Автор: Ивайло Апостолов
Обикновено
си даваме реална сметка за поведението си в
миналото, когато настоящето ни поднесе последствията от това поведение.
Много често, това е полезно, тъй като намирането на причините и поуките от
миналите ни грешки, ни помагат, да коригираме поведението си и да не ги
повтаряме. В добрият случай, човек,
претърпява, катарзис и преосмисля поведението си.
Не
рядко обаче можем да „зациклим” в размишления над причините и терзания за вероятните
възможности, които сме пропуснали или пък сме парализирани от страхове , за
предстоящи евентуални провали и разочарования. През всичкото това време,
пропускаме настоящето, да преминава покрай нас, без дори да ни докосне. Пречи ни
да изживеем пълноценно безброй прекрасни мигове, прекарани с любимите ни хора.
За това, когато става въпрос за диагнози, добре е да направим всички необходими
изследвания, и да потърсим отговорите на всеки въпрос, който ни измъчва, при
което обаче винаги да се ръководим от това, каква реална полза ще ни донесе
тази информация в настоящето и с какво ще промени бъдещето ни към по-добро. И
ако не намерим реални ползи за живота ни за в бъдеще, цялото начинание губи
смисъл. Баба и казваше: „Минало , свършено не му ровете кокалите!” (Генетичните
изследвания). Борбата с призраците от миналото, само изчерпва енергията, която
ни е толкова необходима за по-пълноценният ни живот в настоящето. Когато като
цяло сте наясно с причините и какво можете да очаквате от детето си в рамките
на неговото състояние, помислете какъв ще бъде неговият и вашият живот
след десет или след петнадесет години и
как ще му бъдете полезен тогава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар