Децата ли!?...
Децата се раждат хора - човеколюбиви, съпричастни, приемащи и обичащи безусловно. Раждат се способни, да търсят и приемат любов, без комплекси и предразсъдъци. Без да си задават въпроси, дали са достойни и дали заслужават, да бъдат обичани и без съмнения, дали човекът пред тях е добър или не!?... Приемат го просто такъв, какъвто е, с открито сърце и чисти помисли...
Те са любопитни, спонтанни, искрени и любознателни... С широко отворени очи и сърца към света и без задни мисли и предразсъдъци. Децата са целеустремени и без страх от провал. Вярващи в чудесата и възможността на невъзможното!...
Всичко друго идва с негативния опит и погрешните ценности. С неправилните модели на поведение и примери за подражание... С очакванията и несбъднатите ни мечти, които им внушаваме!... С отровните ни предразсъдъци, стереотипи и съмнения!... С натрупаната горчивина, разочарования, подтиснати чувство за вина и страхове, които повече или по-малко съзнателно им предаваме ние, възрастните!... И то твърде рано! Затлачвайки чистите им и невинни души, които идеализират и ни вярват безусловно!...
Та, отговора на въпроса, който неизменно рано или късно всички си задаваме като родители и на всичките ми съмнения според мен е:
- Когато ние възрастните си припомним, какви хора сме били като деца и поддържане този спомен и детето в нас живо!...
- Когато спрем, да проектираме върху тях, несбъднатите си желания или страхове...
- Когато спрем, да се опитваме, да разчистим и най-малката пречка по пътя им и да ги предпазим от всички свои грешки! И след като сме ги предупредили, да ги оставим, да направят своите собствени избори, правилни или не...
- Когато им покажем, че сме до тях и ги приемаме и обичаме такива, каквито са - дори и несъвършени, и грешни,... като самите нас! И ще сме до тях, въпреки всичко!...
- Когато започнем отново, да споделяме техните проблеми, колкото и незначителни, да ни се струват...
- Когато започнем, да им обръщаме вниманието от което се нуждаят и спрем, да го измерваме като количество, а да се фокусираме върху неговото качество...
- Когато им дадем свободата, да се себеизразяват и отстояват по-свободно. И престанем, да ги слагаме в тесните кутийки на субективните си представи, за "добро" дете и разберем, че "доброто" и "послушното" дете, не са тъждествени...
- Когато започнем, да отделяме повече време, да се забавляваме заедно с тях с нещата които ги правят щастливи, ( а те не са толкова невъзможни за изпълнение!) и им покажем нещата, които са забавлявали нас като деца и са ни правели щастливи, вместо, да ги пускаме е детските кътове в мола, докато си разцъкваме телефоните на по бира. И спрем, да не заменяне малкото мигове от краткото им детство, които можем, да съпреживеем заедно с тях, с материалности, аниматори, играчки-псевдо домашни любимци и атракции, за да си откраднем малко време за себе си!...
- Когато успеем, да ги накараме, да се почувстват оценени и значими!...
- Но и когато започнем, да поставяме собствените си граници.
Тогава децата, ще имат шанс наистина, да пораснат!
Защото, когато децата започнат, да се чувстват уверени, успяващи, сбъдващи и по-удовлетворени. Тогава, ще спрат, да търсят постоянно нашето внимание и одобрение. И няма, да изпитат нужда, да търсят псевдо заместители и илюзорна заместваща среда, носеща им само временно удоволствие!
И не се притеснявайте толкова много!
Щом си задавате въпроси и търсите отговори... И щом децата ви, ви задават въпроси и търсят вашето мнение, значи се справяте повече от добре!
