Бъдете любвеобилни и загрижени!

Автор: Ивайло Апостолов

Не се уморявайте да казвате на детето си, че го обичате, че е най-ценното и най-важното за вас и най-вече, да му го показвате. Не се уморявайте да бъдете нежни и грижовни. Независимо дали детето ви е „специално” по „онзи начин” или е всяко друго „нормално” - уникално само по себе си дете. То има нужда да знае и най-вече, да чувства че е ценно и обичано, че се гордеете с него и го подкрепяте безрезервно.
Не оставяйте детето да предполага, че го обичате! Но въпреки, че няма да се умори да го чува постоянно, особено от вашата уста, то има нужда най-вече , да го чувстеа. Разумът и емоциите са две независими "инстанции", а децата са все още предимно емоционални същества и имат преди всичко нужда, да преживяват и съпреживяват нещата, които им се случват.

 Няма неподходящо време и място , да сме любящи, доверяващи се, толерантни, загрижени и подкрепящи един към друг. И най-вече към децата си!Те ще имат нужда , да чуват и чувстват това, през целият си живот.(При тийнейджърите обаче, въпросът с демонстрирането на чувства от страна на родителите е малко по-различен..)

Любовта и позитивната нагласа досега не са навредили на никого.(Освен ако не прераснат в свръх обгрижване, което вече не е форма на любов , а на стремеж за контрол. Тогава децата ви има опасност да станат, разглезени, самоценни и егоистични манипулатори. Мярката винаги е важна, но липсата е пагубана...)

Ако вашето специално дете е в „спектъра” и е превъзбудено добре може да му се отрази , ако го прегърнете и приберете ръцете му към тялото, така то се чувства по-малко „разпиляно” и е по-вероятно да се успокои. Често много успокояващо при превъзбуда на децата с такова състояние, действа и галенето по гърба директно върху кожата. Това разбира се, не са универсални решения за всяко дете и всяка ситуация. Вие все пак най-добре познавате собственото си дете, просто го наблюдавайте внимателно как реагира в различни ситуации и търсете повтаряемостт. За децата „в спектъра” са характерни стереотипиите в различни сфери. Тъй като това състояние на духа е характеризира с усещане на разпокъсаност на тялото, разпиляност и обърканост , както навярно повечето от вас, които са родители на тези уникални деца знаят, така наречените „котви” (тоест наличието на познати предмети, повтарящи се , стереотипни действия, рутинни поредици от действия, ритуали или изрази), са много важни за техният душевен комфорт и спокойствие. Изрично подчертавам, да знае и да чувства, обичта ви, защото първото е свързано с разума , второто по-важното, с емоциите основно предизвикани от физически усещания от вашите ласки  .

Не приемайте нещата лично! Запазете спокойствие! Обяснете и бъдете благоразположени!

    Автор: Ивайло Апостолов

На детската площадка сме. Забавляваме се със сина ми и съпругата ми.... Дете на около три години идва посочва сина ми и пита: „Той защо е в количка като е толкова голям?....А може ли да говори?”

Сигурно подобна картинка е позната на всеки от вас!

 ...

Децата нямат предразсъдъци. Те не се подвластни на стереотипите. 
Просто са видяли нещо непривично и искат да знаят. 
Стереотипите и предразъдъците са плод на социалният Аз. Те идват с познанието, възпитанието и социализацията. Първият и най-важен източник на които сме ние – техните родители, като първи и основен и най-значим авторитет в живота им, особено през най-важните за формирането на Личността им години.

За това, когато някое дете ви попита, защо детето Ви не ходи, не говори или защо се държи „по-особено”, не иска да Ви обиди, просто иска да разбере нещо, което не разбира. Децата са особено впечатлителни и любознателни и приемат съвсем нормално обяснението, което им се дава, както и самото поведение на детето, когато им се обясни спокойно и логично на достъпен за тях език въпросът, който ги интересува. За това, независимо, дали сте родители на „специалното дете” или със собственото ви дете, срещнете такова, от Вас и само от Вас зависи, как ще реагира то сега и за в бъдеще в подобна ситуация. Вие сте възрастния, Вие сте разумният човек с опит; Вие сте неговият „идол” и „герой”, на който детето Ви иска да подражава. Ако вие приемете ситуацията нормално и спокойно отговорите на въпросите му, то няма причини да реагира неадекватно сега и за в бъдеще.

Ако пък сте родител на дете в норма, и то ви попита, за някое "малко по-особено" дете, а не можете да му отговорите адеквато и разбираемо за него, най-добре идете и спокойно помолете за помощ родителя на самото „специално дете”.

Представете си , как бихте се почувствали вие, ако на въпросът на някое друго дете, свързан с някаква конкретна постъпка на вашето собствено, родителят отговори лаконично нещо от рода.”Абе , остави го това , лудото”.

Едно от другите ми любими изказвания от страна на родители, както на здрави, така и на други „специални” деца. Де да беше и моето дете толкова добро и послушно като вашето!.. Оставиш го в количката или на столчето и то не мърда!.... А моето не спира да търчи и да прави бели.. И все иска нещо!...

Скъпи родители, добре е най-после да разберете, че поведението на детето, което е „добро” за родителя, обикновено съвсем не е добро за самото дете. „Послушното дете” , с "примерно" за родителя поведение. Детето, което не създава проблеми или е изградило свръх самоконтрол, когато сте край него и в момента в който обърнете гръб става "фурия", или сврух много има нужда от вашето одобрение и се страхува да не ви изложи или разочарова.. Но такова дете обикновено е пречупено. Изследователският му дух е смазан. Самочувстието, също....

Защо после очаквате, то да има силата и смелостта да се конкурира, да се себеутвърждава и да не бъде аутсайдрер!?...

До голяма степен разбирам, родителите на хиперактивните деца!!!

Трудно е да се насмогне на неизчерпаемата им енергия и дори при огромно желание и усилия от страна на родителя, дори вниманието има да бъде привлечено, не може да се задържи за повече от няколко кратки минутки. Народната мъдрост, казва: „Всеки плаче, за каквото няма!” и е права!... Но казва и друго: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне!”... Дори не искам, да си представя, как тези родители, ще обгрижват дете, на което са „крака, „ръце”, „глас”, почти като в симбиоза!!!!

Не се ровете в миналото! Живейте в настоящето! Променете бъдещето !

Автор: Ивайло Апостолов

Обикновено си даваме реална сметка за поведението си в  миналото, когато настоящето ни поднесе последствията от това поведение. Много често, това е полезно, тъй като намирането на причините и поуките от миналите ни грешки, ни помагат, да коригираме поведението си и да не ги повтаряме. В добрият  случай, човек, претърпява, катарзис и преосмисля поведението си.

Не рядко обаче можем да „зациклим” в размишления над причините и терзания за вероятните възможности, които сме пропуснали или пък сме парализирани от страхове , за предстоящи евентуални провали и разочарования. През всичкото това време, пропускаме настоящето, да преминава покрай нас, без дори да ни докосне. Пречи ни да изживеем пълноценно безброй прекрасни мигове, прекарани с любимите ни хора. За това, когато става въпрос за диагнози, добре е да направим всички необходими изследвания, и да потърсим отговорите на всеки въпрос, който ни измъчва, при което обаче винаги да се ръководим от това, каква реална полза ще ни донесе тази информация в настоящето и с какво ще промени бъдещето ни към по-добро. И ако не намерим реални ползи за живота ни за в бъдеще, цялото начинание губи смисъл. Баба и казваше: „Минало , свършено не му ровете кокалите!” (Генетичните изследвания). Борбата с призраците от миналото, само изчерпва енергията, която ни е толкова необходима за по-пълноценният ни живот в настоящето. Когато като цяло сте наясно с причините и какво можете да очаквате от детето си в рамките на неговото състояние, помислете какъв ще бъде неговият и вашият живот след  десет или след петнадесет години и как ще му бъдете полезен тогава. 

Не позволявайте на диагнозата, да сложи рамка на вашето дете, на семейството и на живота ви!!

Снимка: Thinkstock

Автор: Ивайло Апостолов

 Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.

В медицината  Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.

Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени, 
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с  този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни! 
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него.... 
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.

Вие и детето ви заслужавате много повече!!!

Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете. 

Помнете, не се лекува диагноза! Лекува се конкретното дете. Мненията и работата на специалистите са една малка, макар и наистина съществена част от вашата и на детето ви реалност. Всичко останало е обаче е вашата любов и отдаденост и воля за успех!

 Разберете какво прави детето ви щастливо и откривайте нови и нови начини , да му го давате. Рано или късно, то също ще ви изненада приятно и ще ви направило щастливи.

Ако вярвахме на диагнози и се съобразявахме само и единствено с тях, синът ни трябваше да лежи в леглото и да „гледа в точка”. Слава Богу, в него има живот за поне за дузина така наречени „здрави” , „нормални” деца и не се страхува да се опитва да се конкурира с тях.

Появата на аутизъм може да се предвиди ..

снимка: radiology.ucsf.edu

Според най-новите проучвания на учени от Университета в Северна Каролина, извършени върху 106 деца с риск от развитие на разстройства от аутистичния спектър, по-бързият растеж на мозъчната кора се появява между шестия и дванадесетия месец, Това е сериозна предпоставка, впоследствие такива деца да развият някакъв вид разстройство.

Учените са стигнали до извода, че с помощта на скенер може да се установи дали темповете на нарастване на детския мозък са в норма или избързват – И досега се смяъаше, че ускореното нарастване на мозъка е признак за развитие на разстройство от аутистичния спектър. но лекарите не бяха наясно на каква възраст се появява промяната.

Аутизмът от своя страна може да бъде диагностициран не по-рано втората година от рязвитието на детето, тъй като тогава започнат да се проявяват комуникационните и поведенчески проблеми .

„Нашето проучване показва, че биомаркерите на ранното мозъчно развитие могат да бъдат много полезни при разпознаването на бебета с висок риск от аутизъм, преди поведенческите симптоми да се появят“, посочва един от авторите на проучването Джоузеф Пивън .

На базата на своето откритие учените са създали компютърен алгоритъм, който може да предвиди появата на подобни състояния с точност до 80%.

Разстройствата от аутистичния спектър включват широка група състояния, които се проявяват в детска възраст и характеризирани от деседетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) като генерализирани разстройства на развитието. Към тази категория спадат детски аутизъм, атипичния аутизъм, синдрома на Рет, синдром на Аспергер и хиперактивно разстройство и др, които се характеризират с трудности сериозни нарушения на комуникацията и човешките взаимоотношения, социализацията, със повтарящи се стереотипни действия и др.

Малка приказка за кукувиче..

Автор: Ивайло Апостолов

Когато разбра, че майка му просто го е оставила да се излюпи в лястовичето гнезда, макото кукувиче разбра, защо изглеждаше по-различно. Сърцето му се разтуптя така силно,че щеше да изхврукне от гърдите му, а хиляди въпроси, се блъскаха в черепната му кутия като пеперуди, затворени в бъркан. В този миг в него се биеха толкова много и разлчни емоции-гняв, омразз, обида, тъга...Идваше му да троши и крещи,..но още след първата счупена чиния, погледът на малкото кукувиче, срещна очите на майката лястовица, изпълнени с дълбока тревога, искрено притеснение истрадание. Тогава то изведнъж си спомни... Спомни си всеки миг на любов и грижа... спомнни си неизменната подкрепа и всеотдайност на лястовица и... извднъж гневът в сърцето му са изпари и то се изпълни единствено с благодарност. То благодари на сътбата, за щастието, да попадне точно тук, точно сега, защото тогава разбра.... Истинският родите е не родителят по кръв, а родителят по призвание. Не тъгува!.. Не дей да виниш!.. Казваше му лястовицата. Кукувиците са просто такива. Понякога просто се плашат от безкрайната отговорност. Друг път, искат за децата си най доброто, а не вярват, че иманно те са тези, които могат да им го дадат!...

Родителството е странно нещо...То е уравнение с безброй неизвестни за всеки от нас. От друга страна, появата на дете окончателно затръшва под носа ни вратата на детството. В такъв момент на лутания на разума добрият родител просто се оставя на сърцето да го води, защото всяко дете, заслужава да бъде обичано.

Каквото и да ви говорят, Приемното родителство, както всяко друго е Мисия.

Мисия е, защото не можеш да приемеш детето в дома си, без да си го приел в сърцето си. Мисия е, защото  когато го приемеш в сърцето си, оставаш неотлъчно до него ден и нощ, 24 часа, 365дни в годината. Без отпуска и без почивен ден. Мисия е , защото за разлика от останалите, за повечето от нашите куковичета, ние сме първото семейство, което познават , и когато дойдат в гнездото ни, душите им винаги носят отпечатъка на тяхното минало.

Мисия е, защото, когато си отлитат, както всяко друго дете, отнасят със себе си и частица от теб и ти оставят по частица от себе си, а въпросите и сътресенията от раздялата оставят малко горчивият вкус на притесненията за тяхното бъдеще.... и така всеки път.

Просто отговорността е много по-голяма.

Танцът на малката снежинка

снимки: GIPHY

Автор: Ивайло Апостолов

Когато скочи от челото на рошавият пухкав облак и се понесе в своят вихрен танц ,малката снежинка малко се страхуваше, да падне върхи лепкавата кална земя. Точно в тогава , тя видя детето. То беше се сгушило в малката си чудата количка и гледаше замечтано шеметният танц на снежинките зад прозореца. В този миг, малката снежинка престана да се страхува. Престана да се страхува, защото  въпреки прекрасната кристална рокличка от лед и големите морско сини очи, тя имаше топло и нежно сърце.... В тизи миг, тя беше вече спокойна и сигурна.

 Защото от този миг, искаше единствено, да привлече вниманието му  и да изтанцува специално за него най-прекрасният си „лебедов танц” . В този миг, замръзналата кална земя престана да е от значение. Мечтаеше  да се прероди в сълза от радост в очите му....

.

Ето и приказката , в танц.....

Източник Клип:/AmigosCadeirantes