ПРИЕМАНЕТО на детето и на наличието на "проблеми" в развитието, като ключов фактор за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите

Да приемеш детето си такова, каквото е. Без да проецираш върху него своите собствени очаквания, личните си планове, амбиции и мечти, нито очакванията и вижданията на околните.
Според специалистите, това е повратният момент за всеки родител.

За родителите на деца с проблеми в развитието обаче, Приемането е от ключово значение и за ефективността на цялостният процес на развитие и компенсиране на дефицитите.

Приемането “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”, е решаващо за това, колко детето ще вярва в нас, като родители, в себе си и в хората (в частност, в специалистите, които се ангажират в цялостния му учебен и терапевтичен процес ).
Както и за това, доколко ще е мотивирано, да съдейства и работи активно в този процес!...

„Повратният момент е да приемеш детето си такова, каквото е“

(Един разказ от първо лице)

“Сега като ме питате, се замислям. Може би от около година и половина не съм се питала: “Защо на мен ми се случва всичко това?”. Горе-долу по това време е и моментът, в който благодарение на помощта на специалисти и психолози Веселина започва да разбира по-добре сина си, да го приема, да излезе извън своите представи за това какво трябва да може и да прави едно дете, как то да бъде щастливо. Започва да забелязва повече неговите стъпки напред, да ги оценява, независимо че за повечето хора с деца “в нормата” тези стъпки може да се сторят минимални, незабележими.

Веселина е майка на Ивайло, будно и активно момченце, малко под 6 години. Освен дете, което обича “да пие сок, да яде ябълки, пясък, вода, сняг…” (както с усмивка го описва Веселина), което има тротинетка и приятели в детската градина, Ивайло има и диагноза – генерализирано разстройство на развитието. И затруднения, характерни за аутистичния спектър.
Днес Веселина казва, че може да се нарече щастлива. Или поне колкото всеки човек би могъл да го каже за себе си. Спокойна, уверена в себе си и детето си. За да стигне дотук обаче й е трябвало време. И подкрепа. Поне година е отнело на Веселина да се стабилизира. “Беше доста болезнено – да чуеш и да приемеш фактите. Може би една година бях потисната, затворена. Питах се защо на моето дете. Разбира се, искаше ми се да не е вярно. Има и отчаяние, няма как. Мислиш как никога няма да е като другите деца”, спомня си тя. Но когато го приех, когато осъзнах, сякаш се стегнах, допълва Веселина.
“След като започнахме да посещаваме психолог, ние станахме по-сигурни като родители. Това е страшна подкрепа, даде ни невероятен старт, окуражи ни”, спомня си тя. И смята, че подобна опора трябва да получи всяко семейство на дете със затруднения. Защото логопеди, специалисти за детето могат много да се намерят, но ако родителите не са до децата си и не могат пълноценно да им помагат, нещата няма да се случат, казва младата жена.

“Дадохме си сметка, че каквото и да става, ние никога няма да се откажем от детето си. И че просто трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да напредва. И да е щастливо. Че можем да го постигнем”, обяснява още тя.

Повратният момент според нея бил, когато е приела детето си такова, каквото е. Без да наслагва върху него своите собствени очаквания и тези на околните. Приела го “въпреки всичко, въпреки всички и въпреки това, което ни заобикаля в днешно време”. Спряла да се притеснява, като излиза на разходка с детето си, спряло да ѝ се свива стомахът от тревога за това какво ще се случи навън, дали Ивайло ще се разсърди, “дали ще почне да се търкаля в магазина, как ще реагират другите в парка”. Защото все пак това си е моето дете.

Младата жена не може да даде генерален съвет за това как да си щастлив и пълноценен, докато си и родител на дете със затруднения, и смята, че всеки сам трябва да открие механизма как да постигне това състояние. “Но може би трябва да спре да ти пука за околните, от останалите”, казва Веселина.

Според нея родителите често изискват твърде много от децата си. Пречупват всичко през призмата на техните представи за прогрес, за щастие. А трябва да приемем децата си с техните силни и слаби страни, да ги разберем. Ако човек се вторачи в негативните неща около детето си и живота си, никога няма да е удовлетворен, казва тя.\

“И аз искам Ивчо да прилича на другите по това, което прави. Но всяко дете е различно. И започнах да забелязвам позитивните неща на Иви – той е любящ, грижовен, обича да го гушкат, да се смее, добър е, весел. И даже понякога, като видя в градинката какво “нормалните” деца правят с родителите си, как се глезят, как се карат…си казвам, че всъщност нямаме чак такива проблеми”, казва, смеейки се, Веселина.

Тя разказва, че засега ѝ е по-лесно да гледа нещата ден за ден. Когато мисли за бъдещето, малко унива. “Като започна да мисля например как ще тръгне на училище, дали ще успее сега или ще трябва да го отложим, как ще продължи, какво ще е бъдещето. Но за мен съм решила да мисля и гледам ден за ден и да виждам всекидневните стъпки”, допълва Веселина. С гордост си спомня например, че наскоро е научила Ивчо да кара тротинетка. Което ми изглеждаше супер невъзможно, но с много стимулации, работа със специалисти, работа вкъщи, поощрения, успяхме, допълва тя. Това може да е нещо обикновено за дете на две години, но за нас е голям напредък, допълва младата жена. И разказва, че телефонът й е пълен с щастливи моменти – клипове и снимки, от подобни етапи на прогрес. Той вижда моето щастие, разбира и е щастлив, казва Веселина.\

Но от тази борба има смисъл. В привидно малките всекидневни стъпки напред.

Тази история е част от инициативата на УНИЦЕФ „Месец на родителите“ 
Автор: Юлиана Колева

Източник : http://purvite7.bg

АУТИЗМЪТ, ХАДВ КАТО СИНДРОМ НА ФУНКЦИОНАЛНА НЕСВЪРЗАНОСТ

снимка: sertomacenter.org

Симтомите, характерни за нарушенията от аутистичния спектър, могат да се обяснят като функционално прекъсване с намалена активност и съгласуваност в дясната хемисфера на мозъка, както и увеличената симпатикова активация. Нарушенията от спектъра произлизат от десинхронизацията и неефективната комуникация на двете мозъчни полукълба. Съответно най-добрият начин за преодоляването на симптомите е да се подобри координацията на областите на мозъка.

ХАРАКТЕРИСТИКА	ЛЯВА ХЕМИСФЕРА	ДЯСНА ХЕМИСФЕРА
Анатомични разлики	По-голяма повърхност на горната част на темпоралния дял, по-широк окципитален дял и фронтален оперкулум	По-широк десен фронтален дял като цяло
Движение и праксис	Контрол на дясна ръка, фини и сложни движения на 2 ръце	Контрол на лява ръка, умения за конструиране на пространствени модели
Перцепция, обработка, генерация	Вербални сигнали (устни и писмени), с голям езиков капацитет, смятане	Невербални зрително- пространствени сигнали, минимален езиков капацитет, като на 10-11 г. дете, възприемане на музика
Стратегия	Последователна обработка във времето на детайли и признаци, термини, брой, размер	Едновременна обработка на общи свойства и модели, реконструиране цялото от фрагментите му
Функциониране	Аналитично	Синтетично
Принцип на организация на информацията	По концептуално подобие	По външно подобие
Функцията се определя като:	Рационална	Интуитивна, за въображението и възприемане на изкуството
Памет	Вербална, главно слухова	Невербална, главно зрителна
Емоционално възприемане и експресия	На радостни събития и положителни емоции	На тъжни, неприятни събития и отрицателни емоции

Най-добрият подход е мултимодална терапия, която включва комбинация от сензорна, когнитивна, поведенческа и биохимична интервенции, които подобряват общото здравословно състояние на организма, редуцират възпаленията и увеличават дейността на дясната хемисфера до такова ниво, че да стане кохерентна с дейността на лявата. (Д-р Робърт Мелило)

Доктор Али Мазахери от университета в Калифорния, Дейвис, заедно с колегите си, установяват, че при деца, диагностицирани с хиперактивност и дефицит на вниманието, се наблудава дефицит в “top-down” контрол на вниманието, което е знак за функционална разединеност между предната част на мозъка и тилната кора.

Лучия Таскова,

Психолог,

***

Лучия Таскова, завършва психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Преминала е различни допълнителни обучения като сензорна интеграция и сензорна игра, игротерапия за деца, сказкотерапия (приказкотерапия) за деца и възрастни, работа с метафорично-асоциативни карти, системни констелации, арт-терапевтични техники и други, при руски, немски и гръцки специалисти. Към момента продължава обучението си по фамилна психотерапия към Институт по фамилна психотерапия.

Основател и вдъхновител на консултативно-терапевтичен център „Веселата къща“, където заедно с колегите си работи с деца до 5 годишна възраст.

За да оптимизира индивдуалният подход в работата с децата, в зависимост от техният личен потенциал за развитие и потребности с екипът й съчетават няколко метода на развитие, възпитание и обучение – Монтесори, Валдорф, Доман, Никитин, сензомоторно развитие и др. Като работи и върху интеграцията на задържани примитивни рефлекси.

Работата и с деца с разстройства на развитието е базирана на програмата на д-р Робърт Мелило (американски невролог) – Брейн Баланс. Подходът, фокусиран върху развитието на мозъка и хемисферна интеграция използва физически, сензомоторни и когнитивни упражнения, придружени с диета, която се назначава на база кръвни изследвания от специалист.

За повеече информация: https://web.facebook.com/LuchiyaT/?_rdc=1&_rdr

Какво е ХАДВ (Хиперактивност и дефицит на вниманието)? - На какво се дължи? И как да го разпознаем?

ХАДВ е неврологично нарушение, което засяга предимно деца, но също така може да продължи и в юношеска и зряла възраст. Характеризира се с несъответстващо ниво на хиперактивност, импулсивност и  невнимание.

Причини

Учените все още не са установили какво точно причинява ХАДВ. Много проучвания посочват, че до голяма степен разстройството на внимание с хиперактивност се придава генетично в семейството. Други потенциални причини биха могли да бъдат:

• фактори, породени от заобикалящата среда – вредни влияния на средата, напр. радиация
• употребата на алкохол и опиати по време на бременността
• мозъчни травми

Някои хора смятат, че рафинираната захар причинява ХАДВ или засилва симптомите. Изследванията направени до момента обаче, не подкрепят тази теория. Допълнителни изследвания са необходими за да потвърдят евентуална връзка между  ХАДВ и хранителните добавки, като например изкуствените оцветители. Важно е да знаем също, че ХАДВ не е резултат от лошо родителстване.

Симптоми и видове

Голяма част  от симптомите, които характеризират   хиперактивност и дефицит на вниманието  са срещани при децата във всяка една възраст на различни стадии от развитието им. Класическите симптоми на ХАДВ обаче, са доста по тежки, с по-голяма честота и за пръв път се появяват между 3 и 6 годишна възраст. Между 40 -80 % от децата диагностицирани в детството, проявяват същите симптоми в зряла възраст.  Няма как обаче ХАДВ да се отключи в пубертета. Момчетата са по-често засегнати от момичетата.  Основните симптоми се отнасят до:

• Концентрацията и фокусирането на вниманието
• Контролиране на  импулсите
• Прекомерна активност и неспокойство

Въпреки, че ХАДВ не се характеризира като обучителна трудност, само по себе си, много често се наблюдава при деца, които имат обучителни трудности. Повече от 1/3 от хората, които имат  затруднения с ученето, също така имат симтомите на ХАДВ.

Дефинирани са 3 типа ХАДВ -  2 основни:  предимно хиперактивен и  предимно невнимателен, а третия тип -  смесен, е комбинация от другите два. Той е и най- често срещаният.

Предимно хиперактивен/импулсивен тип

Деца с този тип ХАДВ обикновено получават диагноза в ранна възраст. Диагностиката е по-лесна, тъй като и симптомите са по-видими, в сравненеие с тези от дригия тип. Децата с хиперактивен/импулсивен тип често:

• Движат се непрекъснато, въртят се, мърдат на столчетата (въпреки, че някои младежи и възрастни видимо успяват да се справят с хиперактивните импулси докато стоят на едно място, те споделят за чувство на вътрешна напрегнатост)
• Говорят без да спират
• Не харесват тихите и по- статични  дейности
• Често действат импулсивно без да мислят за последиците от действията си
• Не умеят да изчакват реда си, развалят играта (с други деца) или прекъсват разговора
• Трудно контролират темпераментовите си изблици

Предимно невнимателен тип

Децата с този тип ХАДВ имат трудности с  това да насочат вниманието си към определена дейности и да го задържат  колкото е необходимо, за да изпълнят дадена задача в училище. Симптомите трудно се забелязват в ранна възраст. В юношеска възраст, когато отговорностите в училище и личните ангажименти станат повече, проблемите с организацията стават по-видими.  Деца с този тип обикновено:

• Не обръщат внимание на детайлите, не слушат когато им говорят
• Замечтани и леко отнесени са
• По-бавно преработва информацията
• Не успява да следват инструкции
• Не могат да внимават достатъчно време, за да научат нещо ново
• Имат трудности да довършат домашното си, изобщо да довършат започнатото
• Губят нещата, които са им необходими да изпълят  определена задача ( химикал, молив, тетрадка)
• Бързо им доскучава
• Слабо организирани са

Източник: index-priobshtavane.eu
снимки:roditel.bg ; static1.1.sqspcdn.com

Методики и терапии за обучение и рехабилитация - BRAIN BALANCE или ЕФИКАСНАТА СИНХРОНИЗАЦИЯ НА МОЗЪЧНИТЕ ХЕМИСФЕРИ

снимка: out.bg

     Програмата BRAIN BALANCE e създадена от Робърт Мелило и е базирана на проучвания, благодарение на които разбираме обучителните трудности като проява на базов проблем на мозъчните функции, който се нарича Синдром на функционална разединеност. По програмата в САЩ работят над 100 центъра.

Мозъчните функции могат да бъдат променени във всяка възраст, което означава, че проблемите на детето не е задължително да са постоянни, те могат да бъдат преодоляни с подходящите упражнения за намаляване на дефицитите.

Мозъкът се състои от две полукълба и правилното му функциониране зависи от това доколко тези две полукълба функционират хармонично и балансирано. Лявото полукълбо отговаря за интелектуалното развитие, борави с факти и детайли, осланя се на логиката. Хората с по-развито ляво мозъчно полукълбо умело боравят с факти, имат добре развита памет, лесно запомнят интересни факти в широк кръг от теми, имат голям речников запас. В общи линии дясното полукълбо е отговорно за социалното развитие и координацията на мускулите. Определя езикът на тялото, изражението на лицето, регулира емоциите. Хората с по-развито ляво полукълбо на мозъка често са изключително артистични, атлетични и социални личности.

Децата с поведенчески, обучителни и социални затруднения често имат дисбаланс и предимно се използва едното мозъчно полукълбо. Това води до по-доброто развитие на едната страна, а другата остава по-слабо развита. Това обяснява факта, че много деца имат очевидни предимства в някои области, но силно се борят в други. Когато дяловете на мозъка не си вършат работата и лявото и дясното полукълбо не комуникират добре, детето ще се бори с определени умения. Например, тези с по-слаб ляв дял може да се борят с академичните специфики и детайли. Тези, които имат слаб десен мозък може да бъде социално незрели и имат слаб интерес към спорт или дейности на открито. Много деца имат слабости от двете страни на мозъка. При тези деца трябва да се подобрят функциите и на двете полукълба.

Brain Balance се фокусира върху по-слабите области на детето и се старае да ги развие максимално и да достигнат ниво на по-силните области при детето. Това гарантира, че детето има необходимите умения и инструменти, съответстващи за възрастта, за да работят във всички житейски области.

При Brain Balance се извършва сензорна, моторна и когнитивна оценка на над 900 функции. Децата описват оценката като забавно занятие, но същевременно тя предоставя ценна информация за текущия напредък на развитие, по-слаби области и липса на равновесие. Стават ясни и причините при едно дете да преобладават по-силни области за сметка на другите по-слаби.

Програмата се предлага за деца на възраст от 3 до 18 години. Децата се оценяват субективно и се предлага индивидуално изготвена програма за хранене, умствени и физически упражнения, обучение и насочени умения.

Важно е да се знае, че Brain Balance не е клиничен метод за диагностициране на разстройства от аутистичния спектър. Програмата е базирана на изцяло холистичен подход към детето, независимо дали е официално диагностицирано или липсва поставена диагноза.

Програмата е подходяща за:

Деца с хиперактивност и дефицит на вниманието;

Деца с разстройство от аутистичния спектър;

Синдром на Аспергер

Дислексия

Обучителни трудности и др.

Brain Balance е уникално цялостна програма, която води до подобрения във всички области. Твърде много семейства прекарват време и пари в тичане напред-назад между различни методи, постигайки само минимални резултати. Brain Balance е съчетание от инструменти в една програма, необходими за вашето дете, за да процъфтява.

Автор: Лучия Таскова,

***

Лучия Таскова, завършва психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Преминала е различни допълнителни обучения като сензорна интеграция и сензорна игра, игротерапия за деца, сказкотерапия (приказкотерапия) за деца и възрастни, работа с метафорично-асоциативни карти, системни констелации, арт-терапевтични техники и други, при руски, немски и гръцки специалисти. Към момента продължава обучението си по фамилна психотерапия към Институт по фамилна психотерапия.

Основател и вдъхновител на консултативно-терапевтичен център „Веселата къща“, където заедно с колегите си работи с деца до 5 годишна възраст.

За да оптимизира индивдуалният подход в работата с децата, в зависимост от техният личен потенциал за развитие и потребности с екипът й съчетават няколко метода на развитие, възпитание и обучение – Монтесори, Валдорф, Доман, Никитин, сензомоторно развитие и др. Като работи и върху интеграцията на задържани примитивни рефлекси.

Работата и с деца с разстройства на развитието е базирана на програмата на д-р Робърт Мелило (американски невролог) – Брейн Баланс. Подходът, фокусиран върху развитието на мозъка и хемисферна интеграция използва физически, сензомоторни и когнитивни упражнения, придружени с диета, която се назначава на база кръвни изследвания от специалист.

За повеече информация: https://ltaskova.com/лучия/

Методики и терапии за обучение и рехабилитация - Транскраниалната електростимулация (TDCS) - какво е полезно да знаем за нея и как помага на аутистите и хората с речево-говорни нарушения?

Езикът е средството, което ни помага да опишем онова, което се случва около, между и вътре в нас в динамиката на неговото развитие. Чрез него, ние можем да споделим с околните онова, което мислим или чувстваме в момента или да го запазим и пренесем през времето.

Липса на езика като основно средство за комуникация е може би един от най-стресиращите, фрустриращи и депресиращи фактори за личността, особено когато е осъзната, както е при речево-говорните нарушения, свързани с наличието на двигателни дефицити, каквото е Детската Церебрална Парализа, например.  

Благодарение на създадената от американския невролог д-р Хари Шнайдер и неговият екип комплексна иновативна методика около 85% от неговорещите или слабо говорещите деца с нарушения в аутистичният спектър  започват да възстановяват езиковите си функции,  показват изнесените от специалистите резултати.

Общуването е един от основните проблеми на хората с аутизъм. Те срещат значителни затруднения в комуникацията или изобщо не разговарят. Живеят в усамотение, затворени в своя собствен свят. 

По последни официални данни в САЩ - 1 на 68, а Европа 1 на 100 деца е с нарушения в аутистичния спектър,  като броят расте с темповете на пандемия. Наред с аутизма, при едно на 6 деца се среща някакъв друг проблем в развитието. В България към момента няма официална статистика, но няма и причини да смятаме, че положението тук е много по-различно от това в САЩ и останалата част на Европа.

Методиката на американските учени обаче е ефективна, не само при случаите на аутизъм.

„Аз работя с хора с речево-говорни затруднения, без значение на дефицита или увредата, която ги е причинила.“, сподели д-р Шнайдер. В тази гупа влизат, както хора от аутисточния спектър, така такива с двигателни дефицити, които с свързани най-вече с фината моторика, сензориката, координацята и артикулацията, пациенти с афазии в следствие на инсулт и други.

Д-р Шнайдер и екипът му достигат до комплексната си иновативна терапия постепенно. Първо решават да използват функционален ядрено-магнитен резонанс и да изработят „карта” на центровете и пътищата в мозъка, свързани с езика и говора, за да разберат какво точно не е наред там при децата с аутизъм.

“Моментната снимка“ на  анатомията на мозъка, която може да направи обикновеният ядрено-магнитен резонанс, не носи достатъчно информация, за типа и локацията на засегнатита зони. Благодарения на това, че активните, работещи нервни клетки в езиковите центрове на мозъка увеличават своята консумация на кислород, в процеса на обработване на речта и това може да се засече от функционалния ядрено магнитен резонанс, спациалистите отчитат КОИ мозъчни центрове КОЛКО са активни, ДАЛИ И ДО КАКВА СТЕПЕН са увредени и  КАК функционират. Отговорите на тези въпроси , са изключително важни, за правилното диагностициране във всяка област на науката. Когато става въпрос , за човешкото здраве обаче, те са от още по-голямо значение, защото от тях се определя, целият подход за действие по-нататък!
  За тази цел обаче е необходимо детето се изследва, докато например слуша запис на гласа на някой от родителите му.

Изследванията на екипът на д-р Шнайдер доказват, че при хората с аутизъм центровете, отговорни за формирането на речта, като зоната на Брока, не винаги реагират на реч, но нерядко добре откликват на музика. Освен това показват, че обикновено липсва връзка между центъра на Вернике, който отговаря за възприемането или „декодирането“ на речта и зоната на Брока, която отговаря за нейното възпроизвеждане „кодиране“.

Базирайки се на едно изследване от 1998г, което доказва, че въздействието дори на слаб ток, доставен чрез електроди върху скалпа може да повлияе на възбудимостта на мозъчната кора, учениете решават да изпробват въздействието на слаб електрически ток (1-2 микроампера), за да модулират активността на невроните в мозъка и резултатите не закъсняват.

Електростимулацията  като терапия  се използва от доста време е различни области на медицината. Транскраниалната електростимулация (TDCS), която прилага екипът на д-р Шнайдер, се различава от конвенционалната електрошокова терапия, по това че е изключителнао щадяща.

При нея става дума за една милионна част от силата на тока, използвана при електрошока и при нея  не са наблюдавани странични ефекти. Освен епизодично зачервяване на кожата и леко главоболие, което изчезва около час след терапията.

Използвайки изключителната пластичност на невроните и способноста им да поемат функцията на други неврони и способността на бялото вещество в мозъка, да се стимулира и да прави нови връзки, екипът на д-р Шнайдер се опитва, чрез TDCS, да накара мрежата от езикови пътища в мозъка, ако е увредена, да функционира или да създаде нова алтернативна мрежа, която да свърши нейната работата.

В следствие на терапията, започват да се наблюдават и други функционални подобрения при вербализирането, като наченки на възприемане на функционалните граматически модели – правилното използване на подлог, сказуемо и допълнение, както и подобрение при невербалните комуникативни умения, очният контакт, адекватността на жесто-мимиката, разширяване на интересите, играта с връстници и намаляване на стереотипните навици, твърди д-р Шнайдер.

Освен това,  по думите на д-р Шнайдер, до сега не са наблюдавани никакви негативни странични прояви при прилагането на Транскраниалната Електростимулация и то не само е безопасно, но действа ефективно за подобряване общото състояние при деца със налична съпътстващи:

            - епилептична симптоматика

            - психологични заболявания( депресии, ХАДВ, поведенчески разстройства)

            -  скелетно-мускулни заболявания (множествена склероза, ДЦП, Мускулна дистрофия, както и Синдром на Даун)

Тъй като в последствие научихме, че вече има родители, които са си закупили оборудване за Транскраниалната електростимулация (TDCS) , в заключение , държа още веднъж да подчертая,

 че тя е само част от КОМПЛЕКСНАТА ЕКИПНА РАБОТА НА РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ и за да се постигне желаният резултат, е наложително да използвате поне активното съдействие на квалифициран психолог и логопед, които да работят с вашето дете! А при децата с двигателни дефицити би била полезна работата и с хранителен терапевт.

В тази връзка, известният американски невролог, препоръча още комбиниране на TDCS с терапии като:

Greenspan floortime терапия, ерготерапия (защото, "ученето на езика минава през движението");  АВА – приложен поведенчески анализ; терапия с животни, както и задължително при работа с логопед, първоначална работа с граматическа терапия.

Каквато и терапия да изберете за работа с вашето дете, винаги работете в тясна връзка със специалистите, които най-добре го познават! Все пак , става дума за неговото здраве и живот!

***

Видео от събитието в Благоевград, благодарение любезното съдействие на Кирил Кирилов

 ***

Д-р Хари Шнайдер е невролог и специалист по езиково-говорни патологии. Работи към медицинските центрове на Университетите „Колумбия” и „Йейл”, има и частна практика. Провел е множество проучвания и клинични изследвания върху иновативни форми на речева терапия, комбинирани с музикотерапия, физически упражнения за стимулиране на малкия мозък и невромодулация (транскраниална електростимулация) за възстановяване функциите на речта при неговорещи и слабо говорещи хора с аутизъм.

Ти си аз и аз съм ти-една история от "живия живот"....

сниммка: mohawkcollege

Историята, която днес ще споделя с вас е съвсем истинска.

Историята на една майка.. Една от многото....Една от всички онези, чиито свят се е преобърнал с главата надолу след диагнозата...

Една от всички онези, на които се е наложило да преподредят пъзела на своите приоритети и ценности и да препрограмират живота си наново... Една от нас!...

Споделям я, с вас, защото е крайно време всички да се събудим, да се огледаме и да разберем , че не сме сами!...

Някой, за да разберат, че "различните" не са опасни!...

Повечето, за да се уверят, че има достатъчно други, които познават болката им и с които имат общи интереси и цели...

И още, за да си припомним, че никой не е застрахован и за това всички трябва да сме единни в името на по-доброто бъдеще за децата ни!!!

Дерзайте

Тонева Жасмина

Ти си аз и аз съм ти

Синът ми е аутист. Роди се задушен. Увреждането е предизвикало изменения в мозъка вследствие на които на около две години разви аутистично поведение. Вследствие на което аз умрях. Бах мъртва дълго време. След това възкръснах.
Днес моето “аз” няма нищо общо с предишното ми “аз”. Днес, не работя за една от най-известните марки в света на технологиите. Не съм част от голям международен екип. Не живея в София. Не получавам заплата. Напуснах работа, заживях на село, надебелях (с 20 килограма). Днес, съм майка на дете аутист. Днес, съм лекар, адвокат, учител, психолог и най-важното- единствения приятел на сина ми -поне за момента. Днес, съм любов. Днес, съм болка. Днес, съм жива. Днес осъзнах, че ако мога да се върна назад бих избрала отново същия път. Единственото, което бих искала да променя е времето, което загубих в самосъжаление и сълзи, да го посветя на сина си. Бих го прегръщала повече, бих му казала, че го обичам такъв какъвто е и че той не е виновен за нищо. Бих се смяла повече и бих му разрешавала да крещи с пълно гърло, защото знам, че това го прави щастлив и му харесва. Бих му казала, че да си аутист не е клеймо и не е нещо зловещо и лошо, че той не е лош и зловещ, а различен. Че да си различен всъщност е готино. Че аутизъм значи различен, нов и интересен. Бих му казала, че аз също вече съм аутист, защото той съм аз и аз съм той. Че света, в който живеем двамата е зъл и жесток не защото е зъл по рождение, а защото не ни разбира и се страхува от нас. Нормално е когато те е страх от нещо да си нервен и нападателен. Че този свят няма да остане същият, защото аз и той, и милиони други като нас ще го променим. И ако той все пак не поиска да се промени и избере да бъде зъл и жесток, тогава ще си създадем нов свят-аз и той- и милионите като нас и няма да ни пука за мнението на остарелия, изоставен и забравен стар свят. Бих му казала, че той не е болен. Бих му казала, че е много по-здрав и нормален от половината политици, управляващи в момента. Бих му казала, че интелектуален дефицит не означава духовен дефицит. Бих му казала, че е пеперуда и няма смисъл да се мъчи да бъде какавида, защото никога няма да бъде щастлив от живота на какавида. Ще бъде щастлив сред себеподобните си пеперуди, там, високо в небето-по-близо до облаците и слънцето. По-близо до Бог. Бих му казала, че има най-красивите крила и най-чистото сърце, които съм виждала. Бих му благодарила, че с появяването си ме промени и ме спаси. Бих му казала, че Бог го обича толкова колкото и всяко друго дете, птиче и мравка и че в очите на Бог всички сме прекрасни и обичани. Бих му казала толкова много неща… А защо не съм ги казала до сега? Не съм му ги казала, защото се страхувах. Страхувах се, че няма да ме разбере, че докато му говоря просто ще ме подмине, сякаш не ме чува. Сякаш думите ми нямат никаква стойност и не означават нищо за него. Страхувах се, че няма да ме прегърне както си представям, че би трябвало да направи. Страхувах се, че просто ще включи лаптопа и сякаш нищо специално не се е случило, ще си пусне детското, което е гледал пет-шест милиона пъти. Страхувах се, че този ден ще бъде един от всичките обикновени и напълно еднакви дни за него. Страхувах се да не ме отхвърли и да разбие сърцето ми, страхувах се и не ме е срам да си го призная. Но страха може да се победи само, ако се изправиш срещу него и го преживееш напълно и докрай. Затова днес ще му прочета този текст и не ми пука, че е само на пет, и не ми пука, че може изобщо да не разбере думите, защото думите освен смисъл имат вибрация, звук и предизвикват чувства. Дори и да не разбере семантиката ще усети чувството и това чувство ще се отпечата в сърцето му. И сърцето му ще отговори на моето сърце също с вибрация и чувство и аз ще знам, че мечтата ми се е сбъднала-синът ми е разбрал, колко много го обичам, колко съм щастлива, че е избрал да се роди точно при мен. Разбрал е, че той е моят спасител, защото той е този заради който се върнах от Нищото и той е този заради, който ще създам нов свят!

Източник: Национален Алианс "Усмихни се с мен"

Появата на аутизъм може да се предвиди ..

снимка: radiology.ucsf.edu

Според най-новите проучвания на учени от Университета в Северна Каролина, извършени върху 106 деца с риск от развитие на разстройства от аутистичния спектър, по-бързият растеж на мозъчната кора се появява между шестия и дванадесетия месец, Това е сериозна предпоставка, впоследствие такива деца да развият някакъв вид разстройство.

Учените са стигнали до извода, че с помощта на скенер може да се установи дали темповете на нарастване на детския мозък са в норма или избързват – И досега се смяъаше, че ускореното нарастване на мозъка е признак за развитие на разстройство от аутистичния спектър. но лекарите не бяха наясно на каква възраст се появява промяната.

Аутизмът от своя страна може да бъде диагностициран не по-рано втората година от рязвитието на детето, тъй като тогава започнат да се проявяват комуникационните и поведенчески проблеми .

„Нашето проучване показва, че биомаркерите на ранното мозъчно развитие могат да бъдат много полезни при разпознаването на бебета с висок риск от аутизъм, преди поведенческите симптоми да се появят“, посочва един от авторите на проучването Джоузеф Пивън .

На базата на своето откритие учените са създали компютърен алгоритъм, който може да предвиди появата на подобни състояния с точност до 80%.

Разстройствата от аутистичния спектър включват широка група състояния, които се проявяват в детска възраст и характеризирани от деседетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) като генерализирани разстройства на развитието. Към тази категория спадат детски аутизъм, атипичния аутизъм, синдрома на Рет, синдром на Аспергер и хиперактивно разстройство и др, които се характеризират с трудности сериозни нарушения на комуникацията и човешките взаимоотношения, социализацията, със повтарящи се стереотипни действия и др.