, назовали точно емоционалното състояние на фотографирания човек, продължават в следващия кръг от играта. Играта продължава, докато остане един победител.
5. Ход на играта Децата сядат в редица. Учителят раздава на всяко от тях снимки, на които са фотографирани хора с различни емоционални състояния. След внимателно разглеждане всяко от децата излиза отпред, с лице към другите деца от групата, показва им снимката, която е получило и назовава емоционалното състояние на човека, фотографиран на нея. След това то отлепя лепенката в долната част на фотографията и учителят прочита пред всички написаната дума, означаваща емоционалното състояние на фотографирания човек. Ако детето е назовало същата дума, то продължава в следващия кръг. Следва обсъждане на поведението на участниците в играта.
6. Варианти на играта След като разгледат фотографията, която са получили, децата се опитват чрез мимика и поза да предадат същото емоционално състояние пред другите деца, а те трябва да отгатнат кое е то.
Играта може да се играе на етапи.
„Очи в очи”
1. Познавателни задачи Децата да разпознават емоционалното състояние на другия, като го гледат в очите.
2. Игрова задача Децата да разпознаят емоционалното състояние на друго дете, без да използват речеви средства.
3. Материално обезпечаване
4. Правила на играта Всяка двойка деца се държи за ръце. Децата от всяка двойка се гледат в очите. Съставът на двойките се променя няколко пъти.
5. Ход на играта Учителят предлага на децата да се разделят по двойки по тяхно желание. Децата от всяка двойка се хващат за ръце и се гледат право в очите, като се опитват да предадат различни емоции на партньора си. В следващия момент децата от всяка двойка описват устно какви емоции им е предал партньорът им. След това учителят отново разпределя децата по двойки момче–момиче и им поставя същата задача. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й. 6.
6. Варианти на играта Децата се опитват да предадат различни емоции на партньора си чрез мимика.
„Весел или тъжен?”
1. Познавателни задачи Децата да разпознават настроението на другите.
2. Игрова задача Децата да разпознаят настроението на другите деца от групата и да поставят съответната пиктограма до всяко от тях.
3. Материално обезпечаване Пиктограми, изобразяващи весели и тъжни личица.
4. Правила на играта До всяко дете от групата да се постави пиктограма, съответстваща на настроението му.
5. Ход на играта Децата са седнали в кръг. Учителят избира чрез броилка едно от тях и му дава пиктограмите, на които са изобразени весели или тъжни личица. Поставя пред избраното дете задачата да постави пред всеки от връстниците си пиктограма, съответстваща на настроението му през деня. След като пред всички деца са поставени пиктограми, тези, които смятат, че поставената пред тях пиктограма отразява вярно настроението им, вдигат ръка. Учителят ги брои.
Следва избор на ново дете, което повтаря същите действия. Победител е детето, разпознало вярно настроението на най-голям брой деца. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й.
6. Варианти на играта Всяко от децата си избира само пиктограма, съответстваща на настроението му, а останалите познават каква е тя.
„Противоположни емоции”
1. Познавателни задачи Децата да разпознаят различни противоположни емоции (радост–тъга, страх– смелост и др.), изобразени на пиктограми.
2. Игрова задача Всяко от децата да разпознае различни противоположни емоции, изобразени на пиктограми и да ги подреди в двойки (по признак противоположност).
3. Материално обезпечаване Комплект пиктограми, изобразяващи разнообразни противоположни емоции (радост–тъга, страх–смелост, учудване–безразличие, злоба–милост).
4. Правила на играта Всяко дете да подреди пиктограмите от комплекта си по двойки, по принципа противоположност.
5. Ход на играта Учителят показва пред децата всяка пиктограма от подготвените за тях комплекти и заедно се опитват да отгатнат какво настроение изразява тя. След това той поставя пред всяко от децата задачата да подреди пиктограмите от своя комплект по двойки, като във всяка двойка постави пиктограми, изразяващи противоположни настроения. В края на играта всеки от участниците споделя как се е чувствал по време на играта.
6. Варианти на играта Децата поставят пред връстниците си пиктограми, съответстващи на настроението им в момента.
„Слепец и водач”
1. Познавателни задачи Запознаване с начини за взаимопомощ.
2. Игрова задача Детето, изпълняващо ролята на водач, трябва да преведе другото дете, изпълняващо ролята на слепец, до определено място в занималнята, като го напътства с думи и го държи за ръката.
3. Материално обезпечаване Кърпи за превързване на очите.
4. Правила на играта Детето, изпълняващо ролята на водач, да държи детето, изпълняващо ролята на слепец за ръката. Да му говори окуражително и да го напътства с думи. Да го заведе до определено място в занималнята.
5. Ход на играта С помощта на броилка учителят разделя децата по двойки. Във всяка от двойките определя водач и „слепец”. Водачът трябва да заведе „слепеца” (с превръзка на очите) до определено място в занималнята, като го напътства с думи и го държи за ръката. Впоследствие децата си разменят ролите. В края на играта всяко дете споделя с другите как се е чувствало в различните роли.
6. Варианти на играта Едно дете, изпълняващо ролята на водач, води няколко „слепци”.
„Ласкави имена”
1. Познавателни задачи Запознаване с начините за образуване на гальовни (ласкави) имена.
2. Игрова задача Детето да съставя и да се обръща с ласкави имена към връстниците си.
3. Материално обезпечаване Гумена топка
4. Правила на играта Детето, към което е хвърлена топката, да я хваща. Останалите деца да го назовават с различни ласкави имена, докато то държи топката. То да хвърля топката на друго дете.
5. Ход на играта Децата се подреждат в кръг. Учителят подава топка на едно от тях. Докато то държи топката, останалите го наричат с разнообразни ласкави имена. След около половин минута то хвърля топката към друго дете от кръга, което останалите отново наричат с ласкави имена. По този начин участват по- голямата част от децата в кръга.
6. Варианти на играта Учителят назовава ласкаво име, а детето, в което е топката, я хвърля към връстника си, чието ласкаво име е чул.
„Възрастни хора”
1. Познавателни задачи Запознаване с начини за вербална и невербална подкрепа при общуването.
2. Игрова задача Детето, изпълняващо ролята на внуче, да заведе друго дете, изпълняващо ролята на болен възрастен човек, който почти не вижда, до кабинета на лекаря.
3. Материално обезпечаване Кърпа за превързване на очите.
4. Правила на играта Детето, изпълняващо ролята на внуче да държи „болния възрастен човек” за ръката. Да го заведе до кабинета на лекаря.
5. Ход на играта Учителят разделя децата по двойки на случаен принцип. Едното дете изпълнява ролята на болен възрастен човек, а другото – на негово внуче. Възрастният човек не вижда нищо (детето е с кърпа на очите). Задачата на внучето е да заведе възрастния човек до кабинета на лекаря, като го държи за ръката и му говори успокоително. Следва смяна на ролите. Важно е детето, което изпълнява ролята на възрастния човек, да се чувства уверено и да разчита на помощта на партньора си. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й.
6. Варианти на играта Едно дете води няколко възрастни.
„Вятърът духа към…”
1. Познавателни задачи Децата да разпознават техен връстник.
2. Игрова задача Децата да разпознават техен връстник по назовани негови физически белези и личностни качества.
3. Материално обезпечаване Гумена топка.
4. Правила на играта Всяко дете, в което е попаднала топката, да назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започва с думите
5. Ход на играта Учителят разделя децата по двойки на случаен принцип. Едното дете изпълнява ролята на болен възрастен човек, а другото – на негово внуче. Възрастният човек не вижда нищо (детето е с кърпа на очите). Задачата на внучето е да заведе възрастния човек до кабинета на лекаря, като го държи за ръката и му говори успокоително.
Следва смяна на ролите. Важно е детето, което изпълнява ролята на възрастния човек, да се чувства уверено и да разчита на помощта на партньора си. В края на играта всички обсъждат поведението на участниците в нея, кое им е харесало най-много по време на протичането й.
6. Варианти на играта Едно дете води няколко възрастни.
„Вятърът духа към…
(този, който има червени обувки).
1. Познавателни задачи Децата да разпознават техен връстник.
2. Игрова задача Децата да разпознават техен връстник по назовани негови физически белези и личностни качества.
3. Материално обезпечаване Гумена топка.
4. Правила на играта Всяко дете, в което е попаднала топката, да назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започва с думите „Вятърът духа към…(този, който има червени обувки).
5. Ход на играта Учителят предлага на децата да седнат в кръг. Подава топка на едно от тях. Поставя му за задача да назове характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започне с думите „Вятърът духа към…( този, който има червени обувки). След назоваването детето хвърля топката към свой съиграч, който трябва да предположи за кое дете от групата се отнася назованото качество или външен белег. След като е изказал предположението си, той хвърля топката към друг свой съиграч, който също назовава характерен външен белег или личностно качество на свой връстник, като започне със същите думи.
6. Варианти на играта Децата назовават любимите занимания, играчки, храни на връстниците си
„Пробий кръга”
1. Познавателни задачи Запознаване със смисъла на понятия като тактичност, дипломатичност, оригиналност и находчивост.
2. Игрова задача Чрез използване на подходяща интонация, отправяне на молба, демонстриране на положително отношение, договаряне да се излезе извън кръга от деца.
3. Материално обезпечаване
4. Правила на играта Детето, попаднало в центъра на кръга от деца, трябва да ги убеди да го пуснат само чрез вербална комуникация с тях.
5. Ход на играта Децата от групата се хващат за ръце и образуват кръг. Едно от тях, посочено от учителя, влиза в центъра на кръга. Неговата задача е чрез отправянето на молба към всички деца от кръга или лично към някои от тях да „пробие” кръга (децата да пуснат ръцете си) и да успее да излезе извън него. Победител е детето, успяло да убеди другите да го пуснат за най-кратко време.
6. Варианти на играта В кръга влизат по две деца.
„Ало, ало!
1. Познавателни задачи Запознаване с правила за общуване от разстояние – по телефона, чрез интернет (с първите думи да се определи темата на разговора, да си представяме лицето на събеседника и обстановката около него).
2. Игрова задача Децата да представят себе си и най-добрия си приятел чрез въображаем разговор по телефона.
3. Материално обезпечаване Две еднакви серии от картички с написани върху тях телефонни номера и малък картонен телефон за всяко дете или телефон-играчка.
4. Правила на играта Детето, което е разпознало прочетения номер в своята картичка, „вдига слушалката” и казва „Ало, здравей!”. Всяко от децата, участващи в телефонния разговор, описва неговия найдобър приятел от групата и обяснява защо именно той е най-добрият му приятел.
5. Ход на играта Учителят е подготвил предварително две еднакви серии от картички с написани върху тях телефонни номера и малък картонен телефон за всяко дете или телефон-играчка. На всяка от картичките са написани по два телефонни номера с различен цвят – син и червен, като синият на цвят номер в една картичка е с червен цвят в още една от картичките и обратно.
Учителят разбърква картичките и всяко дете си взема по една от тях. Обяснява на децата от групата, че номерът в син цвят е техният собствен номер, а този с червен цвят е номерът на някое от другите деца. Избрано дете прочита номера в червен цвят от неговата картичка, а другите деца слушат внимателно. Детето, което е разпознало прочетения номер в своята картичка, „вдига слушалката” и казва „Ало, здравей!”, след което двете деца провеждат диалог в рамките на който трябва опишат себе си и най-добрия си приятел от групата и да се аргументират защо точно той е такъв.
6. Варианти на играта Децата описват своето семейство.
„Скритата дума”
1. Познавателни задачи Запознаване със значението на думи, изразяващи молба, извинение, съчувствие, благодарност.
2. Игрова задача Всяко от децата да опише изобразената на картичката му ситуация и да назове необходимата дума.
3. Материално обезпечаване Картички с изобразени разнообразни ситуации, в които един от участниците (обозначен с поставен до него въпросителен знак) трябва да използва дума, изразяваща благодарност, извинение, молба, съжаление и т.н.
4. Правила на играта Всяко от децата трябва да опише изобразената на картичката му ситуация. Да назове необходимата дума, която отбелязаният участник в ситуацията трябва да използва.
5. Ход на играта Учителят раздава на всяко от децата малка картичка, на която е изобразена ситуация, изискваща от някои от участниците в нея да използва думи, изразяващи молба, извинение, съчувствие, благодарност.
До този участник е поставен малък въпросителен знак за ориентиране на участниците в играта. В долната част на картичката е написана думата, която той трябва да използва и е покрита с лепенка. Задачата на всяко от децата е да опише изобразената на картичката му ситуация и да назове необходимата дума. След като я назове, учителят разлепя лепенката и прочита написаната дума.
6. Варианти на играта Участниците разказват какво е изобразено на картичката от името на отбелязания персонаж.
„Прекъсни навреме”
1. Познавателни задачи Запознаване с учтивата форма на обръщението „Вие” и характеристиките на събеседниците, към които трябва да се използва.
2. Игрова задача Децата от групата слушат внимателно диалозите, осъществявани от връстниците си и сигнализират с вдигане на ръка в случаите, в които децата нарушат поставените им задачи.
3. Материално обезпечаване
4. Правила на играта Децата се разпределят по двойки. При провеждането на диалога между тях обръщенията да са задължително в учтива форма. При нарушаване на това правило останалите деца от групата да сигнализират с вдигане на ръка.
5. Ход на играта Учителят избира по две деца и им предлага да се поставят в различни въображаеми ситуации (в магазина, в книжарницата, в болницата, при зъболекаря, в пощата и т.н.).
Като задача им поставя да проведат диалог, съответстващ на ситуацията, в която са поставени и изисква от тях обръщенията в разговора да са в учтива форма. Останалите деца слушат внимателно и сигнализират с вдигане на ръка в случаите, в които децата, провеждащи диалога, нарушат поставените им задачи.
6. Варианти на играта Учителят чете текстове, в които децата трябва да допълнят липсващата подходяща форма за обръщение.
„Новото дете”
1. Познавателни задачи Запознаване с начини за установяване на приятелски отношения с околните.
2. Игрова задача Децата от всяка група да „запознаят” новопристигнало дете с другите деца от групата, да го развеселят, да му задават въпроси, отнасящи се до него.
3. Материално обезпечаване
4. Правила на играта Децата се разпределят по тройки. Едно от тях поема ролята на новопристигнало в групата дете. Другите две деца от групата трябва да го запознаят с останалите деца, като ги опишат пред него и да се опитат да го развеселят.
5. Ход на играта Учителят разделя децата по тройки, като определя по едно „новопристигнало дете” във всяка от тях. Поставя за задача на останалите две деца да го „запознаят” с другите деца от групата, да го развеселят, да му задават въпроси, отнасящи се до него.
6. Варианти на играта Ролята на новопристигнало дете се поема от деца от друга група.
„Зелено или червено”
1. Познавателни задачи Запознаване със ситуации, изискващи поднасянето на извинение по повод на извършена грешка или неволно действие срещу друг човек.
2. Игрова задача Децата да вдигат червен или зелен картон в зависимост от постъпките на герои в разказани от учителя ситуации.
3. Материално обезпечаване Чифт зелен и червен картон за всяко дете.
4. Правила на играта Децата да вдигат зелен картон тогава, когато участникът в разказана от учителя ситуация не дължи извинение. Децата да вдигат червен картон тогава, когато участникът в разказана от учителя ситуация дължи извинение. Децата, вдигнали картонче с неправилен цвят отпадат от играта.
5. Ход на играта Учителят раздава на всяко от децата по едно зелено и по едно червено картонче. Разяснява правилата на играта. След всяка разказана случка анализира поведението на героя заедно с децата.
6. Варианти на играта Случките се разказват от дете от групата.
„Арбитри”
1. Познавателни задачи Запознаване с правила за поведение и общуване при попадане в конфликтна ситуация, формиране на умения за разрешаване на конфликти.
2. Игрова задача Децата от всяка група да построят съвместно и за възможно най-кратко време къщичка от дървени кубчета. Арбитрите в групата да разрешават възникнали конфликти. 3. Материално обезпечаване Конструктивен материал от дърво.
4. Правила на играта Всяка група деца строи съвместно къщичка, като се стреми да свърши по-бързо от другите. Децата, които са в ролята на арбитри, разрешават възникнали конфликти.
5. Ход на играта Учителят разяснява правилата на играта „Арбитри”. Разделя децата по тройки чрез броилка, като във всяка тройка определя по едно дете, което ще изпълнява ролята на арбитър. Задачата на всяка тройка деца е да построят заедно и възможно най-бързо къщичка от дървени кубчета, като ролята на арбитъра е да разрешава възникнали конфликти по време на строителната дейност. Победител е онази тройка деца, успяла да построи най-бързо своята къщичка.
6. Варианти на играта В ролята на арбитър влиза учителят.
„Вълшебни рисунки”
1. Познавателни задачи Запознаване с личностните особености на другите деца от групата. 2. Игрова задача Децата да нарисуват рисунка с кърпа за очи чрез команди, подавани от друго дете.
3. Материално обезпечаване Бели листове рисувателна хартия и цветни моливи за рисуване. 4. Правила на играта Децата да се разделят по двойки, като във всяка двойка се определя водач и художник. Художникът рисува, без да вижда чрез вербалните команди на водача. След първия етап на играта децата от двойките разменят ролите си.
5. Ход на играта Учителят разпределя децата по двойки, като на едно дете от двойката очите се завързват с кърпа. Другото го води до бял лист за рисуване, който е закрепен за стената и използвайки само вербални инструкции, му помага да нарисува рисунка (по зададена тема или свободно творчество). След като децата от всички двойки са нарисували рисунките си, следва размяна на ролите.
6. Варианти на играта Водачът хваща ръката на детето с кърпата на очите и рисува. Невиждащото дете трябва да познае какво е нарисувано.
„Ръкавички”
1. Познавателни задачи Децата да се запознаят с различни орнаменти за украса.
2. Игрова задача Децата да открият чифтове ръкавички с еднакви орнаменти и да ги оцветят по еднакъв начин.
3. Материално обезпечаване Изрязани от хартия силуетни изображения на ръкавички с еднакви орнаменти на всеки чифт от тях.
4. Правила на играта Всяка двойка деца открива чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти. Оцветява ги възможно най-бързо по еднакъв начин.
5. Ход на играта Учителят разпръсва чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти на различни места в занималнята. Децата се разделят по двойки и намират чифтовете ръкавички с еднакви орнаменти. След като всяка двойка е открила чифт ръкавички с еднакви орнаменти, с помощта на три молива с различен цвят оцветява възможно най-бързо и по съвършено еднакъв начин своя чифт ръкавички.
6. Варианти на играта Децата се разделят в групи по четири и оцветяват чифтовете ръкавички две по две.
„Живи фигури”
1. Познавателни задачи Децата да опознаят личностните качества на другите деца в групата. 2. Игрова задача Чрез съвместно договаряне всички деца от групата да образуват посочена от учителя фигура чрез заставането си едно до друго.
3. Материално обезпечаване
4. Правила на играта Децата да избягват конфликтите помежду си в процеса на договарянето. При образуването на фигурата да участват всички деца от групата. Всяко дете да заеме възможно най-правилна позиция. По време на движението на фигурата да не се нарушава нейната цялост.
5. Ход на играта Учителят приканва децата да образуват чрез приближаване на телата си дадена фигура (например морска звезда) и да покажат как се движи. Следващите фигури се предлагат от самите деца.
6. Варианти на играта Децата се разделят в групи по четири и всяка група образува собствена фигура чрез договаряне.
„Скулптури”
1. Познавателни задачи Децата да опознаят личностните качества на другите деца в групата. 2. Игрова задача Децата да изработят от „глина” свои статуи чрез вербални команди.
3. Материално обезпечаване
4. Правила на играта Децата, изпълняващи ролята на статуи, да стоят неподвижно, докато скулпторите ги разглеждат.
5. Ход на играта Участниците в играта се разделят по двойки. Децата от всяка двойка се разделят на скулптор и глина. Скулпторът изработва от глината своя статуя – животно, играчка, цвете и др. Скулптурата застава неподвижно и скулпторите й дават име. След това всички скулптори се разхождат и разглеждат творенията на колегите си. Следва размяна на ролите.
6. Варианти на играта Скулпторите изработват предварително зададена от учителя фигура.
👬 👬 👬
Източник: Интегриране на ученици със специални образователни потребности в Условията на общообразователно Училище / УЧЕБНО ПОМАГАЛО с авторски колектив
Проф. д-р Веска Шошева Доц. д-р Ицка Дерижан Доц. д-р Красимира Бенкова Доц. д-р Стефка Динчийска Доц. д-р Емилия Масларова Гл. ас. д-р Генчо Вълчев Гл. ас. д-р Антон Стойков Ас. Милена Илиева Росица Райкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар