12 неща, които всяко дете с детска церебрална парализа би искало да знаете!

Посвещавам на моя любим син

Автор: Ивайло Апостолов

1.  

 1. Това, че не ходя не значи, че нямам нужда от движение, от разходки навън и от нови впечатления. Аз също като вас имам нужда да виждам, нови места, да виждам различни неща, които се случват около мен, да срещам различни хора. Аз също имам желание да се опитвам , да движа краката си!

Създайте ми условия и ме подкрепете, да го направя!

2.       2. Това че не умея добре да ползвам ръцете си, не значи, че не изпитвам необходимост да ги използвам! Аз също имам нужда да движа пръстите си и да усещам с тях, нови различни форми, предмети, материи. Аз също искам да ги заровя в пясъка; да откъсна цвете; да погаля котката на съседката!

Помогнете ми, да се науча!

3.       3.  Това, че ДНЕС разчитам на вас, да ме обгрижвате, не значи, че нямам желание УТРЕ сам, да се предвижвам в пространството, дори с помощно средство и да се грижа за себе си, доколкото мога!

 Помогнете ми да го направя!

4.        4.  Това, че краката и ръцете ми не се подчиняват добре на моите желания, не значи, че не искам да играя! Аз съм ДЕТЕ, като всяко друго и нищо „детско“ не ми е чуждо. Имам нужда да играя ДНЕС!

Днес вие сте моите крака и ръце – Играйте с мен!

5.        5. Аз съм дете, вие сте възрастни; аз съм малък, вие сте големи; аз съм вързан в количка и съм беззащитен, вие сте силни и свободни...

Когато говорите с мен, не се появявайте „изневиделица“ !

Слезте на нивото ми!

Не правете много резки жестове!

Говорете спокойно!

6.       6.  Това, че не мога да говоря, не значи, че не мога да мисля и че не разбирам онова, което се случва около мен и с мен, или онова, което ми говорите!

Не ме подценявайте!

7.       7. Това, че вие не разбирате , начина по който общувам с вас, не значи, че аз не общувам с вас! Вие сте хората с повече „ресурси“.

 Опитайте се да ме разбирате по-добре!

8.       8. Това, че не мога да отида при другите деца за да играя с тях, не значи, че нямам нужда да общувам с други деца !

Аз съм дете , а всяко дете има нужда от други деца!

Вие сте моите крака. Вие сте моите ръце. Вие сте моят, глас!

Отведете ме при тях!

9.       9.  Това, че тялото ми ДНЕС не може да прави много неща, не значи, че УТРЕ не може да се научи да прави много от тях.

Това УТРЕ обаче е НЕИЗВЕСТНО.

Нещата при мен се случват бавно!

Не ме притискайте прекалено !

И не възлагайте прекалено големи очаквания!

Вашите очаквания към мен са прекалено тежка отговорност, която ме кара да се страхувам да не би да не ги оправдая!

Очакванията водят , до разочарования,

А разочарованието в очите ви, ме демотивира повече от всичко!

10.   10. Аз съм такъв, какъвто съм.

Приемете ме!

Обичайте ме такъв!

Имам нужда , да усещам БЕЗУСЛОВНАТА ви любов и подкрепа!

Те ми дават сили , да се боря и да успявам!

11.  11. Не се опитвайте да ме променяте!

Промяната е път, който трябва да пожелая и извървя сам!

Вие просто ме напътствайте!

Подкрепяйте ме , да успяваме заедно!

Поощрявайте ме и оценявайте постиженията ми, колкото и незначителни да са те!

Това ме кара да чувствам, че съм ВАЖЕН ЗА ВАС и ме мотивира да продължавам, да се опитвам, да правя нещата

ДА СЕ СЛУЧВАТ !

ВЯРВАЙТЕ В МЕН !

12  12. Това, че не мога да дойда при вас и да ви кажа, какво искам, не значи, че нямам нужда от вас!

Аз съм дете и като всяко дете имам нужда от родители.

Вие сте моите герои!

Вие сте онези , на които искам да приличам, когато порасна!

Вие сте моята връзка със света !

Аз вярвам във вас !

Обичам ви!

БЪДЕТЕ ДО МЕН!