❗"ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО"❗ (Ф. Ницше)

 

Делим се по възраст, по пол и по раса.

На морала ни често се обърква компаса.

ПРИБЪРЗАНО правиме изводи разни

по белези външни, често грешни и празни!

Прибързано съдим едните и "Другите".

Недостатъци търсим.(Не броиме заслугите.)

И бъркаме често Очевидното, с Фактите.

Мимолетно видяно, мимоходом, в антрактите.... 

Не мислим. Не търсиме лиогика, пластове.

Етикета лепиме и слагаме в касите.

Заключения правим от пръв поглед, в аванс.

Без да даваме време. Без да даваме шанс.

Не ни пука въобще за Душата Човешка.

Постепено, в Система превръщаме Грешката.

Мирогледа си свиваме, до гледната точка.

Щом ни съдят, се сриваме. Но, не правим отсрочка

и не даваме шанс, нито време за Другия.

(Че "Светът е баланс, зачеркни го, бе! Чу ли я!?" ) 

И делим, раздробяваме по най-дребните признаци.

Слепи от предразсъдъци, вечно гониме призраци.

Вместо Чудото, виждаме вечно само Чудовища.

И Страхът ни премазва със свойто грозно туловище.

Не мислим. Не търсиме доводи,... Логока...

Страхът превръщаме в Догма,... Верую... Педагогика.

Егоизмът превръща Душата в пустиня.

Сътворени от кал, се превръщаме, в тиня.

Нехаем безчувствени за ничии нужди.

Бездуховни и кухи. Дори на себе си чужди.

То - сърцето е мускъл. В него няма емоции.

Но не търсиме плюсове в Другия. Търсим само пороци.

Търсим нов жертвен агнец и го сочиме с пръста.

Грехове,... гузна съвест,... да изкупи на Кръста.

Присвояваме правото, да определяме формата

- Кое е "Болно" и "Здраво" , кое "Различно" и "в Нормата" .

И градиме стени... И строим барикади...

Гоним вещици зли... И горим ги на клади... 

ЗАБРАВИХМЕ ВАЖНОТО, ЦЕННОТО НЕЩО.

ЧЕ КОНСТАНТА ЗА ВСИЧКИ Е САМО ЧОВЕШКОТО

В НАС❗❗❗💖

Ивайло Апостолов 

07. 03.2021

ЗА ОГРАНИЧЕНОСТТА НА ЦЕННОСТИТЕ И МОРАЛА , И ЦЕННОСТТА НА МОРАЛА И ОГРАНИЧЕНИЯТА...

        Скъпи приятели,

        Не забравяйте, че децата ни се учат от нас постоянно!

И то не само от думите ни и от личният ни пример. Учат се и от ЛИПСАТА на необходимата корекция на неправилното им поведение в конкретен случай!

Както много пъти съм споделял, децата не се раждат с понятията за добро и зло, за правилно и неправилно, за позволено и забранено!

        Страниците на речникът им със социални и морални понятия са чисто бели и наша е отговорността, да ги изпишем четливо, разбираемо, граматически правилно и категорично!

Наша е също и отговорността, да настроим точно и недвусмислено координатите на моралният им навигатор и ценности! За да ги води неотлъчно, както стрелката на компаса, винаги в правилната посока!

        Защото, единственото което ги води в най-ранното им детство, са техните лични пориви и желания. И това че са пожелали нещо, което са харесали и придобили дори за миг, според логиката на тези първични импулси, автоматично им дава правото, да го притежават!...

Но ако това бъде толерирано, след една определена възраст влиза в пряк конфликт с чуждите права, обществения морал и законите!

        Изначалната липса на социални и морални ориентири, сама по себе си не е никак лоша!

Тя помага на децата, да влизат в социалните взаимодействая, непринудено и свободно. Без да робуват на каквито и да било предразсъдъци и стереотипи! Да са честни, откровени и открити. Без лицимерие и задни мисли. А това, е изключително ценно!

        Поставянето на "граници" в това отношение обаче, е изключително важно!

        Защото,ако не бъдат поставени на време ясно, точно и категорично, гореизброените качества се превръщат в егоцентризъм, арогантност, бруталност, цинизъм и ониществяване на всичко и всички останали!

        Грешните реакции на родителите, спрямо неправилното поведенае на децата, както и липсата на навременна и адекватна корекция на това поведение, не по-малко от грешните им поведенчески модели водят, до безпардонност в поведението, до чувство за непогрешимост, на неприкосновеност и безнаказаност. Водят още, до липса на респект от каквито и да било авторитети, както и на всякакви морални задръжки, т.е. до липса на морални ориентири и съответно, до асоциално и дори до антисоциално поведение!

        Безспорно, децата е нуждо да знаят своите права и да ги отстояват. Да осъзнават и реагират, когато тези права и личната им неприкосновеност, са застрашени и нарушени.

Заедно с това обаче, те трябва да научат и че, техните права и свободи, граничат с тези, на всички останали. Да се научат, да бъдат диалогични, обективни и справедливи.

        Трябва да запомнят, че чуждите права и мнения също трябва да бъдат уважавани и зачитани! Защото, колкото повече акцентираме САМО и ЕДИНСТВЕНО, върху правата на децата, ако не ги научим, че всяко тяхно действие, води неизбежно до последствия, често касаещи и други хора... Докато, не ги научим, че трябва да поемат отговорността за тези последствия... Ако в името на ненасилието, подминем елементарната дисциплина и пропуснем да ги научим, че границата на техните лични права и свободи, минава точно там, където не се нарушават правата и свободите на всички останали; тогава сме оставили още много несвършена работа като родители (или като специалисти). Работа, липсите от която могат да бъдат пагубни и за тах и за много други невинни хора! А няма кой да го направи по-добре от нас, най-значимите хора в живота им... Докато сме такива.

        Защото, ако пропуснем периода на ранното детство, когато те наистина искат да учат, истински се впечатляват и искат да ни подражават, с възрастта негативните разрушителни измениения, ще стават все по-дълбоки и драматични, а дефицитите и заучените погрешни модели, ще стават все по-трудни за компенсиране и корекция. И това, ще промени целият има живот през най-доброто бъдеще, което всички ние като родители, искаме да им осигурим.

СЛЕПИЯ УЧЕНИК

        Днес ще ви представя една прекрасна история, разказана от Борис Ганаго. Това е история за приемането, човещината, вроденото чувството за съпричастност към чуждата болка и загуба, и за подкрепата. Една история, за "очите на доброто", които са характерни за децата, докато не научат друго от нас - възрастните...

👦👧👨😎👨👧👦

        Едно момче престанало да посещава своето училище. Не отишло там седмица, две... Льова нямал телефон и съучениците му, по съвет на тяхната класна преподавателка, решили да го посетят у дома. Майката на Льова отворила вратата. Лицето ѝ било много натъжено. Децата я поздравили и попитали направо:

    - Защо Льова не идва на училище?

Майката едвам изговорила:

    - Той повече няма да учи с вас, направиха му операция - неуспешна. Льова ослепя и не може да се придвижва сам.

        Децата помълчали, помислили, погледнали се едно друго и едно от тях предложило:

    - Ние ще го водим на училище - всеки ден ще се редуваме.

    - И обратно - до вкъщи ще го изпращаме.

    - И уроците можем да му помагаме да си подготви - добавяли един през друг съучениците на Льова.

        Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя поканила децата в стаята. Опипвайки внимателно пътя пред себе си, към тях бавно пристъпил Льова - с превръзка на очите. Всички притихнали. Едва сега, учениците разбрали какво нещастие се е случило с техния другар. Льова, с голямо усилие, казал: "Привет!". От всички страни децата се надпреварвали да споделят:

    - Утре аз ще те заведа на училище!

    - А аз ще ти кажа какво учихме по алгебра!

    - Аз пък по история ...

        Льова не знаел кого по-напред да слуша и само развълнувано кимал с глава. По лицето на майка му се стичали сълзи. След като си тръгнали, децата направили план - кой ще води Льова на училище, как ще му помагат за пропуснатите уроци и новите домашни, кога ще излизат на разходка с него. В училище, момчето което стояло до Льова, тихичко му казвало какво пишел учителят в час. А как само онемявал целият клас, когато Льова отговарял на зададените въпроси! Колко много се радвали всички на неговите високи оценки - дори повече, отколкото на своите!

        Льова се учил се прекрасно. Целият негов клас започнал да става все по-добър в учението. За да могат да обяснят понятно уроците на Льова, самите деца трябвало да знаят отлично целият материал. И децата се стараели много. През зимата те водели Льова на пързалката. Момчето много обичало класическа музика и съучениците му го водили на симфонични концерти. Льова завършил училище със златен медал. После го приели в университет. И там отново намерил приятели, които се превърнали в "негови очи". След като се дипломирал, Льова продължил да учи и станал един от най-видните математици на ХХ век - академик Лев Семенович Понтрягин.

        А историята е за децата, вярата и очите на доброто. Нека го виждаме!

Автор: Борис Ганаго, "Прозрение"

От книгата "Детям о вере"

За живота в социална изолация - Размисли "под карантина"

сникка: spodeli.com

Скъпи приятели,

Днес, повече от всякога имаме време и уникалната възможност за размисъл върху собственият си живот и живота на хората около нас и да преосмислим отношението си, спрямо тях и взаимоотношенията помежду ни.

Дали и как ще го направим, зависи изцяло от нас!

Имайте малко търпение!

И след няколко седмици спазване на карантина с вашите деца, ще придобиете бегла представа, как живеят децата в аутистичния спектър или с ХАДВ и техните семействата, или децата с двигателни проблеми (поради недостъпността на средата). А за тях, това не е прецедент, а начин на живот! ❤ 

                        *

Споделено от Андрей Шевченко - логопед и дефектолог

# Винаги вкъщи

" Не отидох на обучение днес, училището въведе карантина.  Направих си чай к се заех с обчайните неща, чета, чета и пиша.  Не изпитвах никакъв стрес, нищо не ме изненада по този въпрос.  И тогава се замислих колко е познато на хората с увреждания и техните семейства да живеят в „карантинно“ състояние.

Повечето от моите приятели с увреждания също винаги седят вкъщи заради "непристъпната" среда.  Родителите на тези хора също гледат децата си у дома (въпреки че детето може да е на двадесет и четиридесет години).

Точно сега, като цяло светът може да се почувства в ситуация на хората с увреждане.

И бих искал да призова хората да се замислят и наистина да се постараят да поставят на мястото на онези хора, които поради физическите си ограничения не могат да напуснат домовете си.

Бих искал да си запишете услугите, които сега стават най-популярни (като доставка на храна или безплатно уеб кино), за хора с увреждания. 

В крайна сметка, те СА # Винаги вкъщи.

Искам също да насърча хората с увреждания да споделят своите тайни "лайфхакове" и истории за живота "между четири стени" под този хаштаг.

Сега е моментът, в който ще можем да предадем на хората позицията си.

Излязохме с тази акция заедно с Политехническия музей в Москва и съветите за достъпност в музея, чийто член съм.  Бих искал да бъда подкрепен от възможно най-много хора, тъй като това ще помогне да се използва информационният шум за доброто.

Ако сте човек с увреждане и сте изпитали изолация поради недостъпна среда и услуги, споделете вашите истории!  Ще бъде чудесно, ако говорите за това какъв вид хакове сте придобили като част от такава изолация - това вече може да бъде полезно, включително и за хора без увреждания."

                             *

Подобна инициатива, би била много полезна и у нас!!! ❤

За Успешните и Великите хора, които ни вдъхновяват - Джони Деп и болните деца

Успешните хора, са успешни, защото влагат сърце във всичко което правят, за да постигнат целите си.

Великите, го влагат и в това, което правят с постигнатото! <3

***

Да, НЕ Грешите!

Той е!

И едва ли, бихте го сбъркали! <3

А те, със сигурност ще запомнят срещата с любимият си герой, завинаги! <3

***

Джон Кристофър Деп II идва на"бял свят"през1963г и до 1970та, когато семейството му се установява във Флорида, сменя над 20 места, които нарича свой дом. Родителите му – Бети и Джон, пътуват постоянно с Джон Младши, брат му Даниел и двете му сестри Деби и Криси. И това създава големи проблеми със социализацията и успеха в училище.

Когато навършва 12 години, Джони получава китара като подарък и така се влюбва в музиката, че три години по-късно решава да напусне училище, за да преследва страстта си. Интересно е, че директорът на учебното заведение, което актьорът посещава, всъщност поощрява Деп да напусне училище и да се отдаде на музиката. Родителите му не са съгласни, но едва ли той взима предвид мнението им.

По-късно Бети и Джон се развеждат, а младият Деп приема тежко ситуацията. И до днес той пази белези от прорези по тялото си, които сам си прави в моментите на трудност и отчаяние, че това, което му се случва, е извън негов контрол. Джони казва за тялото си, че е един вид „дневник“, в който всеки белег и всяка татуировка имат специално значение.

След музиката идва и втората любов на Джони Деп – Лори Ан Алисън, първата съпруга на актьора, сестра на член на неговата музикална банда. Лори осъществява връзката между Деп и Никълъс Кейдж, който го съветва, да се захване с кино и Джони прави именно това. Останалото е история. История, толкова дълга и успешна, че днес актьорът си има дори собствена продуцентска компания!

И така – от музиката до киното Джони Деп извървява дълъг и осеян с премеждия, но щастлив път. Едно от които е например недоразумението между актьора и продуцентите на Дисни, които без малко не го уволнили още при снимките на първия епизод от „Карибски пирати“. Защо? Джони си позволил да интерпретира по свой особен начин характера на героя си, а това не се понравило на шефовете му. По щастливи стечения на обстоятелствата те все пак решават да не се разделят с този „нов“ Джак Спароу, който днес им носи най-много пари в целия им франчайз!

***

 И ОЩЕ ЕДНА ВАЖНА ПОДРОБНОСТ – ДЖОНИ ВИНАГИ НОСИ СЪС СЕБЕ СИ КОСТЮМ НА ТАКА ЛЮБИМИЯТ НА ВСИЧКИ ПИРАТ в случай, че му се наложи да изненада някого.

***

Например деца в болница или дом, където той чете по четири часа за малчуганите, облечен като известния фриволен пират-приключенец.

Джони Деп се захваща с благотворителност през 2007г. и оттогава дарява средства, време и внимание на болни деца. Той е вдъхновен да направи това, след като неговата дъщеря – Лили – се разболява сериозно заради бъбречна инфекция. Като споменахме дъщеря – нека да запълним празнотата след Лори Ан Алисън: след като се развежда с нея, Джони има връзки с Шерилин Фен, Дженифър Грей, Уинона Райдър, Кейт Мос, Ванеса Паради ( с която има две деца – Лили и Джон III) и на последно място – Амбър Хърд.

Не можем да съдим Джони Деп – все пак артистите са малко особено хора: колкото по-голям е талантът, толкова по-странна особа е артистът. Нали така? Веднага ще ви дадем пример: Деп играе във филма „Чарли и шоколадовата фабрика“, а е бил алергичен към шоколад в по-ранна възраст. Причинно –следствената връзка може би има нещо общо с наваксването със захарта, но дали и колко точно лудост има в актьора ние не можем да отсъдим. Знаем само, че със собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд и цял остров не могат да се похвалят много други „луди шапкари“. Интересен факт е, че Джони Деп наистина обича шапки. А пък ние – него! <3

ЗА КНИЖКИТЕ И ХОРАТА ! - Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!

Наблюдавам тенденция за ескалация на моралната олигофрения !

Най-обичам, подобни индивиди, да паркират на "изобилстващите" инвалидни рампи и подходи, на инвалидните паркоместа и на пешеходните пътеки или да задръстват целите тротоари!
(Може да се изненадате. Но дори и в най-социалните и технологично напреднали държави, още не са измислили инвалидна количка, с вертикално излитане!... Вероятно, защото нямат нашите проблеми с достъпността и мобилността !? )
Докарва ме до екстаз обаче това, че откакто общината "разчисти" масово светофарите и ни оборудва с кръгови кръстовища, системно ми отнемат предимството на пешеходната пътека и връхлитат върху нас, с инвалидната количка и бременната ми съпруга!Че на всичко отгоре и нерядко, ни "благославят" от вътрешността на топлите си и комфортни автомобили.
Така и миналата вечер, една госпоДжа с новичко и спретнато Reno Clio .. на пешеходната пътека, пред Lidl...
и после ми бегА на паркинга.
Автомобила и книжката, не правят шофьора, бе хора!Водача, кара автомобила!
Хората, автомобили с изкуствен интелект измислиха, които спазват правилата за движение по пътищата!
Българина, не се научи!
Народ, за който отнемането на предимство, се е превърнало в "национален спорт", няма защо да се чуди, че от 30 години е "в канавката "!

За нетолерантността в социалните услуги и нетолерантността към социалните услуги

Скъпи приятели,
Последните няколко седмици в центъра на общественото внимание влезе една тема, която не мога да подмина безучастно, не само защото е свързана с родният ми град, но най-вече за това, че пряко касае професионалната ми ангажираност и отговорностите, свързани с нея.
Изключително много се говори по казусът с Центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания „Хризантема“ в Габрово.
Чух и прочетох много мнения, но малко наистина обективни и конструктивни позиции, на специалисти, запознати със методиката и начина на фунциониране на услугата, изключая няколкото наистина садържателни участия на г-жа Весела Банова, която е един от хората, които са възможно най-запознати с целият процес на деинституционализация и свързаните с него предизвикателатва, и позициите на още един двама колеги, за което изкрено ги адмирирам!
Искам дебело да подчертая, че нямам ни най-малка идея да оправдавам нечие недопустимо поведение и отношение към дете, още повече ако то е със специални потребности и малко или много не носи отговорност за собствените си постъпки! Както каза вице премиера и бивш кмет на Габрово –Томислав Дончев, „човечността , не може да бъде сведена до обикновена процедура“, защото човечността е първото и може би главно изискване, когато става въпрос за работа в сфери като здравеопазване, социални услуги и образование!... 
Първият въпрос който изниква, е защо и как изобщо информацията стигна до широката общественост и какво е в нейната основа - междуличностен конфликт между служителите в центъра?... и поради каква причина, „оператора“, в продължение на две години безучастно е наблюдавал поведение, което сам е преценил като недопустимо, вместо да се намеси още в момента регистриране на подобен факт ?... По собствените й думи, социалната работничка, заснела кадрите, е искала да има доказателства за неприемливото поведение на колегите й за пред „отговорните служби“!... и така, две години?!... Докато я уволнят! .... (У мен лично, се създава усещане за опит за манипулация, шантаж и отмъщение, което е най-меко казано нелицеприятно, особено когато става дума за хора ангажирани в хуманитарна дейност! )
Следващият въпрос е , дали това, което виждаме, е наистина онова, което се е случило?... Най-лесният начин за манипулиране на една информация, е представянето на личната гладна точка , за обективна истина и на личното мнение, за факт, като се извадят части от информацията, които да подкрепят тезата ни извън общият контекст на ситуацията (контекст който в случая включва неща като споделеното от други служители от екипа, че конкретната дама е имала конфликт с голяма част от тях.., както и че е играла роля в подбуждането на децата-клиенти на центъра към действия, които да провокират афект у обслужващите ги колеги от екипа!... (На колко от нас, не се е случвало, да загубят контрол в състояние на афект, скъпи приятели? ) 
Намалената критичност към ситуацията, нагледно-действеното мислене, доминирането на възбудите над задръжните механизми (т.е заниженият самоконтрол) и изпълнението на прости инструкции, зададени от значим за тях възрастен, който са приели за авторитет, това са отличителни характеристики за доста от състоянията при децата с проблеми в развитието. Всичко това, ги прави изключително лесна мишена и оръдие, за изпълнение на определена цел!... Това поставя доста нови въпроси, свързани с обективната истина и „същинската предистория“, свързана с така поднесената ни информация, както и за ролята на всеки от участниците в нея! ... И дали наистина децата, са единствената жертва?... 
Да за едно дете, което не познава стойността на парите (което е факт при много от децата с интелектуално задържане), те са просто хартийки.. Хартийки, които много от тях обичат да късат, като една от стереотипните им форми за автостимулиране... За притежателя на парите обаче, това са неплатените сметки и парите за храната на собствените му деца!!!...
Така че, скъпи приятели, Много Моля, Не приемайте безкритично информацията, която ви се поднася! За това сме големи и разумни хора. Да помислим, преди да размахваме пръст! Истината може да бъде показана по стотици начини!... 
Повтарям отново, Не оправдавам никой!
Просто Призовавам, да не прибързваме да съдим преди да сме помислили и да сме си задали някой резонни въпроси!? Не на мен!... Не на някой друг!... Отговорете си честно сами , на себе си ! 
Да, категорично е недопустимо, прилагането на каквато и да било форма на насилие и дискриминация, особено към дете! Без значение дали има или не задържане в развитието и специални потребности! ... Как обаче , самите ние възпитаваме децата си!?.... В общество, в което шамарът все още е приеман за "нормално средство за възпитание“, а похватите на Макаренковската възпитателна система все още не са напълно отживели; в ежедневие, в което всички сме преуморени и изнервени до краен предел, какви са собствените ни възпитателни стратегии!?..
Бих искал да попитам онези, които толкова бурно роптаят и сочат укорително с пръст:
Знаят ли те самите от опит, как се обгрижва дете със специални потребности !?...
Знаят ли какво е, да си ръце, крака, а често и език, на дете с двигателни проблеми, което е изцяло зависимо от тяхната грижа!?... А , ако е с множество увреждания!?...
Знаят ли как се отглежда дете, което не осъществява контакт!?... Което живее „извън настоящото време и място“, затворено в собственият си самотен свят!
Грижили ли са се лично, за дете с хиперкнетичен синдром, което не се задържа повече от две минути на едно място и да речем , в ранна утрин откриват, че е „развихрило творческото си въображение“ из цялата стая... със собствените си фе**лии !?...
Случвало ли им се е , да овладяват човек в състояние на афект, който не се контролира по никакъв начин !?.... А , ако този човек е дете в тяло на възрастен, значително по-едро и по силно от тях!?.. ( Само искам да вметна, че над 90% от обгрижващият персонал в повечето социани услуги са жени! )
А , ако изпадналите в афектна криза са повече от един?!.... А ти си сам или най-много , с още един колега и трябва освен да предпазиш от самонараняване и успокоиш въпросните деца , да предпазиш и останалите 12-14 !?....
Не, в никакъв случай не искам да пропагандирам, колко е тежка грижата за тези деца, които порастват само на ръст и на възраст! ( Всяка работа е, въпрос на личен избор!)
Просто искам, онези които упрекват, да си представят собствените си реакции в подобни съвсем реални ситуации от ежедневието, преди да размахат възмутено и съвсем „социално желателно“ пръст!?
Скъпи приятели, не знам колко от вас, (освен колегите, които занм, че със сърце работят с такива деца, за което ги адмирирам!) са запознати с условията в някогашните ДДЮ и "Домовете" за деца със специални потребности лишени от родителски грижи, или в ДМСГД, ДДЛРГ или останалите Защитени, преходни и други жилища и прочие видове социални услуги, или с типовете "потребители" (мразя тази дума), за които е предназначена всяка от тях; или пък със спецификата на особените състояния на тези потребители; с методиката на работа във всяка от тях и типа грижа, която се полага за настанените деца и младежи! 
Работя с деца в риск от студентството си преди 16-17 години. Познавам всяко от местата от които идват нашите деца и младежи, за които сме единственото семейство! Знам какви бяха, когато дойдоха и какви са сега, защото част от работата ми е да оценявам и подпомагам тяхното развитие! Смея да твърдя, че познавам еднакво добре и приемна грижа и грижата в Резидентната такава! Познавам голяма част от услугите и като професионалист и като потребител!.... Знам много добре, колко трудно е да се подбере, мотивира и задържи наистина качествен персонал за последните, при това, за минималната работна заплата!..
Знам също, колко В ПЪТИ ПО- ТРУДНО е, да се намерят Приемни родители, за деца със специални потребности, особено ако са с тежка патология, каквито са нашите! ... За осиновяване, изобщо да не говорим! ... Поне, не от българи ! ...
Един от големите проблеми в работата деца със специални потребности и порасналите такива, е не толкова самото естество на тяхното обгрижване, нито комуникацията с тях, а фактори като качеството на междуличностните отношения, устойчивостта на стрес и подкрепа вътре и отвън на самият екип!
Основният проблем във ВСЯКА предлагана социална услуга , когато става въпрос за качество и стандарти на предлаганата грижа се свежда до качествен подбор, предварителна и текуща подготовка на обгрижващите, и тяхната обща и персонална подкрепа в цялостния процес на извършване на услугата! 
И това важи за абсолютно ВСЯКА социална услуга, без изключение!!! А 99% от организацията и мониторинга на тези дейности, се извършва от почти едни и същи специалисти в Общинска администрация и държавна администрация. 
Дори при наличие обаче на всички горни условия и добър мениджмънд, не е изключено, някъде, някой да " прегори" или да се случи инцидент, който медиите да превърнат в сензация! 
Много Моля, винаги се старайте да избягвате Обобщенията! Частният случай не значи задължително, система! Подхода "всички са маскари“, не помага на никого!
Преди време, се случи трагичен инцидент с участието на дете, за което се предполагаше, че е със специални потребности, чуха се възгласи „Спрете Приобщаващото образование!“... След това излязоха публикации със спорни данни за инциденти при „Приемната грижа“, реакцията отново беше спонтанно отхвърляне на полезността на услугата!... Сега е на дневен ред, Резидентната такава !!! ... и детските градини !!!?
Къде все пак , е позитивната информация, за нещата, които се случват с нашите деца!!!?
Всяка от услугите за грижа има своите придимства и слабости, за това се допълват! Въпросът не е, коя, как и защо да закрием, а как да повишим качеството на грижата във всяка от тях в името на децата!
Моля, не толерирайте никое насилие, но се опитайте да бъдете толерантни и да уважавате усилията и труда на хората, работещи със сърце в социални услуги! Вярно е! Пукнатини и грешки има в цялата социална система, на почти всеки от етапите на формиране и предлагане на различните услуги и на почти всяко от нивата им на управление! Нито подбора, нито управлението, обучението, мотивацията и подкрепата зависят от служителите, независимо каква е услугата! 
Накрая, бих искал да се обърна още веднъж към хората с нравоучителнят тон и да ги попитам: Колко пъти дойдоха при децата, за които сега са толкова „загрижени“!? Просто за да се позабавляват заедно с тях!?.... Колко пъти искрено се поинтересуваха, дали те имат нужда от нещо и с какво могат да помогнат!?... Колко пъти, не дръпнаха собствените си деца, когато са отишли съвсем спонтанно и непредубедено да поиграят с „онези специалните“!?... Как приеха факта, че в групата или класа на детето им ще има такова „специално“ дете!?..
ЗАЩОТО ИМЕНО В ТОВА Е СМИСЪЛА НА ПРИОБЩАВАНЕТО !!! 
Имено в това, проличава Личното Отношение!!!
Защото децата имат нужда от други деца, без значение дали са СЪС или БЕЗ някакви специфични особености!!!!
ВСЯКО ДЕТЕ Е РАЗЛИЧНО В СВОЯТА УНИКАЛНОСТ и всяко заслужава , да бъде прието такова!
Аз знам отговорите на горните въпроси и като родител на дете със специални потребности и като приемен родител, и като професионалист и настойник на децата в „разширеното ни семейство“.
Те всички, са мои деца! 
И ако всеки от нас, намери за себе си, своите отговори! ... Може би , отношението към „Различните“ и към хората, които се грижата за тях, толерантността и приемането им, ще преминат на друго ниво !!!!!
Защото хората със специални потребности са също ХОРА !!! 
Те са неделима част от Общността и заслужават да бъдат приети такива каквито са и да живаят достойно, в съответствие със тези си специфчни потребности и личен потенциал ! А Общността сме всички ние , ЗАЕДНО !!! И отношението на Общността е Личното отношение на ВСЕКИ ОТ НАС !!!
Единственото към, което призовавам е, да подхождаме като етични и разумни зрели хора, да мислим и да се стараем, да сме обективни, да сме толерантни и да не бъдем крайни!
Благодаря предварително!

12 неща, които всяко дете с детска церебрална парализа би искало да знаете!

Посвещавам на моя любим син

Автор: Ивайло Апостолов

1.  

 1. Това, че не ходя не значи, че нямам нужда от движение, от разходки навън и от нови впечатления. Аз също като вас имам нужда да виждам, нови места, да виждам различни неща, които се случват около мен, да срещам различни хора. Аз също имам желание да се опитвам , да движа краката си!

Създайте ми условия и ме подкрепете, да го направя!

2.       2. Това че не умея добре да ползвам ръцете си, не значи, че не изпитвам необходимост да ги използвам! Аз също имам нужда да движа пръстите си и да усещам с тях, нови различни форми, предмети, материи. Аз също искам да ги заровя в пясъка; да откъсна цвете; да погаля котката на съседката!

Помогнете ми, да се науча!

3.       3.  Това, че ДНЕС разчитам на вас, да ме обгрижвате, не значи, че нямам желание УТРЕ сам, да се предвижвам в пространството, дори с помощно средство и да се грижа за себе си, доколкото мога!

 Помогнете ми да го направя!

4.        4.  Това, че краката и ръцете ми не се подчиняват добре на моите желания, не значи, че не искам да играя! Аз съм ДЕТЕ, като всяко друго и нищо „детско“ не ми е чуждо. Имам нужда да играя ДНЕС!

Днес вие сте моите крака и ръце – Играйте с мен!

5.        5. Аз съм дете, вие сте възрастни; аз съм малък, вие сте големи; аз съм вързан в количка и съм беззащитен, вие сте силни и свободни...

Когато говорите с мен, не се появявайте „изневиделица“ !

Слезте на нивото ми!

Не правете много резки жестове!

Говорете спокойно!

6.       6.  Това, че не мога да говоря, не значи, че не мога да мисля и че не разбирам онова, което се случва около мен и с мен, или онова, което ми говорите!

Не ме подценявайте!

7.       7. Това, че вие не разбирате , начина по който общувам с вас, не значи, че аз не общувам с вас! Вие сте хората с повече „ресурси“.

 Опитайте се да ме разбирате по-добре!

8.       8. Това, че не мога да отида при другите деца за да играя с тях, не значи, че нямам нужда да общувам с други деца !

Аз съм дете , а всяко дете има нужда от други деца!

Вие сте моите крака. Вие сте моите ръце. Вие сте моят, глас!

Отведете ме при тях!

9.       9.  Това, че тялото ми ДНЕС не може да прави много неща, не значи, че УТРЕ не може да се научи да прави много от тях.

Това УТРЕ обаче е НЕИЗВЕСТНО.

Нещата при мен се случват бавно!

Не ме притискайте прекалено !

И не възлагайте прекалено големи очаквания!

Вашите очаквания към мен са прекалено тежка отговорност, която ме кара да се страхувам да не би да не ги оправдая!

Очакванията водят , до разочарования,

А разочарованието в очите ви, ме демотивира повече от всичко!

10.   10. Аз съм такъв, какъвто съм.

Приемете ме!

Обичайте ме такъв!

Имам нужда , да усещам БЕЗУСЛОВНАТА ви любов и подкрепа!

Те ми дават сили , да се боря и да успявам!

11.  11. Не се опитвайте да ме променяте!

Промяната е път, който трябва да пожелая и извървя сам!

Вие просто ме напътствайте!

Подкрепяйте ме , да успяваме заедно!

Поощрявайте ме и оценявайте постиженията ми, колкото и незначителни да са те!

Това ме кара да чувствам, че съм ВАЖЕН ЗА ВАС и ме мотивира да продължавам, да се опитвам, да правя нещата

ДА СЕ СЛУЧВАТ !

ВЯРВАЙТЕ В МЕН !

12  12. Това, че не мога да дойда при вас и да ви кажа, какво искам, не значи, че нямам нужда от вас!

Аз съм дете и като всяко дете имам нужда от родители.

Вие сте моите герои!

Вие сте онези , на които искам да приличам, когато порасна!

Вие сте моята връзка със света !

Аз вярвам във вас !

Обичам ви!

БЪДЕТЕ ДО МЕН!

Отново за многоизмерността на Свободата и Независимостта...

снимка:https://umasshistory.wordpress 

Свободата и Независимостта за МАЛКИТЕ НЕЩА 

са НАЙ_ВАЖНИ  !!!

Свободата и Независимостта имат толкова много измерения, за които обикновено дори не ни идва наум.

Свободата да тичаш наволя след вятъра... 

Да пуснеш хвърчило... 

Да запалиш сутрешната цигара с кафе, за да се събудиш...

Независимостта, да се предвижиш от едно място , до друго...., да се обслужиш сам -  да наплискаш очите си с вода,... да си измиеш зъбите, ...да се нахраниш.. 

да усетиш водата и пясъка на плажа, да се изтичат между пръстите ти..

Да поискаш помощ, когато имаш нужда...

Да споделиш мъката си с приятел..... или пък щастието!!!....

Много често приемаме онова, което имаме, за даденост
и не си даваме реална сметка, какъв дар е свободата на независимото движение в пространството или в комуникацията например.
Тичайки по стъпалата, не си даваме сметка, какво препятствие може да бъде за някои хора един обикновен бордюр или стъпало,

Една обикновена повдигната или липсвааща плочка на тротоара, която се превръща в непреодолимо препятствие..

 Една украсена неподходящо.... и недостъпна рампа,.... един неработещ асансьор.... една чаша на масата, която
 не достигаш...или дори не можеш да повдигнеш , за да отпиеш...

Една мъничко по-тясна врата,... достатъчно, за да НЕ мине инвалидната количка...

Не се замисляме!....

И достигаме до парадокси, като Община, в която „Агенця Социално Подпомагане”, коятосе грижи за нуждите именно на онези от нас, за които това са непреодолими препятствия е на 4-я етаж, а няма пригоден асансьор...

Болница, в която до ТЕЛК комисията, се стига от едната страна по стълби, а от другата, през врата, по тясна от инвалидната количка, (Слава Богу, поне това се промени!...) и то след като си се качил преди това по рампата за линейките, защото другата, слад години очакване и обещания от страна на различни управители и ръководства, в по-голямата си част липсва....

До красиво декорирана (вероятно от неизвестен  фън шуй естет) училищна рампа, по която може да мине само количка с вертикално излитане (Въпреки усилените ни търсения на подобен модел, все още не сме го открили!!! )....

  В непрестанните си препирни, забравяме, какъв дар е езикът... и го използваме, все повече за скандали, спорове, обиди и обвиненния, но и за да изразим обичта и подкрепата си!...

Говорим на висок глас за правата си, а забравяма, пренебрегването на много по-елементарни права на други хора. Кавито са превото на достъпна среда, на образование и труд , съобразени със специфичните особености, на достъп да културни и социални мероприятия, на достоен живот, на зачитене, уважително отношение и приемане, включеност и подкрепа... 

А трябва да се замислим!!!!..

Сега е моментът,

ДНЕС е най-подходящото време, за началото.....

А всеки следващ ден, за това ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ !!!