Специфика на урока за деца с умствена изостаналост

 

Урокът е основна организационна форма на обучение както в масовото, така и в помощното училище (или при ресурсното обучението на децата, без значение от вида и формата).

Общите цели и задачи на помощното училище са такива, каквито са и на масовото. Но като осигури тясна връзка на обучението с живота и подготвяйки  възпитаниците си за достъпна за тях работа, помощното училище решава и някои специфични, произтичащи от особеностите в психическото развитие на учениците задачи. Това обяснява своеобразието при осъществяването на общите задачи, които в помощно училище придобиват друг количествен и качествен характер (С.Николова, 2007).

Учебно-възпитателната дейност в помощното училище се отличава с редица особености. Най-съществените от тях са свързани с корекционно-развиващия характер на обучението и възпитанието. Корекционната работа с учениците в помощните училища е системно организиран сложен и продължителен процес. Тя включва разнообразни методи, средства и форми за целенасочено въздействие върху цялата личност, а не за корекция на отделните недостатъци (З.Добрев, 2002).

Основната специфична цел на учебно-възпитателния процес при работа с деца със СОП е: корекция в максимална степен на негативните изменения на умствено изостаналите ученици и чрез това създаване на основа за нейното адекватно и хармонично развитие. Тази цел се разкрива по-пълно и последователно в поредица от частни цели, преследвани от корекционно-педагогическо въздействие (Р.Трашлиев и др., 2000):

• обхващане на развитието на всяко умствено изостанало дете строго в съответствие с неговото психофизиологично и здравословно състояние; максимална корекция и развитие при задължително съобразяване с неговите възможности;
• корекция и развитие на достатъчно високо равнище на всички увредени функции;
• корекционно-компенсаторно въздействие върху първично засегнатите структури на нервната система, чрез връзката „висши психически процеси – физиологични процеси – първична структура;
• корекция на неадекватно сформирани познавателни умения, емоционално-волеви и характерологичните черти на умствено изостаналите;
• адекватно и хармонично развитие на най-значимите личностни черти на умствено изостаналите и на личността като цяло.

Спецификата на обучението, организирано и предназначено да осигури корекционно-развиващ и социално рахабилитиращ ефект у децата и подрастващите с умствена изостаналост, налага своя отпечатък върху характерните черти и задачи на урока, като ги трансформира по своеобразен за помощното училище начин (Р.Трашлиев и др., 2000).

Автори като Р.Трашлиев, И. Карагьозов, П. Терзийска и др. фиксират следните характерни черти на урока при обучение на тази категория деца:

• притежава ясна корекционно-развиваща цел, на която се подчиняват или в която се снемат всички останали характеристики на урока;
• представлява логически завършена част от учебния, познавателния и корекционния процес;
• образователните, възпитателните и развиващите функции на урока се обединяват от корекционната му насоченост (цел, задачи);
• обезпечава индивидуализиране, диференциране, активизиране и повишаване на самостоятелността в процеса на функционирането на учениците в съответствие с особеностите на тяхната аномалност, възможности и конкретика на учебното съдържание;
• протича при използването на общоприетите в педагогиката методи, съдържащи методически похвати с корекционно съдържание и насоченост;
• изисква цялостно, непосредствено и активно взаимодействие между обекта и субекта на обучението върху основата на диагностично-прогностичната оценка на учителя на възможностите на учениците.

Най-често уроците са за нови знания, но според вида си те още биват: комбинирани, за затвърждаване, обобщаващи, контролни, уроци за наблюдение, лабораторни, практически.

В зависимост от вида на урока се определя и самия му ход и структура. От значение е и по каква учебна дисциплина е той.

Най-голяма свобода и творчество при разработката на уроците специалният педагог има в часовете по Човекът и природата, Околен свят, Роден край, Природен свят. В зависимост от класа, в който се изучава учебният предмет има различно наименование.

Специалната педагогика ползва всички методи, цели, задачи, похвати и средства на общата педагогика, но разполага и със свои специфични.

За разлика от урока в масовото училище където целите са образователни, възпитателни и развиващи, в помощно училище те са:

• образователни;
• възпитателни;
• корекционни.

Това са налага поради факта, че при децата с умствена изостаналост има (дефект) увреждане, което трябва да бъде коригирано.

В практиката си като учител на деца със СОП, при подготовката на всеки урок залагам по 2-3 образователни, 2-3 възпитателни и 1-2 корекционни цели. Те трябва да бъдат пряко свързани с конкретната тема и задачите, които тя си поставя. Залагането на повече цели, особено корекционни, според мен е несериозно защото, ако с един час можем да коригираме и реч, и мислене, и памет и т. н. то детето няма да е с умствена изостаналост.

Всеки урок се състои от три части:

1. Уводна част. Продължителността и е в рамките на 5 – 8 минути. Тя е изцяло съобразена с темата, която ще се разглежда по време на часа. Има разлика и в зависимост от вида на урока – дали е за нови знания или за затвърждаване.

Уводната част съдържа актуализация на старите знания, т.е. учителя задава въпроси, свързани с предстоящата тема, но изучавани предходни часове. Много е добре когато има пренос на знания от един предмет към друг, например децата изучават месеците от годината и учителя изисква да отброят колко са те. По този начин се включват знания и по математика, а урокът е по Човекът и природата.

Много е важно учителят да мотивира в тази част на урока децата за работа, защото по този начин ще бъдат постигнати по-добри резултати.

В уводната част могат да се използват гатанки, кръстословици (които при определено попълване – хоризонтално или вертикално разкриват темата на урока), песнички, стихотворения, различен нагледен материал – табла, енциклопедии, книжки и т. н., като целта е по-добро припомняне на изучения до момента учебен материал по темата и постигане на положителна нагласа за работа па време на часа.

Всичко което се прави в уводната част на урока е с цел припомняне на стария учебен материал и плавно преминаване към темата на урока.

2. Същинска част. Учителят поставя темата на урока. Записва я на дъската, а учениците в тетрадките си. След това започва същинската част на урока. В зависимост от това по кой учебен предмет е той следва методиката на съответната дисциплина. Както вече отбелязах в началото, най-голяма свобода учителят има в часовете по родино и природознание. Тъй като материята е по-близка до децата и съдържа теми от заобикалящата ги действителност, тези часове протичат много леко, спокойно и с голяма активност от страна на учениците.

В часовете по български език и литература в зависимост от жанра на изучаваното произведение – приказка, разказ, стихотворение, се следва определена последователност.

Същото се отнася и за учебните предмети по останалите направления от учебната дейност (програма).

Продължителността на същинската част е в рамките на 20 – 25 минути.

3. Заключителна част. Тя има за цел да обобщи всичко онова, което е изучено по време на часа. Повтарят се и се обясняват новите думи (ако има такива), правилата, поговорките, направените изводи.

В заключителната част се поставят задачите за домашна работа.

В края на часа задължително се прави преценка за работата по време на урока: „Доволна съм от работата на …”, „Очаквам малко повече от…” и пр.

Желателно е специалният педагог да поощрява работата на децата. Абсолютно недопустимо е децата да бъдат строго критикувани и наказвани по какъвто и да е начин.

Продължителността на урока в помощно училище в зависимост от класа в който учат децата е следната:

• І клас – 35 минути;
• ІІ клас – ІV клас – 40 минути;
• V – VІІІ (Х) клас – 45 минути.

Основни грешки, които се допускат при разработване на уроците:

• липсва някоя от частите на урока – уводна или заключителна, а понякога и двете;
• неправилно разпределени във времето части на урока;
• прекалено кратък (10 – 15 –20 минути) или много дълъг урок (над 40 – 45 минути);
• дават се на учениците непосилни задачи за домашна работа: например. да напишат 2 – 3 листа с голямата буква „А“, да прочетат приказката 5 пъти и т. н.;
• урокът е прекалено академизиран, съдържа много нови думи и стилът на преподаване на специалния педагог е неразбираем или труден за децата;
• учителят работи само с най-добрите ученици в класа и пренебрегва останалите;
• учителят не успява да мотивира децата за работа, материалът не е интересен за учениците и урокът се превръща в монолог от страна на учителя;
• специалният педагог не успява да организира децата за работа – по време на часа те не внимават, пречат, липсват им химикали, моливи, учебници, тетрадки и други учебни пособия, които са им необходими за работа.

Възможности за оптимизиране на урока в и повишаване на ефективността на работа при деца с умствена изостаналост:

• намаляване на времето за организиране на класа (съответно детето – ако се подпомага индивидуално) за работа;
• съкращаване на времето за проверка на домашната работа;
• отделяне на възможно най-малко време за устно индивидуално изпитване; използване на фронталните форми на проверка; съчетаване в отделни случаи на индивидуалното изпитване със самостоятелна писмена работа;
• възлагане на диференцирана домашна работа главно с практически характер;
• включване на учениците в самостоятелната работа при усвояване на новите знания – учителят излага само основното, а останалото учениците усвояват самостоятелно;
• редуване на периодите на активно натоварване с периоди на почивка;
• използване на повече нагледни материали;
• даване на новата информация на по-малки дози, части;
• частични обобщения да има не само в заключителната част на урока, а и по време на същинската част, след получаване на нова информация или достигане до определен извод.

Чести грешки, които допускат специалните педагози (предимно по-младите учители) и най-вече студентите:

• работят предимно с добрите ученици в класа;
• оставят децата да отговарят само с едносрични отговори с „да“ или „не“;
• задават въпросите по начин, който не е разбираем за учениците;
• не наблюдават какво пишат децата в тетрадките си;
• твърде често забравят да похвалят добрите ученици и резултатите им, но за сметка на това нагрубяват „лошите“ и то пред целия клас;
• работят предимно и единствено с учебниците.

Съществува една важна зависимост – колкото по-рано е настъпило увреждането, толкова по-сериозно е нарушението засегнало ЦНС, зрение, слух, опорно-двигателен апарат, реч.

Езиково-говорните нарушения могат да бъдат коригирани, чрез системна логопедична работа.

Децата с нарушено зрение или с нарушен слух в по-голямата си част са със съхранен интелект.

Най-сериозен е проблемът при децата с умствена изостаналост поради нарушенията в интелектуалната сфера и нарушената познавателна активност. Липсата на готовност за участие в училищен труд и слабата познавателна активност на децата с умствена изостаналост, дифузното или локално нарушение на познавателните им процеси, наличието на нарушения в тяхното личностно формиране и статус, които понякога са значителни, отклоненията в емоционално-волевата им сфера и пр. определят особеностите на учебното съдържание в помощното училище, методите и методическите похвати на обучение и възпитание, принципите на организация на различните дейности и на учебните програми, както и на учебните пособия. Тези особености на децата с умствена изостаналост отличават процеса на обучението и възпитанието им от аналогичните процеси както в някои типове специални училища, каквито са училищата за глухи, тежкочуващи и за слепи деца, така и от учебните заведения от масов тип. Много често в помощното училище се налага преодоляването на редица вторични недостатъци, формирани в процеса на неадекватното за тези деца обучение в общообразователното училище (С.Николова, 2007).

Трябва да се прави разлика между урок и самоподготовка. И самоподготовката се състои от три части както урока: уводна, същинска и заключителна, но те не са така строго регламентирани. Учителя има по-голяма свобода в работата си, децата задават въпроси за неща които ги интересуват, припомня се изученото през сутрешните часове, подготвят се домашните работи и т. н. Децата могат да се разхождат из стаята и да извършват дейности по желание.

Умствено изостаналите ученици срещат затруднения при формиране на понятия за предметите и явленията от заобикалящия ги свят, трудно превключват от една дейност към друга, неправилно пренасят усвоените знания и умения в нови ситуации и условия, речта им твърде често е нарушена и т. н. Това изисква да се съобразяват всички тези особености при подготовката и разработването на уроците по различните учебни предмети.

 

Литература / Reference:

 

1. Добрев, З., (2002) Особености в развитието на умствено изостаналите деца. София
2. Николова, С., (2007) Социални аспекти на корекционната работа в помощно училище// Сб. „Социални изследвания”, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, 2007 г., Изд.“Фабер” с. 128-133
3. Трашлиев, Р., И. Карагьозов, П. Терзийска, М. Симонска, Н. Петрова, С. Бъчева, (2000) Психология и педагогика на децата с интелектуална недостатъчност. част І, Благоевград

Автор: д-р Гергана Събева

Източник: "Педагогически новости"